Свържи се с нас

Новини

Богомил Петков отговори на ГЕРБ за тунела под Шипка

Published

on

Богомил Петков,
народен представител ПП „Продължаваме промяната“, 7 МИР
.

Идеята за изграждане на тунела под Шипка е на повече от 125 години. През1897 година при управлението на Константин Стоилов с писмо до него Габровските Народни представители Иван Пецов и Христо Манафов искат изграждане на трансбалканска връзка през Шипченски проход.

Тунелът под Шипка не започва от Богомил Петков и Продължаваме промяната, но да не се „канселира” и да стартира, заслугата е на много хора, Министерски съвет и българското правителство начело с Кирил Петков.

Имаше съпротива, свидетел съм на много разговори, но разумът надделя. Разбира се, че най-голямата заслуга е на Габровската общественост, разбира се, че това е мечта на поколения габровци, но няма как ГЕРБ Габрово, да забрани да бъде моя мечта и кауза. За тяхна информация четири години съм учил в ПМГ ”Акад. Иван Гюзелев”, живял съм, работил, създал съм производство и открил работни места в град Габрово.

От 15 (петнадесет) години съм член на Камарата на строителите в България областно представителство Габрово, от които 7 (седем) години председател. По време на строителството на обходния път, виадукта и тунела многократно съм водил колеги строители, ръководители и с гордост съм показвал строителството на уникалните съоръжения.

Като се кандидатирах за Народен представител, заявих, че каузата ми е изграждането на тунела под Шипка, заедно с обходния път на град Севлиево и решаване на водния проблем на Севлиевска община, за което хората от Габровска област ме избраха и гласуваха доверие. Смело мога да заявя, че съм свързан с проекта и Габровската общественост много повече от редица членове на ГЕРБ Габрово. И в бъдеще няма да жаля сили, време и енергия да помагам до окончателното завършване на проекта. Има заложени пари в Бюджета на АПИ и започва проектирането, което ще приключи за 8 (осем) месеца. Догодина започва реалното строителство, което трябва да завърши до края на 2026 година.

На срещата в началото на годината с Габровската общественост в зала „Възраждане” изказах благодарност на всички за стореното до сега. Лично за подписването на договора за строителство на тунела под Шипка на 08.06.2022 бяха поканени кметът на община Габрово Таня Христова и народен представител Томислав Дончев. За съжаление те не дойдоха.

Истината е, че много трудно се достигна до финалния етап от подписването на договора за изпълнение. Но се подписа! С цената на много усилия и на много хора, които добронамерено съдействаха.

Нека заедно се зарадваме на добрата новина, да продължим заедно да градим успешно и спокойно бъдеще! Без мерки и теглилки кой колко е дал и допринесъл.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица