Свържи се с нас

Новини

„Възраждане“ постави въпрос за опасен мост в Кръвеник

Published

on

Хиляди преминават през опасен мост. Мостът е полуразрушен, не е укрепен и е необходимо незабавно да се предприемат действия за обследването му. По него ежедневно преминават училищни автобуси с деца, общински автобуси, туристи и почиващи в близкия курорт, и товарни машини.

Мостът се намира в село Кръвеник – планинско село от община Севлиево, което е разположено на пътя между Севлиево и курортното градче Априлци. Мостът се намира над река Росица, която през пролетните и есенните месеци е изключително пълноводна и буйна.

Той е полуразрушен и асфалтовата му настилка е достигнала буквално до нивото на дъговидния отвор, през който минава реката. От двете му страни са монтирани тръби, през които преминават комуникации и водопровода за горната част на селото.

Във всеки един момент, под тежестта на товарните машини или буйните води на реката, конструкцията му може да се отвори и освен вероятността от опасен инцидент, стои и възможността връзката между двата града да бъде прекъсната.

Във връзка с това граждани подадоха сигнал до Даниел Петров – народен представител на Възраждане за 7 многомандатен избирателен регион – Габрово. Той посети моста и констатира, недоброто му състояние.

Петров проведе разговор с кмета на селото и като народен представител отнесе въпроса с опасния мост към Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), което е отговорно за стопанисването на моста.

„Взети ли са мерки за укрепването и ремонта на моста в село Кръвеник, които да включват иззиждането на срутените камъни от основите на моста, както и отливането на нужните бетонни фундаменти и асфалтова настилка, които да осигурят надеждното и безопасно преминаване на автомобили и пешеходци, като се има предвид, че селото е планинско, на около 500 м. надморска височина и съществува засилено действие на ерозия, а прииждането на реката, която минава под него е абсолютно непредвидимо? Извършвано ли е обследване и анализ на състоянието на всички мостове от село Горна Росица до град Априлци? Има ли изготвен доклад за техническото им състояние, както и списък с необходимите мерки, които да предотвратят евентуално подобно развитие на неблагоприятни обстоятелства, криещи сериозни рискове от инциденти? Има ли изготвен проект за реабилитация на отсечката от село Горна Росица до град Априлци, на която не е правен ремонт от много години, на която липсва маркировка, а трасето е в планински район и в голямата част от годината има мъгли?“, гласят въпросите, адресирани до министър Гроздан Караджов.

„Като народен представител съм положил клетва да работя за българските граждани. Действия по обезопасяването и ремонта на моста трябва да се предприемат веднага. Според мен съществува опасност от инцидент, а в никакъв случай не бива да се допуска да стигаме до ситуация, в която няма виновни, а само почернени. Поради това отговорната институция МРРБ е необходимо да влезе в правомощията си и да изпълни задълженията си“, коментира във фейсбук статус Даниел Петров от „Възраждане“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица