Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.

През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.

През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.

Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.

На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.

За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.

Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.

Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.

В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.

Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.

Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.

Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.

Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.

Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.

В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.

Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.

„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.

В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.

Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.