В края на месец ноември две момичета, възпитанички на Националната Априловска гимназия, взеха участие в обмен по програмата Еразъм+, на тема „Безопасността на движението“. Виктория Гергова и Елис Осман от 12 „Д“ клас прекараха седмица на интересни дискусии и лидерски обучения в Кипър, заедно с младежи от цяла Европа.

Програмата дава възможност на момичетата да развиват своите езикови и комуникативни умения в една приятелска и мотивираща среда.

За своето международно приключение, за пътешествията и новите приятелства по пътя, дванадесетокласничките разговаряха с Христиана Стойчева  и Илина Таскова, участници в Клуба по „Журналистика“ към НАГ, пред които те споделиха своите впечатления от пребиваването им в средиземноморската островна държава.

Елис разбира за Еразъм+ чрез нейна приятелка, която вече е участвала в няколко проекта, докато при Вики ситуацията е била много забавна. „Преди по-малко от два месеца, моя близка приятелка ми се обади по телефона с думите: „Вики, ходи ли ти се в Унгария?“. Бях малко стъписана, но след милионите въпроси, които зададох и милионите отговори, които получих, разбрах за Еразъм. Разбира се, програмата Еразъм+ е светлинни години по-хубава, отколкото ми беше описана…“, разказва Виктория.

Според нея хубавото на Еразъм+ е, че всеки може да участва. Не се изисква да минеш някакъв тест, за да те одобрят, или пък да си по-квалифициран по дадена тема. „Трябва само да си бърз с кандидатстването, тъй като обикновено посочват определен брой участници, които търсят от всяка държава и ако местата са вече запълнени, няма как да те одобрят. Единственото условие е, тъй като все пак е международен обмен, да се владее език, т.е. английски, не перфектно, разбира се. Има някои проекти, обаче, които не изискват да се знае английски, но, ако нямате знанията, аз лично не препоръчвам да ходите, тъй като губите доста голяма част от цялото преживяване“, споделя още Вики.

По думите на Елис не се изискват специални умения или качества, за да присъстваш на проект от Еразъм+. Едно от основните неща, които се изискват, е ниво на английски, което ще ти позволява да се разбираш и комуникираш с останалите участници, и да вземаш участие в проекта. „Другите качества, които се търсят, зависят от всеки проект, но те са направени така, че всеки да може да взема участие“, допълва още тя.

„Еразъм може да бъде причината да разбереш с какво искаш да се занимаваш занапред. На Еразъм-проект човек се преоткрива. Когато успешно завършиш програмата, получаваш сертификат (Youth pass) с много компетенции, които вече са част от твоето CV и вбъдеще биха били много полезни“, счита Виктория. Според нея на такива проекти, можеш да бъдеш забелязан от различни организации. Така например неин приятел от Полша ѝ споделил, че докато е бил на проект във Франция, е направил впечатление и след това му се обаждат, за да бъде поканен за координатор в други проекти и в момента той се занимава с това. „А да не говорим и за десетките покани, които получаваш да посетиш новите си приятели в държавите им… Възможностите са наистина много“, допълва още тя.

Елис е на мнение, че личностното развитие, което програмата предоставя, е голямо. „Научаваш се да говориш свободно пред публика. Развиваш характера си и ставаш по-общителен. Притеснението за разговори с нови хора, малко по малко изчезва. Друг вид развитие има в езика. Подобрява се качеството ти и начина на говорене на английски“, споделя дванадесетокласничката.

Виктория е убедена в ползите на обмена. „Не мисля, че има качества, които да не подобряваш, когато отидеш на Еразъм проект. Аз лично подобрих английския си, чувствам се доста по-уверена, когато говоря пред аудитория. Вече ми е навик доста бързо и лесно да се сприятелявам с нови хора. Научих се да деля личното си пространство. Вече успявам без проблем да отсявам най-важната и необходима информация за дадена цел. Научих се да изслушвам хората повече и да не се напрягам толкова много покрай излишни неща. Имам чувството, че изтървам много други свои качества, които подобрих и придобих, но те са безброй, така че мисля, че ми е простено“, заявява още тя.

От своя страна Елис споделя, че чрез обмена е подобрила цялостното си общуване с нови и непознати хора, както и комуникирането и изразяването си на чужд език.

„Открих прекрасни приятели сред много от другите участници. Вече имам покана да посетя в Хърватия и Португалия, както и да пътувам из Европа с мой приятел от Кипър. Обръщам внимание, че по обмени, успяваш да създадеш много по-силна връзка с хора, за кратките 8-9 дни, докато по принцип, поне при мен, не е така, което ме води до мисълта, че по обмени нещо много магично витае във въздуха, за да се случват нещата по този начин“, каза Вики.

Думите ѝ допълни Елис, която твърди, че се променила към по-добро. „Както вече споменах, станах доста по-общителна и това притеснение да показвам истинската, странна и шумна страна на характера си пред непознати, напълно изчезна. Направих много нови приятели и се сближих доста с тях за изключително кратко време, което беше приятна изненада за мен.“

Тя оценява престоя си в Кипър по скалата от 1-10, с девет. „Настаняването беше без забележка, храната в изобилие, хората бяха просто изключителни, както участниците, които толкова ми липсват, така и организаторите, които бяха толкова отзивчиви и положително заредени. Единственото, което не ми хареса е, че не можах да остана повече“, каза още Елис.

„Всичко беше прекрасно. Кипър, като страна, много ми хареса, особено топлите температури през ноември, които ми позволиха дори да поплувам. Проектът беше нещо различно и интересно, определено научих много по темата, особено какво е положението по пътищата извън България. Домакините бяха много услужливи и отзивчиви. Храната и мястото, където бяхме настанени и прекарвахме почти цялото си време, бяха невероятни! Но всичко това взето заедно не може да се сравнява с хората, с които се сприятелих. Определено бих казала, че си намерих Приятели за живот!“, добавя от своя страна Вики.

Забавни случки по време на обмена не липсва, споделят и двете дванадесетокласнички. „Една от първите вечери, през нощта, паднах под душа, като повлякох със себе си и завесата с пръта, за който беше закачена и няколко дена по-късно. с едно от момичетата си говорехме и в даден момент тя ми каза: Чух, че преди няколко вечери някой толкова се е „почерпил“, че паднал извън ваната докато се къпел“. Да, това бях аз, но моята непохватност си идва и без „почерпки“. Много забавно беше също, когато сърбите ни показваха какво представлява традиционна сватба в родината им и едно от момчетата се появи, облечен изцяло в булчинско облекло, включително и грим. Всички много се смяхме тогава“, разказа още Виктория.

„Помня, че ни беше забранено да се къпем през нощта в басейна, а по време на целия проект се шегувахме и побутвахме един друг вечер край него, все едно ще окъпем някой с дрехите. Успяхме да останем всички сухи почти до края, но в последната нощ от проекта „имахме жертва“ от сръбския отбор, дошла от бурните емоции и празнинство. Горкото момиче на следващия ден имаше полет и капацитета на багажа ѝ беше 10 килограма, а мокрите ѝ дрехи от предната нощ може би добавяха 2-3 килограма отгоре“, спомня си с усмивка Елис.

Автори на статията:
Христиана Стойчева  и Илина Таскова,
участници в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.