Свържи се с нас

Култура

Как се е празнувал в миналото 24 май в Габрово?

Published

on

За празнуването на 24 май в началото на XX век, разказват спомените на учителя в Априловска гимназия Павел Йовчев, които днес Държавен архив – Габрово прави публични за широката общественост.

„За настроенията и вълненията на нашите предшественици, за празника и духа на 24 май се връщаме назад във времето чрез спомените учителя по естествена история в периода 1907-1932 г.

Училищният празник на 11 (24) мй, в който се чествува паметта на на Кирила и Методия, в Габрово по традиция се празнува всяка година по един и същи начин.

Ето как бе отпразнуван този ден през 1908 г. Учениците не носеха формено облекло. На 10 май-стар стил, по задължение всички ученици донесоха в гимназията цветя за венци, с които окичиха класните си стаи. Един голям венец поставиха над входната врата на гимназията. На най-добрите ученици се раздадоха знамена. Била е заведена практика, всеки клас и паралелка да си има свое знаме.

Пристигнаха учениците и ученичките от всички училища в града, носейки своите знамена. В Габрово имаше Девическо петокласно училище, Стопанско трикурсно и Техническо училище. Учениците и ученичките бяха подредени под строй – нямаше учител по гимнастика (физическо възпитание). Поканени бяха кмета, училищното настоятелство, родителите на учениците, чиновници и свободни граждани дошли да вземат участие в това всенародно тържество.

Според обичая, отслужи се молебен, в който се поменаха имената на Априлов и на всички починали учители. След тази церемония, един учител произнесе реч за голямото историческо и културно значение на великото дело на славянските просветител Кирил и Методий. Ученици и ученички изнесоха декламации за прослава на скъпите за нашия народ първоучители. Ученическият хор изпя подходящи за случая възторжни песни. Екна химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви”.

След това тържество започнаха игри-хора от учениците, отделно – ученичките. На тези хора вземаха участие учители, учителки и граждани. Някои ученици, по-решителни вдигаха директора на ръце и го молеха да разреши да не се учи другия ден. Разрешението се разнесе бързо и зарадва много най-вече мързеливите ученици. Учителите поканиха гражданите да заповядат в салона на гимназията. Много граждани се отзоваха на поканата. Тук те се запознаха с учителите. Весели и засмени си разправяха разни случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, другари и пр. Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а желаещите и с разни напитки.

Като благодариха и поздравиха учителите за стореното от тях по изнасяне на това тържество, гражданите останаха доволни, ръкуваха се и се разделиха с учителите.

В 2 часа след обед, учениците се събраха в двора на гимназията, от гдето под строй с учителите си отидохме в местността „Падало” (там нямаше още никакви здания, нито гара, която се откри през месец август 1912 година) (днес е квартал на Габрово, жп гарата е открита на 29 ян. 1912 г., бел. Държавен архив – Габрово).

Тук пристигнаха учителите със своите ученици от всички училища в града, родителите на учениците, граждани-мъже, жени, деца, същински панаир. Още преди обед бяха заели местата си разни продавачи на кестени, фъстъци, семки, сладкиши, сода, лимонада, боза, плодове, череши, какво ли не. Училищното настоятелство раздаде на учениците от основните училища сусамени кравайчета.

Тук се залюляха кръшни хора от учениците. Някои по-смели и нахални ученици, вдигаха Директора да им разреши да играят смесени хора. До тогава това нещо не се позволяваше. Сега за първи път им се разреши. Свири им градската духова музика, а учениците-с цигулки, китари, акордеони, не липсваше и гайда. Игрите и веселието продължиха до вечерта. Весели и доволни учениците с песни си разотидоха по домовете. Тъй завърши училищния празник, в който се чествува паметта за делото на Кирила и Методия. Ученическа духова музика нямаше. Не беше въведен ред – да се прави манифестация през града.”

Учителят Павел Йовчев пише спомена си през 1958 г. по молба на редакцията на сп. „Наша родина”. Споменът е съхранен във фонда на Националната Априловска гимназия в Държавен архив – Габрово. Тук се пази и личния фонд на Павел Йовчев. Документите са достъпни за читатели и изследователи. Нямаме разкрити запазени снимки от празнуване на 24 май, описано в спомена на учителя Йовчев.

Илюстрираме настроението на празника с една по-късна снимка, манифестация по случай 24-ти май – на площад „1 май 1876 г.“ в Габрово, с участието на духовия оркестър при Априловската гимназия с диригент Петър Чаракчиев.

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица