Свържи се с нас

Новини

Наградиха победителите от Националния конкурс „История, патрони и дарители на моето училище“

Published

on

Приключи Националният ученически конкурс “История, патрони и дарители на моето училище“. Днес, 15 юни, на тържествена церемония в Актовата зала на Национална Априловска гимназия бяха наградени победителите в отделните категории.

Конкурсът се посвещава на 187 години от създаването на Първото новобългарско взаимно светско училище и 162 години от обявяването на Габрово за град. Той се провежда по идея и с финансовата подкрепа на д-р Елена Сербинова, основател на фондация „Радетел”, правнучка на Иван Рашеев, племенник на Васил Рашеев и един от изпълнителите на завещанието на Васил Априлов.

Тази година бе четвъртото издание на “История, патрони и дарители на моето училище“. Първият конкурс е обявен и осъществен като училищен. В следващите години той прераства в общински, а от учебната 2021/2022 година вече е с национален статут.

В него могат да участват ученици от 8 до 12 клас от училищата в страната, като подготвят историческо есе, историческа научна разработка или продукт с видео съдържание – клип или кратък филм.

Надпреварата предизвика интереса на голям брой училища от страната. В него се включиха представители от габровските учебни заведения, както и училища от Лом, Тетевен, Кърджали, Пловдив , Полски Тръмбеш, Горна Оряховица, Бургас, Русе и Добрич. Представени бяха 13 есета, 5 научни доклада и няколко продукта с видео съдържания.

Отличените разработки получиха и парични награди, а всички участници и техните ръководители грамоти. Наградите бяха връчени лично от д-р Елена Сербинова, която присъства на събитието, в което участие взе и директорът на Национална Априловска гимназия Елвира Христова. Церемонията бе водена от преподавателя по история в гимназията г-жа Силвия Стоянова и учителя по български език и литература г-жа Снежана Рачевиц.

В категория за „Историческо есе“ първо място зае Иванна Иванова от ПГ „Найден Геров“ – Лом, второто място бе за Саша Ангелова от ПГИ „Алеко Константинов“ – Кърджали, а трета стана Кристина Гаджалова от НПГГСД „Сава Младенов“- Тетевен.

Поощрителната награда в тази категория бе присъдена на Десислава Тодорова от НАГ.

В категорията „Историческа разработка“ журито не определи първо място. На второ място бе класирана Десислава Тодорова от НАГ и бяха присъдени 2 трети места, съответно на Наталия Василева от СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – Бургас и Виктория Апостолова от СУ „Цанко Церковски“ – Полски Тръмбеш, а поощрителната награда отиде при Анжелина Иванова от АЕГ „Гео Милев“ – Русе.

В категория „Продукт с видео съдържание“ на първо място бяха отличени Пресиана Стефанова от ЧПГТП „Райко Цончев“ – Добрич и Беатрис Ватева, Волен Цонев и Доминик Маринов от ПТГ „Д-р Никола Василиади“ – Габрово. Втори останаха Александър Владимиров, Ивайло Тодоров и Любомир Карлов от ПГ „Найден Геров“ – Лом, а трета се класира Полина Димитрова от СУ „Георги Измерлиев“ – Горна Оряховица. Поощрителната награда бе присъдена на Виктория Бурденяшка и Калина Колева от НАГ.

Фондация „Радетел” осигури и годишна стипендия на единадесетокласничката Ивет Иванова.

„Много се радвам, че тази година имам възможността да присъствам на награждаването. Гордея се с това, че Национална Априловска гимназия успя да направи така, че конкурсът да прерасне от регионален в национален и в него да се включат 18 училища и над 40 участници. Всички те показаха много високо качество на работа.

Това съвпада напълно с програмата и целите на Фондация „Радетел“, а именно да се популяризират и развиват делата на първите радетели на образованието у нас, и приобщаването на младите хора към идеите на дарителството и радетелството. Имаме идея дори този конкурс да стане международен, тъй като към него има интерес на българчета от много страни по света. Благодаря на всички, които се включиха в конкурса и помогнаха за неговото организиране“, сподели д-р Елена Сербинова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица