Свържи се с нас

Новини

Сирни Заговезни е, искаме и даваме прошка

Published

on

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се пада на 6 март.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате.” “Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за “последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни.

Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.

Новини

Таня Христова поздрави ученици, учители и родители за първия учебен ден

Published

on

Има един въпрос, който почти всеки ученик си е задавал поне веднъж: „А това за какво ще ми потрябва?“ Понякога отговорът не идва веднага. Някои знания изглеждат далеч от живота, който си представяме, а други ни се струват важни само до следващия изпит. С времето, обаче, разбираме, че училището не ни дава готови отговори за всичко, дава ни способността да задаваме въпроси, да мислим, да търсим и да правим избор.

Скъпи първокласници,
Не се притеснявайте, ако в началото някои посоки ви изглеждат непознати. Питайте, опитвайте и не се страхувайте да сбъркате. А вашите учители ще бъдат до вас, за да ви помагат да разчитате знаците по картата.

Скъпи ученици,
Предстоят ви години, в които ще пробвате различни неща, ще променяте мнението си и постепенно ще откривате какво ви увлича, в какво сте добри и какво ви кара да търсите нови хоризонти. Не е нужно още днес да знаете какво искате да правите след училище. Достатъчно е да останете любопитни – към света, към другите и към самите себе си. Защото понякога именно любопитството ни отвежда много по-далеч, отколкото сме си представяли.

Уважаеми учители,
Благодаря Ви, че не просто преподавате знания, а учите младите хора да мислят, да задават въпроси и да отстояват собственото си мнение. Пожелавам Ви любопитни ученици, смели идеи и удовлетворението да виждате как учениците Ви постепенно откриват своите способности, изграждат своята увереност и намират своя път.

Уважаеми родители,
В годините, когато децата ни все по-уверено търсят своята самостоятелност, най-ценната ни подкрепа е да бъдем до тях – с доверие, разговор и вяра в техните възможности. Нека им даваме пространство да откриват себе си, но и сигурност, към която винаги могат да се върнат.

Пожелавам на всички ученици, учители и родители здрава, успешна и вдъхновяваща учебна година!

Нека бъде изпълнена със знания, смели решения, приятелства, нови възможности и достатъчно поводи да се усмихвате. А когато отново се появи въпросът „Това за какво ще ми потрябва?“, просто помнете – не всяко знание трябва да намира своя смисъл още днес. Някои отговори ги дава времето. На добър час!

Таня Христова,
Кмет на Община Габрово.

Зареди още

Новини

Приемен ден на Томислав Дончев в Габрово

Published

on

Народният представител Томислав Дончев ще проведе приемен ден за граждани в Габрово.

Той ще се състои на 21.09.2026 г., от 13.00 ч. в офиса на ГЕРБ, ул. “Иван Гюзелев” 1.

Телефонен номер за предварително записване на час: 0886 245 325.

Зареди още

Култура

Задават се празници на четящите хора в Габрово

Published

on

През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.

В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.

В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.

Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.

Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024),  „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица