Свържи се с нас

Култура

Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци

Published

on

Писателката Ивелина Радионова гостува с цялото си творчество на рибарник Кметовци. Срещата ще се състои на 11 юни, от 11.00 часа. След като книгите ѝ „Алтъна“ и „Обич“ станаха любими на много читатели, една от най-обичаните български писателки днес – Ивелина Радионова, представя най-силната си книга досега – „До Боянския майстор“ (издание на „Персей“).

Действието ѝ тече през вековете и показва корените на българщината и човечността. Това е книга с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… – истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те карат да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето. Многолико е времето.

Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред, видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една невъзможна любов.

Гласът на българското говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“ В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.

Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.

Новата книга на Ивелина Радионова – „До Боянския майстор“, има своя собствена светлина, сияние, което излъчва и корицата, дело на Стефан Тотев. Сиянието е особено силно в трудни времена, когато мракът заплашва да превземе цялата планета, а светлото е все по-рядко срещано явление. Вероятно за това също си има причина, така както има причина за появата на всичко, което ни заобикаля – независимо дали е тревичка, цвете или дете.

Посланието на книгата е всеки да открие своята причина да е жив, която да осмисли дните му. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Без значение дали човек ще рисува, ще отглежда рози и копринени буби, ще прави фигурки от дърво или ще извайва злато, той свещенодейства, добрува в полза на другите. Водещо е проявлението на дарбата, вложена от Твореца във всяка душа, за да се стреми тя към едно по-високо ниво на осъзнатост и достойно съществуване. Талантът би могъл да я доближи до божественото. „До Боянския майстор“ е път на душата към съвършенство, хармония и любов. Пътят неизменно криволичи, преминава през бедност, тегоби, болести, низки страсти. Неизменно на този път се сблъскват доброто и злото, за да премерят сили. Кое е по-силно и кое ще победи? Това решава душата, всяка за себе си.

Тази книга е отворена вратичка към един по-хубав, мечтан свят. Навярно някой ще си каже: „Това си е чиста утопия!“. Авторката е готова да спори и да го опровергае, че такъв свят е напълно възможен. Свят, в който всеки да живее така, че да е полезен на себе си и на другите, свят без заблуди, без ограничения, без нараняване и подчиняване на друго човешко същество. Свят, в който прошката не е просто дума. В този смисъл „До Боянския майстор“ е стремеж към висш идеал, недокоснат от грозното и пошлото в битието. Всеки разказ утвърждава сплотеност, вярност, силна обич, почит към знанието и традициите, отговорност към род и родина. Книгата притежава способността да лекува души, да променя мироглед, подбуждайки порив към красота, свобода и пълна себереализация. Страниците ѝ са парченца, отчупени от онази скъпоценност, наречена „време“. И макар да е писано, че „дните на всички са преброени“, в книгата царува онова синьо безвремие, което откъсва от забързания ритъм на настоящето. Посланието, което достига до читателя, всъщност е своеобразно порицание – на бедността, подчиняването, поробването чрез икономическа зависимост. Щом хората се раждат еднакви, би трябвало да имат равен старт. И само умните, трудолюбивите, най-упоритите трябва да са с едни гърди пред останалите. Затова в повестта „До Боянския майстор“ авторката дарява свободата на Малтица и Антип, двама от второстепенните герои, и заклеймява в разказите недостойните постъпки на Узун Чолак и на мъжа на Родопея.

„До Боянския майстор“ е 13-ата книга на Ивелина Радионова – фатална, но в най-хубавия смисъл на думата, защото в нея са белетристични творби, които ще останат за поколенията. Сега разказана в проза, историята на Боянския майстор първоначално бе претворена в стихотворение, което донесе на авторката първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2020. Поетичната творба бе включена в книгата и е нейно своеобразно мото.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

Published

on

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица