Свържи се с нас

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ремонтът на стадион Априлов отваря нови възможности пред спорта

Published

on

Развитието на спорта в Габрово навлиза в нов и решаващ етап чрез реконструкцията на стадион „Васил Априлов“, представляващ съоръжение, построено през далечната 1953 година и което повече от седем десетилетия не е било обект на съществени интервенции.

Инвестицията сега е част от целенасочените усилия на кмета Таня Христова и нейния екип, обърнати към създаване на условия за развитие на спорта и осигуряване на достъпна, безопасна и качествена среда за децата, младежите и всички жители на общината.

Логиката зад проекта е ясна – стадионът се разглежда не като изолиран обект, а като част от цялостната визия за развитие на спорта в Габрово. Реконструкцията, макар да обхваща основно самото съоръжение, се вписва в по-широка градска зона – покрай булевард Могильов, до новия парк при църквата в кв. Младост, превръщайки пространството в единна, благоустроена и функционална територия.

Според представители на Общината става дума за стратегическа инвестиция, която ще улесни достъпа до спорт, ще разшири възможностите за тренировки и ще създаде нови условия за активен начин на живот сред жителите на Габрово.

Самата реконструкция включва пълно обновяване на терена, изграждане на дренажна система и отводняване – елементи, които към момента изцяло липсват на съоръжението. Предвидени са нови обслужващи помещения, съблекални и санитарни зони, модерно осветление и безопасна ограда.

Източната част на имота, определена като конструктивно компрометирана, ще бъде укрепена, а зоната за паркиране, представляваща задължителен елемент по условие за подобни обекти – ще обслужва спортуващите, без да нарушава безопасността на посетителите.

Именно във връзка с изграждането на паркинга са премахнати единствените дървета, попадащи в строителното петно. Това разясниха представители на Общината по време на екодемонстрация, на която присъства само едно заинтересовано лице – организатор на протест.

Част от инвестицията в развитието на спорта е и консултацията с Българската федерация по лека атлетика, като параметрите и мащабът на бъдещата лекоатлетическа писта ще отговарят напълно на федералните стандарти. Това ще позволи провеждането не само на тренировки, но и на официални състезания по лека атлетика, както и редовното използване на съоръжението от спортните клубове в града – още една стъпка към разширяване на възможностите пред спорта в Габрово.

По време на среща с представител на гражданския сектор инж. Дончев, зам. – кмет на Габрово, подчерта, че реконструкцията не е просто ремонт на стадиона, а обновяване на цяла градска зона, което ще даде възможност на все повече деца и хора да имат достъп до качествен спорт.

Той акцентира, че Габрово има нужда от модерна инфраструктура, подкрепяща активния начин на живот и развитието на спорта в общината. След приключване на строително-монтажните дейности стадион Априлов ще се превърне в напълно обновено, модерно и функционално съоръжение за спорт – подходящо за футбол, лека атлетика, тренировъчен процес, детско-юношески първенства и масов спорт.

Облагородената зона около него ще допълни цялостната картина на развиващия се спорт в града, превръщайки се в привлекателно пространство за спорт, разходки и активен градски живот.

Зареди още

Крими

И в Габрово ловят нарушители чрез дрон и необозначени полицейски коли

Published

on

Пътната безопасност е сред основните приоритети в работата на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка, по разпореждане на директора на Областната дирекция на МВР – Габрово, ежедневно се осъществява засилен контрол по спазването на Закона за движението по пътищата.

В резултат на активната контролна дейност за периода от 1 юли до 23 юли са установени 13 водачи, управлявали моторни превозни средства след употреба на алкохол, като 6 от тях са били с концентрация над 1,2 промила. Установени са и 4 водачи, управлявали след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и 9 неправоспособни водачи.

Установени са и 101 нарушения, извършени от пешеходци. Санкционирани са още 104 водачи на индивидуални електрически превозни средства и 27 велосипедисти за нарушения на правилата за движение.

Пътните полицаи са санкционирали 11 водачи за неосигуряване предимство на пешеходци. Наложени са 231 санкции за неправилно спиране и паркиране, 74 за неизползване на обезопасителни колани и защитни каски, както и 26 за управление на технически неизправни моторни превозни средства. За превишаване на разрешената скорост към момента са издадени 851 електронни фиша.

За повишаване безопасността на движението по пътищата полицейски служители осъществяват ежедневен контрол, като регулярно се провеждат и специализирани полицейски операции с различна насоченост. Целта е ограничаване на нарушенията, които създават риск за живота и здравето на участниците в движението.

В контролната дейност се прилага и линеен контрол с небрандирани служебни автомобили, както и безпилотен летателен апарат (дрон) за установяване на нарушения на ЗДвП, оказващи пряко влияние върху безопасността на движението.

Зареди още

Икономика

Започва трансформацията на Централния общински пазар

Published

on

Община Габрово възложи на „Агенция Дизайн и Архитектура“ АД изработването на инвестиционния проект и упражняването на авторски надзор за реконструкцията и модернизацията на Централния общински пазар, след като дружеството спечели обществената поръчка.

С този избор започва пътя към реалната трансформация на едно от най-значимите пространства в сърцето на града, което дълги години е било в амортизирано състояние и е загубило своята привлекателност за жителите, младите хора и гостите на Габрово.

Проектът предвижда изготвяне на пълния инвестиционен работен проект във всички необходими части – архитектура, конструктивни решения, електро- и ВиК инсталации, енергийна ефективност, ОВК, благоустройство, паркоустройство, пътна инфраструктура и организация на движението.

Това е първата стъпка към създаването на съвременна, функционална и устойчива среда, която да отговори на политиките на Габрово като един от климатично неутралните градове в Европа.

„Работим за това Общински пазар Габрово да има съвсем ново развитие, което ще отрази много от традициите, но по начин, който ще бъдат осъвременени и ще направят мястото наистина привлекателно“, подчерта кметът Таня Христова.

По време на срещата между кмета и екипа на изпълнителя арх. Пантелеев представи концепцията, върху която се работи. Тя запазва качествата на пазара, но ги надгражда чрез модерни решения, които да отговорят на съвременните нужди на търговците и гражданите.

Предвижда се ново покритие със зелен покрив, което да създаде устойчив микроклимат и да позволи комфортна работа през най-горещите и най-студените дни. Щандовете и павилионите ще бъдат разположени под това покритие, а пространството ще включва зона за рекреация с водна площ около съществуващите липи, кафе с обществени тоалетни и напълно достъпна среда.

Паркингът ще бъде модернизиран с фотоволтаични навеси, които ще генерират енергия за нуждите на пазара, а калканите на околните сгради ще бъдат трансформирани чрез нови обеми, които ще приютят магазини, павилиони и помощни помещения на второ и трето ниво.

Според арх. Пантелеев концепцията цели пазарът да се превърне не само в място за търговия, но и във вторичен градски център – пространство за социални контакти, културни събития и качествена пешеходна среда.

Представената визия отговаря пряко на очакванията на габровци, изразени в допитването от 2025 година. Жителите, търговците и потребителите посочиха необходимостта от благоустрояване на прилежащите улици и пространства, подобряване на транспортната достъпност и паркирането, създаване на пазар за местни производители и занаятчии, оформяне на комплексно публично пространство за търговия, услуги, събития и отдих, както и осигуряване на комфортна, сигурна и модерна среда.

Концепцията на арх. Пантелеев отразява именно тези очаквания – чрез достъпност, зелени решения, нови зони за рекреация, модерна инфраструктура и условия за местни производители, тя изпълнява ключовите обществени приоритети.

Този проект става възможен след финализирането на дългогодишната сага за собствеността на Централния пазар. През 2024 година, след 14 години трудности и съдебни спорове с дружество „Пазари“, Община Габрово успя да си върне пълните права върху терена. Това се случи след предложението на кмета Таня Христова, подкрепено от Общинския съвет, което позволи Общината да придобие собствеността чрез прихващане на дължими обезщетения и последващо закупуване на имоти и съоръжения.

Така бяха придобити поземлен имот от 417 кв. м със сграда, три павилиона, слънцезащитно съоръжение и метални щандове, което увеличи потенциалната търговска площ и отвори пътя към модернизацията. „Габровци заслужават да се радват и гордеят със съвременен и функционално удобен градски пазар, който по подобаващ начин се вписва в архитектурната среда, духа и характера на централната градска зона“, каза тогава кметът Христова.

Предстои изработването на два идейни проекта, които ще бъдат представени и обсъдени с обществеността. След тази фаза ще започне подготовката на работния проект, включващ техническите решения и детайлите за реализация. Изборът на изпълнител и ясната визия за развитие поставят на фокус една от най-значимите градски трансформации през последните години – създаването на модерен, устойчив и жив градски пазар, който да бъде притегателно място за търговия, култура, социални контакти и градски живот.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица