Свържи се с нас

Култура

Как се е празнувал в миналото 24 май в Габрово?

Published

on

За празнуването на 24 май в началото на XX век, разказват спомените на учителя в Априловска гимназия Павел Йовчев, които днес Държавен архив – Габрово прави публични за широката общественост.

„За настроенията и вълненията на нашите предшественици, за празника и духа на 24 май се връщаме назад във времето чрез спомените учителя по естествена история в периода 1907-1932 г.

Училищният празник на 11 (24) мй, в който се чествува паметта на на Кирила и Методия, в Габрово по традиция се празнува всяка година по един и същи начин.

Ето как бе отпразнуван този ден през 1908 г. Учениците не носеха формено облекло. На 10 май-стар стил, по задължение всички ученици донесоха в гимназията цветя за венци, с които окичиха класните си стаи. Един голям венец поставиха над входната врата на гимназията. На най-добрите ученици се раздадоха знамена. Била е заведена практика, всеки клас и паралелка да си има свое знаме.

Пристигнаха учениците и ученичките от всички училища в града, носейки своите знамена. В Габрово имаше Девическо петокласно училище, Стопанско трикурсно и Техническо училище. Учениците и ученичките бяха подредени под строй – нямаше учител по гимнастика (физическо възпитание). Поканени бяха кмета, училищното настоятелство, родителите на учениците, чиновници и свободни граждани дошли да вземат участие в това всенародно тържество.

Според обичая, отслужи се молебен, в който се поменаха имената на Априлов и на всички починали учители. След тази церемония, един учител произнесе реч за голямото историческо и културно значение на великото дело на славянските просветител Кирил и Методий. Ученици и ученички изнесоха декламации за прослава на скъпите за нашия народ първоучители. Ученическият хор изпя подходящи за случая възторжни песни. Екна химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви”.

След това тържество започнаха игри-хора от учениците, отделно – ученичките. На тези хора вземаха участие учители, учителки и граждани. Някои ученици, по-решителни вдигаха директора на ръце и го молеха да разреши да не се учи другия ден. Разрешението се разнесе бързо и зарадва много най-вече мързеливите ученици. Учителите поканиха гражданите да заповядат в салона на гимназията. Много граждани се отзоваха на поканата. Тук те се запознаха с учителите. Весели и засмени си разправяха разни случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, другари и пр. Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а желаещите и с разни напитки.

Като благодариха и поздравиха учителите за стореното от тях по изнасяне на това тържество, гражданите останаха доволни, ръкуваха се и се разделиха с учителите.

В 2 часа след обед, учениците се събраха в двора на гимназията, от гдето под строй с учителите си отидохме в местността „Падало” (там нямаше още никакви здания, нито гара, която се откри през месец август 1912 година) (днес е квартал на Габрово, жп гарата е открита на 29 ян. 1912 г., бел. Държавен архив – Габрово).

Тук пристигнаха учителите със своите ученици от всички училища в града, родителите на учениците, граждани-мъже, жени, деца, същински панаир. Още преди обед бяха заели местата си разни продавачи на кестени, фъстъци, семки, сладкиши, сода, лимонада, боза, плодове, череши, какво ли не. Училищното настоятелство раздаде на учениците от основните училища сусамени кравайчета.

Тук се залюляха кръшни хора от учениците. Някои по-смели и нахални ученици, вдигаха Директора да им разреши да играят смесени хора. До тогава това нещо не се позволяваше. Сега за първи път им се разреши. Свири им градската духова музика, а учениците-с цигулки, китари, акордеони, не липсваше и гайда. Игрите и веселието продължиха до вечерта. Весели и доволни учениците с песни си разотидоха по домовете. Тъй завърши училищния празник, в който се чествува паметта за делото на Кирила и Методия. Ученическа духова музика нямаше. Не беше въведен ред – да се прави манифестация през града.”

Учителят Павел Йовчев пише спомена си през 1958 г. по молба на редакцията на сп. „Наша родина”. Споменът е съхранен във фонда на Националната Априловска гимназия в Държавен архив – Габрово. Тук се пази и личния фонд на Павел Йовчев. Документите са достъпни за читатели и изследователи. Нямаме разкрити запазени снимки от празнуване на 24 май, описано в спомена на учителя Йовчев.

Илюстрираме настроението на празника с една по-късна снимка, манифестация по случай 24-ти май – на площад „1 май 1876 г.“ в Габрово, с участието на духовия оркестър при Априловската гимназия с диригент Петър Чаракчиев.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица