Свържи се с нас

Култура

Архивът отличи своите „Читател“, „Дарител“ и „Приятел“ на годината

Published

on

Държавен архив – Габрово отличи своите „Читател“, „Дарител“ и „Приятел“ за изминалата 2021 година. Наградите бяха връчени на 9 юни – Международният ден на архивите. На този ден в цял свят архивистите обединяват усилия, за да покажат защо е толкова важна дейността на архивите. Това бе поводът да се открие и опознае професия архивиста.

„Като част от Международната архивна общност, българските архивисти, желаем успех на нашите колеги в изпълнение на общата ни благородна мисия! След двегодишна пандемия, отново имаме възможност да проведем своя празник и да наградим отличените в нормална обстановка“, сподели началникът на ДА-Габрово Цветомира Койчева.

Първата категория, в която имаше отличени, бе за „Читател на Държавен архив – Габрово”. Тази година отличените читатели са двама. Марияна Манева – художник, преподавател по изобразително изкуство в Национална Априловска гимназия, получи наградата, като читател с най-голям брой ползвани архивни единици (а.е.) през 2021 г., общо 232 при 18 свои посещения.

Другият отличен в тази категория бе Иван Постомпиров, уредник в РИМ – Габрово, читател с най-голям брой посещения: 88 с използвани 139 а.е.

В категорията „Най-заслужил за популяризиране на Архива” или „Приятел на Държавен архив” – Габрово Грамотата получи главният редактор на Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз” Христо Петров. През изминалата 2021 г. година сътрудничеството между медията и Държавен архив – Габрово продължи все така успешно, след като на страниците на електронното издание бяха публикувани 21 материали, 12 от които от поредицата, посветена на 70-годишнината на българските държавни архиви.

„Г-н Петров споделя всяка наша публикация в оперативен порядък, като я поднася на читателите на сайта в интересен вид, с висок професионализъм. Той пръв сред регионалните електронни медии отразява всички важни новини и събития, свързани с нашата дейност. През настоящата година доброто ни партньорство продължава. Г-н Петров е и преподавател по Журналистика в НАГ“, каза още Цветомира Койчева.

За да споделят отличието с него бяха и учениците от 9 „А“ клас от Национална Априловска гимназия, на които той преподава.

В категория „За дарение на 2021 г. с най-голяма историческа и обществена стойност, екипът на Държавен архив – Габрово определи дарението на Минчо Георгиев Минчев – поет, писател, издател, изследовател и самоук майстор-строител. Документите са предадени лично от Минчо Г. Минчев при негови посещения на място, в Държавен архив – Габрово. Те представляват документи и снимки от дейността му като поет, писател, издател, както и като строител. С Решение № 27 от Заседание № 5 от 29 юни 2021 г. на ЕПК при ОДА-Габрово са регистрирани като нов фонд от личен произход с необработени документи под № 1663 в ИСДА, с обем 3,81 л.м. Минчо Г. Минчев е личност с огромен принос в духовното и културно развитие на Габрово и Габровско, както и за запазването и популяризирането на литературната история на нашия край. Неговата кончина на 22 февр. 2022 г., оставя голяма празнина в литературния живот на града. Със своето дарение, М. Г. Минчев запази много и ценни документи за Габрово и габровци. Те са с важно историческо, обществено и културно значение.

Делото на фонд „Фондация Констатин Берберов (2002 -)” бе връчено на Драгомила Дойкин, която заедно със своята сестра дари интересните и ценни документи от дейността на Фондацията преди 4 години. Днес сте вече са обработени и достъпни за читателите.

Традиционно на празника присъстваха още и бивши колеги – г-жа Лушка Колева и г-жа Цанка Василева, работили в институцията, които и днес продължават да бъдат опора и приятели на Държавен архив – Габрово.

През настоящата година се навършват 30 години от възстановяването на дейността на ЖБД „Майчина грижа” – Габрово. По този повод бе представяне част от юбилейна изложба, посветена на дейността на Дружеството, която е подготвена заедно със Силвия Рангелова – графичен дизайнер, дарител и приятел на Архива.

Експонираната изложба показва най-важните моменти от дейността на ”Майчина грижа” от възстановяването през 1992 г. до 2019 г., когато то навърши 150 г. и е едно от най-старите в страната, с активна дейност и до днес.

Заедно с изложбата бе представен и витрина с техни и съвременни издания, които илюстрират доброто сътрудничество между двете институции през годините.

Празникът в Архив завърши с представянето на дигитализиран филм за АИР „Боженци”. Кинолентата е дигитализиран безвъзмездно от партньорите на ДА – Габрово от фирма Перфект ЕООД – Габрово сем. Десислава и Вълко Пингелови.

„Уважаеми читатели, приятели, колеги, скъпи ученици, благодарим Ви че сте част от нашия празник. На всички габровски архивисти – нека достойно да пазят ключа на Габровската архивна съкровищница, като част от световното документално наследство! По-рано, през празничния ден получихме поздравления от доц. д-р Михаил Груев, председател на ДА „Архиви”, от предишни ръководители на архива Донка Ботева и Стефка Василева, от колеги от сродни институции, от наши читатели и приятели: Галина Иванова – журналист от Трявна, Бояна Пенчева – журналист от в. „100 вести”, Мария Костова – учител и др.“, обърна се още началникът на ДА-Габрово Цветомира Койчева по повод 9 юни.

Датата е определена на Годишно общо събрание на членовете на Международния съвет на архивите, проведено в Квебек, Канада, през ноември 2007 г. Държавна агенция „Архиви“ е член на Международния съвет на архивите при ЮНЕСКО от 1960 г. През настоящата 2022 г., за четиринадесети пореден път, българската архивна колегия отбелязва празника. Той е съпроводен с поредица от разнообразни събития – връчване на награди на читатели, приятели и дарители, срещи с ученици, общественици, представяния на изложби, на особено ценни и уникални документи, Дни на отворените врати и др. Тази година мотото е „„Архивите – това си ти“ (#ArchivesAreYou“).

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица