На 6 юни зала „Владислав“ във Варна бе сцена на едно от най-значимите постижения в историята на СК „ХОУП“ — Габрово. На престижния Шампионат на AGF (American Grappling Federation), събрал рекорден брой участници, габровци излязоха с най-голям брой бойци в историята на клуба и дадоха пълна заявка за място сред елита на бразилското жиу-жицу в България.

Състезателите на „ХОУП“ се включиха в надпреварата по всички стилове — „Ги“ (с кимона), „Но-Ги“ (граплинг без кимона) и в оспорваните „Чалънджър“ дивизии и се представиха с изключителна убеденост и характер. В края на тежкия и наситен състезателен ден крайната сметка говореше сама за себе си: 10 златни, 11 сребърни и 2 бронзови медала, и второ място в отборното класиране.

Десетте златни медала на клуба разкриват дълбочина на отбора, а именно таланти в различни възрасти, от най-малките до мъжете в тежките категории. Александър Спасов откри сметката на клуба с победа в дивизията No Gi Kids (4–5 г., до 24.94 кг) в изцяло габровски финал срещу съотборника си Михаил Йорданов. В същия чисто „ХОУП“ дух завърши и финалът в категорията до 34.00 кг (6–7 г.), където Димитър Димитров надви Ивомир Иванов.

Истинско откровение на турнира бе Виктор Крумов, който направи своя дебют на татамито по най-впечатляващ начин, с тотална доминация и две златни отличия в дивизиите No Gi Kids и No Gi Kids Challenger (8–9 г., до 38.60 кг).

При юношите (12–13 г., до 52.20 кг) Радостин Йорданов не остави никакви съмнения и буквално прегази конкуренцията по пътя към върха, докато Кристиан Кънев при тийнейджърите (14–15 г., до 65.80 кг) демонстрира зрялост и хладнокръвие, потвърдени с три убедителни победи.

В „Чалънджър“ дивизиите Никълъс Василев (до 47.60 кг) и Мариян Петров (до 65.80 кг) бяха безкомпромисни и не допуснаха грешка по пътя към златото. Сред мъжете блесна Лазар Рачков, който за пореден път потвърди реномето си на боец от най-висока класа, спечелвайки категория до 65.80 кг.

Акордът на клуба в най-тежката мъжка категория (до 106.60 кг) постави Тодор Диклич – с характер и мъжество в решителните сблъсъци той извоюва шампионската титла и сложи идеалния завършек на деня.

Единадесетте сребърни медала дописват картината на един изключително дълбок и широк по покритие отбор. Станислав Станчев направи силен дебют при мъжете в No Gi до 60 кг и стигна до финала, а Явор Пенчев показа стойностна игра в тежката категория до 100 кг. Особено внимание заслужава Йоан Илиев, който, без да намери равностойни опоненти в своята възрастова група, бе изправен срещу по-тежки тийнейджъри (14–15 г., до 72.60 кг) и се пребори мъжки за среброто.

С достойни дебюти и сребърни отличия се завърнаха и Калоян Милинов, Максим Янев, Павел Стоянов и Иван Манолов – последният демонстрира завидна психическа устойчивост, като след неуспешен старт в първата си дивизия излезе мобилизиран в „Чалънджър“ и завоюва второ място.

Бронзовите медали на Александър Диклич (Gi Kids, 6–7 г., до 29.50 кг) и Александър Христов (до 20.40 кг, 6–7 г.) допълват медалната колекция на клуба, а Георги Стоянов и Мариян Петров в групата на 14–15-годишните останаха извън разпределението на наградите, но записаха победи и натрупаха безценен опит за предстоящите предизвикателства.

Зад резултатите стои добре изграден треньорски екип. Даниел Илиев и Мирослав Няголов продължават да полагат стабилната основа в клуба, а присъединяването на испанския специалист Мигел Ангел Акоста Санчес вече дава осезаеми плодове, т.к. почеркът му в играта на отбора започва ясно да проличава в начина, по който бойците на „ХОУП“ подхождат към мачовете.

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1 102 евро. Числото расте – с почти 17% спрямо същия период на миналата година. Но расте и нещо друго: разстоянието между Габрово и областите, които го изпреварват в националната класация. А те са цели единадесет.

Това сочат официални данни, обявени днес от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“. По месеци динамиката изглежда стабилна: януари – 1 084 евро, февруари – 1 085 евро, март – 1 136 евро. Общото увеличение за тримесечието е 16,9% спрямо първото тримесечие на 2025 г. – 16,0% в обществения сектор и 16,9% в частния.

Проблемът не е в темпото на растеж само по себе си. Проблемът е, че останалата страна не стои на място. Габрово се нарежда на дванадесето място сред областите по средна брутна заплата – след София (столица), Варна, София (област), Враца, Стара Загора, Пловдив, Русе, Бургас, Шумен, Ловеч и Плевен. Присъствието на Шумен, Ловеч и Плевен пред традиционния индустриален и образователен център на Средна България е трудно да се нарече случайност.

Средната стойност от 1 102 евро прикрива дълбока пропаст между отделните сектори. На върха стоят заетите в „Държавно управление“ – 1 411 евро, следвани от тези в „Образование“ – 1 386 евро, и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива“ – 1 292 евро.

В дъното картината е съвсем различна. Работещите в „Административни и спомагателни дейности“ получават средно 707 евро – сума, която е почти два пъти по-малка от тази на държавния служител. „Хотелиерство и ресторантьорство“ е на 779 евро, „Операции с недвижими имоти“ – на 833 евро.

Разликата не е в усилието. Разликата е в сектора, в който си попаднал. Особено тревожен е спадът на заплащането в редица дейности спрямо четвъртото тримесечие на 2025 г. Сред засегнатите са „Образование“, „Култура, спорт и развлечения“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения“. Именно тези сектори задържат образованите хора в региона – или ги изпращат към по-големите градове, когато не могат да им предложат достатъчно. Когато заплатата в образованието и културата намалява, не губи само работещият в тях. Губи целият регион.

Ръстът от близо 17% за година звучи добре в отчет. В реалния живот обаче 1 102 евро средна месечна заплата в област, която изостава от единадесет други, не е повод за успокоение.

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.