Новини
Разпространението на Африканската чума по свинете в Габровско намалява
Не е притеснително разпространението на болестта Африканска чума по свинете на територията на област Габрово, но трябва да продължи спазването на мерките относно нейното предотвратяване.
Това стана ясно по време на редовното заседание на Областната епизоотична комисия на област Габрово, което се проведе в средата на тази седмица. Срещата се състоя онлайн предвид епидемичната обстановка от КОВИД-19 в страната и участие в нея взеха зам.-областният управител на област Габрово, членове на комисията, сред които зам.-кметът на община Трявна, представители на отделни институции, ангажирани с проследяване на епизоотичната ситуация в габровска област.
По последни данни, изнесени от комисията, установените случаи на АЧС при диви свине на територията на област Габрово са общо 15, като всички животни са с налични антитела, без изолиране на вирус.
Данните в страната, обаче, остават високи – 165 броя диви свине са заболели от Африканската чума и епизоотичната обстановка на този етап е усложнена. Регистрирани огнища на болестта при домашни свине в страната няма.
“Дивата свиня е животно, което може да извършва дълга миграция дневно и по този начин може да разнася на голяма територия заболяването. В района се е увеличила популацията на дивата свиня, което най-вероятно означава, че има мигриращи животни, които не са местни, но нямаме информация откъде идват. Добре е, че има такава миграция, тъй като няма да има редукция на бройката на диви свине, но може да представлява опасност за домашните свине, защото без да има съмнителен признак вирусът може да е наличен и да се пренесе при тях чрез човек!” подчерта д-р Васил Петров от областната дирекция по безопасност на храните в Габрово и допълни, че от последното заседание на комисията досега има обявен 1 случай на АЧС при домашни свине, който е от 18 януари тази година.
Ситуацията в Европа по отношение на разпространението на Африканската чума по свинете също остава усложнена. В Румъния продължава да има огнища при домашните животни, а от последната седмица има обявено такова и в Република Северна Македония.
По думите на д-р Петров от декември 2021 г. до средата на януари 2022 г. има обявени и много огнища на птичи грип, които са предимно в регионите на Южна България.
“В област Габрово няма информация относно статуса на дивите и синантропни птици по отношение на вируса на птичи грип. Нормалното предаване е чрез дивите птици да отиде при домашните. Затова целта е да се предпазят домашните, но при липса на информация е трудно да се предприемат някакви мерки. Историческо погледнато на територията на областта не е регистриран случай на птичи грип!”, коментира по време на онлайн провелото се заседание д-р Васил Петров.
При откриването на мъртви птици при излети в гората, в рамките на населените места, същите трябва да бъдат опаковани в найлонова торба и да се уведоми своевременно официалния ветеринарен лекар, за да се организира последващо вземане на проби и изпращането им за анализ.
Предвид представената епизоотична обстановка по отношение на болестта Африканска чума при свинете и инфлуенца авиум при птиците в страната и област Габрово, комисията реши да продължи с необходимите мерки за предотвратяване разпространението на вирусите по животните. А именно:
- Продължаване на действия съгласно Решение на Министерския съвет №313 от 9 април 2021 г. за одобряване на План за контрол и предотвратяване на разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в Република България за периода 2021 – 2023 г.
- Собствениците на животновъдни обекти да поддържат строги мерки за охраната и биосигурност и недопускане на външни лица в обектите. Да извършват дезинфекция на влизащите и излизащи транспортни средства.
- Продължаване на ежеседмични претърсвания за умрели диви свине в 20 км. зона около индустриалната ферма в местността Чакала, край гр. Севлиево от служители на ТП на държавните предприятия по чл. 163 от закона за горите и лицата стопанисващи дивеча, съгласно заповед 48-23/18.2.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. При откриване на труп на дива свиня да се предприемат действия съгласно указанията към заповед № РД 48-3/06.01.2020 г. на министъра на МЗХГ.
- Продължаване на засиления надзор при дивите птици – извършване на проверки от представители ловно-рибарските сдружения и на държавните горски и ловни стопанства за наличие на болни или умрели диви птици. При откриване на такива да се уведоми официален ветеринарен лекар за да се организира вземане и изпращане на проби за анализ. С мъртви птици се работи с предпазни средства, тъй като птичата инфлуенца е зооноза ( и човек боледува).
- Населване на животновъдни обекти тип лично стопанство със свине е прекалено рисковано в региона. То може да се извършва, както при следните условия:
- Само в обекти регистрирани по реда на чл.137 ал.11 от ЗВД – след изпълнение на процедура за РЕД И НАЧИН ЗА НАСЕЛВАНЕ С ЖИВОТНИ В ЖИВОТНОВЪДНИ ОБЕКТИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СВИНЕ ТИП ЛИЧНИ СТОПАНСТВА /Приложение 1/
- С кастрирани и индивидуално идентифицирани свине с произход от животновъдни обекти за отглеждане на свине в индустриални ферми и фамилни ферми и съгласно изискванията на Заповед РД 11-1080/26.05.2021 г. /Приложение 2/
- След подадено заявление до ОДБХ / Образец ЗХОЖ – 224/ Утвърден със Заповед № РД 11-2061/09.09.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ – Приложение 3/ и получено разрешение от Директора на ОДБХ /Образец ЗХОЖ – 225 / Утвърден със Заповед № РД 11-2061/09.09.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ/
- Задължително посочване на обекта на произход, дата на транспорт и превозно средство за предвижване на животните в Заявлението /Образец ЗХОЖ – 224/ Утвърден със Заповед № РД 11-2061/09.09.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ/
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.
Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 5 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 7 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 7 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него