Свържи се с нас

Новини

Д-р Тота Венкова: Учител, не обичащ децата, е лош учител, лекар, не обичащ болните, е лекар занаятчия

На 23 декември се навършват 100 години от кончината на д-р Тота Венкова, първата българка лекар.

Published

on

100 години след кончината на д-р Тота Венкова, на надгробния ѝ паметник, четем „Д-р Тота Венкова – първата българска лекарка от Габрово, починала 23 декември 1921 г. лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безприютните. Мир на праха й! „. Словата са написани от габровския учител Михаил Теофилов, виден български писател, културен деец, дарител, изпълнител на последната воля на д-р Тота Венкова.

За да разберат съвременниците ни, минаващи край мраморния й паметник , е нужно 100 години след нейната кончина да припомним, в нейна памет,  коя е д-р Тота Венкова. Житейския й път зпочва през 1855 г. в семейството на Мария и Венко Чехларови в Габрово. Твърде малка остава сирак, но с упоритост и надарен ум, тя е отлична ученичка.  

д-р-Тота Венкова, oк. 1878 г

Благодарение на това, тя става една от първите стипендиантки на Женско благотворително дружество „Майчина грижа”, което през 1871 г. поема издръжката ѝ в Девическото училище в Габрово. Нейна учителка е Анастасия Тошева. Две години по-късно, Тота Венкова завършва и самата  тя става учителка там, като  преподава до 1878 г.  По време на Руско-турската освободителна война, Девическото училище, както и всички други училища в града, са превърнати в болници, в които се грижат за ранените воини, опълченци и бежанци.  Тота Венкова , заедно с жени от Дружеството се грижи за тях. Нейните способности са забелязани от руския лекар Пясецкий и настоява тя да бъде изпратена в Русия, където да продължи образованието си.

Така още през 1878 г., тя заминава там със стипендия от Санктпетербургското дамско благотворително дружество, за да учи Медицина. Поради тежко заболяване, причинено от суровия руски климат, тя е принудена да прекъсне следването си и се завръща в България.

5 години по-късно, през 1883 г. отново заминава в Петербург, този път със стипендия от Министерството на народното просвещение. Дипломира се през 1886 г. и се завръща в България като доктор. През годините, за почетното място на първа българка лекар се спрягат още две имена на дами, завършили медицина и работили по същото време в България – д-р Анастасия Головина и д-р Нина Ораховац.

И двете дами обаче израстват в свободна среда, сред духа на новото време, получават добро образование, извън пределите на поробена България. Д-р Тота Венкова преди да имаме своя национална държава, в условията на чужда власт, олицетворяваща изостаналост, закостенялост, прокарва път, по който ще тръгнат много български жени за да станат част от градежа на съвременна България.

Родната къща на д-р Тота Венкова в Габрово, днес не съществува

В този смисъл тя безпорно е първата българка лекар. Работи последователно в болниците в Русе, Търново, Варна и София. Това не е достатъчно за жадната за знания габровка и тя отново заминава за Петербург, където специализира вътрешни и детски болести, а след това във Виена – акушерство и гинекология.

Завърнала се в България, тя взема дейно участие в основаването на първите акушерски курсове към Александровска болница, като преподавател. Работи и като училищен лекар в Софийска девическа гимназия. През 1901 г. е принудена да се оттегли от лекарска служба на държавна длъжност, заради влошеното си здравословно състояние. По това време е само на 46 години, в апогея на своя професионален и житейски път.

Започва частна практика, в своя дом, в столицата. Това се превръща в място, където много бедни жени и бъдещи майки намират опора, подкрепа и човешка топлота. В продължение на 20 години, води безплатна женска консултация и помага на безброй жени.

Съгласително с  Училищно настоятелство, 1877 г.

Д-р Тота Венкова, почива на 65-годишна възраст, на 23 декември 1921 г. Отвъд сухите биографични факти на своя не дълъг живот, ни оставя много повече. Самата тя, която е помогнала на безброй жени да изпитат радостта от майчинството, оставя без деца и без семейство. Тя помага на своите племенници, децата на сестра ѝ Радка Венкова-Миневска да получат добро образование.

Освен за своите роднини, чрез своето завещание, тя се погрижва и за стотици други български деца. Там волята й е описана така: на Санаториума в с. Искрец, Софийско завещава 500 000 лв. за обзавеждане на павилион за туберколозно болни деца. През 1940 г. волята й е изпълнена.  

На Софийския университе тя завещава 40 000 лв. В завещанието си, тя не забравя своя роден град: на Габровкото девическо училище тя завещава 500 000 лв. Габровци изпълняват волята на своята лекарка. През 1929 г. Габровската община взема решение да се построи  хигиенично училище или летовище за деца. Така в местността Топлешка поляна, над с. Зелено дърво е построена сграда, която от 1947 г. приема деца за летуване, а от 1953 до 1985 г. функционира като  Горско климатично училище, носещо нейното име.

Паметна плоча на мястото на родната къща на д-р Тота Венкова в Габрово

В годините след закриването му се използва за лагери и зелени училища. През 1971 г. с решение на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово от 29 юли 1971 г. Габровската болница се наименува Окръжна обединена болница „д-р Тота Венкова” (днес МБАл „д-р Тота Венкова”) в знак на признателност и в  нейна памет. За нея пишат видни българи ( и в частност габровци), вдъхновени от живота и дейността й, сред които проф. Вера Мутафчиева,  д-р Петър Цончев, Илия Габровски и др.  

През 1996 г. е  издаден вестник „Първата” от Държавен архив – Габрово и ЖБД „Майчина грижа”, през 2003 г., научен доклад за нея е включен в юбилейно издание на ЖБД „Майчина грижа” „Живот за обществено благополучие”, Дружеството посвещава изложба и биографичния очерк „Сърце за всички” по случай 150-годишнината от рождението й, със съставител е Мария Семерджиева, в него е отдадено и заслужено място на племенника й д-р Александър Несторов, който издирва информация за своята именита леля и желае завръщането на тленните й останки в родния град.  

Литийно шествие за препогребване тленните останки на д-р Тота венкова в Габрово, 1997 г.

Тази идея възниква още през 1985 г., но истинската работа започва през 1996 г., когато д-р Александър Несторов започва да контактува с дамите от „Майчина грижа” за нейното реализиране. В инициативния комитет участват зам.-кмета на  Община – Габрово, председателката на „Майчина грижа”, директора на Държавен архив, лекари, общественици, журналисти. За финансовото обезпечаване на дейностите, помагат частни и общински фирми. В резултат на успешната екипна работа, на 29 май 1997 г. с литийно шествие от храм „Св. Успение Богородично” към двора на бившия дружествен дом на „Майчина грижа”, известен после сред габровци като кино „Майчина грижа” (днес не съществува, на негово място е Търговски център), много габровци съпровождат тленните останки на голямата българка към полагането им в родно Габрово.

В словото си, тогавашния зам.-кмет отбелязва следното „Такъв ритуал се извърва в Габрово за втори път-преди 100 години, през 1897 г. габровската общественост пренася тленните останки на Васил Априлов, от Галац, Румъния, в двора на Априлвоската гимназия. Днес, 1997 г. в Габрово се връщат мощите на д-р Тота Венкова”. През същата година улица в кв. Трендафила е преименована на ул. „д-р Тота Венкова”. 

Отдаването на почит към д-р Тота Венкова продължава и през 2005 г., когато тя е провъзгласена за Почетен гражданин на Габрово,  посмъртно, с Решение № 107 от 12 май 2005 г. на Общинския съвет, по повод  дарителската й дейност и  150 години от рождението й. Както пише дългодишната заслужила председателка на „Майчина грижа” и видна габровска общественичка Мария Семерджиева в биографичния очерк за д-р Тота Венкова „Историята има мъдра памет. Тя не оставя в забвение личности, които с достойните си дела, със своя принос към народа си, с богатат си душевност и с ебераздаване са оставили ярка следа, И за да пребъдат в паметта на бъдните поколения,”.

Дамите от ЖБД „Майчина грижа” пред гроба й в Габрово, 1997 г.

В потвърждение на това, през април 2020 г. в  на стената на софийския й дом на ул. „Солунска” беше поставена паметна плоча. Още през 2017 г. Габровския архив подкрепи реализирането на това паметно дело от Инициативен комитет с писмо до председателя на Столичния общински съвет.

За паметта за делото на именитата габровка „разказват” и малкото документи, съхранявани във фондовете на Държавен архив – Габрово: нейни снимки като ученичка в Девическото училище, с приятели, контракт (договор) и съгласителни за назначаването й за учителка в Габрово, списък за изпращане на млади българи за следване в чужбина, сред които и нейното име, копие от нейното завещание. Те са включени в Списъка на особено ценните и уникални документи от Националния архивен фонд, като документи с историческо и научно значение за изследване на българската духовност и образование през Възраждането.

Откриване барелеф в Габровската болница, носеща нейното име, 2005 г.

Най-голяма част от запазено за нея се съхранява във фондовете на Дружество „Майчина грижа” и на председателка им Мария Семерджиева, сред които интерес представлява кореспонденцията с нейни наследници в лицето на д-р Александър Несторов и Райна Несторова, родословни дървета на нейни роднини, снимки от среща с потомци и изложба, посветен на д-р Тота Венкова, от препогребването на тленните й  останки. Нека накрая си припомним и нейните думи, които разказват за целия й живот „Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа учител, който не обича децата е лош учител, а лекар, който не обича болните е лекар занаятчия, но не лекар майстор, създател и творец на човешкото здраве”.

Свидетелство за обявяване на  д-р Тота Венкова за Почетен гражданин на Габрово, посмъртно, 2005 г.

Автор:
Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново на Държавна агенция „Архиви“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Започва подготовката за благоустрояване на парк Баждар

Published

on

Във връзка със стартиране дейностите по изграждане на най-големия вътрешноградски парк в Габрово – „Баждар“ започва премахване на дървесна растителност в лошо фитосанитарно състояние, боледуващи дървета от корояди, сухи, паднали и потенциално опасни такива, както и паднала суха дървесна маса, храсти и издънкова малоразмерна растителност на територията на парка.

Проектът включва основен ремонт и модернизация на алейната мрежа, зелената система, паркообразуващите елементи, съоръжения и атракции при минимална намеса в теренните дадености и максимално запазване на съществуващата дървесна растителност.

Условно паркът ще бъде разделен на три основни зони: Зона Юг; Зона Център и Зона Север. Във всяка от тях са заложени дейности за реставрация и преизграждане на съществуващи паркови елементи – алеи, подпорни стени, канавки, водостоци, пешеходни трасета, кътове за отдих, перголи, пейки; създаване на велосипедни алеи, детски площадки, зони за спорт, за пикник, парково обзавеждане.

За цялата територия е проектирано парково осветление, а за ключови композиционни елементи – художествено осветление. Благоустрояването на парка включва също екстремен велопарк – в северната паркова зона и детски полигон (велопарк) на подходящ равен терен.

Ще бъдат изпълнени решения за отводняване на територията на парка, поливането на зелените площи, водоснабдяване и отвеждане на отпадните води на обслужващите сгради и съоръжения.

Зареди още

Любопитно

Търсят кмет и заместник – кмет на Габрово за един ден

Published

on

За поредна година Община Габрово ще бъде част инициативата за кариерно ориентиране „Мениджър за един ден“ и ще посрещне любопитни, мотивирани и пълни с идеи младежи, които имат желание да участват пряко в работата на институцията и да видят как минава един динамичен ден. 

Към кмета Таня Христова тази година се присъединяват и заместник ‐ кметът по „Образование, социални дейности, култура и туризъм“ Невена Минева и заместник ‐ кметът по „Строителство, инфраструктура и екология“ Деян Дончев. 

Желаещите да заемат за ден техните позиции могат да кандидатстват, като първо се регистрират в сайта на „Мениджър за един ден“ и подадат кандидатурата си: 

– за позицията Кмет на Община Габрово – Кмет на Община Габрово – Мениджър за един ден | JA Bulgaria 

-за позицията Заместник‐кмет „Образование, социални дейности, култура и туризъм“ – Заместник‐кмет ОСДКиТ – Мениджър за един ден | JA Bulgaria 

-за позицията Заместник‐кмет „Строителство, инфраструктура и екология“ – Заместник – кмет по строителство, инфраструктура и екология – Мениджър за един ден | JA Bulgaria 

Ако искаш да станеш част от екипа на Общината, макар и само за един ден, кандидатствай! 

Един ден не е достатъчен да научиш всичко, но е достатъчен, да провокира интерес, за да можеш натрупаните впечатления по-късно да развиеш в умения.  

Инициативата е организирана от Джуниър Ачийвмънт България и е достъпна за младежи, ученици и студенти на възраст 16-23 от цялата страна. Посланието на кампанията е „Започни от тук!“. 

Зареди още

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица