Свържи се с нас

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Андрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!

Published

on

Кандидатът на коалиция „Прогресивна България“ за икономиката, администрацията и доверието, което хората очакват от държавата.

– Г-н Николов, имате опит както в бизнеса, така и в държавната администрация. Какво реално спира развитието на Габрово днес?
– Габрово е град с традиции, с индустриална култура и с хора, които умеят да създават. Това не е регион без потенциал, напротив. Ние сме регион с дълго натрупван, но в голяма степен неизползван потенциал. Проблемът е, че този потенциал днес не се реализира в достатъчна степен. И причините за това не са еднопластови. На първо място стои демографската динамика. Младите хора напускат, защото не виждат достатъчно възможности за професионално развитие и стабилност. Това постепенно води до изчерпване на най-активната част от трудовия ресурс.

На второ място е административната среда. Все още твърде често процесите са бавни и непредвидими, което създава несигурност за бизнеса и инвеститорите.

И трето – липсва достатъчно ясна и последователна регионална политика, която да обвърже образованието, икономиката и инфраструктурата в обща стратегическа рамка.

В този смисъл, най-големият дефицит не е в ресурсите, а в посоката. Габрово има нужда от дългосрочна визия за развитие като модерен индустриален и технологичен център.

– Вие имате международен опит. Как Габрово може реално да привлече инвестиции, а не да губи младите си хора?
– Привличането на инвестиции не е въпрос на случайност или еднократни усилия. То е резултат от системна политика, която създава предвидима и стабилна среда. Габрово вече разполага с важни предпоставки – наличие на университет, индустриални традиции и стратегическо разположение. Това обаче не е достатъчно, ако не бъде подкрепено с активни действия. Трябва да се изгради много по-тясна връзка между образованието и реалната икономика. Младите хора трябва да имат сигурността, че могат да се реализират професионално именно тук, в региона.

Необходима е и целенасочена политика за привличане на инвеститори – чрез развитие на индустриални зони, облекчаване на административните процедури и активна комуникация с бизнеса.

Не на последно място, огромно значение има качеството на живот. Инфраструктурата, културната среда и условията за живот са също толкова важни, колкото и работните места.

Когато тези елементи се съчетаят, инвестициите следват естествено. А заедно с тях остава и човешкият капитал.

– Бяхте зам.-областен управител. Какво отвътре в системата трябва да се промени, за да имаме по-бърза и ефективна администрация?
– Опитът ми в администрацията ми даде възможност да видя, че проблемът рядко е само в нормативната рамка. Много по-често той е в начина, по който системата функционира на практика.

Първият ключов елемент е дигитализацията. Тя трябва да бъде реална, а не формална – така че да намали бюрократичната тежест и да съкрати времето за обслужване.

Вторият е координацията между институциите. В редица случаи забавянията не произтичат от сложността на процедурите, а от липсата на синхрон между отделните администрации.

Третият елемент е свързан с отговорността и ефективността. Необходимо е въвеждането на ясни критерии за оценка на работата и стимули за по-добро представяне. Администрацията трябва да бъде партньор на гражданите и бизнеса, а не пречка пред тяхната инициатива.

– Какво споделят хората на срещите Ви в региона?
– Разговорите ни с хората са изключително показателни. Най-често те поставят въпроси, свързани със сигурността, доходите и перспективите за развитие. Но зад тези теми стои нещо по-дълбоко – усещането за липса на доверие в институциите. Особено в по-малките населени места се усеща натрупано разочарование. Не само от липсата на развитие, но и от начина, по който се води политическият разговор.

Хората търсят предвидимост, нормалност и усещане за справедливост. Те искат държава, която функционира и която създава условия, а не препятствия. Това ясно показва, че обществото не е безразлично, тъкмо обратното. Има надежда и очакване за промяна, но тя трябва да бъде реална и последователна.

– Социологическите агенции отчитат сериозна подкрепа за формацията, свързана с Румен Радев. Къде виждате потенциала на „Прогресивна България“?
– Социологическите проучвания дават ориентир, но не определят резултата. В крайна сметка изборите се решават от доверието на хората. Макар да сме категоричен лидер в електоралното одобрение, ние сме фокусирани върху диалога в обществото ни.

Нашият потенциал е именно сред онези, които все още не са взели окончателно решение. Това са хората, които търсят стабилност, прагматични решения и възстановяване на нормалното функциониране на държавата.

Силата на коалиция „Прогресивна България“ е в това, че предлага експертност и конкретни политики, а не просто политически лозунги и добри намерения. В нашия екип има хора с реален опит в икономиката, администрацията и обществения сектор.

Когато има ясна визия, последователност и готовност за поемане на отговорност, доверието не е въпрос на кампания, а на убеждение.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

БСП-ОЛ организира дискусия за регионалното развитие, свързаност и икономика

Published

on

П О К А Н А

Имам удоволствието да Ви поканя на среща – разговор на тема: „Регионално развитие, свързаност и икономика в област Габрово“.

В събитието ще вземат участие проф. д-р арх. Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране (2013-2014), Валентин Николов – изп. директор на Камарата на строителите в България (2019-2022) и д-р Калоян Паргов – основател на Стратегическия институт за национални политики и идеи – СИНПИ.

Като експерт в областта на регионалното развитие считам, че област Габрово има сериозен проблем с регионалната и националната си свързаност, което създава сериозни ограничения пред развитието на региона.

Заедно бихме могли да се обединим около обща кауза за подобряване на свързаността и сътрудничеството между общините в региона, което да създаде условия за икономически растеж и просперитет.

Очакваме Ви на 7 април 2026 г. (вторник) в 11.00 ч. в зала „Габрово“ на хотел „Балкан“ в гр. Габрово.

проф. д-р НИКОЛАЙ ЦОНКОВ
Водач на листата на БСП-ОЛ в 7-и МИР – Габрово.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Култура

Празнуваме Цветница! Честит празник на всички

Published

on

Православната и Католическата църква празнуват днес големия Господски празник Вход Господен в Йерусалим, наричан още Цветница или Връбница.

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев”.

Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. Moже да си направите венче,с което да се накичите(пожелание). В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица