Култура
Данаил Лалев отново е председател на НЧ „Развитие-1870“
Данаил Лалев отново е избран за председател на Народно читалище „Развитие-1870”. Изборът бе направен единодушно по време на редовното отчетно-изборно събрание на културната институция, състояло се вчера. Лалев пое председателството от изпълнителният директор на „Делта Стар” АД Емилиян Маринов, чийто тригодишен мандат изтече.
След три успешни последователни мандата като председател на читалищното настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев, който е и зам.- председател на Съюза на народните читалища в България, отново пое ръководството на храма на духовността и стожер на българщината в Севлиево. С идеята да продължи разцвета на културната институция, която е предпочитано място за творчество и изкуство.
„Читалището е древна институция. Ние не сме по-могъщи от миналото, но не бива да вървим към бъдещето, обърнати с гръб. Благодаря на ръководството на читалището за прекрасния мандат, постигнатите цели и успехи. Вярвам, че вървим в правилната посока, че защитаваме това, което ни е завещано от поколенията. Читалище „Развитие” ще продължи да бъде крепост на духовността и българщината!“, каза в словото си г-н Лалев. И символично връчи на своя предшественик Емилиян Маринов два медала – единият за това, че по време на пандемията, въпреки трудностите, е успял да запази жив пламъка в читалището и вторият, за да има още един, в случай че загуби първия.

„3 години. С грижа. С любов. С мисъл. За читалището. За служителите. За децата. Тежки месеци с пандемията от коронавирус. Последващите от нея загуби и човешки животи. Инициативи. Възникващи проблеми. И незабавното им решаване. 150-годишен юбилей. Ремонт на читалищния салон. Безсънни мигове. Разбирателство. Това са малка част от акцентите в управлението на Емилиян Маринов. За които ние всички сме признателни!”, отбеляза на раздяла, в знак на благодарност и признателност, секретарят на НЧ „Развитие-1870” Нели Тотева-Георгиева.

„Предизвикателство бе за мен да поема председателството на НЧ „Развитие-1870”. Оттеглям се от поста помъдрял и одухотворен. Благодаря на Настоятелството и на дългогодишния секретар Галя Христова за доверието, опита и подкрепата. Щастлив съм, че за тези три години успяхме да надградим постигнатото, да създадем отлична финансова дисциплина и да създадем един млад и амбициозен екип, който да работи със сърце и душа”, с вълнение сподели г-н Маринов, допълвайки „нашето читалище е сред водещите културни институции у нас и вярвам, че ще пребъде!”.

Изключително успешен бе мандатът на Емилиян Маринов. Чествана бе 150-годишнина от основаването на читалището. Официално бе открита мемориалната плоча в чест на д-р Стойчо Христов – инициатор, основател и пръв председател на читалище „Росица” от 1870 до 1873 г, Гочо Драгошинов – председателствал до 1875 г. и Стефан Пешев – пламенен патриот и революционер, създател на Севлиевския революционен комитет, председател на просветно-културното и революционно огнище до обесването му от турските власти на Площада на 25 юни 1876 г. Проучи се и се осветли времето за последния половин век с издаването на книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево 1970-2020 г.”. 150-годишният юбилей на читалището бе прекрасен повод за награждаването на заслужили читалищни деятели и дарители.
Безспорно най-значимата инициатива през мандата на Емилиян Маринов бе дългоочакваният ремонт на салона. Със средства на дарителите – бизнессдружение „Севлиево 21 век” и Ротари клуб Севлиево, както и със собствени средства, общо над 41 000 лв., бе сбъдната една мечта, за да може на тази сцена да се случват запомнящи се и стоплящи сърцата на публиката събития.

По време на отчетно-изборното събрание бяха избрани и нови членове на Настоятелството. Част от екипа вече са Мирена Станчева – общински съветник и дългогодишен служител в Община Севлиево за дейността на читалищата, и Алфидин Ахмедов – директор на Държавния куклен театър в Габрово, „пораснал” в севлиевското читалище.
От Настоятелството се оттеглиха Иваничка Георгиева и режисьорът Никола Узунов, които получиха красиви картини в знак на благодарност за дългогодишната си работа и отдаденост.
Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 3 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Новинипреди 2 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Кримипреди един денКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!










