Свържи се с нас

Новини

Честит Ден на Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Published

on

В българския празничен календар има събития, които са вписани трайно в националната ни памет, обединяват енергията и емоциите на всички българи и вълнуват с еднаква сила млади и стари. Такъв празник е Денят на Светите братя Кирил и Методий и на създадените от тях букви. Най- често този празник се свързва с вълнението, което ни обзема в неговото навечерие, с химна „Върви, народе възродени“, с ученическите шествия, абитуриентските балове, първокласниците ,с буква от азбуката в ръката си , с аромата на цветята.

Този празник е втъкан дълбоко в нашето съзнание, защото той ни предава усещане за общност, кара ни да си припомняме кои сме и какво е нашето място в съкровищницата на европейската християнска цивилизация. Църквата почита Светите братя Равноапостоли и духовни покровители на Европа- Кирил и Методий на 11май. На 24 май отдаваме всенародно признание не само на двамата първоучители и техните ученици, но и на създадената от тях писменост и на българската култура.

Историческата наука още дискутира какъв е произхода на двамата братя Кирил и Методий, кога е създадена азбуката и колко са графичните системи.Независимо от различните хипотези и мнения, важни са безспорните факти, които бележат епохалното дело на двамата братя. Знае се , че те са високообразовани средновековни просветители, владеещи говора на населението от Солунска област, говор , който е част от източнобългарския диалект. Първата азбука, която създават е глаголицата.Това става, според Черноризец Храбър „през времето на гръцкия цар Михаил, и на Борис , български княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363 от сътворението на света /855г. / В графичното изображение на буквите Светите братя вплитат християнските символи кръст, триъгълник и кръг, което им отрежда водещо място сред съществуващите тогава писмености – гръцка и латинска. Българските букви са създадени от творци- християни, което ги превръща в свещени, недокоснати от езичеството. Сътворяването на азбуката е само един момент от Кирило- Методиевото дело. Огромното му значение се определя от създаването на първия писмен книжовен език- старобългарския. Той става трети класически европейски език, наред с гръцкия и латинския, а славянската книжнина, полага основите на трета цивилизация в Европа- старобългарската. Чрез преведените от Кирил и Методий и техните ученици богослужебни книги, славяните от Великоморавия и от Блатненското княжество могат да слушат словото Божие на разбираем за тях език и да се приобщават към ценностите на християнската цивилизация. Реформаторската дейност на бележитите първоучители и оборването на триезичната догма, предизвиква съпротивата на част от римското духовенство срещу делото им. Добре известен е краят на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий.

Дейността на двамата славянски просветители и техните ученици минава под знака на политически борби и интриги, съпътствана е от моменти на признание и възход , на падения и преследвания. След смъртта на Кирил през 869 г. и на Методий през 885 г.техните ученици и последователи са прогонени от Великоморавия.

И в този тежък момент за оцеляване на делото им, важна роля изиграва България. Както пише Климентовият житиеписец , „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. През 886 г. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската столица Плиска и са посрещнати радушно от княз Борис I. Без неговата целенасочена политика, без държавната подкрепа и щедрото му меценатство сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици щеше да се покрие със забрава. Далновидните владетели на България княз Борис I и царете Симеон Велики и Петър I осъзнават мощното оръжие,което представляват плодовете на Кирило- Методиевото дело и успешно ги използват. Славянската азбука, богослужението на роден език, положеното начало на създаване на старобългарски книжовен език, могат да помогнат на новопокръстеното царство да се отърси от влиянието на Византия и вместо неизбежната културна асимилация да потърси нови хоризонти на развитие, които ще му осигурят независимост и равнопоставеност. Създадените в Плиска, Охрид и Преслав книжовни школи приютяват интелектуалния елит на Средновековна България. Творци като Климент Охридски, Наум Плисковски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Тудор Доксов ,Григорий Презвитер, Презвитер Козма, под духовното покровителство на българските владетели, реформират глаголическата графична система и въвеждат нова форма на буквите като създават кирилицата, разгръщат разнообразна просветна и църковно- организаторска дейност, създават богата литература с проповеднически, поучителен и образователен характер. Поставят основите на културно- духовния възход на държавата ни, известен като „Златен век“ . И днес думите, изречени от Константин Преславски „Голи са без книги всички народи“, звучат актуално и очертават нови интелектуални хоризонти пред поколенията. А когато четем за Симеоновите царски палати, „украсени с мрамор и бронз, сребро и злато“, картинно описани от Йоан Екзарх, изпитваме заслужена гордост от сътвореното от нашите предци, положили материалните и духовни основи на Преславската българска цивилизация. Тя е определяна като културен феномен, който създава не само собствения облик на българина, отграничавайки го до известна степен от ромея, но му вдъхва определена увереност, която му позволява да стори и следващата крачка. А тази следваща крачка е свързана с разпространението на културните достижения на българите сред останалите славянски народи. Българските преводни и оригинални произведения напускат родните предели и са възприети от руси и сърби. След покръстването на русите през 988 г., новоучредената руска църква получава част от необходимите богослужебни книги от България. Проникването на старобългарската книжнина в Русия и в съседна Сърбия се доказва от наличието на многобройни руски и сръбски преписи на съчинения, писани през епохата на Златния век. Затова с основание можем да твърдим, че литературата на Златния век не е свързана само с българското развитие , а има общославянско и общоевропейско значение. В България византийските културни модели творчески се преработват и се предлагат на останалия славянски свят. В основата на това преработване българския език се превръща в общ литературен език за част от православните славянски и неславянски народи, а кирилицата е една от азбуките, на която днес пишат народите на Русия, Беларус, Украйна, бившите съветски републики, сърби, македонци, монголци.

Легендите разказват, че когато българските средновековни войни тренирали бойните си умения и физическата си издръжливост, изписвали във въздуха знаците на българските букви и изричали на глас значението на всяка от тях: “Аз, буки, веди, глаголи, добро, ест, живети, дзело, земля. Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята.“ По този начин, те получавали Божията благодат и благословение, мислите им се прояснявали , а десницата им ставала крепка и непобедима. Може би с това се обяснява и дълговечността на България, българите и българското, които повече от 1000 години обитават това късче земя на Балканите, където се преплитат пътища и интереси, срещат се различни цивилизации. Тези букви ни помагат да се съхраним и да намерим себе си в трудни моменти и в дни на изпитания. Тези букви позволяват на габровеца Васил Априлов, прочитайки книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“, да преоткрие себе си, своя български корен и да посвети живота си в служба на род и Родина.

Обединявайки усилията на своите съмишленици Николай Ст. Палаузов, Иван Бакалоглу, братя Мустакови, членовете на Габровската община, на 2.01.1835 г. в Габрово се открива първото взаимно светско училище на новобългарски език. Създадено по европейски образец, то поставя основите на модерното образование. По негово подобие се изгражда мрежа от такива училища в различни български селища. Взаимните са продължени от класните, а класните – от Гимназии и средни специализирани учебни заведения. Сред тях отново се откроява Габровската пълна гимназия , предоставяща образование на българчета от всички български земи. При липсата на университет по онова време, тя изпълнява успешно неговата роля и осъществява на практика вижданията на Васил Априлов за изграждане на добре организирана образователна система.

В излязлата преди 181 г. „Денница на новобългарското образование“ той посочва:“ Моето желание , моята цел се състоят в това да бъда полезен на своите съотечественици, да направя добро, да ги поощря по пътя на образованието“ , а в „Завещанието си от 1844 г.“ заявява: “Габровското училище да се преобразува в духовна академия, лицей или университет“. Тези думи на бележития габровец очертават една културно- образователна перспектива и програма пред българите, която те изпълват със съдържание през възрожденската епоха. Габровското училище и създадените по негово подобие учебни заведения в българско, помагат за интелектуалното и нравствено извисяване на българите. Училището подготвя оня слой от образовани мъже, които осъществяват българската национално- освободителна революция. В класните стаи българчетата за пръв път произнасят думите „свобода“ , „революция“, „права“ и „законност“. Много от учителите са и активни участници в революционното движение, достатъчно е да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Бачо Киро. Учителите са вдъхновители на читалищата, те и техните ученици изнасят първите театрални постановки. Всички познаваме Райчо Каролев и Иван Гюзелев като организатори на Габровската гимназия, но те са и театрали, читалищни дейци, автори на учебници, създатели на първия училищен кабинет по физика, а след Освобождението държавници и просветни дейци. Училището възпитава българите в институционална култура, подготвя ги да заемат достойното си място като строители на млада следосвобожденска България. Именно този културен, политически и икономически елит се включва в създаването на българската индустрия, на Софийския университет и на другите висши училища и превръща българската държава в икономическото чудо на Балканите.

В дните преди празници традиционно правим равносметка за постигнатото до тук. С основание можем да посочим, че образованието, което получават българчетата, завършващи средно и висше образование днес, им позволява да намерят своето място на българския и европейски образователен и трудов пазар и да бъдат достойна конкуренция на съвременниците си. Габрово и габровци изпълняват завета на Васил Априлов и днес града чрез Техническия университет , е един от университетските центрове на България, подготвящ нейната научна и техническа интелигенция.

Всички тези постижения биха били немислими без сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици и без подкрепата, която Средновековна България им оказва. България на княз Борис I спаси Кирило-Методиевото дело от унищожение. България при царете Симеон и Петър направи огромна крачка напред в развитието и обогатяването на преводната и оригинална старобългарска книжнина. Възрожденските българи чрез тази богата книжнина преоткриха себе си и се осъзнаха като нация, която след 5-вековно забвение отново се върна на политическата и културна карта на Европа и достойно присъства и до днес.

България е родината на кирилицата, третата световна азбука, на която пишат милиони по света. Затова 24 май е Ден на гордост, Ден на светли детски спомени, Ден на истински и неподправени вълнения, Ден на спомен за отминало величие и надежда за светло бъдеще, за един по- добър свят и за по- добри бъднини на нашия народ. Честит празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Габрово с активно участие в национален форум за майчино и детско здраве

Published

on

Представители на Регионална здравна инспекция – Габрово взеха активно участие в Националната среща–обучение „Управление, мониторинг и контрол на изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021–2030 г.“, която се проведе на 3–4 декември 2025 г.

Събитието беше организирано от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи и събра представители от всички регионални здравни инспекции в страната и координатори от здравно-консултативните центрове.

От габровска страна участие взеха д-р Николай Пенчоков – директор на РЗИ–Габрово, Мариана Христова – регионалният координатор на Програмата за майчино и детско здраве, както и Иванина Минкова – координатор на Здравно-консултативния център към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Те се включиха в тематични дискусии, посветени на актуалното състояние и нуждите на здравно-консултативните центрове, като споделиха опита и наблюденията си върху специфичните потребности на региона във връзка с майчиното и детското здраве.

В рамките на двудневната среща бяха представени актуални резултати от изпълнението на програмата, добри практики от регионите и ключови предизвикателства, свързани с достъпа до услуги, ранната интервенция и работата с уязвими групи.

Участниците обсъдиха възможности за по-ефективна координация между институциите, както и приоритетите за 2025–2026 г. Акцент беше поставен върху развитието на интегрирани здравни и здравно-социални услуги, които осигуряват своевременна подкрепа за бременни жени, деца и семейства в риск.

Обсъдена беше и необходимостта от качествен мониторинг и последователно прилагане на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.

Форумът завърши с формулиране на конкретни препоръки за усъвършенстване на работните механизми и очерта следващите стъпки за прилагане на Националната програма както на национално, така и на регионално ниво.

Зареди още

Новини

„Седмица на отворените враРти“ за туберкулоза през декември

Published

on

Туберкулозата е заразно инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Тя обикновено засяга белите дробове (белодробна туберкулоза), но може да се разпространи и да засегне и други органи и системи (извънбелодробна туберкулоза) като лимфната система, централната нервна система, кръвоносната система, отделителната система и опорно-двигателния апарат. Болестта се предава от заразен човек на друг по въздушно-капков път, когато инфектираният индивид кашля, киха или дори разговаря с друг индивид.

Туберкулозата е предотвратимо и лечимо инфекциозно заболяване, но всяка година над 10 милиона души по света се разболяват, а над 1 милион умират. Около една четвърт от населението е било заразено, като рискът от развитие на заболяване е най-висок през първите две години след заразяване.

Съвременните терапии, препоръчани от СЗО, водят до излекуване при около 90% от лекуваните, докато без лечение смъртността достига 50%.

В България заболяемостта намалява значително – от 49,9 на 100 000 през 1998 г. до 13,7 на 100 000 през 2024 г. Най-засегнати са възрастовите групи 45–54 г., над 65 г., 55–64 г. и 35–44 г.

За по-добра информираност и достъп до прегледи ежегодно се провежда инициативата „Седмица на отворените врати“ в рамките на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата.

МЗ и Белодробна болница Габрово обявяват от 8 до 12 декември 2025г. „Седмица на отворените врати“ за ранно откриване на туберкулоза в област Габрово.

Прегледите от пулмолог и изследванията са безплатни и ще бъдат провеждани по следния график:

  • Приемно – Консултативен Кабинет от Понеделник – до Петък – от 10.00 – до 12.00 ч. на партерен етаж в сграда „Парахода“
    Екип: Д-р Иво Станчев и мед. сестра Илияна Петрова
  • Специализиран Кабинет по Пневмология и Фтизиатрия Понеделник, Сряда, Петък – 8.30 – 12.30 ч. Вторник, Четвъртък – 13.00 – 16.00 ч. /Диспансерен кабинет/ – във Втора поликлиника, бивша аптека Екип: Д-р Антония Колева и мед. сестра Румяна Иванова

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица