Свържи се с нас

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Новини

Таня Христова хвърли бомбата: Габрово вече не е безопасен, а МВР бездейства!

Published

on

Габрово е разтърсено от тревожно писмо на кмета Таня Христова, изпратено директно до премиера Румен Радев в София. Посланието е недвусмислено: градът затъва в престъпност, етническото напрежение расте, а хората вече не се чувстват в безопасност по улиците на собствения си град. В остър тон Христова хвърли ръкавицата директно в лицето на габровската полиция.

Това става известно от отворено писмо на кмета на община Габрово Таня Христова до министър-председателя Румен Радев, в което настоява за спешни мерки за възстановяване на сигурността и обществения ред в общината. То бе разпространено до местните медии, включително и до „Габрово Нюз“.

Според Христова проблемът изобщо не е в липсата на закони. Той се корени в това, че тези закони просто не се прилагат. Местните полицаи, твърди тя, не осъществяват превантивна дейност и не реагират навреме на битовата престъпност с цялата строгост на закона, а резултатът е плашещ – у нарушителите се е загнездило усещане за пълна безнаказаност, а доверието на гражданите в държавата се топи пред очите ѝ.

Кметът не спести и горчивата ирония на ситуацията – Общината е изляла солидни пари в камери и видеонаблюдение, разкрасила е градската среда, а всичко това остава без ефект, защото полицията не се появява на терен, когато е нужно.

Христова разголи и системния абсурд, в който работи всеки български кмет на населено място. Тя е тази, към която хората се обръщат ежедневно с тревогите си, тя носи политическата цена на всеки инцидент, но реалната власт да спре престъпността е в ръцете на държавата, не в нейните. Именно това несъответствие, твърди Таня Христова, се плаща от габровци.

Затова кметът удари с конкретни искания. Настоява за спешни законови промени, които да дадат на кметовете истинската власт. Таня Христова е за законов модел, при който отговорността, възложена на местната власт от гражданите, е подкрепена с достатъчно ясни и ефективни инструменти за действие.

Според нея това не е въпрос на повече власт за кметовете, а на по-силна защита на гражданите и възстановяване на авторитета на местната власт като реален гарант за обществения интерес.

„Когато държавните правоохранителни органи не успяват да осигурят необходимото ниво на защита, законът следва да предостави на местната власт възможност да участва по-активно в гарантирането на обществения ред, в рамките на ясно определени и законосъобразни правомощия“, аргументира се Христова.

Но истинската бомба в писмото е друга! Габровският кмет предлага началниците на полицията по места да не се назначават отгоре, а да се избират директно от гражданите на местни избори. Революционна идея, която, ако мине, би преобърнала цялата структура на властта в МВР.

Кметът Христова добави и лична нотка към скандалния тон на писмото – като дъщеря на военен офицер, казва тя, е израснала с респект към пагона и към хората, които го носят. Именно затова, твърди тя, тези хора нямат право на колебание, когато сигурността на гражданите е застрашена.

В завършек на посланието си градоначалникът отправи директен ултиматум към управлението, с настояване за спешна лична среща с премиера Румен Радев и с вътрешния министър Иван Демерджиев, на която да се говори без увъртане как се връща редът в Габрово и как се дава на местната власт реална сила да пази хората си.

Случайно или не, или пък във връзка с отвореното писмо на Таня Христова до премиера Радев днес, 7 юли, в Габрово се забелязва засилено полицейско присъствие.

Зареди още

Крими

Полицията предотврати телефонна измама за 13 000 евро и злато

Published

on

Благодарение на бързата реакция на полицията бе предотвратена телефонна измама в Трявна, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

До щастливата развръзка се стигнало, след като вчера, 5 юли, в тревненската полиция постъпил сигнал от 66-годишен мъж, който заявил, че е станал обект на телефонна измама.

Първоначално мъжът получил обаждане от чуждестранен телефонен номер и непознато за него лице, което му съобщило, че негов близък роднина е пострадал при взрив на бойлер и за лечението му са необходими спешно парични средства.

Малко по-късно получил и второ телефонно обаждане, при което непознатият се представил за началник в габровската полиция, като и заявил, че се провежда операция по установяване и задържане на извършители на телефонни измами.

Под предлог, че оказва съдействие на полицията, на 66-годишния мъж били дадени указания да събере наличните си пари и ценности, и да ги остави на предварително определено място.

Потърпевшият повярвал, че участва в ареста на измамниците, изпълнил указанията, като оставил около 13 000 евро и златни накити.

Благодарение на своевременната реакция на служителите от РУ-Трявна парите и ценностите били открити и върнати на собственика. По случая е образувано досъдебно производство.

В същия ден в РУ-Трявна били получени и други сигнали за опити за телефонни измами по идентичен сценарий. Потърсените по телефона били проявили необходимата бдителност, разпознавайки опита за измама и незабавно сигнализирали на ЕЕН 112.

Благодарение на адекватното им поведение не са били причинени имуществени вреди.

Във връзка с отчетеното активизиране на телефонните измамници, ОДМВР-Габрово отново отправя апел към гражданите да бъдат изключително внимателни и при най-малко съмнение за измама незабавно да уведомяват органите на реда.

Най-често потърпевши са възрастни хора, като извършителите целенасочено се възползват от тяхната загриженост за здравето и сигурността на деца, внуци и други близки.

Измамниците използват различни сценарии, представяйки се за полицейски служители, лекари или близки роднини, но във всички случаи настояват за незабавно предоставяне на парични средства.

За да възпрепятстват проверката на информацията, те често държат жертвите на телефонната линия до приключване на измамата.

Призовават се гражданите да разговарят със своите по-възрастни родители, близки и роднини и да ги предупредят за различните схеми на телефонни измами.

Сред най-често използваните сценарии са: оказване на съдействие на полицията при провеждане на акция по задържане на извършители; тежко пътнотранспортно произшествие с близък човек; необходимост от спешна операция или лечение; други извънредни ситуации, свързани със здравето или живота на роднини.

ОДМВР – Габрово напомня:
Полицията не търси съдействие на гражданите за залавяне на телефонни измамници, изисквайки от тях да предоставят пари и ценности! Не предоставяйте лични данни или информация за свои близки на непознати лица! Не предавайте пари, ценности или други вещи на лица, представящи се за посредници, куриери и други непознати! При подобно обаждане незабавно прекратете разговора, свържете се с близките си, за да проверите информацията, и сигнализирайте на телефон 112 или в най-близкото районно управление на МВР.

Бдителността и навременният сигнал до полицията са най-сигурният начин да бъдат предотвратени телефонните измами!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица