

Икономика
Габрово възобновява контактите си с хърватския Сисак

След двугодишна пауза Габрово възобновява контактите си със Сисак, съобщиха от местната общинска администрация.

На 3 и 4 май наша делегация, водена от кмета на града Таня Христова и ректора на Техническия университет, професор Илия Железаров, посети побратимения на Габрово хърватски град.

Кметовете на двата града заявиха желанието си да рестартират контактите си и да ги поставят на нова основа, в светлината на актуалните теми от европейския дневен ред. Делегацията бе посрещната от кмета на Сисак, Кристина Икич Баничек, председателя на местния парламент Боян Дадасович, заместник – кмета Марко Кръчка и завеждащия отдел „Образование, култура, спорт, ветерани и гражданско общество“ Горан Гргурац.

В рамките на програмата бяха включени посещения на инкубатора за старт-ъпи PISAK, Факултета по металургия, Центъра за креативни индустрии CIKS и новосъздадения Посетителски център към градския музей „Холандска къща“. Идеята за последното е заимствана от посещението на делегация от Сисак в Габрово през 2014 година, когато групата се запозна на място с реализацията на проекта за Интерактивен музей на индустрията.

В резултат на проведените срещи и разговори двете страни идентифицираха като потенциал за развитие сферите на образованието, младите хора, спорта и културата.

Договорено бе Техническият университет в Габрово да подпише споразумение за сътрудничество с Факултета по металургия, както и работа по конкретни проекти в рамките на програма Еразъм+.

Местното училище по готварство има интерес за установяване на контакти и организиране на обмен с Професионалната гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ и Националната Априловска гимназия.









Освен Сисак, по време на визитата в Хърватия бе посетен и град Копривница, с който Габрово също ще си сътрудничи в бъдеще. Делегацията бе приета от заместник-кмета Ксения Остриж, председателя на Общинския съвет на Иван Пал и началника на кабинета на кмета Дарио Жембрек.

Домакините запознаха гостите с проектите за инвестиции в образованието, икономическото развитие, богатите културни и спортни традиции и туристическия потенциал на региона.

Посетени бяха Университетският център Копривница – Север, Инкубаторът на творческите индустрии ENTER, Арена „Подравка Вегета“, където тренира женският хандбален клуб.




Официалната визита в град Копривница българската делегация завърши с посещение на галерия „Мийо Ковачич”, където уредничката на музея ги запозна със световния феномен на наивната живопис.


Пътуването в Република Хърватска бе организирано с любезното съдействие на посланика на Република България в Загреб госпожа Генка Георгиева и икономическия съветник в мисията ни Мирела Тасева. Посланик Георгиева придружаваше делегация по всички точки от маршрута.





Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 2 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 4 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Кримипреди един ден
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Новинипреди 4 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Кримипреди 4 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Следят нивата на реките в Габрово, проверяват се деретата и критични участъци
-
Културапреди 2 дни
Излезе от печат първото книжно издание „Преминал майстор през земята“