Новини
„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение
С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.
Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.
Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.
Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.
По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.
Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.
На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.
Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.
В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.
През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.
В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.
България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.
От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.
След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.
В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.
*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Костадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
Управленската доктрина на „Възраждане“ – „България 1400“ ще бъде представена пред общността в Габрово, съобщиха от пресцентъра на политическата организация.
Всички, които искат да се запознаят с виждането на „Възраждане“ за управление на България, както и за тези, които желаят да разговарят лично за нея с кандидатите на „Възраждане“ за народни представители и председателят на “Възраждане” Костадин Костадинов, са поканени на отворена среща.
Събитието ще се проведе в Художествената галерия “Христо Цокев” в град Габрово на 9 април от 18.00 ч., а домакин е Даниел Петров – водачът на листата с кандидати за народни представители.
“Абсолютно необходимо условие за успешното реализиране на стратегията за национално развитие е в нейното изпълнение да бъде привлечен и стимулиран целият човешки потенциал на страната – както на българите в България, така и на тези в чужбина”, категорични са от “Възраждане.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Възраждане“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Прогресивна България: Габрово иска редовно управление!
„Хората искат редовно управление с ясна отговорност и предвидимост. Има умора от причудливите управленски формули, които започват с компромис и завършват без резултат за обществото.“
С тези думи Николай Косев, водач на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Габрово, обобщава впечатленията си от срещите с избиратели в региона – разговори, които все по-ясно очертават не само проблемите, но и очакванията към следващото управление.
Сред тях ясно се откроява и една амбициозна, но последователно заявявана цел – формацията на Румен Радев да излъчи двама народни представители от 7 МИР – Габрово. За голяма част от избирателите това не е просто политическа заявка, а необходимост от по-силно и реално представителство на „ Прогресивна България“ в парламента, което да отстоява интересите му с тежест и последователност.
Срещите на кандидатите, както в общинските центрове, така и в малките населени места, показват отчетлива промяна в нагласите. Хората все по-малко търсят обещания и все по- ясно формулират изискванията си: стабилно мнозинство, което да носи отговорност за решенията си. В същото време се поставя и категорична граница – тази стабилност не трябва да бъде постигана чрез коалиции, възприемани като компромисни и лишени от принципност.
„Навсякъде се вижда едно и също – дълбока нетърпимост към задкулисието и олигархията“, коментира Данаил Лалев, втори в листата на коалицията. По думите му в разговорите ярко се открояват конкретни проблеми: липсата на достатъчно финансов ресурс за малките населени места, ограничените възможности на местната власт и усещането за безсилие. „Кметските наместници се чувстват като просяци. Някои от тях не могат да се преборят дори за елементарни неща като здрави контейнери за отпадъци“, допълва Лалев.
Икономическата картина също е тревожна. Недостигът на работна ръка отдавна е основен проблем за бизнеса и развитието на региона. „Темата за кадрите е ключов икономически въпрос. Без хора няма как да има устойчиво развитие“, отбелязва Андрей Николов, който също е кандидат за народен представител от формацията на Румен Радев.
В този контекст от „Прогресивна България“ поставят акцент върху политики за облекчаване на бизнеса, намаляване на административната тежест и по-лесен достъп до финансиране, както и върху развитие на индустриални зони и привличане на инвестиции в регионите.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Проф. Цонков, БСП – ОЛ: Габрово е в капана на провалената инфраструктура!
БСП ОЛ бие тревога за забравения регион. Политическият хаос и липсата на визия тласкат региона към демографски срив, докато важни закони спят от десетилетия.
Предлагат консенсус на всички политически сили, библиотека от готови проекти по баварски модел за развитие на района.
„Габрово е в капана на провалената инфраструктура“, с тези думи проф. Николай Цонков, водач на листата на БСП Обединена левица откри експертна среща за регионално развитие на Габрово. Консенсусът на експертите бе категоричен: „Без свързаност на регионите и общините, трудно можем да постигнем и развитие.“

Проф. Цонков и Стратегически институт за национални политически идеи, събраха видни специалисти на разговор за развитие на област Габрово. Сред участниците в дискусията бяха, професор доктор-архитект Иван Данов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), господин Валентин Николов, бивш изпълнителен директор на Камарата на строителите в България и д-р Калоян Паргов.
Експертите настояха за цялостна оценка на инвестиционния процес, започвайки от предпроектна подготовка, през проектирането и строителството, до надзора. Професор Цонков остро разкритикува текущия инвестиционен процес: „Смятам, че трябва интегрираните териториални инвестиции да създават условия на икономическа свързаност.“ Той подчерта, че липсата на дългосрочна визия е очевидна от „60 години“.

Специалистите алармираха за катастрофалното състояние на инфраструктурата. В Габрово, въпреки че разполага с 241 водоизточника, 88 пункта за дистанционно водоснабдяване и 270 резервоара с обща дължина на мрежата близо 2000 км, „70% от водата се губи по каналите и по травопроводите,“ а водосборните райони са в окаяно състояние“. Обсъди се спешната нужда от нов анализ и стратегия за водоснабдяването на Габрово-Севлиево-Трявна, като се предложи създаването на „реверсивен водопровод“ Габрово-Севлиево за решаване на проблема с по-малко средства. За агломерацията Габрово-Севлиево вече има проект за 65 милиона лева, предвиждащ 7 километра водопровод. Язовир „Нейковци“ за Трявна също е почти завършен, но забавянето води до разрушаване на инсталациите.
Пътната мрежа също е в критично състояние. Тунелът под Шипка, обсъждан над 100 години, е „чисто политическо решение“, а 2.5 км от трасето към първия тунел и 3.5 км за втория са готови. Въпреки това „категорично е изпуснат шанса с Шипка,“ каза проф. Цонков. Забавянето на автомагистрала „Хемус“ (започната през 90-те години, с договор от 1997-98 г.) се дължи на „политически мотиви“, а пътят Габрово-Търново, рехабилитиран през 2008-2009 г., е амортизиран и спешно се нуждае от разширение, тъй като „няма накъде да се върви повече“. Експертите изразиха и възмущение от липсата на проектиране за връзка на Габрово с „Хемус“, въпреки че се изгражда Лот 4 на магистралата. Предложението е тази връзка, от Севлиево до Габрово, да бъде проектирана като четирилентов скоростен път.

Законодателният хаос е всеобхватен: Закона за устройство на територията (ЗУТ) е променян над 100 пъти от 2002-2003 г. (за разлика от германския аналог, непроменен от 1949 г.) и е „предпоставка за корупция“. Закона за обществените поръчки също е „база за корупция“, която не гарантира качество. Строителният бранш е пред срив, тъй като „над 2 милиарда лева неразплатени държавни средства“ застрашават фирмите. Проф. Цонков, настоя за индексиране на договорите предвид бързото покачване на цените. Експертите призоваха за изцяло нов строителен закон, който да замени ЗУТ, фокусът на който да бъде върху отговорността на всички участници, не само на инвеститора. Също така, настояха за премахване на сегашния модел на строителен надзор и регламентиране на отделните производствени процеси, които са остарели с 60 години.
Демографската криза е „хоризонтална и ключова тема“ за България, която с население от 5-6 милиона души живее в „лъжа“ без държавно планиране. Професор Цонков алармира, че „липсва стратегическото планиране и мислене в момента и призова за национален консенсус по приоритети за 15-20 години напред. Политическата нестабилност, с около 10 правителства за 6 години, пречи на дългосрочните стратегии. Представена бе и идеята за „библиотека от готови проекти“ по баварски модел, която да гарантира ефективно усвояване на европейски и държавни средства, както и за продължаване на борбата със сивия сектор чрез дисциплиниране на обществото и работа с утвърдени фирми.

В заключение, проф. Цонков призова за изпращане на „подготвени хора в този парламент“, които да работят за решаване на тези комплексни проблеми с дългосрочна визия и национален консенсус. „Трябва всички депутати от областта да работят в една посока“. „Това е истината, да има консенсус по няколко приоритета.“ Той подчерта, че липсата на държавно планиране и експертност води до „слабоумия“, от които страда цялото общество, и настоява за комплексен подход към демографията, включващ подобряване на стандарта, доходите, образованието, здравеопазването и условията на живот.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Кримипреди 6 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 7 дниСело Стоките посреща Цветница с водосвет и надежда
-
Новинипреди 6 дниПроф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!
-
Кримипреди 7 дниАкция срещу купуването на гласове, иззеха тефтери с имена
-
Културапреди 5 дниЛазаровден е!
-
Културапреди 4 дниПразнуваме Цветница! Честит празник на всички
-
Любопитнопреди 6 дни„Плаша цените, а не гаргите“
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново е носител на националната награда „Наследство“











