Свържи се с нас

Култура

Как екипът на музей „Етър“ преодоля предизвикателствата на 2021 г?

Published

on

На 2 февруари се проведе годишното събрание на музей „Етър“, по време на което бе представен и приет отчета за дейността на организацията през 2021 година.

Главният уредник Росица Бинева докладва за работата на специализираните отдели – „Занаяти“, „Духовна култура“, „Бит и поминък“, „Фондове“, „Научен архив и библиотека“, „Архитектура и строителство“, Научна група към музея.

Ръководителят на „Културен мениджмънт“ Светлозар Тодоров представи свършеното от екскурзоводите, аниматорите и специалистите, ангажирани с информационното и рекламно обезпечаване на музея.

Главният счетоводител Мария Иванова информира екипа за финансовото състояние на институцията.

Бистра Димова презентира резултатите, постигнати от отдела за административно-информационно обслужване.

Директорът проф. д-р Светла Димитрова отправи благодарност за постиженията на всеки един от отделите, като подчерта, че предизвикателствата от последните 12 месеца са преодолени с общи усилия.

През 2021 година Сдружение „Български музеи“ отличи музей „Етър“ в категория „Събития и работа с публики“. За първи път музеят разработи собствен дизайн на опаковка за шоколад, която съответства на визуалната идентичност на музея. Етикетите на стоките в Дюкяна са с логото и идентичността на музея.

Екипът бе запознат с плана за дейността през 2022 година, на базата на който музеят структурира своята работа.

2021 година за музей „Етър“ в цифри

  • 137 929 посетители; 
  • 25 реализирани събития;
  • 151 изнесени беседи;
  • 21 договора с туроператори;
  • 802 постъпили нови фондови единици в основен фонд
  • 959 обработените дарения, инвентирани във фонда на музея
  • 220 постъпили нови фондови единици в научно-спомагателен фонд;
  • 211 архивни единици, вписани в научен архив;
  • 2 716 нови електронни научни паспорта;
  • 2 защитени докторантури – на Ваня Донева и Марина Стоянова;
  • 4 отпечатани публикации в специализирани научни издания;
  • 11 участия в научни форуми;
  • 19 преминати квалификации на представители на екипа на музея
  • 18 проекти и програми, реализирани съвместно с Институт по етнографски изследвания към БАН, Община Габрово, учебни и детски заведения;
  • 94 предмета от метал, текстил, кожа, дърво, хартия, керамика и стъкло, реставрирани и консервирани в Реставрационното ателие;
  • 150 реализирани публикации със снимки в профила на музея във Фейсбук;
  • 55 фотоалбума с над 6000 снимки в профила във Фейсбук и в архива на музея;
  • 115 видео-материала в профила на музея във Фейсбук и канала в Ютюб;
  • 22 публикации в Инстаграм;
  • 99 статии в блога на музея;
  • 35 връзки към новини и репортажи, публикувани от различни медии и организации.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица