Регионалният клон на Национално дружество „Традиция“ почете паметта на воеводата Цанко Дюстабанов, чието име носи местна структура на патриотичната организация.

По този повод пред паметника на големия революционер Цанко Дюстабанов, водач на Габровската чета, участвала в Априлското въстание, в неделя, 12 юни, свещеник отслужи света литургия, а членовете на дружеството се построиха в почетен караул, за да засвидетелстват и изразят своето уважение към паметта на героя.

С едноминутно мълчание присъстващите сведоха глави и отдадоха своята почит към участника във въстанието, който преди 146 години, заедно с председателя на Габровския революционен комитет Еким Цанков и свещеника Иван Поппетков увисват на бесилката.

Пред паметника на воеводата, управителят на патриотичното дружество в Габрово Антон Колев припомни живота и дейността на бележития революционер, отдал живота си в името на Свободна България. След разгрома на Априлското въстание Цанко Дюстабанов и съратниците му са заловени и съдени от турски съд, като на всички тях са издадени смъртни присъди.

„Цанко Дюстабанов – един от най-доблестните, най-храбрите и най-интелигентните български воеводи“, пишат историците. Той е заловен на 16 май 1876 г. Изправен пред съда, той произнася своята знаменателна реч. „За мене тая бесилка не е срамна“, са последните думи към палачите на големия революционер. За саможертвата на героя днес напомня неговият паметник, който се намира в центъра на Габрово, близо до двата моста. Осъден е на смърт и е обесен, заедно с неговите сподвижници, на 15 юни 1876 г. в Търново.

Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1843 г. в Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник на Васил Априлов и близък роднина по майчина линия на Николай Палаузов. Един български възрожденец, успял за времето си богат и просветен. Учил в Цариградския Роберт колеж, добър познавач на османското право, член на Габровския казалийски съд, превел на български Наполеоновия кодекс, през 1875 г. В съгласие с османското право, когато през същата година навсякъде в балканските провинции на Османската империя ври и кипи, когато са въстанали и успешно се бият християните в Херцеговина. Когато в България току-що е направен първият опит за въоръжен отпор (Старозагорското въстание), когато българската революционна емиграция в Румъния замисля ново всеобщо българско въстание, Цанко Дюстабанов се заема да състави махзар (прошение) до султана, подкрепен с много подписи, с цел да се реформира Турция, да се избегнат приближаващите кръвопролития, да се успокоят народите и да се заздравят държавните институции. Исканията му са цяла програма, но като най-важни могат да се откроят три. Да се премахне данъка „бедел“, който плащат само българите заради военната охрана, която им осигурява правителството, като се въведе за компенсация редовна военна служба и за тях. Да се запази системата за отделни училища на етносите по обща държавна програма. И да се признае българският език като втори официален език на империята…

Два дни преди поклонението в неделя, членове на местния клон „Цанко Дюстабанов“ на НД „Традиция“ показаха униформи и оръжия в ОУ „Иван Вазов“ в Габрово, а Добринка Ненова, майстор кожухар от РЕМО „Етър“, демонстрира своя занаят пред учениците.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/