Свържи се с нас

Новини

Почетен знак на президента на България заслужи Данаил Лалев

Published

on

Дългогодишният председател на севлиевското читалище „Развитие-1870” и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България Данаил Лалев заслужи почетния знак на президента на Република България. Високото отличие му бе връчено на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2, състояла се на 1 ноември – Деня на народните будители.

Почетният знак се присъжда „за значимия принос към съхраняването и развитието на българската културно-просветна традиция и по повод 165 г. от началото на общонародното читалищно дело и Деня на народните будители”.

„Истината за удостояването ми с почетния знак на президента е фокусът на Съюза на народните читалища и Министерството на културата върху дейността на читалище „Развитие-1870” през последните години. Трябва да отбележа, че зад всичко това стоят севлиевската общественост, бизнесът, общинската администрация и НПО. Винаги съм смятал, че когато съществува диалог, уважение, съпричастност и толерантност всяка една цел е постижима. Още повече, когато и хората, живеещи тук, приемат Читалището като свое – собствено. Ние всички успяхме да издигнем тази институция в челото на организацията Съюз на народните читалища в България. Да, отличието е персонално и съм изключително горд. Висока чест и вид катализатор в мисията ми за утвърждаване на културата и българщината у нас“, сподели г-н Лалев.

След три последователни мандата като председател на настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев е изпратен с цветя и аплодисменти от екипа на НЧ „Развитие-1870” и самодейците, заради сърцатата му работа. По негова инициатива са изработени лого и знаме на читалището, както и символи за 140-годишния му юбилей – грамоти, значки за активно участие в художествено-творческата дейност, отличителен знак – „140 години читалище в Севлиево“ и плакет за особен принос.

Преобразена е изцяло читалищната сграда и материалната база. Реставриран е стенописът на Николай Панайотов в централното фоайе, историята и постиженията на читалището и самодейните му колективи може да се видят във витрините и обособените кътове. Тъмните коридори се превръщат в Бяла и Синя зала за изложби, а в Оранжевата зала се провеждат сбирките на литературния кабинет и репетициите на вокалната група и фолклорната формация.

Извършен е основен ремонт на гримьорната, закупен и поставен е нов задвижващ сценичен механизъм, подменена е електрическата инсталация на сградата и т.н. Основно ремонтирани и подновени са всички помещения на втория етаж, а в таванската част е ремонтирано помещение за съхраняване костюмите и реквизита на театралните състави. От 2010 до 2015 г. се издава читалищния вестник „Развитие-1870”. През 2013 г. читалището се сдобива с модерна кинозала. Заради непрестанни проблеми с бързо амортизиращата се техника, през 2016 г. институцията кандидатства с проект за доставка, монтаж и оборудване на дигитално кино по Програма за развитие на селските райони. Проектът е одобрен и се сключва договор с ДФ „Земеделие” за безвъзмездно финансиране и закупуване на киномашина „Кристи” от най-ново – трето поколение, на стойност 94 248 лв. Така оборудваното със съвременна техника кино „21 век” дава възможност на зрителите да гледат всички световни кинопремиери. То е единственото читалищно кино в страната и е добър източник на допълнителни доходи.

През мандатите на Данаил Лалев е поставено началото на две национални изяви – „Вълшебникът театър” и „Северняшки гайтани”. По сърце и душа той е самодеец – дълги години е бил част от фолклорен ансамбъл „Развитие”. От 2011 г. е и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България. За 60-ата годишнина на фолклорен ансамбъл „Развитие” и личния си празник – 50-годишен юбилей, чествани през 2019 г., Лалев бе удостоен със званието „заслужил читалищен деятел” за изключителния му принос в развитието на общонародното читалищно дело в България. Носител е и на грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност от министъра на културата Боил Банов.

„Не е възможно да бъде изброено всичко, осъществено през тези 10 години по инициатива на Данаил Лалев – с много безвъзмезден труд и отделено време, с лични средства и лобиране пред дарителите, с постигнато разбирателство с общинското ръководство и бизнеса, с грижа и внимание към всички членове на читалището и техните проблеми”, отбелязва дългогодишният читалищен секретар Галя Христова в книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020”, отпечатана по повод 150-годишния юбилей на културната институция и допълва: „И с нещо много важно – любов към читалището и мисъл не само за неговото настояще, но и за неговото бъдеще”. С отличия от държавния глава Румен Радев на церемонията в Гербовата зала на Президенството бяха удостоени още изтъкнати български личности с голям принос към духовното развитие и научния авторитет на страната.

Сред наградените бяха и Геновева Танчовска – секретар на Първо българско НЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, Свищов; Минко Стефанов – зам.-председател на Съюза на народните читалища, председател на НЧ „Зора-1860“, Сливен; Васил Новоселски – председател на НЧ „Н. Й. Вапцаров“, Благоевград и Анета Мутафчиева – председател на НЧ „Тодор Петков-1963“, Шумен и областен председател на Съюза на народните читалища. Почетния знак на държавния глава заслужиха и акад. проф. Красимир Атанасов – за неговия научен и приложен принос в областта на изкуствения интелект, медицината, биологията, транспорта и редица други сфери, и проф. д. т. н. инж. Владко Панайотов – за изключителни заслуги към развитието на науката в областта на химията, минното дело и обогатяването и опазването на околната среда и екологията.

На финала на церемонията президентът Румен Радев подчерта, че посветеността на удостоените читалищни дейци и дългогодишната им дейност за развитие и съхраняване на богатите ни възрожденски традиции е ключов фактор за запазване на обществената роля на тези уникални културни средища и за културния и просветителски възход на нашето общество.

„Наш дълг е да съхраняваме завета на видните възрожденци, които поставиха началото на читалищното дело преди 165 години, запалило искрата на стремежа на нашия народ към знание, към културен напредък, към свобода и независимост на нашата родина“, допълни още президентът.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Областният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане

Published

on

Областният управител на Габрово Кристина Сидорова призова общините и Областно пътно управление да засилят контрола върху работата на фирмите, ангажирани със зимното поддържане, както и да осигурят добра комуникация и своевременен обмен на информация при усложнена обстановка.

Призивът беше отправен на заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, проведено на 27 октомври, на което беше обсъдена готовността на институциите за работа при зимни условия.

„Необходимо е да се извърши сериозен преглед на готовността на цялата налична снегопочистваща техника, както собствената, така и тази на наетите фирми. Трябва да има ясна организация и разпределение на техниката между общините и Областно пътно управление, така че да не се допуска дублиране на техника и ресурс“, подчерта областният управител.

В заседанието участваха представители на общините, на ОД на МВР в Габрово, на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“, РЗИ, РУО, електроразпределителното дружество, ЕСО, ЦСМП и на Басейнова дирекция „Дунавски район“ в Плевен.

Акцент беше поставен върху готовността на снегопочистващата техника и ефективната координация между институциите. От Областно пътно управление информираха, че зимното поддържане на 518 км републикански пътища в областта и тази година ще се извършва от „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД. Планът е съгласуван с РДПБЗН и ОД на МВР в Габрово и предстои да бъде утвърден от АПИ.

Вече са подписани споразумителни протоколи с общините за съвместно финансиране на поддържането на републиканската мрежа в урбанизираните територии за 2026 г., а такива за 2027 г. предстои да бъдат подписани с общините, изразили писмено съгласие. Започнали са проверки на техниката и на осигуреността с инертни материали.

В областта са обособени 7 опорни пункта и още един на прохода Шипка, а към момента са доставени 3511 тона пясък и 2327 тона сол. Завършени са ремонтите по направленията Царева ливада–Дряново, Габрово–Узана и Горна Росица–Гъбене. За моторни превозни средства над 12 тона остават затворени Проходът на Републиката и Обходният път на Габрово от пътен възел „Дядо Дянко“.

Предстои да бъде съпоставена техниката на общините с тази, ангажирана от АПИ, за да не се допусне дублиране. От ОД на МВР в Габрово съобщиха, че е създадена организация за безопасно движение и контрол по пътната мрежа, а плановете за затваряне на пътища и въвеждане на временна организация на движението са актуализирани. Всички служебни автомобили са със зимни гуми и аварийни комплекти.

От електроразпределителното дружество информираха, че мероприятията по обслужване на съоръженията трябва да приключат до средата на ноември 2026 г. В областта са базирани 32 екипа за бързо отстраняване на аварии, а при усложнена обстановка могат да бъдат привлечени допълнителни. Налице е и необходимият авариен резерв от стълбове, проводници, изолатори и трансформатори.

От РУО, ЦСМП и РЗИ докладваха, че образователните и лечебните заведения са готови за работа при зимни условия, а РДПБЗН е в пълна и постоянна готовност. Областна администрация Габрово призова още всички шофьори да подготвят автомобилите си за зимата, включително да сменят гумите с подходящи за сезона, и да шофират с повишено внимание.

Зареди още

Икономика

Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

Published

on

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.

Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.

В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.

Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“

Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.

Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.

В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.

Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.

От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.

Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Зареди още

Новини

Старата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!

Published

on

Спечелете пари от правилното решение за стария ви автомобил! Вместо излязлата от употреба кола да стои на паркинга или пред блока, да я посипват падащи есенни листа и да ви струва пари за данъци и такси, тя може да се превърне във финансова възможност.

ВАИКАР изкупува стари и излезли от употреба превозни средства и ви предлага коректно, надеждно, бързо и професионално решение!

Фирмата разполага със специализирани автомобили за репатриране на аварирали превозни средства до 10 тона, денонощна пътна помощ до всяка точка на страната, собствен транспорт и автоключар.

Обадете се на +359 999 009 008 и оставете грижата за старата кола на професионалистите!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица