Свържи се с нас

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Три предприятия от Габровска област с одобрени проекти от „Социална закрила“

Published

on

Три социални предприятия от Габровска област са одобрени за финансиране на проектните им дейности по Компонент 2 „Подкрепа за осъществяването на социалната дейности/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в Регистъра на социалните предприятия“ към Фонд „Социална закрила“.

Това са габровските „Търнава БГ“ за проекта „Зелено възстановяване – природа и нов живот след зависимост“, Сдружение „ТКД Здравец – Габрово“ за проекта „Дигитален достъп – умения и възможности за хора с увреждания“ и „Ресто консулт“ от с. Батошево, Севлиево за проекта „В кухнята на възможностите: кулинарно приобщаване чрез умения и солидарност“.

С подкрепата на Регионален център за социална икономика – Габрово трите социални предприятия кандидатстваха с проектни предложения пред Фонд „Социална закрила“. Чрез тях ще бъдат изградени партньорства, ще се популяризират добри практики за хора от уязвимите групи и ще им се помогне да придобият нови умения за успешна реализация на пазара на труда.

Богата събитийна програма ще бъде част от проектните дейности. В нейното осъществяване ще се включи екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово.

Предвидени са три семинара по трите проекта. Основните теми, върху които ще се акцентира са иновации в социалните предприятия, лидерски умения в социалното предприемачество, подходи към различни групи клиенти, социалното предприемачество като фактор за създаване на общности, застъпничество за социалните предприятия.

Ще се разгледат различни видове социални иновации и ще се създаде мрежа за сътрудничество в социалните предприятия. Ще бъдат насърчавани иновативни подходи за решаване на социални проблеми. Ще се представи на участниците в семинарите какво е социално предприемачество и ще се развие у тях разбиране за лична и обществена отговорност. Ще се създадат ключови умения в участниците като емпатия, активно слушане, критическо мислене, креативност, екипна работа, комуникативност и инициативност в социалното предприемачество.

По единия от проектите са предвидени посещения в три успешно функциониращи социални предприятия от България, където екипите ще обменят опит и ще споделят устойчиви модели от тяхната практика. Финансовата подкрепа от Фонд „Социална закрила“ е в размер на 9 900 лв. за всяко от проектните предложения на социалните предприятия от Габровска област. Съфинансирането от кандидата е 10% от общия бюджет на проекта. Дейностите ще се реализират и отчитат до 31 октомври 2025 г.

Зареди още

Новини

Клубовете и местната власт представиха визията си към спорта в региона

Published

on

За повече средства за спортна инфраструктура, заплащане на възнагражденията на треньорите, съдействие и консултиране при писане на проекти към Министерството на младежта и спорта, увеличаване на часовете по физическо възпитание и създаване на спортно училище, промяна на методиката за отпускане на спортните стипендии – това са част от исканията, които отправиха представителите на спортните клубове и на местната власт към Министъра на младежта и спорта Иван Пешев на провелата се среща в Габрово.

Общински съветници от Севлиево отправиха писмено запитване до министъра и народния представител Михаил Митов за ускорено финансиране за изграждане и поддръжка на спортно-тренировъчни бази в общината.

Председателят на Общински съвет Дряново Тодор Георгиев постави въпроса за подмяната на седалките и на настилките на стадион “Локомотив“.

Председателят на Баскетболен клуб „Зограф“ – Трявна Добринка Манева апелира за изграждане на спортна зала в Община Трявна. Това е единствената община на територията на областта, в която няма подобно съоръжение. Заместник-кметът на Трявна инж. Жасмина Лазарова поясни, че има идеен проект, като местната администрация търси възможности, чрез европейски проекти или държавно финансиране, тъй като бюджетът на Общината е крайно недостатъчен, за да бъде изградена залата по капиталов разход.

Да се върне спортът в училищата призова председателят на Баскетболен клуб “Чардафон“ Иван Господинов.

Министър Пешев поясни, че увеличаването на часовете за физическо възпитание и спорт е трудноосъществимо за територията на цялата страна, тъй като в големите градове спортните бази не са достатъчни за обезпечаване на повече учебни часове.

Зареди още

Икономика

Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Published

on

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.

Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg

За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица