Пламен Стоев е на 2875-то място сред финиширалите 15 858 участници в 41-ия маратон на Валенсия Тринидад Алфонсо, което означава, че е в първите 18 процента.

43-годишният габровец пробяга 42,195-километровото трасе за 03:08:38 – само на 3,42 минути след Мария Николова, най-титулуваната състезателка на България в бяганията на ултрадълги дистанции.

В тазгодишното издание на един от най-добрите маратони в света, провело се на 5 декември, участваха над 16 000 бегачи от 108 националности. Най-възрастният сред тях е на 83 години от Италия, най-младият – швейцарец, наскоро навършил 18 години. (Под 18 г. регламентът не позволява участие.)

От България в надпреварата се включиха 16 мъже и 7 жени, сред които Константин Атанасов, Аркадий Шеврикуко и Кольо Райчинов.

Маратонът на Валенсия, който е платинена категория, беше излъчван пряко по 380 телевизионни канала в над 200 държави, у нас – по Eurosport 2.

За Пламен Стоев Валенсия е четвърти маратон. Досега е участвал във Флоренция 2015, Пиза 2018 и в Сан Себастиан 2019, където беше единственият българин.

В Сан Себастиан Пламен постигна много добро време – 3:28:40, и си постави още по-висока цел – да падне под 3 часа и 10 минути.

И в неделя във Валенсия Пламен успя – подобри личния си рекорд с 20 минути.

Вчера се свързахме с нашия съгражданин, за да го поздравим с петото място сред българите. Първите думи, които Пламен държеше да каже, бяха, че постигнатият резултат и участието в маратона посвещава на дядо си Петко Кючуков, когото е загубил преди година. Дядо Петко, който в младежките си години е футболист, е причина за любовта на Пламен към спорта.

– Пламене, „100 вести“ следи последните ти участия. От 2015 година досега подобри много личното си време. Какво те мотивира? Продължаваш ли да поддържаш стриктно режим – на тренировки и хранене? В какво се изразява той?

– От първия ми маратон изминаха почти 6 години. За съжаление, миналата година не успях да участвам никъде заради пандемията. Почти всички маратони бяха касирани, а тези, които все пак се състояха, беше много трудно пътуването. Въпреки това тренирах, дори по време на локдауните. За мотивацията… като тренираш, като подобряваш формата и виждаш резултатите от тренировките и това те мотивира да продължаваш напред, да вярваш, че на следващия старт ще се представиш много по-добре.

 – Колко пъти тренираш?

– 5 – 6 пъти в седмицата, като тренирам интервали и спринтове, дълги бягания и бързи бягания. С дългите бягания тренираш сърцето, за да ти е нисък пулсът. А вече спринтовете, интервалите – те са за силова издържливост. И трябва да се съчетаят.

Обикновено една тренировка е около 2 часа. Много е важно възстановяването, почивка да имаш. Тренировките обикновено са сутрин, често и по тъмно. Тренирам на стадион – там правя интервали, заради настилката.

Отварям една скоба – нямам търпение да се прибера в Габрово и да отида на новата писта на обновения стадион „Христо Ботев“.

Дългите бягания ги правя по улиците, там е пълно с бегачи, специално в Кипър, където живея. Това е част от цялата програма на тренировки, режим, по която се подготвяш за дадено състезание.

– Нека да кажем, че  спортът не ти е само хоби, а си завършил и Националната спортна академия. Говорехме и за храненето?

– Не е нищо специално. Повечето бегачи, най-вероятно всички те се хранят със салати, варива (боб, леща, ориз)…

– Месо?

– По-малко. Не казвам, че никак не ям, но по-малко. Повече риба, яйца – също.

– Алкохол сигурно никакъв…

– Може чаша вино. Или бира след тренировка – но една и то малка. Чаша вино също няма да навреди, естествено, няколко дни преди старта – не.

– Откога си в Кипър?

– От 2012 година съм със съпругата си Миглена в Кипър.

– Малко любопитни подробности за екипа, с който бягаш. Кое получаваш от организаторите на маратона, кое е твое – виждам, че второ състезание не сменяш дългите ръкави. Те каква роля имат – с потник, а с ръкави до рамото?

– Организаторите ти дават фланелка, която е брандирана. Можеш да избереш потник или фланелка, по размер. Състезателният номер е отделно, закачаш го допълнително.

Тези ръкави са същите, с които бягах и в Сан Себастиан. Аз си ги купувам. Та са, за да не ми е студено. Като бягаш, тялото ти е ОК, но ако е хладно, ръцете замръзват. Затова ги слагам. Чорапите са компресионни. Много бегачи ползват такива по време на състезания.

– Бягаш с маратонки, каквито има световният рекордьор Елиуд Кипчоге. Прочетох в интернет, че това е модел „sub 2 hours shoes“ – обуваш и   вземаш 42 километра под 2 часа…

– Да, преди 2 години Кипчоге избяга маратонската дистанция за под 2 часа. Мога да кажа как се казват, само да не се получи реклама. Моделът е Nike Air Zoom Alphafly Next %. Те са само за състезания. Любопитното е, че моите маратонки дойдоха няколко часа преди да тръгнем от Кипър за Валенсия. Така се случи, че трябваше да помоля един   приятел от Лондон да ми ги купи. Пристигнаха по DHL в последния момент.

– Имаше ли ограничения заради ковид, носене на маски?

– Маските бяха до старта. В момента, в който гръмне пистолетът – без маска.

– В репортажите съобщиха, че има силен вятър във Валенсия, което вероятно е затруднение. Ти си успял да поддържаш едно темпо.

– За маратона е по-добре дъжд, отколкото вятър!

Аз знаех, че ако искам да пробягам 42 километра за 3 часа и 10 минути, трябва да бягам с темпо 4 минути и 30 секунди на километър. И постигнах 4 минути и 29 секунди, точно колкото ми трябва.

В началото, първите 3-4 километра бягаш по-бавно, за да издържиш на финала. Трябва да си разпределиш правилно силите. Състезателят, който на снимката си гледа часовника, имаше проблеми на 100-150 метра от финала. Беше на 30-40 метра зад мен и вероятно му се подкосиха краката. Но пресече финалната линия.

– Три часа и половина нещо ядеш ли, подкрепяш ли се?

– Не знам другите какво ядат, аз ям енергийни гелове. Подреждам ги в колана, долу-горе 6-7 гела за едно такова бягане ям през 25 минути. Надявам се, за следващия маратон  да ми трябват по-малко гелове.

– Въпреки неизвестните около пандемията какво планираш за следващата година?

– Първо ще си почина, ще си дойда в началото на годината до България. Прибирам се в Кипър, работя и пак тренирам. Не бих искал да казвам нищо  конкретно, но два маратона мога да избягам.

През месец юли в Санкт Петербург има много интересен маратон. Казва се „Белите нощи“ и стартира в 21:00 часа, но е светло. Това е вариант, не искам да се ангажирам с конкретика на този етап.

Автор: Бояна Пенчева.
*Материалът е публикуван в днешния брой на габровския печатен ежедневни „100 Вести“.