Свържи се с нас

Култура

Данаил Лалев отново е председател на НЧ „Развитие-1870“

Published

on

Данаил Лалев отново е избран за председател на Народно читалище „Развитие-1870”. Изборът бе направен единодушно по време на редовното отчетно-изборно събрание на културната институция, състояло се вчера. Лалев пое председателството от изпълнителният директор на „Делта Стар” АД Емилиян Маринов, чийто тригодишен мандат изтече.

След три успешни последователни мандата като председател на читалищното настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев, който е и зам.- председател на Съюза на народните читалища в България, отново пое ръководството на храма на духовността и стожер на българщината в Севлиево. С идеята да продължи разцвета на културната институция, която е предпочитано място за творчество и изкуство.

„Читалището е древна институция. Ние не сме по-могъщи от миналото, но не бива да вървим към бъдещето, обърнати с гръб. Благодаря на ръководството на читалището за прекрасния мандат, постигнатите цели и успехи. Вярвам, че вървим в правилната посока, че защитаваме това, което ни е завещано от поколенията. Читалище „Развитие” ще продължи да бъде крепост на духовността и българщината!“, каза в словото си г-н Лалев. И символично връчи на своя предшественик Емилиян Маринов два медала – единият за това, че по време на пандемията, въпреки трудностите, е успял да запази жив пламъка в читалището и вторият, за да има още един, в случай че загуби първия.

„3 години. С грижа. С любов. С мисъл. За читалището. За служителите. За децата. Тежки месеци с пандемията от коронавирус. Последващите от нея загуби и човешки животи. Инициативи. Възникващи проблеми. И незабавното им решаване. 150-годишен юбилей. Ремонт на читалищния салон. Безсънни мигове. Разбирателство. Това са малка част от акцентите в управлението на Емилиян Маринов. За които ние всички сме признателни!”, отбеляза на раздяла, в знак на благодарност и признателност, секретарят на НЧ „Развитие-1870” Нели Тотева-Георгиева.

„Предизвикателство бе за мен да поема председателството на НЧ „Развитие-1870”. Оттеглям се от поста помъдрял и одухотворен. Благодаря на Настоятелството и на дългогодишния секретар Галя Христова за доверието, опита и подкрепата. Щастлив съм, че за тези три години успяхме да надградим постигнатото, да създадем отлична финансова дисциплина и да създадем един млад и амбициозен екип, който да работи със сърце и душа”, с вълнение сподели г-н Маринов, допълвайки „нашето читалище е сред водещите културни институции у нас и вярвам, че ще пребъде!”.

Изключително успешен бе мандатът на Емилиян Маринов. Чествана бе 150-годишнина от основаването на читалището. Официално бе открита мемориалната плоча в чест на д-р Стойчо Христов – инициатор, основател и пръв председател на читалище „Росица” от 1870 до 1873 г, Гочо Драгошинов – председателствал до 1875 г. и Стефан Пешев – пламенен патриот и революционер, създател на Севлиевския революционен комитет, председател на просветно-културното и революционно огнище до обесването му от турските власти на Площада на 25 юни 1876 г. Проучи се и се осветли времето за последния половин век с издаването на книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево 1970-2020 г.”. 150-годишният юбилей на читалището бе прекрасен повод за награждаването на заслужили читалищни деятели и дарители.

Безспорно най-значимата инициатива през мандата на Емилиян Маринов бе дългоочакваният ремонт на салона. Със средства на дарителите – бизнессдружение „Севлиево 21 век” и Ротари клуб Севлиево, както и със собствени средства, общо над 41 000 лв., бе сбъдната една мечта, за да може на тази сцена да се случват запомнящи се и стоплящи сърцата на публиката събития.

По време на отчетно-изборното събрание бяха избрани и нови членове на Настоятелството. Част от екипа вече са Мирена Станчева – общински съветник и дългогодишен служител в Община Севлиево за дейността на читалищата, и Алфидин Ахмедов – директор на Държавния куклен театър в Габрово, „пораснал” в севлиевското читалище.

От Настоятелството се оттеглиха Иваничка Георгиева и режисьорът Никола Узунов, които получиха красиви картини в знак на благодарност за дългогодишната си работа и отдаденост.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица