Новини
Сирни Заговезни е, искаме и даваме прошка
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се пада на 6 март.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате.” “Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.
Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.
Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за “последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни.
Забраната за сватби след Сирни Заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите, огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват оплодителната функция на ритуалите.
17-годишният Георги Пенчев, ученик в 11 клас в Национална Априловска гимназия, хвана кръста в Габрово на днешния голям християнски празник Богоявление (Йордановден).
Пред стотици габровци, събрали се в района на моста Игото, за да наблюдават ритуала по потапяне на Богоявленския кръст, близо 30-на бяха смелчаците, пробвали се в борбата. Сред тях обаче възпитаникът на Априловската гимназия бе най-бърз и ловък, и първи стигна до него.
Късметлията, извадил светинята на днешния празник, сподели, че това е третото му поредно участие в ритуала, но за първи път хваща светинята. Той пожела на всички българи здраве и късмет през новата година.
Георги получи подаръци от кмета на Габрово Таня Христова и от областния управител Мария Башева.
Според поверието, щастливецът, извадил кръста на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година, носи здраве и късмет на всеки, докоснал се до него.
Кристиян беше поздравен от кмета на Габрово Таня Христова и областния управител Мария Башева. Празникът започна с Велик Богоявленски водосвет, отслужен във всички габровски храмове.
Литийното шествие на габровските свещеници тръгна от православния храм „Успение Богородично“ към площад „Първи май“, където бе отслужен водосвет за Празника. След него се пристъпи към ритуала по потапяне на Светия кръст.
лк
Участие в събитието взе и Младежкият гвардейски отряд към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, подреден на моста „Игото“, което придаде още по-голяма тържественост и завършек на ритуала.
Първото бебе в Габрово за 2026 г. е момче. Малкият Тимотей е проплакал на 2 януари в 16.22 часа, информираха от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Мъничето е трето дете в семейството и тежи 2.75 кг. Тимотей се роди под грижите на д-р Албена Паньова, акушерка Даниела Дончева и неонатологичен екип – д-р Анелия Толева и неонатологичната акушерка Снежана Тъмнева.
През 2025 г. в Отделение по Акушерство и гинекология са родени общо 274 бебета, което е с 25 повече от 2024 г.
И тази година Габрово ще спази традицията, почитайки големия християнски празник Богоявление (Йордановден) на 6 януари. Той ще бъде отбелязан с ритуал по потапяне на Светия кръст във водите на река „Янтра“.
На Йордановден във всички габровски храмове ще бъде отслужен Велик Богоявленски водосвет.
Празникът ще започне сутринта със Света литургия и водосвет, отслужени в църквата „Успение Богородично“ в центъра на Габрово.
Оттам ще тръгне и литийното шествие на габровските свещеници, което ще стигне до площад „Първи май“, където в 11.30 часа бъде отслужен водосвет за Богояление.
Около 12.00 часа се очаква ще бъде извършен и ритуалът по потапянето на богоявленския кръст, в района на моста „Игото“.
Във връзка с провеждането на празника на 6 януари ще бъде ограничено движението на автомобили по ул. „Генерал Радецки“, от пл.“1-ви Май“ до пресечката с ул. „Отец Паисий“ и по ул. „Отец Паисий“ от пресечката с ул. “Генерал Радецки“ до пл. „Игото“, за времето от 11.30 до 13.00 часа.
