Новини
Две дванадесетокласнички от НАГ участваха в международен обмен
В края на месец ноември две момичета, възпитанички на Националната Априловска гимназия, взеха участие в обмен по програмата Еразъм+, на тема „Безопасността на движението“. Виктория Гергова и Елис Осман от 12 „Д“ клас прекараха седмица на интересни дискусии и лидерски обучения в Кипър, заедно с младежи от цяла Европа.
Програмата дава възможност на момичетата да развиват своите езикови и комуникативни умения в една приятелска и мотивираща среда.
За своето международно приключение, за пътешествията и новите приятелства по пътя, дванадесетокласничките разговаряха с Христиана Стойчева и Илина Таскова, участници в Клуба по „Журналистика“ към НАГ, пред които те споделиха своите впечатления от пребиваването им в средиземноморската островна държава.

Елис разбира за Еразъм+ чрез нейна приятелка, която вече е участвала в няколко проекта, докато при Вики ситуацията е била много забавна. „Преди по-малко от два месеца, моя близка приятелка ми се обади по телефона с думите: „Вики, ходи ли ти се в Унгария?“. Бях малко стъписана, но след милионите въпроси, които зададох и милионите отговори, които получих, разбрах за Еразъм. Разбира се, програмата Еразъм+ е светлинни години по-хубава, отколкото ми беше описана…“, разказва Виктория.
Според нея хубавото на Еразъм+ е, че всеки може да участва. Не се изисква да минеш някакъв тест, за да те одобрят, или пък да си по-квалифициран по дадена тема. „Трябва само да си бърз с кандидатстването, тъй като обикновено посочват определен брой участници, които търсят от всяка държава и ако местата са вече запълнени, няма как да те одобрят. Единственото условие е, тъй като все пак е международен обмен, да се владее език, т.е. английски, не перфектно, разбира се. Има някои проекти, обаче, които не изискват да се знае английски, но, ако нямате знанията, аз лично не препоръчвам да ходите, тъй като губите доста голяма част от цялото преживяване“, споделя още Вики.
По думите на Елис не се изискват специални умения или качества, за да присъстваш на проект от Еразъм+. Едно от основните неща, които се изискват, е ниво на английски, което ще ти позволява да се разбираш и комуникираш с останалите участници, и да вземаш участие в проекта. „Другите качества, които се търсят, зависят от всеки проект, но те са направени така, че всеки да може да взема участие“, допълва още тя.

„Еразъм може да бъде причината да разбереш с какво искаш да се занимаваш занапред. На Еразъм-проект човек се преоткрива. Когато успешно завършиш програмата, получаваш сертификат (Youth pass) с много компетенции, които вече са част от твоето CV и вбъдеще биха били много полезни“, счита Виктория. Според нея на такива проекти, можеш да бъдеш забелязан от различни организации. Така например неин приятел от Полша ѝ споделил, че докато е бил на проект във Франция, е направил впечатление и след това му се обаждат, за да бъде поканен за координатор в други проекти и в момента той се занимава с това. „А да не говорим и за десетките покани, които получаваш да посетиш новите си приятели в държавите им… Възможностите са наистина много“, допълва още тя.
Елис е на мнение, че личностното развитие, което програмата предоставя, е голямо. „Научаваш се да говориш свободно пред публика. Развиваш характера си и ставаш по-общителен. Притеснението за разговори с нови хора, малко по малко изчезва. Друг вид развитие има в езика. Подобрява се качеството ти и начина на говорене на английски“, споделя дванадесетокласничката.

Виктория е убедена в ползите на обмена. „Не мисля, че има качества, които да не подобряваш, когато отидеш на Еразъм проект. Аз лично подобрих английския си, чувствам се доста по-уверена, когато говоря пред аудитория. Вече ми е навик доста бързо и лесно да се сприятелявам с нови хора. Научих се да деля личното си пространство. Вече успявам без проблем да отсявам най-важната и необходима информация за дадена цел. Научих се да изслушвам хората повече и да не се напрягам толкова много покрай излишни неща. Имам чувството, че изтървам много други свои качества, които подобрих и придобих, но те са безброй, така че мисля, че ми е простено“, заявява още тя.
От своя страна Елис споделя, че чрез обмена е подобрила цялостното си общуване с нови и непознати хора, както и комуникирането и изразяването си на чужд език.
„Открих прекрасни приятели сред много от другите участници. Вече имам покана да посетя в Хърватия и Португалия, както и да пътувам из Европа с мой приятел от Кипър. Обръщам внимание, че по обмени, успяваш да създадеш много по-силна връзка с хора, за кратките 8-9 дни, докато по принцип, поне при мен, не е така, което ме води до мисълта, че по обмени нещо много магично витае във въздуха, за да се случват нещата по този начин“, каза Вики.

Думите ѝ допълни Елис, която твърди, че се променила към по-добро. „Както вече споменах, станах доста по-общителна и това притеснение да показвам истинската, странна и шумна страна на характера си пред непознати, напълно изчезна. Направих много нови приятели и се сближих доста с тях за изключително кратко време, което беше приятна изненада за мен.“
Тя оценява престоя си в Кипър по скалата от 1-10, с девет. „Настаняването беше без забележка, храната в изобилие, хората бяха просто изключителни, както участниците, които толкова ми липсват, така и организаторите, които бяха толкова отзивчиви и положително заредени. Единственото, което не ми хареса е, че не можах да остана повече“, каза още Елис.

„Всичко беше прекрасно. Кипър, като страна, много ми хареса, особено топлите температури през ноември, които ми позволиха дори да поплувам. Проектът беше нещо различно и интересно, определено научих много по темата, особено какво е положението по пътищата извън България. Домакините бяха много услужливи и отзивчиви. Храната и мястото, където бяхме настанени и прекарвахме почти цялото си време, бяха невероятни! Но всичко това взето заедно не може да се сравнява с хората, с които се сприятелих. Определено бих казала, че си намерих Приятели за живот!“, добавя от своя страна Вики.
Забавни случки по време на обмена не липсва, споделят и двете дванадесетокласнички. „Една от първите вечери, през нощта, паднах под душа, като повлякох със себе си и завесата с пръта, за който беше закачена и няколко дена по-късно. с едно от момичетата си говорехме и в даден момент тя ми каза: Чух, че преди няколко вечери някой толкова се е „почерпил“, че паднал извън ваната докато се къпел“. Да, това бях аз, но моята непохватност си идва и без „почерпки“. Много забавно беше също, когато сърбите ни показваха какво представлява традиционна сватба в родината им и едно от момчетата се появи, облечен изцяло в булчинско облекло, включително и грим. Всички много се смяхме тогава“, разказа още Виктория.

„Помня, че ни беше забранено да се къпем през нощта в басейна, а по време на целия проект се шегувахме и побутвахме един друг вечер край него, все едно ще окъпем някой с дрехите. Успяхме да останем всички сухи почти до края, но в последната нощ от проекта „имахме жертва“ от сръбския отбор, дошла от бурните емоции и празнинство. Горкото момиче на следващия ден имаше полет и капацитета на багажа ѝ беше 10 килограма, а мокрите ѝ дрехи от предната нощ може би добавяха 2-3 килограма отгоре“, спомня си с усмивка Елис.
Автори на статията:
Христиана Стойчева и Илина Таскова,
участници в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 5 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 4 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 3 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 3 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 4 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 3 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 3 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 2 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









