Свържи се с нас

Новини

Честит Ден на Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Published

on

В българския празничен календар има събития, които са вписани трайно в националната ни памет, обединяват енергията и емоциите на всички българи и вълнуват с еднаква сила млади и стари. Такъв празник е Денят на Светите братя Кирил и Методий и на създадените от тях букви. Най- често този празник се свързва с вълнението, което ни обзема в неговото навечерие, с химна „Върви, народе възродени“, с ученическите шествия, абитуриентските балове, първокласниците ,с буква от азбуката в ръката си , с аромата на цветята.

Този празник е втъкан дълбоко в нашето съзнание, защото той ни предава усещане за общност, кара ни да си припомняме кои сме и какво е нашето място в съкровищницата на европейската християнска цивилизация. Църквата почита Светите братя Равноапостоли и духовни покровители на Европа- Кирил и Методий на 11май. На 24 май отдаваме всенародно признание не само на двамата първоучители и техните ученици, но и на създадената от тях писменост и на българската култура.

Историческата наука още дискутира какъв е произхода на двамата братя Кирил и Методий, кога е създадена азбуката и колко са графичните системи.Независимо от различните хипотези и мнения, важни са безспорните факти, които бележат епохалното дело на двамата братя. Знае се , че те са високообразовани средновековни просветители, владеещи говора на населението от Солунска област, говор , който е част от източнобългарския диалект. Първата азбука, която създават е глаголицата.Това става, според Черноризец Храбър „през времето на гръцкия цар Михаил, и на Борис , български княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363 от сътворението на света /855г. / В графичното изображение на буквите Светите братя вплитат християнските символи кръст, триъгълник и кръг, което им отрежда водещо място сред съществуващите тогава писмености – гръцка и латинска. Българските букви са създадени от творци- християни, което ги превръща в свещени, недокоснати от езичеството. Сътворяването на азбуката е само един момент от Кирило- Методиевото дело. Огромното му значение се определя от създаването на първия писмен книжовен език- старобългарския. Той става трети класически европейски език, наред с гръцкия и латинския, а славянската книжнина, полага основите на трета цивилизация в Европа- старобългарската. Чрез преведените от Кирил и Методий и техните ученици богослужебни книги, славяните от Великоморавия и от Блатненското княжество могат да слушат словото Божие на разбираем за тях език и да се приобщават към ценностите на християнската цивилизация. Реформаторската дейност на бележитите първоучители и оборването на триезичната догма, предизвиква съпротивата на част от римското духовенство срещу делото им. Добре известен е краят на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий.

Дейността на двамата славянски просветители и техните ученици минава под знака на политически борби и интриги, съпътствана е от моменти на признание и възход , на падения и преследвания. След смъртта на Кирил през 869 г. и на Методий през 885 г.техните ученици и последователи са прогонени от Великоморавия.

И в този тежък момент за оцеляване на делото им, важна роля изиграва България. Както пише Климентовият житиеписец , „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. През 886 г. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската столица Плиска и са посрещнати радушно от княз Борис I. Без неговата целенасочена политика, без държавната подкрепа и щедрото му меценатство сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици щеше да се покрие със забрава. Далновидните владетели на България княз Борис I и царете Симеон Велики и Петър I осъзнават мощното оръжие,което представляват плодовете на Кирило- Методиевото дело и успешно ги използват. Славянската азбука, богослужението на роден език, положеното начало на създаване на старобългарски книжовен език, могат да помогнат на новопокръстеното царство да се отърси от влиянието на Византия и вместо неизбежната културна асимилация да потърси нови хоризонти на развитие, които ще му осигурят независимост и равнопоставеност. Създадените в Плиска, Охрид и Преслав книжовни школи приютяват интелектуалния елит на Средновековна България. Творци като Климент Охридски, Наум Плисковски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Тудор Доксов ,Григорий Презвитер, Презвитер Козма, под духовното покровителство на българските владетели, реформират глаголическата графична система и въвеждат нова форма на буквите като създават кирилицата, разгръщат разнообразна просветна и църковно- организаторска дейност, създават богата литература с проповеднически, поучителен и образователен характер. Поставят основите на културно- духовния възход на държавата ни, известен като „Златен век“ . И днес думите, изречени от Константин Преславски „Голи са без книги всички народи“, звучат актуално и очертават нови интелектуални хоризонти пред поколенията. А когато четем за Симеоновите царски палати, „украсени с мрамор и бронз, сребро и злато“, картинно описани от Йоан Екзарх, изпитваме заслужена гордост от сътвореното от нашите предци, положили материалните и духовни основи на Преславската българска цивилизация. Тя е определяна като културен феномен, който създава не само собствения облик на българина, отграничавайки го до известна степен от ромея, но му вдъхва определена увереност, която му позволява да стори и следващата крачка. А тази следваща крачка е свързана с разпространението на културните достижения на българите сред останалите славянски народи. Българските преводни и оригинални произведения напускат родните предели и са възприети от руси и сърби. След покръстването на русите през 988 г., новоучредената руска църква получава част от необходимите богослужебни книги от България. Проникването на старобългарската книжнина в Русия и в съседна Сърбия се доказва от наличието на многобройни руски и сръбски преписи на съчинения, писани през епохата на Златния век. Затова с основание можем да твърдим, че литературата на Златния век не е свързана само с българското развитие , а има общославянско и общоевропейско значение. В България византийските културни модели творчески се преработват и се предлагат на останалия славянски свят. В основата на това преработване българския език се превръща в общ литературен език за част от православните славянски и неславянски народи, а кирилицата е една от азбуките, на която днес пишат народите на Русия, Беларус, Украйна, бившите съветски републики, сърби, македонци, монголци.

Легендите разказват, че когато българските средновековни войни тренирали бойните си умения и физическата си издръжливост, изписвали във въздуха знаците на българските букви и изричали на глас значението на всяка от тях: “Аз, буки, веди, глаголи, добро, ест, живети, дзело, земля. Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята.“ По този начин, те получавали Божията благодат и благословение, мислите им се прояснявали , а десницата им ставала крепка и непобедима. Може би с това се обяснява и дълговечността на България, българите и българското, които повече от 1000 години обитават това късче земя на Балканите, където се преплитат пътища и интереси, срещат се различни цивилизации. Тези букви ни помагат да се съхраним и да намерим себе си в трудни моменти и в дни на изпитания. Тези букви позволяват на габровеца Васил Априлов, прочитайки книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“, да преоткрие себе си, своя български корен и да посвети живота си в служба на род и Родина.

Обединявайки усилията на своите съмишленици Николай Ст. Палаузов, Иван Бакалоглу, братя Мустакови, членовете на Габровската община, на 2.01.1835 г. в Габрово се открива първото взаимно светско училище на новобългарски език. Създадено по европейски образец, то поставя основите на модерното образование. По негово подобие се изгражда мрежа от такива училища в различни български селища. Взаимните са продължени от класните, а класните – от Гимназии и средни специализирани учебни заведения. Сред тях отново се откроява Габровската пълна гимназия , предоставяща образование на българчета от всички български земи. При липсата на университет по онова време, тя изпълнява успешно неговата роля и осъществява на практика вижданията на Васил Априлов за изграждане на добре организирана образователна система.

В излязлата преди 181 г. „Денница на новобългарското образование“ той посочва:“ Моето желание , моята цел се състоят в това да бъда полезен на своите съотечественици, да направя добро, да ги поощря по пътя на образованието“ , а в „Завещанието си от 1844 г.“ заявява: “Габровското училище да се преобразува в духовна академия, лицей или университет“. Тези думи на бележития габровец очертават една културно- образователна перспектива и програма пред българите, която те изпълват със съдържание през възрожденската епоха. Габровското училище и създадените по негово подобие учебни заведения в българско, помагат за интелектуалното и нравствено извисяване на българите. Училището подготвя оня слой от образовани мъже, които осъществяват българската национално- освободителна революция. В класните стаи българчетата за пръв път произнасят думите „свобода“ , „революция“, „права“ и „законност“. Много от учителите са и активни участници в революционното движение, достатъчно е да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Бачо Киро. Учителите са вдъхновители на читалищата, те и техните ученици изнасят първите театрални постановки. Всички познаваме Райчо Каролев и Иван Гюзелев като организатори на Габровската гимназия, но те са и театрали, читалищни дейци, автори на учебници, създатели на първия училищен кабинет по физика, а след Освобождението държавници и просветни дейци. Училището възпитава българите в институционална култура, подготвя ги да заемат достойното си място като строители на млада следосвобожденска България. Именно този културен, политически и икономически елит се включва в създаването на българската индустрия, на Софийския университет и на другите висши училища и превръща българската държава в икономическото чудо на Балканите.

В дните преди празници традиционно правим равносметка за постигнатото до тук. С основание можем да посочим, че образованието, което получават българчетата, завършващи средно и висше образование днес, им позволява да намерят своето място на българския и европейски образователен и трудов пазар и да бъдат достойна конкуренция на съвременниците си. Габрово и габровци изпълняват завета на Васил Априлов и днес града чрез Техническия университет , е един от университетските центрове на България, подготвящ нейната научна и техническа интелигенция.

Всички тези постижения биха били немислими без сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици и без подкрепата, която Средновековна България им оказва. България на княз Борис I спаси Кирило-Методиевото дело от унищожение. България при царете Симеон и Петър направи огромна крачка напред в развитието и обогатяването на преводната и оригинална старобългарска книжнина. Възрожденските българи чрез тази богата книжнина преоткриха себе си и се осъзнаха като нация, която след 5-вековно забвение отново се върна на политическата и културна карта на Европа и достойно присъства и до днес.

България е родината на кирилицата, третата световна азбука, на която пишат милиони по света. Затова 24 май е Ден на гордост, Ден на светли детски спомени, Ден на истински и неподправени вълнения, Ден на спомен за отминало величие и надежда за светло бъдеще, за един по- добър свят и за по- добри бъднини на нашия народ. Честит празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Габрово получава над 16,9 млн. лв. за изграждането на иновационна долина

Published

on

Община Габрово ще реализира амбициозен проект, на стойност 16 910 828 лева, свързан със създаването на иновационна долина. Това става ясно от информация на Миглена Въгленова, главен експерт в администрацията на кмета.

Средствата се отпускат по линия на Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г., в рамките на процедурата за подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини. Одобреният проект носи заглавието „Габрово – център на иновации, образование и предприемачество“ и е част от интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).

Бившето Умниково училище ще се възроди в модерен образователен център © Община Габрово, архив

Едно от ключовите начинания в проекта е трансформацията на емблематичната сграда на бившето училище „Радион Умников“ – културен паметник от края на XIX век – в модерен Център за дигитални умения и иновации. Новият образователен хъб ще включва: зали за обучение по роботика, автоматизация, виртуална реалност, 3D прототипиране и други високотехнологични дейности.

Община Габрово вече е обявила обществена поръчка за строително-монтажните работи, като крайният срок за подаване на оферти е 28 юли 2025 г.

Визуализация на бъдещия Център за подкрепа за личностно развитие „Център за дигитални умения и иновации“ © Община Габрово

Съществен партньор по проекта е и Технически университет – Габрово, който ще изгради зона за иновации на собствен терен. Планирани са съоръжения като „Къща на бъдещето“ с технологични помещения, семинарна зала и офиси, както и производствено хале за стартиращи компании. В него ще се извършва тестване на иновативни продукти, обучения за млади предприемачи и иновационни лагери.

Някогашният ресторант „Форум“ в кв. „Шести участък“ ще се превърне в креативно общностно пространство © Община Габрово

Допълнително, в квартал „Шести участък“ ще бъде реновирана бившата сграда на ресторант „Форум“, която ще се превърне в креативно общностно пространство. Обектът ще предлага ателиета, изложбена зала и открита сцена за културни прояви. Сградата е собственост на Техническия университет, а дворът е предоставен от Общината.

Максималният срок за изпълнение на всички дейности е 36 месеца. Предстои подписване на договор за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.

Зареди още

Любопитно

Парад на ретро автомобили – тази събота на площад „Възраждане“

Published

on

За втора поредна година Авто СОЦ клуб „Рачо Ковача“ кани всички собственици на ретро автомобили и мотоциклети да се включат в Парада на ретро автомобили – Габрово 2025, което ще се проведе на 12 юли, събота, на площад „Възраждане“.

Събитието се организира с подкрепата на Община Габрово и е посветено на класическите и исторически превозни средства от всякакъв вид и има за цел да събере на едно място ентусиасти, клубове и индивидуални собственици от цялата страна, които с любов и грижа поддържат духа на миналото жив.

Програмата включва изложение на ретро автомобили и мотоциклети, представяне на участниците, музика, добро настроение и срещи със съмишленици. Ще бъдат раздадени награди и грамоти в различни категории, а акцент в програмата ще бъде парадното шествие до хижа „Партизанска песен“ в местността Узана.

Подредбата и регистрацията започва в 09.00 ч. Официалното откриване е в 10 ч., а до 13 ч. габровци и гостите на града ще могат да разгледат ретро возилата. Както и през първото издание на събитието през 2024 г., така тази година се очаква то да събере в Габрово десетки колекционери и любители на ретро културата!

Потопете се в атмосферата на миналото, разгледайте отблизо редки машини с история, направете незабравими снимки и споделете страстта си с други почитатели на автомобилното наследство.

Зареди още

Новини

Боксьорът Борис Ангелов се нареди сред най-добрите в страната

Published

on

Състезателят на БК „Чардафон“ (Габрово) Борис Ангелов завоюва бронзов медал в категория до 75 кг по време на Държавния личен шампионат за мъже и жени, провел се от 8 до 11 юли в Ботевград. Надпреварата събра най-силните боксьори в страната, а представителят на Габрово остави ярка следа с отличното си представяне.

Ангелов, който е възпитаник на треньора Драгомир Тотев, стартира участието си с две убедителни победи. В първия си мач той нокаутира още в първия рунд играещия треньор на „Димов боксинг“ (Ямбол) Ангел Димов.

Във втория кръг повтори успеха, като отново постигна технически нокаут над представителя на „Локомотив“ (Горна Оряховица) Виктор Костов. На полуфинала Ангелов се изправи срещу един от най-успешните български боксьори – европейския и вицесветовен шампион, както и участник в Олимпийските игри в Париж Рами Киуан.

Въпреки загубата, Борис демонстрира характер, техника и борбен дух, с които заслужено се нареди сред призьорите в категорията, в която тази година участваха 14 състезатели.

„Боби изпълни техническите указания и игра така, както бяхме планували. По мое мнение, ако беше попаднал в потока боксьори под него в схемата, можеше да стигне и до финал, където да се срещне с първата ръкавица в националния отбор Рами. Доволен съм от нашето момче и вярвам, че занапред ще носи и по-ценни медали за града ни“, коментира треньорът Драгомир Тотев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица