Свържи се с нас

Новини

Приоритети и цели на „Продължаваме Промяната“

Published

on

Многократно в разговор с хората и пред журналисти Кирил Петков заяви, че „нито един лев няма да бъде похарчен по непрозрачен начин“. Обикновено, когато на политическата сцена се появява нова партия, гласоподавателят не я познава и ако му допадат принципите ѝ, трябва да ѝ гласува доверие в аванс. Случаят с „Продължаваме Промяната” е различен, защото българският избирател има преимуществото да направи своя избор на базата на реални резултати, постигнати от нейните лидери.

Още по време на първото служебно правителство, Кирил Петков и Асен Василев доказаха, че течовете в системата могат да бъдат спрени. Те успяха да повишат събираемостта на данъците и по този начин да актуализират бюджета, при което се разпределиха пари както за българските пенсионери, така и за здравеопазване и подпомагане на бизнеса.

„Продължаваме промяната“ не планува промяна в данъците, но работи за тяхното събиране. Както Асен Василев многократно е заявявал: „България не е бедна държава, а безобразно крадена държава.” Когато се спрат течовете, когато се съберат данъците, се оказва, че пари има и е нужна единствено по-добра организация за тяхното разпределение и разходване.

Защо „Продължаваме Промяната” е политическият субект, който може да изведе България от омагьосания кръг на корупцията?
Нулева корупция е първата цел, която трябва да бъде постигната във всяка една точка от програмата. За съжаление днес корупцията е пропила държавните структури и се е превърнала в основна пречка за подобряване стандарта на живот. Възлагането на обществени поръчки на „наши хора”, както и овластяването на кадри не заради тяхната компетентност, а заради техните връзки, пречи не само на управлението на държавните ресурси, но и рефлектира върху всички сектори.

Последните години в сферата на здравеопазването не са подобрени нито условията на работа за медицинския персонал, нито комфорта на пациента. Преодолявайки корупцията в сферата на здравеопазването, ще можем да изградим система, в която няма нужда от доплащания. Всеки човек ще има достъп до качествени здравни грижи и адекватна профилактика. Необходимо е да се разшири кръга от болници в страната, в които да могат да се приемат спешни и тежки случаи, както и да се подсигурят линейки и хеликоптери за повишаване на ефективността на спешна помощ.

Развитието на икономиката към иновации и нови технологии е пряко зависимо от въвеждането на прозрачни процедури и получаване на държавни субсидии. Това важи както за малкия и средния бизнес, така и за сферите на земеделието и туризма. Едва когато се фокусираме върху нашите силни страни и съумеем да подкрепим хората, които знаят и могат да развиват бизнеси, тогава ще можем да увеличим производителността и да отворим нови работни места. Вместо да внасяме „пластмасови ” домати от чужди страни, България има потенциала да произвежда качествени български продукти както за собствените си нужди, така и за износ. Вместо да се славим с евтин, алкохолен туризъм в Европа, България може да развие целогодишен природосъобразен туризъм с висока добавена стойност.

Основен приоритет в програмата на „Продължаваме Промяната” е решаването на енергийната криза. В момента всяко трето домакинство не може да си покрие разходите за ток заради рязкото увеличение на цените. От една страна сме подписали зелената сделка с ЕС, от друга обаче нямаме стратегия за изграждане на алтернативни източници. Нужно е да се въведе ред в управлението на енергетиката и да се закрие БЕХ. Решенията, които предлага „Продължаваме Промяната” са комплексни, като на първо място стоят контрол, отчетност и прозрачност на държавните дружества. Ресурси и спестявания има, когато процесът е прозрачен. „Продължаваме Промяната” планува изграждането на нови мощности, като ВЕИ, геотермални източници, ВЕЦ, ПАВЕЦ и нови технологии. Не на последно място, с цел оптимизация на потреблението е нужно подобряване енергийната ефективност на жилищните сгради чрез масово обновяване на същите. Навлизане на термопомпите като средство за отопление е приоритет, който ще допринесе за по-чиста енергия и плавно преминаване към Зелената сделка.

Цялата програма на „Продължаваме Промяната” може да прочетете оттук.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Продължаваме промяната“, във връзка с изборите за 47 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Продължаваме промяната“ е под номер 25 в бюлетината. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Новини

Честит Никулден! Празник на моряци, рибари и банкери

Published

on

Православната църква почита днес, 6 декември, паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, празникът е наричан от народа Никулден.

Свети Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите. На Никулден празнуват също банките и банкерите.

Николай Мирликийски е роден през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Свети Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.

Култът към Свети Николай – като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.

Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Свети Николай.

Именници са: Никола, Николай, Кольо, Нено, Ненка, Николина. Никулден е още Ден на банкера и Празник на Бургас.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица