Свържи се с нас

Новини

Две дванадесетокласнички от НАГ участваха в международен обмен

Published

on

В края на месец ноември две момичета, възпитанички на Националната Априловска гимназия, взеха участие в обмен по програмата Еразъм+, на тема „Безопасността на движението“. Виктория Гергова и Елис Осман от 12 „Д“ клас прекараха седмица на интересни дискусии и лидерски обучения в Кипър, заедно с младежи от цяла Европа.

Програмата дава възможност на момичетата да развиват своите езикови и комуникативни умения в една приятелска и мотивираща среда.

За своето международно приключение, за пътешествията и новите приятелства по пътя, дванадесетокласничките разговаряха с Христиана Стойчева  и Илина Таскова, участници в Клуба по „Журналистика“ към НАГ, пред които те споделиха своите впечатления от пребиваването им в средиземноморската островна държава.

Елис разбира за Еразъм+ чрез нейна приятелка, която вече е участвала в няколко проекта, докато при Вики ситуацията е била много забавна. „Преди по-малко от два месеца, моя близка приятелка ми се обади по телефона с думите: „Вики, ходи ли ти се в Унгария?“. Бях малко стъписана, но след милионите въпроси, които зададох и милионите отговори, които получих, разбрах за Еразъм. Разбира се, програмата Еразъм+ е светлинни години по-хубава, отколкото ми беше описана…“, разказва Виктория.

Според нея хубавото на Еразъм+ е, че всеки може да участва. Не се изисква да минеш някакъв тест, за да те одобрят, или пък да си по-квалифициран по дадена тема. „Трябва само да си бърз с кандидатстването, тъй като обикновено посочват определен брой участници, които търсят от всяка държава и ако местата са вече запълнени, няма как да те одобрят. Единственото условие е, тъй като все пак е международен обмен, да се владее език, т.е. английски, не перфектно, разбира се. Има някои проекти, обаче, които не изискват да се знае английски, но, ако нямате знанията, аз лично не препоръчвам да ходите, тъй като губите доста голяма част от цялото преживяване“, споделя още Вики.

По думите на Елис не се изискват специални умения или качества, за да присъстваш на проект от Еразъм+. Едно от основните неща, които се изискват, е ниво на английски, което ще ти позволява да се разбираш и комуникираш с останалите участници, и да вземаш участие в проекта. „Другите качества, които се търсят, зависят от всеки проект, но те са направени така, че всеки да може да взема участие“, допълва още тя.

„Еразъм може да бъде причината да разбереш с какво искаш да се занимаваш занапред. На Еразъм-проект човек се преоткрива. Когато успешно завършиш програмата, получаваш сертификат (Youth pass) с много компетенции, които вече са част от твоето CV и вбъдеще биха били много полезни“, счита Виктория. Според нея на такива проекти, можеш да бъдеш забелязан от различни организации. Така например неин приятел от Полша ѝ споделил, че докато е бил на проект във Франция, е направил впечатление и след това му се обаждат, за да бъде поканен за координатор в други проекти и в момента той се занимава с това. „А да не говорим и за десетките покани, които получаваш да посетиш новите си приятели в държавите им… Възможностите са наистина много“, допълва още тя.

Елис е на мнение, че личностното развитие, което програмата предоставя, е голямо. „Научаваш се да говориш свободно пред публика. Развиваш характера си и ставаш по-общителен. Притеснението за разговори с нови хора, малко по малко изчезва. Друг вид развитие има в езика. Подобрява се качеството ти и начина на говорене на английски“, споделя дванадесетокласничката.

Виктория е убедена в ползите на обмена. „Не мисля, че има качества, които да не подобряваш, когато отидеш на Еразъм проект. Аз лично подобрих английския си, чувствам се доста по-уверена, когато говоря пред аудитория. Вече ми е навик доста бързо и лесно да се сприятелявам с нови хора. Научих се да деля личното си пространство. Вече успявам без проблем да отсявам най-важната и необходима информация за дадена цел. Научих се да изслушвам хората повече и да не се напрягам толкова много покрай излишни неща. Имам чувството, че изтървам много други свои качества, които подобрих и придобих, но те са безброй, така че мисля, че ми е простено“, заявява още тя.

От своя страна Елис споделя, че чрез обмена е подобрила цялостното си общуване с нови и непознати хора, както и комуникирането и изразяването си на чужд език.

„Открих прекрасни приятели сред много от другите участници. Вече имам покана да посетя в Хърватия и Португалия, както и да пътувам из Европа с мой приятел от Кипър. Обръщам внимание, че по обмени, успяваш да създадеш много по-силна връзка с хора, за кратките 8-9 дни, докато по принцип, поне при мен, не е така, което ме води до мисълта, че по обмени нещо много магично витае във въздуха, за да се случват нещата по този начин“, каза Вики.

Думите ѝ допълни Елис, която твърди, че се променила към по-добро. „Както вече споменах, станах доста по-общителна и това притеснение да показвам истинската, странна и шумна страна на характера си пред непознати, напълно изчезна. Направих много нови приятели и се сближих доста с тях за изключително кратко време, което беше приятна изненада за мен.“

Тя оценява престоя си в Кипър по скалата от 1-10, с девет. „Настаняването беше без забележка, храната в изобилие, хората бяха просто изключителни, както участниците, които толкова ми липсват, така и организаторите, които бяха толкова отзивчиви и положително заредени. Единственото, което не ми хареса е, че не можах да остана повече“, каза още Елис.

„Всичко беше прекрасно. Кипър, като страна, много ми хареса, особено топлите температури през ноември, които ми позволиха дори да поплувам. Проектът беше нещо различно и интересно, определено научих много по темата, особено какво е положението по пътищата извън България. Домакините бяха много услужливи и отзивчиви. Храната и мястото, където бяхме настанени и прекарвахме почти цялото си време, бяха невероятни! Но всичко това взето заедно не може да се сравнява с хората, с които се сприятелих. Определено бих казала, че си намерих Приятели за живот!“, добавя от своя страна Вики.

Забавни случки по време на обмена не липсва, споделят и двете дванадесетокласнички. „Една от първите вечери, през нощта, паднах под душа, като повлякох със себе си и завесата с пръта, за който беше закачена и няколко дена по-късно. с едно от момичетата си говорехме и в даден момент тя ми каза: Чух, че преди няколко вечери някой толкова се е „почерпил“, че паднал извън ваната докато се къпел“. Да, това бях аз, но моята непохватност си идва и без „почерпки“. Много забавно беше също, когато сърбите ни показваха какво представлява традиционна сватба в родината им и едно от момчетата се появи, облечен изцяло в булчинско облекло, включително и грим. Всички много се смяхме тогава“, разказа още Виктория.

„Помня, че ни беше забранено да се къпем през нощта в басейна, а по време на целия проект се шегувахме и побутвахме един друг вечер край него, все едно ще окъпем някой с дрехите. Успяхме да останем всички сухи почти до края, но в последната нощ от проекта „имахме жертва“ от сръбския отбор, дошла от бурните емоции и празнинство. Горкото момиче на следващия ден имаше полет и капацитета на багажа ѝ беше 10 килограма, а мокрите ѝ дрехи от предната нощ може би добавяха 2-3 килограма отгоре“, спомня си с усмивка Елис.

Автори на статията:
Христиана Стойчева  и Илина Таскова,
участници в Клуб по „Журналистика“ към НАГ.

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица