Новини
Най-старите казино игри в света
Слот игрите може да са едни от най-популярните казино игри днес, но преди тях е имало други, които са се радвали на сериозен интерес. Слот игри се появяват относително късно – през 1890г., но въпреки това те са относително „по-млади“ от добре познатите ни рулетка, блекджек и бакара.
Ето обаче каква е историята на трите по-стари „сестри“ на машинките:
Рулетка:
Френският изобретател и математик Блез Паскал е човекът, който измисля колелото на рулетката. Първоначалната му цел не е била да създава казино игра. Всъщност през 1655г. Паскал се опитвал да измисли вечен двигател (машина, която работи без да черпи енергия от външен източник). И макар че законите на физиката казват, че това е невъзможно, Паскал не се отказвал. Експериментите му да изобрети вечен двигател се провалили, но пък от тях се родила една от най-популярните казино игри на всички времена.
Нулата не е фигурирала на колелото до 1842г., когато Франсоа и Лоис Блан проектирали рулетка с нула върху него, специално за краля на Монако Чарлз III. Кралят имал финансови проблеми, затова построил казино, от което да изкарва повече пари за короната. Във въпросното казино, рулетката била в центъра на вниманието. Този тип развлечение бързо се превърнал във важен символ за културата на Монте Карло.
Целта на допълнителния сектор 0 бил да се увеличи шанса на казиното пред това на играча. Когато рулетката била пренесена в САЩ, бил добавен още един сектор – 00 (в някои казина, бил поставен символът на американския орел), за да се увеличи още преимуществото на казината. Рулетката с двойна нула става известна като Американска.
Бакара
Смята се, че историята на играта на карти Бакара датира чак от средновековна Италия – още преди 500 години, бакарата се появява като игра за аристократи. Произходът й все още е спорен, но мнозина вярват, че играта била създадена от човек на име Феликс Фалгиер. Той я нарекъл „бакара“ (нула от италиански), защото всички карти над 10-ките се броели за нула.
Смята се още, че италианската версия на бакарата е основана на стара етруска легенда за девица, която трябва да хвърли девет зар. Резултатът от хвърлянето определя съдбата й. Ако хвърли 8 или 9, тогава тя ще бъде издигната до славата на жрица. Ако хвърли 6 или 7, й е позволено да живее, но не и да участва в бъдещи религиозни или обществени събития. Ако хвърли по-ниско от 6, тя бива прогонена в морето, за да се удави. Именно от тази притча произлезли първите правила на бакарата.
От Италия, играта се преместила във Франция. Бързо се превърнала в любима на крал Чарлз VIII и приближените му благородници. Дълги години бакарата била привилегия на богатите. Бакарата преминала и ЛаМанша и също завладяла любителите на карти в Англия. Именно там Иън Флеминг се научил как играе и създал най-известния играч на бакара в света Джеймс Бонд. С течение на времето, играта мигрирала отвъд океана в Южна Америка и Карибите. Бакарата станала известна като Punto Banco и била адаптирана към местната култура. В края на 50-те години Томи Ренцони пренесъл играта в казиното Sands в Лас Вегас, Невада, САЩ.
Блекджек
Произходът на една от най-популярните казино игри в света остава неясен, но мнозина смятат, че Блекджекът вероятно произхожда от френско казино. Играта възникнала около 1700-та година. Всички игри на карти били изключително популярни в кралския двор, по време на управлението на Луи XV. Френските карти се наричали „Vingt-et-Un“, което в превод означава „Двадесет и едно“. Има обаче теория, че блекджекът бил изобретен от римляните, които са известни със своите хазартни наклонности. Смята се, че римляните са играли тази игра с дървени блокчета с различни цифри, изрисувани върху тях, вместо с хартиени карти.
Блекджекът акостирал на американския бряг през 18-ти век с помощта на френски колонисти и много бързо добива популярност. Още през 1820г. влязла в казината в Ню Орлиънс. По онова време обаче правилата били различни от тези, които познаваме днес. Например, тогава само дилърът имал право да удвоява. През 20-ти век предшественикът на блекджека се наричал 21 в Невада. За да популяризират играта, казината започнали да предлагат бонус плащания, например, ако бъде раздадено блек вале. Но когато играта станала по-популярна, бонусите лека-полеки спрели.
Крими
61-годишен мъж загуби живота си след катастрофа с мотор

61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.
Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.
На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.
Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.
Причините за инцидента са в процес на изясняване.

Новини
Денислав Иванов от ШК „Орловец 1997“ стана първи на турнир

Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.
Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.
Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.
13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.
Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.

Култура
30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.
Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.
Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.
В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.
Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

-
Новинипреди 6 дниОрганизират дискусия „Развитие на местното самоуправление“
-
Културапреди 6 дниСветовната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово
-
Новинипреди 5 дниМаркираха 101 коли в Габрово, излезли от употреба
-
Новинипреди 5 дниПрерязаха лентата на ремонтираната зала Дан Колов в Севлиево
-
Кримипреди 4 дниФилмиран се помисли за „Транспортера“ и приключи на бул.“Стефан Караджа“
-
Кримипреди 4 дниОтново конфликт между две групи в Габрово
-
Новинипреди 4 дниОбществено полезен труд и възпитател за участниците в свадата, разиграла се в Габрово
-
Новинипреди 3 дниОт 1 август влизат в сила новите цени на винетките










