Свържи се с нас

Новини

Две дванадесетокласнички от НАГ участваха в международен обмен

Published

on

В края на месец ноември две момичета, възпитанички на Националната Априловска гимназия, взеха участие в обмен по програмата Еразъм+, на тема „Безопасността на движението“. Виктория Гергова и Елис Осман от 12 „Д“ клас прекараха седмица на интересни дискусии и лидерски обучения в Кипър, заедно с младежи от цяла Европа.

Програмата дава възможност на момичетата да развиват своите езикови и комуникативни умения в една приятелска и мотивираща среда.

За своето международно приключение, за пътешествията и новите приятелства по пътя, дванадесетокласничките разговаряха с Христиана Стойчева  и Илина Таскова, участници в Клуба по „Журналистика“ към НАГ, пред които те споделиха своите впечатления от пребиваването им в средиземноморската островна държава.

Елис разбира за Еразъм+ чрез нейна приятелка, която вече е участвала в няколко проекта, докато при Вики ситуацията е била много забавна. „Преди по-малко от два месеца, моя близка приятелка ми се обади по телефона с думите: „Вики, ходи ли ти се в Унгария?“. Бях малко стъписана, но след милионите въпроси, които зададох и милионите отговори, които получих, разбрах за Еразъм. Разбира се, програмата Еразъм+ е светлинни години по-хубава, отколкото ми беше описана…“, разказва Виктория.

Според нея хубавото на Еразъм+ е, че всеки може да участва. Не се изисква да минеш някакъв тест, за да те одобрят, или пък да си по-квалифициран по дадена тема. „Трябва само да си бърз с кандидатстването, тъй като обикновено посочват определен брой участници, които търсят от всяка държава и ако местата са вече запълнени, няма как да те одобрят. Единственото условие е, тъй като все пак е международен обмен, да се владее език, т.е. английски, не перфектно, разбира се. Има някои проекти, обаче, които не изискват да се знае английски, но, ако нямате знанията, аз лично не препоръчвам да ходите, тъй като губите доста голяма част от цялото преживяване“, споделя още Вики.

По думите на Елис не се изискват специални умения или качества, за да присъстваш на проект от Еразъм+. Едно от основните неща, които се изискват, е ниво на английски, което ще ти позволява да се разбираш и комуникираш с останалите участници, и да вземаш участие в проекта. „Другите качества, които се търсят, зависят от всеки проект, но те са направени така, че всеки да може да взема участие“, допълва още тя.

„Еразъм може да бъде причината да разбереш с какво искаш да се занимаваш занапред. На Еразъм-проект човек се преоткрива. Когато успешно завършиш програмата, получаваш сертификат (Youth pass) с много компетенции, които вече са част от твоето CV и вбъдеще биха били много полезни“, счита Виктория. Според нея на такива проекти, можеш да бъдеш забелязан от различни организации. Така например неин приятел от Полша ѝ споделил, че докато е бил на проект във Франция, е направил впечатление и след това му се обаждат, за да бъде поканен за координатор в други проекти и в момента той се занимава с това. „А да не говорим и за десетките покани, които получаваш да посетиш новите си приятели в държавите им… Възможностите са наистина много“, допълва още тя.

Елис е на мнение, че личностното развитие, което програмата предоставя, е голямо. „Научаваш се да говориш свободно пред публика. Развиваш характера си и ставаш по-общителен. Притеснението за разговори с нови хора, малко по малко изчезва. Друг вид развитие има в езика. Подобрява се качеството ти и начина на говорене на английски“, споделя дванадесетокласничката.

Виктория е убедена в ползите на обмена. „Не мисля, че има качества, които да не подобряваш, когато отидеш на Еразъм проект. Аз лично подобрих английския си, чувствам се доста по-уверена, когато говоря пред аудитория. Вече ми е навик доста бързо и лесно да се сприятелявам с нови хора. Научих се да деля личното си пространство. Вече успявам без проблем да отсявам най-важната и необходима информация за дадена цел. Научих се да изслушвам хората повече и да не се напрягам толкова много покрай излишни неща. Имам чувството, че изтървам много други свои качества, които подобрих и придобих, но те са безброй, така че мисля, че ми е простено“, заявява още тя.

От своя страна Елис споделя, че чрез обмена е подобрила цялостното си общуване с нови и непознати хора, както и комуникирането и изразяването си на чужд език.

„Открих прекрасни приятели сред много от другите участници. Вече имам покана да посетя в Хърватия и Португалия, както и да пътувам из Европа с мой приятел от Кипър. Обръщам внимание, че по обмени, успяваш да създадеш много по-силна връзка с хора, за кратките 8-9 дни, докато по принцип, поне при мен, не е така, което ме води до мисълта, че по обмени нещо много магично витае във въздуха, за да се случват нещата по този начин“, каза Вики.

Думите ѝ допълни Елис, която твърди, че се променила към по-добро. „Както вече споменах, станах доста по-общителна и това притеснение да показвам истинската, странна и шумна страна на характера си пред непознати, напълно изчезна. Направих много нови приятели и се сближих доста с тях за изключително кратко време, което беше приятна изненада за мен.“

Тя оценява престоя си в Кипър по скалата от 1-10, с девет. „Настаняването беше без забележка, храната в изобилие, хората бяха просто изключителни, както участниците, които толкова ми липсват, така и организаторите, които бяха толкова отзивчиви и положително заредени. Единственото, което не ми хареса е, че не можах да остана повече“, каза още Елис.

„Всичко беше прекрасно. Кипър, като страна, много ми хареса, особено топлите температури през ноември, които ми позволиха дори да поплувам. Проектът беше нещо различно и интересно, определено научих много по темата, особено какво е положението по пътищата извън България. Домакините бяха много услужливи и отзивчиви. Храната и мястото, където бяхме настанени и прекарвахме почти цялото си време, бяха невероятни! Но всичко това взето заедно не може да се сравнява с хората, с които се сприятелих. Определено бих казала, че си намерих Приятели за живот!“, добавя от своя страна Вики.

Забавни случки по време на обмена не липсва, споделят и двете дванадесетокласнички. „Една от първите вечери, през нощта, паднах под душа, като повлякох със себе си и завесата с пръта, за който беше закачена и няколко дена по-късно. с едно от момичетата си говорехме и в даден момент тя ми каза: Чух, че преди няколко вечери някой толкова се е „почерпил“, че паднал извън ваната докато се къпел“. Да, това бях аз, но моята непохватност си идва и без „почерпки“. Много забавно беше също, когато сърбите ни показваха какво представлява традиционна сватба в родината им и едно от момчетата се появи, облечен изцяло в булчинско облекло, включително и грим. Всички много се смяхме тогава“, разказа още Виктория.

„Помня, че ни беше забранено да се къпем през нощта в басейна, а по време на целия проект се шегувахме и побутвахме един друг вечер край него, все едно ще окъпем някой с дрехите. Успяхме да останем всички сухи почти до края, но в последната нощ от проекта „имахме жертва“ от сръбския отбор, дошла от бурните емоции и празнинство. Горкото момиче на следващия ден имаше полет и капацитета на багажа ѝ беше 10 килограма, а мокрите ѝ дрехи от предната нощ може би добавяха 2-3 килограма отгоре“, спомня си с усмивка Елис.

Автори на статията:
Христиана Стойчева  и Илина Таскова,
участници в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.

Новини

Протестно автошествие в събота вечер в Габрово

Published

on

Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.

Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.

Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.

Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.

Зареди още

Култура

Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона

Published

on

„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.

По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.

Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.

Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.

Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:

„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…

Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:

Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

Снимка от отбелязване годишнина от посещението на Иван Вазов в Плачковци,
организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.

Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.

Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…

Снимка на Даскаловата къща в Трявна, посетена от Иван Вазов през 1921 г.

Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…

Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.

Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“

Хотелът в Плачковци

Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.

Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…

Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.

Паметникът на Иван Вазов в родния му Сопот

Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.

– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!

Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.

– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“

В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.

20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.

През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.

„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.

За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.

Зареди още

Новини

Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово

Published

on

Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.

Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.

Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица