Свържи се с нас

Новини

Почетен знак на президента на България заслужи Данаил Лалев

Published

on

Дългогодишният председател на севлиевското читалище „Развитие-1870” и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България Данаил Лалев заслужи почетния знак на президента на Република България. Високото отличие му бе връчено на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2, състояла се на 1 ноември – Деня на народните будители.

Почетният знак се присъжда „за значимия принос към съхраняването и развитието на българската културно-просветна традиция и по повод 165 г. от началото на общонародното читалищно дело и Деня на народните будители”.

„Истината за удостояването ми с почетния знак на президента е фокусът на Съюза на народните читалища и Министерството на културата върху дейността на читалище „Развитие-1870” през последните години. Трябва да отбележа, че зад всичко това стоят севлиевската общественост, бизнесът, общинската администрация и НПО. Винаги съм смятал, че когато съществува диалог, уважение, съпричастност и толерантност всяка една цел е постижима. Още повече, когато и хората, живеещи тук, приемат Читалището като свое – собствено. Ние всички успяхме да издигнем тази институция в челото на организацията Съюз на народните читалища в България. Да, отличието е персонално и съм изключително горд. Висока чест и вид катализатор в мисията ми за утвърждаване на културата и българщината у нас“, сподели г-н Лалев.

След три последователни мандата като председател на настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев е изпратен с цветя и аплодисменти от екипа на НЧ „Развитие-1870” и самодейците, заради сърцатата му работа. По негова инициатива са изработени лого и знаме на читалището, както и символи за 140-годишния му юбилей – грамоти, значки за активно участие в художествено-творческата дейност, отличителен знак – „140 години читалище в Севлиево“ и плакет за особен принос.

Преобразена е изцяло читалищната сграда и материалната база. Реставриран е стенописът на Николай Панайотов в централното фоайе, историята и постиженията на читалището и самодейните му колективи може да се видят във витрините и обособените кътове. Тъмните коридори се превръщат в Бяла и Синя зала за изложби, а в Оранжевата зала се провеждат сбирките на литературния кабинет и репетициите на вокалната група и фолклорната формация.

Извършен е основен ремонт на гримьорната, закупен и поставен е нов задвижващ сценичен механизъм, подменена е електрическата инсталация на сградата и т.н. Основно ремонтирани и подновени са всички помещения на втория етаж, а в таванската част е ремонтирано помещение за съхраняване костюмите и реквизита на театралните състави. От 2010 до 2015 г. се издава читалищния вестник „Развитие-1870”. През 2013 г. читалището се сдобива с модерна кинозала. Заради непрестанни проблеми с бързо амортизиращата се техника, през 2016 г. институцията кандидатства с проект за доставка, монтаж и оборудване на дигитално кино по Програма за развитие на селските райони. Проектът е одобрен и се сключва договор с ДФ „Земеделие” за безвъзмездно финансиране и закупуване на киномашина „Кристи” от най-ново – трето поколение, на стойност 94 248 лв. Така оборудваното със съвременна техника кино „21 век” дава възможност на зрителите да гледат всички световни кинопремиери. То е единственото читалищно кино в страната и е добър източник на допълнителни доходи.

През мандатите на Данаил Лалев е поставено началото на две национални изяви – „Вълшебникът театър” и „Северняшки гайтани”. По сърце и душа той е самодеец – дълги години е бил част от фолклорен ансамбъл „Развитие”. От 2011 г. е и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България. За 60-ата годишнина на фолклорен ансамбъл „Развитие” и личния си празник – 50-годишен юбилей, чествани през 2019 г., Лалев бе удостоен със званието „заслужил читалищен деятел” за изключителния му принос в развитието на общонародното читалищно дело в България. Носител е и на грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност от министъра на културата Боил Банов.

„Не е възможно да бъде изброено всичко, осъществено през тези 10 години по инициатива на Данаил Лалев – с много безвъзмезден труд и отделено време, с лични средства и лобиране пред дарителите, с постигнато разбирателство с общинското ръководство и бизнеса, с грижа и внимание към всички членове на читалището и техните проблеми”, отбелязва дългогодишният читалищен секретар Галя Христова в книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020”, отпечатана по повод 150-годишния юбилей на културната институция и допълва: „И с нещо много важно – любов към читалището и мисъл не само за неговото настояще, но и за неговото бъдеще”. С отличия от държавния глава Румен Радев на церемонията в Гербовата зала на Президенството бяха удостоени още изтъкнати български личности с голям принос към духовното развитие и научния авторитет на страната.

Сред наградените бяха и Геновева Танчовска – секретар на Първо българско НЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, Свищов; Минко Стефанов – зам.-председател на Съюза на народните читалища, председател на НЧ „Зора-1860“, Сливен; Васил Новоселски – председател на НЧ „Н. Й. Вапцаров“, Благоевград и Анета Мутафчиева – председател на НЧ „Тодор Петков-1963“, Шумен и областен председател на Съюза на народните читалища. Почетния знак на държавния глава заслужиха и акад. проф. Красимир Атанасов – за неговия научен и приложен принос в областта на изкуствения интелект, медицината, биологията, транспорта и редица други сфери, и проф. д. т. н. инж. Владко Панайотов – за изключителни заслуги към развитието на науката в областта на химията, минното дело и обогатяването и опазването на околната среда и екологията.

На финала на церемонията президентът Румен Радев подчерта, че посветеността на удостоените читалищни дейци и дългогодишната им дейност за развитие и съхраняване на богатите ни възрожденски традиции е ключов фактор за запазване на обществената роля на тези уникални културни средища и за културния и просветителски възход на нашето общество.

„Наш дълг е да съхраняваме завета на видните възрожденци, които поставиха началото на читалищното дело преди 165 години, запалило искрата на стремежа на нашия народ към знание, към културен напредък, към свобода и независимост на нашата родина“, допълни още президентът.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица