

Култура
Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци
Писателката Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци. Срещата ще се състои на 11 юни, от 11.00 часа. След като книгите ѝ „Алтъна“ и „Обич“ станаха любими на много читатели, една от най-обичаните български писателки днес – Ивелина Радионова, представя най-силната си книга досега – „До Боянския майстор“ (издание на „Персей“).
Действието ѝ тече през вековете и показва корените на българщината и човечността. Това е книга с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… – истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те карат да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето. Многолико е времето.
Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред, видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една невъзможна любов.

Гласът на българското говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“ В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.
Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.
Новата книга на Ивелина Радионова – „До Боянския майстор“, има своя собствена светлина, сияние, което излъчва и корицата, дело на Стефан Тотев. Сиянието е особено силно в трудни времена, когато мракът заплашва да превземе цялата планета, а светлото е все по-рядко срещано явление. Вероятно за това също си има причина, така както има причина за появата на всичко, което ни заобикаля – независимо дали е тревичка, цвете или дете.
Посланието на книгата е всеки да открие своята причина да е жив, която да осмисли дните му. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Без значение дали човек ще рисува, ще отглежда рози и копринени буби, ще прави фигурки от дърво или ще извайва злато, той свещенодейства, добрува в полза на другите. Водещо е проявлението на дарбата, вложена от Твореца във всяка душа, за да се стреми тя към едно по-високо ниво на осъзнатост и достойно съществуване. Талантът би могъл да я доближи до божественото. „До Боянския майстор“ е път на душата към съвършенство, хармония и любов. Пътят неизменно криволичи, преминава през бедност, тегоби, болести, низки страсти. Неизменно на този път се сблъскват доброто и злото, за да премерят сили. Кое е по-силно и кое ще победи? Това решава душата, всяка за себе си.

Тази книга е отворена вратичка към един по-хубав, мечтан свят. Навярно някой ще си каже: „Това си е чиста утопия!“. Авторката е готова да спори и да го опровергае, че такъв свят е напълно възможен. Свят, в който всеки да живее така, че да е полезен на себе си и на другите, свят без заблуди, без ограничения, без нараняване и подчиняване на друго човешко същество. Свят, в който прошката не е просто дума. В този смисъл „До Боянския майстор“ е стремеж към висш идеал, недокоснат от грозното и пошлото в битието. Всеки разказ утвърждава сплотеност, вярност, силна обич, почит към знанието и традициите, отговорност към род и родина. Книгата притежава способността да лекува души, да променя мироглед, подбуждайки порив към красота, свобода и пълна себереализация. Страниците ѝ са парченца, отчупени от онази скъпоценност, наречена „време“. И макар да е писано, че „дните на всички са преброени“, в книгата царува онова синьо безвремие, което откъсва от забързания ритъм на настоящето. Посланието, което достига до читателя, всъщност е своеобразно порицание – на бедността, подчиняването, поробването чрез икономическа зависимост. Щом хората се раждат еднакви, би трябвало да имат равен старт. И само умните, трудолюбивите, най-упоритите трябва да са с едни гърди пред останалите. Затова в повестта „До Боянския майстор“ авторката дарява свободата на Малтица и Антип, двама от второстепенните герои, и заклеймява в разказите недостойните постъпки на Узун Чолак и на мъжа на Родопея.
„До Боянския майстор“ е 13-ата книга на Ивелина Радионова – фатална, но в най-хубавия смисъл на думата, защото в нея са белетристични творби, които ще останат за поколенията. Сега разказана в проза, историята на Боянския майстор първоначално бе претворена в стихотворение, което донесе на авторката първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2020. Поетичната творба бе включена в книгата и е нейно своеобразно мото.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 4 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи
-
Новинипреди 5 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 5 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 4 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир