Новини
„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение
С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.
Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.
Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.
Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.
По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.
Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.
На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.
Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.
В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.
През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.
В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.
България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.
От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.
След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.
В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.
*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Крими
Закопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)

46-годишен мъж бе задържан заради незаконно държане на наркотични вещества, огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Арестът му бил извършен на 15 ноември, съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

При извършено претърсване в частен имот в Габрово, обитаван от мъжа, полицейските служители на намерили и иззели близо 44 грама суха зелена листна маса, реагирала при полевия наркотест на марихуана.
В имота били открити и пистолет с три патрона, за които мъжът не притежавал необходимото разрешение.

46-годишният е бил задържан по реда на Закона за МВР, а по случая е образувано досъдебно производство.

Култура
Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май


Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.
От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.
И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.
Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.
Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.
Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.
В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.
За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Култура
Кметица меси питка за Валентин Велчев

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

-
Новинипреди 7 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Кримипреди 6 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Икономикапреди 7 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Културапреди един денМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 2 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Кримипреди един ден18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 5 часаКметица меси питка за Валентин Велчев






