Свържи се с нас

Новини

Честит Ден на Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Published

on

В българския празничен календар има събития, които са вписани трайно в националната ни памет, обединяват енергията и емоциите на всички българи и вълнуват с еднаква сила млади и стари. Такъв празник е Денят на Светите братя Кирил и Методий и на създадените от тях букви. Най- често този празник се свързва с вълнението, което ни обзема в неговото навечерие, с химна „Върви, народе възродени“, с ученическите шествия, абитуриентските балове, първокласниците ,с буква от азбуката в ръката си , с аромата на цветята.

Този празник е втъкан дълбоко в нашето съзнание, защото той ни предава усещане за общност, кара ни да си припомняме кои сме и какво е нашето място в съкровищницата на европейската християнска цивилизация. Църквата почита Светите братя Равноапостоли и духовни покровители на Европа- Кирил и Методий на 11май. На 24 май отдаваме всенародно признание не само на двамата първоучители и техните ученици, но и на създадената от тях писменост и на българската култура.

Историческата наука още дискутира какъв е произхода на двамата братя Кирил и Методий, кога е създадена азбуката и колко са графичните системи.Независимо от различните хипотези и мнения, важни са безспорните факти, които бележат епохалното дело на двамата братя. Знае се , че те са високообразовани средновековни просветители, владеещи говора на населението от Солунска област, говор , който е част от източнобългарския диалект. Първата азбука, която създават е глаголицата.Това става, според Черноризец Храбър „през времето на гръцкия цар Михаил, и на Борис , български княз, и на Растица, моравския княз, и на Коцел, блатненския княз, в годината 6363 от сътворението на света /855г. / В графичното изображение на буквите Светите братя вплитат християнските символи кръст, триъгълник и кръг, което им отрежда водещо място сред съществуващите тогава писмености – гръцка и латинска. Българските букви са създадени от творци- християни, което ги превръща в свещени, недокоснати от езичеството. Сътворяването на азбуката е само един момент от Кирило- Методиевото дело. Огромното му значение се определя от създаването на първия писмен книжовен език- старобългарския. Той става трети класически европейски език, наред с гръцкия и латинския, а славянската книжнина, полага основите на трета цивилизация в Европа- старобългарската. Чрез преведените от Кирил и Методий и техните ученици богослужебни книги, славяните от Великоморавия и от Блатненското княжество могат да слушат словото Божие на разбираем за тях език и да се приобщават към ценностите на християнската цивилизация. Реформаторската дейност на бележитите първоучители и оборването на триезичната догма, предизвиква съпротивата на част от римското духовенство срещу делото им. Добре известен е краят на Моравската мисия на Св. Св. Кирил и Методий.

Дейността на двамата славянски просветители и техните ученици минава под знака на политически борби и интриги, съпътствана е от моменти на признание и възход , на падения и преследвания. След смъртта на Кирил през 869 г. и на Методий през 885 г.техните ученици и последователи са прогонени от Великоморавия.

И в този тежък момент за оцеляване на делото им, важна роля изиграва България. Както пише Климентовият житиеписец , „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“. През 886 г. Климент, Наум и Ангеларий пристигат в българската столица Плиска и са посрещнати радушно от княз Борис I. Без неговата целенасочена политика, без държавната подкрепа и щедрото му меценатство сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици щеше да се покрие със забрава. Далновидните владетели на България княз Борис I и царете Симеон Велики и Петър I осъзнават мощното оръжие,което представляват плодовете на Кирило- Методиевото дело и успешно ги използват. Славянската азбука, богослужението на роден език, положеното начало на създаване на старобългарски книжовен език, могат да помогнат на новопокръстеното царство да се отърси от влиянието на Византия и вместо неизбежната културна асимилация да потърси нови хоризонти на развитие, които ще му осигурят независимост и равнопоставеност. Създадените в Плиска, Охрид и Преслав книжовни школи приютяват интелектуалния елит на Средновековна България. Творци като Климент Охридски, Наум Плисковски, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Тудор Доксов ,Григорий Презвитер, Презвитер Козма, под духовното покровителство на българските владетели, реформират глаголическата графична система и въвеждат нова форма на буквите като създават кирилицата, разгръщат разнообразна просветна и църковно- организаторска дейност, създават богата литература с проповеднически, поучителен и образователен характер. Поставят основите на културно- духовния възход на държавата ни, известен като „Златен век“ . И днес думите, изречени от Константин Преславски „Голи са без книги всички народи“, звучат актуално и очертават нови интелектуални хоризонти пред поколенията. А когато четем за Симеоновите царски палати, „украсени с мрамор и бронз, сребро и злато“, картинно описани от Йоан Екзарх, изпитваме заслужена гордост от сътвореното от нашите предци, положили материалните и духовни основи на Преславската българска цивилизация. Тя е определяна като културен феномен, който създава не само собствения облик на българина, отграничавайки го до известна степен от ромея, но му вдъхва определена увереност, която му позволява да стори и следващата крачка. А тази следваща крачка е свързана с разпространението на културните достижения на българите сред останалите славянски народи. Българските преводни и оригинални произведения напускат родните предели и са възприети от руси и сърби. След покръстването на русите през 988 г., новоучредената руска църква получава част от необходимите богослужебни книги от България. Проникването на старобългарската книжнина в Русия и в съседна Сърбия се доказва от наличието на многобройни руски и сръбски преписи на съчинения, писани през епохата на Златния век. Затова с основание можем да твърдим, че литературата на Златния век не е свързана само с българското развитие , а има общославянско и общоевропейско значение. В България византийските културни модели творчески се преработват и се предлагат на останалия славянски свят. В основата на това преработване българския език се превръща в общ литературен език за част от православните славянски и неславянски народи, а кирилицата е една от азбуките, на която днес пишат народите на Русия, Беларус, Украйна, бившите съветски републики, сърби, македонци, монголци.

Легендите разказват, че когато българските средновековни войни тренирали бойните си умения и физическата си издръжливост, изписвали във въздуха знаците на българските букви и изричали на глас значението на всяка от тях: “Аз, буки, веди, глаголи, добро, ест, живети, дзело, земля. Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята.“ По този начин, те получавали Божията благодат и благословение, мислите им се прояснявали , а десницата им ставала крепка и непобедима. Може би с това се обяснява и дълговечността на България, българите и българското, които повече от 1000 години обитават това късче земя на Балканите, където се преплитат пътища и интереси, срещат се различни цивилизации. Тези букви ни помагат да се съхраним и да намерим себе си в трудни моменти и в дни на изпитания. Тези букви позволяват на габровеца Васил Априлов, прочитайки книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“, да преоткрие себе си, своя български корен и да посвети живота си в служба на род и Родина.

Обединявайки усилията на своите съмишленици Николай Ст. Палаузов, Иван Бакалоглу, братя Мустакови, членовете на Габровската община, на 2.01.1835 г. в Габрово се открива първото взаимно светско училище на новобългарски език. Създадено по европейски образец, то поставя основите на модерното образование. По негово подобие се изгражда мрежа от такива училища в различни български селища. Взаимните са продължени от класните, а класните – от Гимназии и средни специализирани учебни заведения. Сред тях отново се откроява Габровската пълна гимназия , предоставяща образование на българчета от всички български земи. При липсата на университет по онова време, тя изпълнява успешно неговата роля и осъществява на практика вижданията на Васил Априлов за изграждане на добре организирана образователна система.

В излязлата преди 181 г. „Денница на новобългарското образование“ той посочва:“ Моето желание , моята цел се състоят в това да бъда полезен на своите съотечественици, да направя добро, да ги поощря по пътя на образованието“ , а в „Завещанието си от 1844 г.“ заявява: “Габровското училище да се преобразува в духовна академия, лицей или университет“. Тези думи на бележития габровец очертават една културно- образователна перспектива и програма пред българите, която те изпълват със съдържание през възрожденската епоха. Габровското училище и създадените по негово подобие учебни заведения в българско, помагат за интелектуалното и нравствено извисяване на българите. Училището подготвя оня слой от образовани мъже, които осъществяват българската национално- освободителна революция. В класните стаи българчетата за пръв път произнасят думите „свобода“ , „революция“, „права“ и „законност“. Много от учителите са и активни участници в революционното движение, достатъчно е да споменем Васил Левски, Христо Ботев, Бачо Киро. Учителите са вдъхновители на читалищата, те и техните ученици изнасят първите театрални постановки. Всички познаваме Райчо Каролев и Иван Гюзелев като организатори на Габровската гимназия, но те са и театрали, читалищни дейци, автори на учебници, създатели на първия училищен кабинет по физика, а след Освобождението държавници и просветни дейци. Училището възпитава българите в институционална култура, подготвя ги да заемат достойното си място като строители на млада следосвобожденска България. Именно този културен, политически и икономически елит се включва в създаването на българската индустрия, на Софийския университет и на другите висши училища и превръща българската държава в икономическото чудо на Балканите.

В дните преди празници традиционно правим равносметка за постигнатото до тук. С основание можем да посочим, че образованието, което получават българчетата, завършващи средно и висше образование днес, им позволява да намерят своето място на българския и европейски образователен и трудов пазар и да бъдат достойна конкуренция на съвременниците си. Габрово и габровци изпълняват завета на Васил Априлов и днес града чрез Техническия университет , е един от университетските центрове на България, подготвящ нейната научна и техническа интелигенция.

Всички тези постижения биха били немислими без сътвореното от Кирил и Методий и техните ученици и без подкрепата, която Средновековна България им оказва. България на княз Борис I спаси Кирило-Методиевото дело от унищожение. България при царете Симеон и Петър направи огромна крачка напред в развитието и обогатяването на преводната и оригинална старобългарска книжнина. Възрожденските българи чрез тази богата книжнина преоткриха себе си и се осъзнаха като нация, която след 5-вековно забвение отново се върна на политическата и културна карта на Европа и достойно присъства и до днес.

България е родината на кирилицата, третата световна азбука, на която пишат милиони по света. Затова 24 май е Ден на гордост, Ден на светли детски спомени, Ден на истински и неподправени вълнения, Ден на спомен за отминало величие и надежда за светло бъдеще, за един по- добър свят и за по- добри бъднини на нашия народ. Честит празник.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Новини

Общински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово

Published

on

Съвместна акция на общински инспекторат, ОП „Благоустрояване“, ОП „РДНО-Габрово“, инспекторат по управление на отпадъците и дирекция „Общинска собственост“ към Община Габрово се проведе тази сутрин на територията на Централен пазар.

След многократни предупреждения към ползвателите на съоръженията на пазара да преустановят струпването на кашони, щайги и отпадъци в района на пазара и да почистват редовно прилежащите пространства, които използват, днес екипи на ОП „Благоустрояване“ премахнаха натрупаните кашони, щайги и други отпадъци.

Почистени бяха прилежащите пространства към съоръженията за продажба на плодове и зеленчуци.

Проверките на място от страна на общински инспекторат и инспекторат по управление на отпадъците ще продължат да бъдат системни, а нарушителите подлежат на санкции.

Зареди още

Икономика

„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal

Published

on

На 26 септември Габрово ще бъде домакин на първото издание на Gabrovo Informal — нова нетуъркинг инициатива, която си поставя за цел да събере на едно място предприемачи, професионалисти и хора с идеи от града и региона. Зад инициативата стои Васил Гърбов, създател на уеб агенцията Digital New Era и дългогодишен специалист в областта на дигиталните решения, който след завръщането си в Габрово реши да предложи на местната бизнес общност пространство за истинска, жива комуникация. Събитието няма да следва традиционния формат на сухо раздаване на визитки. В програмата е включен speed networking – формат, който е сравнително нов за Габрово и цели именно да извади участниците от зоната им на комфорт. Присъстващите ще бъдат разделени на групи и в рамките на кратки интервали от време ще имат възможност да се представят и да опознаят повече хора, отколкото биха срещнали на едно обикновено събитие. Организаторите канят на срещата всички – независимо дали търсят бизнес партньори, служители, работа, инвеститори или просто искат да разширят кръга си от познанства. Инициативата е насочена и към младите хора в региона, но не само към тях – идеята е да се съберат различни поколения и различен професионален опит на едно място. Именно това е и темата ни на разговор с Васил, която можете да проследите по-долу:

1. Кой е Васил извън ролята на създател на Gabrovo Informal? С какво се занимаваш и какъв е професионалният ти път до момента?
– Вече седма година се занимавам с уеб дизайн и уеб разработка. През това време натрупах сериозен опит в създаването на креативни уеб решения и уеб базирани системи, а през последните години – и в бизнес автоматизацията.

Ако трябва да определя ролята си днес, бих казал „уеб архитект“, защото в ерата на изкуствения интелект една-единствена специализация вече рядко е достатъчна. Винаги съм бил full-stack в по-широкия смисъл на думата – занимавал съм се с дизайн, маркетинг, UX, анимации, оптимизация, frontend, backend, управление на процеси и менажиране на проекти. Работил съм по доста комплексни проекти и днес всичко това просто се развива с много по-висока скорост.

През 2022 година станах победител в конкурса „Сайт на годината“ в две категории, а през 2023 година получих отличие за принос към дигиталната среда в България. Участвал съм и в редица международни конкурси. Вече четвърта поредна година съм част от журито на „Сайт на годината“, а паралелно с това съм гост-лектор в SoftUni и други образователни институции. За мен споделянето на опит е важна част от професионалното развитие, защото вярвам, че знанията имат най-голяма стойност, когато се предават нататък.

Основател съм и на креативната уеб агенция Digital New Era, която е на повече от четири години. През последната година развиваме нов за нашия пазар модел – „уебсайт като услуга“. Идеята е срещу месечен абонамент бизнесът да получава не просто сайт, а практически цял дигитален екип на разположение: дизайн и разработка, маркетинг, оптимизация, хостинг, поддръжка и бизнес автоматизация.

В момента публично документирам развитието на този бизнес и пътя му към пазарна оценка от над един милион евро. За мен това е интересен експеримент не само от бизнес гледна точка, а и като възможност хората да видят целия процес – решенията, грешките, успехите и реалната работа зад изграждането на продукт и компания.

Като цяло обичам да създавам неща, да решавам проблеми и най-вече да виждам реален резултат от работата си.

2. Каква е причината да вземеш решението да се върнеш, да живееш и да градиш кариера в Габрово?
– Най-простият отговор е, защото съм габровец и обичам града си. Наскоро казах на един приятел, че за мен няма по-голямо богатство от това да живееш на място, на което имаш спомени от детството си. Имам такива спомени на всяка улица, около всяка сграда и във всеки квартал. Това е нещо, което не можеш да си купиш и трудно можеш да създадеш на друго място.

Другата голяма причина е семейството ми. Искам да имам повече време и свобода да бъда със съпругата си и със сина си и, дай Боже, семейството ни да расте. Габрово ми дава точно това усещане за баланс.

Тук имаме тишина, природа, Балкана буквално до нас, история, чист въздух и много възможности на кратко разстояние. Понякога сме толкова фокусирани върху нещата, които градът няма, че забравяме какво всъщност имаме. Живял съм в двата най-големи града в България и мога спокойно да кажа, че никъде не съм се чувствал толкова спокоен и толкова на мястото си, колкото в Габрово.

Затова каквото мога да направя за развитието на средата тук, искам да го направя. На първо място го правя за себе си и за семейството си, но в крайна сметка, ако градът се развива, печелим всички.

3. Как се роди идеята за Gabrovo Informal и какво те накара да я реализираш точно сега?
– Идеята живее в главата ми от около две години. Дълго време обаче не се чувствах достатъчно уверен, че аз съм човекът, който трябва да започне подобна инициатива. Имаше и един логичен въпрос – как да правя нещо за Габрово, ако самият аз не живея постоянно тук?

След като се върнах, нещата започнаха да се нареждат естествено. Срещнах се със стари познати, запознах се с нови хора и постепенно видях колко много активни, интересни и предприемчиви личности има в града, които често просто не се познават помежду си.

Това ми даде мотивацията да започна Gabrovo Informal. Амбицията е с времето инициативата да сплоти бизнес екосистемата не само в Габрово, но и в региона, и да създаде постоянна комуникация между активните хора – предприемачи, професионалисти, специалисти, хора с идеи. И няма нищо лошо да кажа, че го правя и за себе си.

Аз също искам да познавам повече хора в града. Всеки нов контакт може да бъде възможност – за моя бизнес, за нечий друг бизнес, за работа, партньорство, инвестиция или просто за добра идея.

4. Много хора свързват нетуъркинга най-вече с размяна на визитки и бизнес контакти. Кое ще бъде различното при Gabrovo Informal?
– Всъщност бизнес контактите са важна част от идеята и не искам да бягаме от това. Нетуъркингът е точно възможност хората да се срещнат, да говорят за това, което правят, и да видят дали имат общи интереси. Разликата е, че не искам Gabrovo Informal да се превръща в сухо събитие, на което всеки идва, раздава десет визитки и си тръгва.

Искам атмосферата да бъде естествена. Да можеш да говориш за бизнеса си, но и за идея, която имаш, за проект, за проблем, който се опитваш да решиш, или просто за нещо интересно, което правиш. Не организираме тези срещи, за да си запълваме вечерите.

Правим ги, за да се развиваме. А понякога всичко започва от един съвсем нормален разговор.

5. Един от големите проблеми пред бизнеса е намирането на подходящи хора. Може ли подобна общност да се превърне и в по-естествен начин работодатели и професионалисти да се откриват взаимно?
– Определено. Но според мен темата за кадрите е двустранна. Често чуваме бизнеса да казва: „Няма хора.“ От другата страна чуваме хората да казват: „Няма добри работодатели.“

Истината вероятно е някъде по средата. Професионалистите трябва постоянно да се развиват, да се квалифицират и понякога да са готови да направят лични компромиси, за да постигнат нещо.

Но и бизнесът трябва да помисли какво предлага и как възнаграждава добрите хора, които дават много от себе си. Gabrovo Informal може да създаде пространство тези две страни да се срещат по естествен начин. Ако търсиш работа – ела и се запознай с хора.

Ако търсиш служители – също. Ако търсиш партньор, инвеститор или просто съвет – пак. Който търси, обикновено намира. Но първо трябва да излезе от вкъщи.

6. Може ли Gabrovo Informal да бъде полезна и на човек, който няма собствен бизнес и в момента не търси работа или клиенти?
– Разбира се. Gabrovo Informal е за всеки, който иска нещо повече от сухото, сиво и предвидимо ежедневие. Още преди първото събитие виждаме интерес от хора на различна възраст, с различни професии, бизнеси и интереси. Не е нужно да идваш с конкретна цел от типа „тази вечер трябва да намеря клиент“.

Ще дам пример със себе си. На друго нетуъркинг събитие в Габрово се запознах с хора, които съм виждал по улиците буквално от години. Разминавали сме се десетки пъти, но никога не сме имали повод просто да си кажем „Здравей“. Една такава вечер създаде този повод.

И точно това е ценното – срещаш човек, когото иначе може би никога нямаше да заговориш. А никога не знаеш какво може да последва от един такъв разговор.

7. Интересна част от програмата е speed networking-ът. Може ли да споделиш повече за идеята на този формат и как точно ще протече?
– Speed networking-ът е една от частите, за които лично аз най-много се вълнувам. Това не е революционна концепция, но за Габрово е сравнително нов формат. Голямото му предимство е, че те изкарва от зоната на комфорт.

На подобни събития естественият ни инстинкт е да намерим хората, които вече познаваме, и да останем при тях цяла вечер. Speed networking-ът разбива точно това. Ще разделим желаещите да участват на групи. Част от хората ще останат на определени места, а другите ще се придвижват при сигнал.

В рамките на около две минути всеки ще трябва да се представи, да каже с какво се занимава и да чуе отсрещната страна. След това сменяме. В зависимост от броя на участниците вероятно няма да бъдем само по двойки, а в малки групи от четири или шест души. От личен опит мога да кажа колко силен може да бъде този формат. Участвал съм веднъж в speed networking в София. За около половин час се запознах с десет души.

Трима от тях впоследствие станаха мои клиенти и работим заедно и до днес. Тридесет минути, десет нови запознанства, три реални бизнес отношения. Това много добре показва силата на живия контакт.

8. Какво би казал на хората, които искат да дойдат, но се притесняват да заговорят непознати или смятат, че „не са добри в нетуъркинга“?
– Просто елате. Никой не се ражда „добър в нетуъркинга“. И аз съм изпитвал притеснение да заговоря непознат човек. Но притеснението обикновено трае няколко минути, а един разговор може да ви даде нещо за години напред.

Точно затова ще имаме формати като speed networking – за да не се налага човек да стои в единия край на залата и да се чуди: „Сега как да отида и какво да кажа?“ Ние ще създадем повода. От вас се иска просто да дойдете и да кажете: „Здравей, аз съм…“

9. В Габрово често се говори за задържането на младите хора и привличането им обратно към града. Смяташ ли, че създаването и развиването на общност като Gabrovo Informal може да бъде част от решението и как си го представяш?
– Да, но според мен трябва да бъдем много реалистични по тази тема. Културата е важна. Събитията са важни. Образованието, здравеопазването, инфраструктурата и качеството на живот също са изключително важни.

Но ако искаме млади хора да живеят в Габрово, те трябва да имат и икономическа причина да бъдат тук. Трябва да могат да печелят достатъчно, да имат възможности за развитие, да има бизнес, инвестиции и добре платена работа. Колкото и меркантилно да звучи – когато човек може да задоволява нормално материалните си нужди и вижда перспектива пред себе си, много по-лесно може да оцени всичко останало, което един град като Габрово предлага.

На нас ни трябва раздвижване. Нови бизнеси, нови инвестиции, нови работодатели, нови идеи. Не можем да разчитаме само на един инфраструктурен проект, един университет, културните събития или на това, което вече съществува.

И тук виждам една от бъдещите роли на Gabrovo Informal. Защо например един ден общността да не може да събере сто или сто и петдесет автобиографии на квалифицирани хора от определен сектор и да отиде при потенциален инвеститор с конкретно предложение: „В Габрово имаме тези хора, имаме база, имаме подкрепа – елате и инвестирайте“? Това вече е активна позиция. Аз мога да работя дистанционно и това ми позволява да живея комфортно тук. Тогава нека привлечем още такива хора. Нека им кажем: „Елате в Габрово. Можете да работите оттук, а в същото време да имате качество на живот, което големият град трудно предлага.“

Няма една магическа мярка, която ще реши демографския проблем. Но ако всеки направи каквото може в своята сфера, постепенно средата започва да се променя.

10. Като заговорихме за младите хора, Gabrovo Informal само за тях ли е?
– Категорично не. Искаме да съберем различни поколения, защото точно там е стойността. Един млад човек може да има огромна енергия и новаторска идея, но човек с двадесет или тридесет години професионален опит може да му даде перспектива, която няма как да прочете в интернет.

И обратното – утвърден предприемач може да срещне млад човек, който да му покаже нова технология, нов начин на мислене или възможност, за която до този момент изобщо не е подозирал. Не искам да слагаме възрастови ограничения и етикети. Ако си активен, любопитен, имаш идеи, опит или просто желание да срещаш интересни хора – мястото е за теб.

11. Какво би казал конкретно на собствениците на бизнеси в Габрово, които четат това интервю и си мислят: „Аз вече имам достатъчно контакти и стабилен екип, какво повече може да ми даде тази среща?“
– Бих ги попитал: сигурни ли сте, че вече познавате човека, който може да ви даде следващата голяма идея? Няма момент, в който един бизнес да има „достатъчно контакти“. Може в момента да не търсите служители, клиенти или партньори. Но след шест месеца ситуацията може да бъде съвсем различна. Освен това не всяка стойност се измерва в сделка още на следващия ден. Понякога ще срещнеш човек, с когото след две години ще направите проект. Понякога ще чуеш идея, която ще промени начина, по който гледаш на собствения си бизнес. И има още нещо – подкрепата между местните бизнеси.

Трябва да започнем повече да си помагаме и по-малко да гледаме на успеха на другия като на заплаха. Ако един бизнес в Габрово расте, наема повече хора и привлича повече клиенти и инвестиции, част от тази стойност остава в целия град. Никой не е постоянно на върха. Всеки бизнес в даден момент ще има нужда от хората около себе си. Затова според мен е добре да бъдем малко по-смирени, малко по-отворени и много по-сплотени. Ако Габрово върви нагоре, печелим всички.

12. Ако трябва само с едно изречение да убедиш човек, който все още се колебае дали да дойде на 26 септември, какво би му казал?
– Елате поне веднъж – в най-лошия случай ще прекарате една различна вечер, а в най-добрия може да срещнете човек, който да промени посоката на живота или бизнеса ви.

Регистрация за събитието и допълнителна информация могат да бъдат намерени на сайта на инициативата, а въпроси се приемат на имейл hello@gabrovoinformal.com. Медиен партньор на събитието е Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица