Свържи се с нас

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Крими

Двама се отърваха невредими след като „бракуваха баварец“ в стълб (снимки)

Published

on

Двама младежи оцеляха по чудо, след като лекият автомобил „БМВ“, с който пътували, буквално се размаза в метален стълб от бившата тролейбусна мрежа на Габрово , научи „Габрово Нюз“.

Тежкото пътнотранспортно произшествие е станало снощи, 6 февруари, около 20.55 часа на ул.“Лазурна“, в участъка между бившите студентски общежития и кръговото кръстовище на изхода на областния град, в посока Велико Търново.

За инцидента със самокатастрофиралия автомобил потвърдиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово. Немското возило било управлявано от 21-годишен младеж. По наши сведения, заедно с него в колата бил и негов приятел.

При движение в посока към кръговото кръстовище, младият шофьор изпуснал управлението над автомобила, който поднесъл и се ударил в металния стълб. Сблъсъкът е бил толкова силен, че предната част на колата е силно деформирана. Двамата са извадили страшен късмет, че са се отървали невредими след тежката катастрофа със значителни материални щети по колата.

Причината за инцидента е несъобразена с пътните условия скорост, уточниха от полицията. Пробите за алкохол и наркотици на водача, взети веднага след настъпване на произшествието, са отрицателни. Пътнотранспортното произшествие е било посетено от екип на полицията и обслужено по административен ред.

По непотвърдени данни, преди настъпването на катастрофата неопитният водач е управлявал колата демонстративно. Той „дрифтил“ по заснежените улици на Габрово, които го изкушили до такава степен, че опитът му се оказал неуспешен, завършвайки в стълба.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

Преди 100 години Габрово официално отдава почит на българските опълченци

Published

on

Героизмът на българските опълченци продължава да вълнува и днес. В тяхна чест са наименувани улици, издигнати са паметници, приживе някои от тях получават военни отличия, пенсии, земя. Не за облаги те оставят кръвта си по склоновете на Шипка, при защитата на Стара Загора, на атаката при Шейново и в други сражения.

Мнозина от хилядите герои обаче са забравени приживе, живеят повече от скромно, въпреки че вземат дейно участие в последвалите войни за национално обединение. За да се почете тяхното дело, за да не се забрави то и да се предаде на поколенията и след тях, Габрово отдава почит на българските опълченци по начин, който няма еквивалент в България.

На 7 февруари 1923 г. за Почетни граждани на нашия град са провъзгласени 522 живи тогава поборници и опълченци от цялата страна. Този акт има своята предистория, започнала четири месеци по-рано.

След тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, по предложение на тогавашния кмет Еким Топузанов, Градският общински съвет обсъжда как най-добре да изрази признателността на габровци към сражавалите се на Шипка опълченци като защитници и спасители на града.

Така на 21 септември 1922 г. се взема решение да се обявят за Почетни граждани на Габрово живите опълченци от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и Конната сотня, „взели участие в боевете на Шипка в 1877 г.”. Това е записано в Протокол № 32 от 1922 г. от заседание на Градски общински съвет – Габрово. За да се изпълни това решение, от Централното Поборническо-опълченско дружество – София се изисква списък.

В него са включени живите по това време опълченци, участвали не само в отбраната на Шипченския проход, но и в други сражения по бойния път на дружините – в Казанлъшко, при Стара Загора, при Шейново, в Котленския балкан и т.н. След изготвянето на списъка, за Почетни граждани на Габрово са обявени поименно всичките 522 поборници и опълченци от споменатите дружини.

В Протокол № 2 от 7 февр. 1923 г., с Решението на Габровския общински съвет са записани техните имена. Днес той се съхранява в Държавен архив – Габрово. Интересна статистика за техните родни места, откриваме във фонда на габровския журналист и краевед Ганчо Танев (1927-2010). От всичките, провъзгласени през 1923 г. за Почетни граждани на Габрово опълченци, 136 са от селищата на днешната Габровска област.

От тях 98 са от Габрово и габровските села, другите 38 са от Севлиевско, Тревненско и Дряновско. Останалите 376 са от други краища на България, от Бесарабия, Македония, Северна Добруджа, Източна Тракия и даже от Черна гора. Две години по-късно, Габровската община връчва специално изработен Диплом на обявените за Почетни граждани, подписан от кмета, неговите помощници и общинските съветници.

През 2003 г. Държавен архив – Габрово издава книгата „Почетните граждани на Габрово”, в която са включени провъзгласените за Почетни граждани през 1923 г. живи опълченци. Един от съставителите на изданието е Ганчо Танев, който се превърна в еталон за прецизност и стремеж към точно и вярно изясняване на всеки факт и детайл от миналото на родния ни град.

Той установява, че в списъците, изготвени от Централното Поборническо-опълченско дружество през 1923 г. обаче е допуснат много сериозен пропуск. По това време, в страната е имало още 453 живи опълченци, но неизвестно по какви причини, те не са били включени в него. Поради това те са били лишени от възможността също да бъдат обявени за Почетни граждани на Габрово. А мнозина от тях са били ранени в сраженията, наградени с руски военни отличия и дори произведени в подофицерски чинове.

След Освобождението мнозина от тях са изтъкнати военни дейци, полковници и генерали, изявени общественици, доброволци в Сръбско-българската и Балканската война, членове и активисти на Поборническо-опълченските дружества.

От днешната Габровска община, в този списък са пропуснати 40 живи тогава опълченци. Отново г-н Танев, в сътрудничество с Държавен архив – Габрово, по повод 130-годишнината от Шипченската епопея, подготвя обобщени справки за опълченците – Почетни граждани на Габрово за градовете Варна, Велико Търново, Казанлък, Карлово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Севлиево, Сливен, Стара Загора, Тетевен, Трявна и Шумен.

Те са изпратени с писма до основните регионални вестници в 16 градове в България. Трудът, който Ганчо Танев положи за реабилитиране на паметта на пропуснатите през 1923 г. живи опълченци, намери своето продължение през 2020 г. Тогава, по повод 160-годишнина от провъзгласяването на Габрово за град, Държавен архив изготви предложение за провъзгласяването им за Почетни граждани на Габрово.

С Решение № 218 от 24 септ. 2020 г., Общински съвет – Габрово обяви за почетни граждани на града останалите живи към 1923 г. 40 опълченци от днешната Община Габрово и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина). Те са били жители на Габрово, както и селата Топлеш, Жълтеш, Делижеци, Тодорчета, Велковци, Гледаци, Пецевци, на Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Държавен архив – Габрово съхранява Протоколите на Габровски градски общински съвет, с които се стига до този акт.

Протоколът от 7 февр. 1923 г. е изцяло дигитализиран и достъпен за четене в Информационната система на държавните архиви. Съхранява се и фонда на Ганчо Танев. Документите са достъпни за читатели, изследователи и за всички, които искат да научат повече за участниците в Българското опълчение.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

БЧК с кампания в помощ на пострадалите от земетресението в Турция

Published

on

БЧК стартира кампания за набиране на финансови средства в помощ на пострадалите от опустошителното земетресение в Република Турция на 6 февруари.

Открита е специална банкова сметка в лева: IBAN: BG64UNCR76301078660913
За пострадалите от земетресението в Турция

Можете да подкрепите кампанията на БЧК и с SMS на кратък номер 1466 към всички мобилни оператори.

Екип за търсене и спасяване от 12 души с 5 кучета от Планинската спасителна служба на БЧК отпътува тази вечер за Турция, за да се включи в спасителните дейности на място.

Организацията има готовност и да предостави хуманитарна помощ от бедствения си резерв.

БЧК изказва своята благодарност към всички, които отправиха към нас запитвания за набиране на помощи. В момента опитни и специално обучени екипи работят при изключително тежки условия на терен, като тяхната основна цел е спасяването на ранените и пострадалите.

Предстои да бъде извършена оценка на дългосрочните нужди, за която колегите от Турския Червен полумесец ще предоставят допълнителна информация.

БЧК е в постоянна комуникация с Турския Червен полумесец и сформирания щаб на ТЧП, ръководещ операцията по подпомагане, както и с Министерството на вътрешните работи и ГД ПБЗН.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица