Свържи се с нас

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Габрово с активно участие в национален форум за майчино и детско здраве

Published

on

Представители на Регионална здравна инспекция – Габрово взеха активно участие в Националната среща–обучение „Управление, мониторинг и контрол на изпълнението на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021–2030 г.“, която се проведе на 3–4 декември 2025 г.

Събитието беше организирано от Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи и събра представители от всички регионални здравни инспекции в страната и координатори от здравно-консултативните центрове.

От габровска страна участие взеха д-р Николай Пенчоков – директор на РЗИ–Габрово, Мариана Христова – регионалният координатор на Програмата за майчино и детско здраве, както и Иванина Минкова – координатор на Здравно-консултативния център към МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.

Те се включиха в тематични дискусии, посветени на актуалното състояние и нуждите на здравно-консултативните центрове, като споделиха опита и наблюденията си върху специфичните потребности на региона във връзка с майчиното и детското здраве.

В рамките на двудневната среща бяха представени актуални резултати от изпълнението на програмата, добри практики от регионите и ключови предизвикателства, свързани с достъпа до услуги, ранната интервенция и работата с уязвими групи.

Участниците обсъдиха възможности за по-ефективна координация между институциите, както и приоритетите за 2025–2026 г. Акцент беше поставен върху развитието на интегрирани здравни и здравно-социални услуги, които осигуряват своевременна подкрепа за бременни жени, деца и семейства в риск.

Обсъдена беше и необходимостта от качествен мониторинг и последователно прилагане на Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа 2030.

Форумът завърши с формулиране на конкретни препоръки за усъвършенстване на работните механизми и очерта следващите стъпки за прилагане на Националната програма както на национално, така и на регионално ниво.

Зареди още

Новини

„Седмица на отворените враРти“ за туберкулоза през декември

Published

on

Туберкулозата е заразно инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Mycobacterium tuberculosis. Тя обикновено засяга белите дробове (белодробна туберкулоза), но може да се разпространи и да засегне и други органи и системи (извънбелодробна туберкулоза) като лимфната система, централната нервна система, кръвоносната система, отделителната система и опорно-двигателния апарат. Болестта се предава от заразен човек на друг по въздушно-капков път, когато инфектираният индивид кашля, киха или дори разговаря с друг индивид.

Туберкулозата е предотвратимо и лечимо инфекциозно заболяване, но всяка година над 10 милиона души по света се разболяват, а над 1 милион умират. Около една четвърт от населението е било заразено, като рискът от развитие на заболяване е най-висок през първите две години след заразяване.

Съвременните терапии, препоръчани от СЗО, водят до излекуване при около 90% от лекуваните, докато без лечение смъртността достига 50%.

В България заболяемостта намалява значително – от 49,9 на 100 000 през 1998 г. до 13,7 на 100 000 през 2024 г. Най-засегнати са възрастовите групи 45–54 г., над 65 г., 55–64 г. и 35–44 г.

За по-добра информираност и достъп до прегледи ежегодно се провежда инициативата „Седмица на отворените врати“ в рамките на Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата.

МЗ и Белодробна болница Габрово обявяват от 8 до 12 декември 2025г. „Седмица на отворените врати“ за ранно откриване на туберкулоза в област Габрово.

Прегледите от пулмолог и изследванията са безплатни и ще бъдат провеждани по следния график:

  • Приемно – Консултативен Кабинет от Понеделник – до Петък – от 10.00 – до 12.00 ч. на партерен етаж в сграда „Парахода“
    Екип: Д-р Иво Станчев и мед. сестра Илияна Петрова
  • Специализиран Кабинет по Пневмология и Фтизиатрия Понеделник, Сряда, Петък – 8.30 – 12.30 ч. Вторник, Четвъртък – 13.00 – 16.00 ч. /Диспансерен кабинет/ – във Втора поликлиника, бивша аптека Екип: Д-р Антония Колева и мед. сестра Румяна Иванова

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

Published

on

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.

Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.

„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.

„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.

Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.

През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.

През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.

Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.

Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.

Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.

Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.

В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.

Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.

През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.

В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.

Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.

Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.

„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица