Свържи се с нас

Новини

Почетен знак на президента на България заслужи Данаил Лалев

Published

on

Дългогодишният председател на севлиевското читалище „Развитие-1870” и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България Данаил Лалев заслужи почетния знак на президента на Република България. Високото отличие му бе връчено на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2, състояла се на 1 ноември – Деня на народните будители.

Почетният знак се присъжда „за значимия принос към съхраняването и развитието на българската културно-просветна традиция и по повод 165 г. от началото на общонародното читалищно дело и Деня на народните будители”.

„Истината за удостояването ми с почетния знак на президента е фокусът на Съюза на народните читалища и Министерството на културата върху дейността на читалище „Развитие-1870” през последните години. Трябва да отбележа, че зад всичко това стоят севлиевската общественост, бизнесът, общинската администрация и НПО. Винаги съм смятал, че когато съществува диалог, уважение, съпричастност и толерантност всяка една цел е постижима. Още повече, когато и хората, живеещи тук, приемат Читалището като свое – собствено. Ние всички успяхме да издигнем тази институция в челото на организацията Съюз на народните читалища в България. Да, отличието е персонално и съм изключително горд. Висока чест и вид катализатор в мисията ми за утвърждаване на културата и българщината у нас“, сподели г-н Лалев.

След три последователни мандата като председател на настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев е изпратен с цветя и аплодисменти от екипа на НЧ „Развитие-1870” и самодейците, заради сърцатата му работа. По негова инициатива са изработени лого и знаме на читалището, както и символи за 140-годишния му юбилей – грамоти, значки за активно участие в художествено-творческата дейност, отличителен знак – „140 години читалище в Севлиево“ и плакет за особен принос.

Преобразена е изцяло читалищната сграда и материалната база. Реставриран е стенописът на Николай Панайотов в централното фоайе, историята и постиженията на читалището и самодейните му колективи може да се видят във витрините и обособените кътове. Тъмните коридори се превръщат в Бяла и Синя зала за изложби, а в Оранжевата зала се провеждат сбирките на литературния кабинет и репетициите на вокалната група и фолклорната формация.

Извършен е основен ремонт на гримьорната, закупен и поставен е нов задвижващ сценичен механизъм, подменена е електрическата инсталация на сградата и т.н. Основно ремонтирани и подновени са всички помещения на втория етаж, а в таванската част е ремонтирано помещение за съхраняване костюмите и реквизита на театралните състави. От 2010 до 2015 г. се издава читалищния вестник „Развитие-1870”. През 2013 г. читалището се сдобива с модерна кинозала. Заради непрестанни проблеми с бързо амортизиращата се техника, през 2016 г. институцията кандидатства с проект за доставка, монтаж и оборудване на дигитално кино по Програма за развитие на селските райони. Проектът е одобрен и се сключва договор с ДФ „Земеделие” за безвъзмездно финансиране и закупуване на киномашина „Кристи” от най-ново – трето поколение, на стойност 94 248 лв. Така оборудваното със съвременна техника кино „21 век” дава възможност на зрителите да гледат всички световни кинопремиери. То е единственото читалищно кино в страната и е добър източник на допълнителни доходи.

През мандатите на Данаил Лалев е поставено началото на две национални изяви – „Вълшебникът театър” и „Северняшки гайтани”. По сърце и душа той е самодеец – дълги години е бил част от фолклорен ансамбъл „Развитие”. От 2011 г. е и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България. За 60-ата годишнина на фолклорен ансамбъл „Развитие” и личния си празник – 50-годишен юбилей, чествани през 2019 г., Лалев бе удостоен със званието „заслужил читалищен деятел” за изключителния му принос в развитието на общонародното читалищно дело в България. Носител е и на грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност от министъра на културата Боил Банов.

„Не е възможно да бъде изброено всичко, осъществено през тези 10 години по инициатива на Данаил Лалев – с много безвъзмезден труд и отделено време, с лични средства и лобиране пред дарителите, с постигнато разбирателство с общинското ръководство и бизнеса, с грижа и внимание към всички членове на читалището и техните проблеми”, отбелязва дългогодишният читалищен секретар Галя Христова в книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020”, отпечатана по повод 150-годишния юбилей на културната институция и допълва: „И с нещо много важно – любов към читалището и мисъл не само за неговото настояще, но и за неговото бъдеще”. С отличия от държавния глава Румен Радев на церемонията в Гербовата зала на Президенството бяха удостоени още изтъкнати български личности с голям принос към духовното развитие и научния авторитет на страната.

Сред наградените бяха и Геновева Танчовска – секретар на Първо българско НЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, Свищов; Минко Стефанов – зам.-председател на Съюза на народните читалища, председател на НЧ „Зора-1860“, Сливен; Васил Новоселски – председател на НЧ „Н. Й. Вапцаров“, Благоевград и Анета Мутафчиева – председател на НЧ „Тодор Петков-1963“, Шумен и областен председател на Съюза на народните читалища. Почетния знак на държавния глава заслужиха и акад. проф. Красимир Атанасов – за неговия научен и приложен принос в областта на изкуствения интелект, медицината, биологията, транспорта и редица други сфери, и проф. д. т. н. инж. Владко Панайотов – за изключителни заслуги към развитието на науката в областта на химията, минното дело и обогатяването и опазването на околната среда и екологията.

На финала на церемонията президентът Румен Радев подчерта, че посветеността на удостоените читалищни дейци и дългогодишната им дейност за развитие и съхраняване на богатите ни възрожденски традиции е ключов фактор за запазване на обществената роля на тези уникални културни средища и за културния и просветителски възход на нашето общество.

„Наш дълг е да съхраняваме завета на видните възрожденци, които поставиха началото на читалищното дело преди 165 години, запалило искрата на стремежа на нашия народ към знание, към културен напредък, към свобода и независимост на нашата родина“, допълни още президентът.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица