Новини
„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение
С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.
Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.
Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.
На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.
Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.
По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.
В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.
Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.
На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.
Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.
Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.
В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.
Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.
През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.
В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.
България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.
От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.
След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.
В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.
*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Районната прокуратура в Габрово ръководи разследването по досъдебно производство, започнато на 07.05.2026 г., във връзка с масово сбиване на публично място в града.
Извършен е оглед на местопроизшествие, иззети са записи от камери за видеонаблюдение, разпитани са свидетели, назначени са експертизи.
Установено е, че на три лица са били причинени телесни подреди. Изискана е медицинската документация от прегледите им и са назначени съдебномедицински експертизи.
Наказателното производство се води за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК – за причиняването на леки телесни повреди по хулигански подбуди на повече от едно лице: две пълнолетни и едно непълнолетно лице, което е на 16 год.
Предстои изясняване на вида на телесните повреди и механизма на тяхното причиняване, след което ще се пристъпи незабавно към преценка за привличане на извършителите като обвиняеми и вземане спрямо тях на съответните мерки за неотклонение.
Действията по разследването продължават под ръководството на Районна прокуратура – Габрово.
Инспекторатът на Министерството на вътрешните работи започва проверки в Областната дирекция на МВР в Габрово, във връзка с възникналото обществено напрежение в града. Това съобщи изпълняващият длъжността секретар на МВР Георги Кандев по време на протест пред сградата на Областната администрация в Габрово, цитиран от БТА-Габрово.
На площад „Възраждане“ снощи се събраха граждани с искания за повече сигурност и институционална реакция по повод последния инцидент в града.
Пред медиите Кандев е заявил още, че е инициирана работна група по темата. По думите му случаят е „изключително деликатен“, а целта на институциите е напрежението да бъде овладяно чрез координирани действия между всички компетентни органи.
„Днес, по разпореждане на министъра на вътрешните работи, бяхме изпратени заедно с директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ в град Габрово, във връзка с възникналото напрежение“, заяви Кандев.
Той посочи, че в Областната администрация е била организирана работна среща между държавните институции, имащи отношение към случая. На срещата са присъствали представители на ромската общност, както и представители на протестиращите граждани. По време на разговорите са били обсъдени всички факти и обстоятелства, свързани със случая. На срещата е присъствал и окръжният прокурор на Габрово.
„Нищо няма да бъде скрито от обществеността и всичко, което е предвидено в закона, ще бъде свършено“, каза още Георги Кандев. Той увери, че в следващите дни ще бъдат предприети всички действия, предвидени в Закона, като част от мерките включват и проверки от инспектората на МВР в Областната дирекция на полицията в Габрово.
След изявленията пред медиите представители на институциите проведоха разговори и със събралите се граждани пред сградата на Областната администрация. Пред гражданите излязоха и. д. главен секретар на МВР Георги Кандев, окръжният прокурор на Габрово Тихомир Петков, областният управител на Габрово Асен Даскалов, кметът на Габрово Таня Христова.
Кметът на Габрово Таня Христова излезе с позиция, във връзка с протестите от последните дни. Тя бе публикуваната на страницата на габровския кмет в социалната мрежа фейсбук.
Ето какво заяви Таня Христова: