Новини
„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение
С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.
Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.
Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.
Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.
По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.
Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.
На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.
Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.
В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.
През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.
В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.
България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.
От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.
След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.
В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.
*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”

Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ спечели проект по процедурата за изграждане на мрежа от дигитални клубове към Министерството на труда и социалната политика, част от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), съобщи Савина Цонева, директор на габровската библиотека.
Целта на проекта е да осигури свободен, равнопоставен и неограничен достъп до глобалната мрежа за приобщаването на гражданите към глобалното информационно общество и повишаване качеството на живот чрез ключовите елементи: грамотност, информация, учене през целия живот, култура и гражданско участие.
Директорът на библиотеката Савина Цонева подписа договора за финансиране на проектното предложение. Във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски” ще бъде разкрит дигитален клуб. Ролята на дигиталния клуб е да бъде точка за достъп до налични електронни ресурси за различни видове обучения, достъп до онлайн обучения и самообучение.
Ще бъдат обособени пет работни места, оборудвани с лаптоп, бюро и ергономичен стол, осигурен е достъп до интернет. Ще бъде назначен наставник, който да подпомага лицата без дигитални умения, за да се включат пълноценно.
Разположен в квартал на града с две средни училища, клубът ще даде възможност на младежи и хора на различна възраст да развиват своите дигитални умения и да бъдат успешни в търсенето на заетост и кариерно развитие. Ще бъде осигурен свободен и безплатен достъп до електронни ресурси за обучения и самообучение.
Предимство при ползването ще имат лица в неравностойно положение – от ромски произход, жени, възрастни хора и други уязвими групи. Дигиталният клуб ще започне да функционира към 31.01.2026 г.


Култура
Гран-при и четири златни медала за МК „Весела“

Изключителен успех за младите пианисти от Музикален клуб „Весела“ – те се завърнаха от международния клавирен конкурс „Неравноделно“ – София 2025 с Гран-при и общо четири златни медала.
Безапелационен победител в четвъртото издание на престижното състезание стана Полина Флориду от 11 клас. Младата габровска пианистка, вече лауреат на десетки национални и международни отличия, спечели най-високия бал и заслужено грабна Голямата награда – Гран-при.
Съвсем близо до нейния резултат останаха Мира Русинова и Иво Велков – и двамата от 9 клас. Те бяха отличени с първи награди и златни медали, доказвайки постоянството и таланта си в усъвършенстването на музикалните си умения.
В по-малките възрастови групи също имаше поводи за гордост. Журито присъди златни медали на добре познатата малка пианистка Невин Халил (3 клас) и на Александър Стоянов (6 клас), който едва наскоро направи първите си стъпки в конкурсните изяви.





За впечатляващото си представяне Полина, Иво и Мира получиха специални поздравления от пианиста Боян Бъчваров, член на журито и преподавател в Музикалното училище във Варна.
Той изрази възхищението си от възпитаниците на клавирния педагог Весела Пенева, като подчерта тяхното сериозно отношение към музиката, интересния репертоар и силното сценично присъствие, което ги е отличило сред всички участници.


Култура
DISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“

DISTRXCT пред „Габрово Нюз“: За музиката, пътя му и успехите извън страната – Ексклузивно интервю.
За тези, които все още не знаят за него – Христо Янчев „DISTRXCT” е едно от нарастващите лица в House и EDM музиката. Той успя да спечели слушатели далеч извън пределите на страната и продължава да представя гордо родния ни град Габрово пред света. Повече за успеха му може да прочетете оттук, а сега – с голямо удоволствие – ви представяме неговото първо интервю за българска медия, ексклузивно за GabrovoNews.

Здравей, DISTRXCT. Радваме се, че първото ти интервю за България е точно при нас.
– Здравейте и благодаря за поканата. Разбира се, за мен е чест да разкрия повече за себе си именно пред родния ми град. Не бих се сетил за по-добро използване на думи.
Гордеем се с успехите ти, но как започна всичко?
– Всичко започна в ранните ми тийнейджърски години. Прекарвах свободното си време в изучаване на софтуер, техника и много, много практика. Тогава видеоматериалите онлайн бяха оскъдни, а професионални уроци не можехме да си позволим, затова хиляди часове прекарах в самостоятелно разучаване. Докато приятелите ми бяха навън, аз не излизах от „студиото“ – преградена част от мазето ми, сглобена с подръчни материали. Именно там, преди близо 5 години, се роди и „DISTRXCT“.
Какво се случи по пътя напред и имаше ли подкрепа?
– Изобщо не ми беше скучно по пътя. На 20 години вече бях натрупал добър опит и реших, че е време да предлагам труда си. Искам да подчертая, че продуцентите зад изпълнителите, които слушаме всеки ден, не получават заслуженото уважение. В малък пазар с голямо предлагане са нужни много безсънни нощи, за да ти „се усмихне“ късметът. Уви, при мен се засмя и тук вече искам да благодаря на Бате Пешо (човекът, който прави хитовете в страната да звучат такива, каквито ги чуваме), 100KILA, MILIONI и останалия списък от артисти и хора, които ми помогнаха да развия мотивация и знания да продължа напред. Човек от човека се учи, както е казано.
Разбираме, че далеч не се е случило за една нощ. Как реши да се развиваш извън България, докато живееш тук?
– Всичко хубаво в живота отнема време, а музиката – двойно повече, хаха. Истината е, че всичко стана спонтанно и беше опит, който в началото въобще не се получаваше, защото експериментирах с жанрове, стилове и т.н. Една сутрин отворих SoundCloud, който тогава беше още силно използвана музикална платформа, и видях, че една от песните ми – „Phantom”, която всъщност е хип-хоп трак – започва да прави десетки пъти повече слушания от останалите. Така късната 2020 г. влезе на първо място в руския Hip-Hop Trending и се класира и в някои други държави. Върхът беше, когато един ден просто отворих Instagram и видях лично съобщение от световноизвестния рапър O.T Genasis, което гласеше: „You are lit”, а освен това сподели една от песните ми. Тогава със сигурност знаех, че си заслужава да продължавам да опитвам.
Би ли разказал повече за прехода ти към House музиката, за ремиксите ти на “Do It To It”, “Her” и предложенията от големите компании?
– Да, разбира се. Никога не съм имал намерение да правя такъв обрат, но си спомням, че бях болен и не можех да записвам няколко дни, което ме доведе до това да опитам нещо напълно различно. Колкото повече се занимавах, толкова повече интерес развивах. Брат ми е голям любител на хаус и техно, което очевидно е оставило отпечатък в мен още от малък. Няколко месеца по-късно чух песента на Acraze – “Do It To It” и реших да направя моя версия. През ноември 2021 тя излезе и почти моментално започна да се слуша в Apple Music и Spotify. Тогава получих подкрепа от Tiësto, VOLAC, Rnbstylerz, HEDEGAARD и други големи DJ-и. Разбира се, нямах никаква идея, че използването на чужд вокал в стрийминг платформите може да доведе до проблеми с авторското право, но слава Богу – в средата на 2022 Universal Music Group, които притежават правата над вокала, се свързаха с мен и предложиха договор, който подписах моментално. Песента „Her“ се случи по подобен начин, но тогава вече работех със Sony Music – компанията, към която е и Megan Thee Stallion – и всичко мина гладко. Покрай целия този процес имах честта да се запозная и с други хора от хип-хоп индустрията, сред които е и рапърката BIA. Надявам се с времето да направим и съвместен проект. Времето ще покаже. От 2024 г. насам съм изцяло насочен към техно и хард техно сцената и планирам да се развивам в тази посока с пълна сила, ако е рекъл Бог.
Звучи като уникално преживяване. За финал, какво да очакваме от теб и имаш ли какво да кажеш на тези тук, които те подкрепят?
– Наистина е такова. Всеки има свой път — всички тръгваме от нулата и всеки може да стигне до финала. Не съм по- различен от другите. Просто работя много и се лишавам още повече. Който знае — знае. От мен може да се очаква много нова музика, проекти, колаборации с брандове и филми — благодарение на платформите MusicVine и UppBeat — както и дуетни тракове и още куп неща. На всички, които ме подкрепят, пожелавам весели празници — бъдете здрави, защото това е най-ценното. Прекарвайте максимално време с близките хора, защото вече от опит знам, че липсата боли. Дано 2026 бъде по-добра за всички ни — и лично, и политически. Същото желая и на хората, които не ме подкрепят —те също са от голямо значение. Отново благодаря за поканата и желая здраве и много успехи на целия екип на „Габрово Нюз“.


-
Кримипреди един денСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Кримипреди 3 дниКола блъсна неправилно пресичащ в центъра на Габрово
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво грейва в коледна светлина тази вечер!
-
Новинипреди 6 дниГаброво се обединява за Иван и Ванеса в „The Golden Circle“
-
Кримипреди 3 дниТежка катастрофа със загинал на обходния път на Габрово
-
Новинипреди 6 дниНазначават психолози и педагогически съветници ще бъдат в 8 учебни заведения
-
Новинипреди 6 дниОт понеделник може да се сменя личния лекар
-
Културапреди 6 дниМобилната изложба „Грехът“ беше открита в Икономовата къща









