Свържи се с нас

Икономика

„Диалогът с общините и финансова децентрализация са в интерес на местните инвестиции“

Published

on

„Българските общини в момента не са в добро положение – не заради несъбирането на данъци, а заради нереализирането на инвестиции.“ Това заяви кметът на община Габрово Таня Христова по време на участието си в конференцията „След утрешния ден: Политики за растеж“ – първата от серия дискусии в рамките на инициативата „Инвестиции и региони“.

Целта на събитието бе да запознае представителите на местната власт, бизнеса и банките с възможностите за финансиране на проекти за развитие на регионите, внедряване на иновации и преминаване към въглеродно неутрална икономика, съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в Община Габрово.

„Говори се по темата какво предстои, а никой не коментира какво е настоящето. Защото да инвестираш не е лесно. Необходимо е първо хората да са разбрали инвестициите, после да са ги подкрепили и накрая да са готови да се включат по пътя на реализацията им. Основната ни цел е обикновените граждани да бъдат удовлетворени. Много от инвестициите са в застой заради кризите, които усложниха работата на бизнеса, но ще е пагубно да изтървем още един строителен сезон.“, каза Таня Христова, като акцентира върху нуждата от повишаване на доверието и диалогичността между институциите. Тя обърна внимание, че местната власт има опит, идеи и решения, но и нужда от по-голяма финансова децентрализация.

Като ръководител на българската делегация в Европейския комитет на регионите Таня Христова подчерта, че средствата по европейските програми трябва да се инвестират разумно, на база солидна подготовка и с добър екип. „На 9 май чествахме Деня на Европа. Иска ми се това, което ни обединява, да бъдат ценностите на Европа, даващи ни мир и възможност да се развиваме. Европа е силна именно защото винаги успява да постави изключително важни политики, засягащи и бъдещото поколение“, заяви кметът на Габрово и допълни, че опитът на Европа сочи, че успешните политики се случват на място.

В дискусията относно възможностите за инвестиции със средства от Плана за възстановяване и устойчивост и процедурите от новия програмен период се включиха още вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, заместник-министърът на иновациите и растежа Десислава Бонева, председателят на Комисията по регионална политика в Народното събрание Настимир Ананиев, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Богдан Богданов, евродепутатът Цветелина Пенкова и председателят на Надзорния съвет на „ПроКредит Банк“ Петър Славов.

По думите на министър-председателя на Република България Кирил Петков, който откри конференцията, всяка криза е възможност и страната ни трябва да използва възможностите, които се отварят пред нея. „Новата карта на Европа прави българските инфраструктурни проекти особено перспективни – заяви Петков. – На Балканите сме 65 милиона души – колкото Франция. Ако успеем да обединим енергийните си и инфраструктурните си проекти, би трябвало да станем най-бързо растящият регион в Европа“, отбеляза премиерът.

„25 милиарда лева е очакваното публично финансиране за страната ни в следващите години, а когато се добавят и финансовите инструменти, действително в българската икономика ще се влеят много пари.“, това каза министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. Той обясни, че климатичните политики са основна част от темата за инвестициите и че над 40% от предвидения ресурс ще отиде за въглеродно неутрална икономика. „Националният план за възстановяване и устойчивост дава възможност за енергийна независимост и енергиен преход. Този тип икономическа трансформация може да доведе до децентрализация чрез инвестиции във възобновяеми енергийни източници“, отбеляза още Сандов.

Според регионалния министър Гроздан Караджов темата за политиката по сближаване и справедливия преход поставя проблема за наличието на трайно недофинансирани общини, както и региони, изоставащи от темповете на развитие. „Идеята за създаване на фонд за регионално развитие с бюджет от 1 млрд. лева национално финансиране има за цел точно преодоляването на това предизвикателство.“, заяви министър Караджов. Той обяви, че предстои предоставяне на 250 млн. лева от бюджета на МРРБ за ремонт на общински пътни участъци, които се намират в най-тежко състояние и за които местните администрации имат пълна проектна готовност.

По време на форума вицeпpeзидeнтът нa Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa Лилянa Πaвлoвa представи новата „Кохезионна стратегия 2021 – 2027 г.“ на финансовата институция. Изказвания направиха също eвpoĸoмиcapят пo сближаване и peфopми Eлизa Фepeйpa, председателят на Управителния съвет на Сдружението на общините и кмет на Велико Търново Даниел Панов, евродепутати, пpeдcтaвитeли на нeпpaвитeлcтвeния ceĸтop и вoдeщи ĸoмпaнии. Събитието бе организирано от „Бpaнд Meдия Бългapия“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Market tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж

Published

on

В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.

В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.

За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.

Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:

  • реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
  • реклама в YouTube;
  • реклама в Meta (Facebook и Instagram);
  • маркетинг в социалните мрежи;
  • създаване на съдържание;
  • SEO (оптимизация за търсачките);
  • имейл маркетинг;
  • създаване на уеб сайтове.

Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.

В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.

Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.

За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.

Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.

Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.

Зареди още

Икономика

Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Published

on

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.

Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.

Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.

Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.

Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.

Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.

Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.

Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg

Зареди още

Икономика

2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Published

on

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание
.

От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.

Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.

Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.

Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.

Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.

Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.

Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица