Свържи се с нас

Новини

Почетен знак на президента на България заслужи Данаил Лалев

Published

on

Дългогодишният председател на севлиевското читалище „Развитие-1870” и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България Данаил Лалев заслужи почетния знак на президента на Република България. Високото отличие му бе връчено на официална церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2, състояла се на 1 ноември – Деня на народните будители.

Почетният знак се присъжда „за значимия принос към съхраняването и развитието на българската културно-просветна традиция и по повод 165 г. от началото на общонародното читалищно дело и Деня на народните будители”.

„Истината за удостояването ми с почетния знак на президента е фокусът на Съюза на народните читалища и Министерството на културата върху дейността на читалище „Развитие-1870” през последните години. Трябва да отбележа, че зад всичко това стоят севлиевската общественост, бизнесът, общинската администрация и НПО. Винаги съм смятал, че когато съществува диалог, уважение, съпричастност и толерантност всяка една цел е постижима. Още повече, когато и хората, живеещи тук, приемат Читалището като свое – собствено. Ние всички успяхме да издигнем тази институция в челото на организацията Съюз на народните читалища в България. Да, отличието е персонално и съм изключително горд. Висока чест и вид катализатор в мисията ми за утвърждаване на културата и българщината у нас“, сподели г-н Лалев.

След три последователни мандата като председател на настоятелството през периода 2009-2019 г., Данаил Лалев е изпратен с цветя и аплодисменти от екипа на НЧ „Развитие-1870” и самодейците, заради сърцатата му работа. По негова инициатива са изработени лого и знаме на читалището, както и символи за 140-годишния му юбилей – грамоти, значки за активно участие в художествено-творческата дейност, отличителен знак – „140 години читалище в Севлиево“ и плакет за особен принос.

Преобразена е изцяло читалищната сграда и материалната база. Реставриран е стенописът на Николай Панайотов в централното фоайе, историята и постиженията на читалището и самодейните му колективи може да се видят във витрините и обособените кътове. Тъмните коридори се превръщат в Бяла и Синя зала за изложби, а в Оранжевата зала се провеждат сбирките на литературния кабинет и репетициите на вокалната група и фолклорната формация.

Извършен е основен ремонт на гримьорната, закупен и поставен е нов задвижващ сценичен механизъм, подменена е електрическата инсталация на сградата и т.н. Основно ремонтирани и подновени са всички помещения на втория етаж, а в таванската част е ремонтирано помещение за съхраняване костюмите и реквизита на театралните състави. От 2010 до 2015 г. се издава читалищния вестник „Развитие-1870”. През 2013 г. читалището се сдобива с модерна кинозала. Заради непрестанни проблеми с бързо амортизиращата се техника, през 2016 г. институцията кандидатства с проект за доставка, монтаж и оборудване на дигитално кино по Програма за развитие на селските райони. Проектът е одобрен и се сключва договор с ДФ „Земеделие” за безвъзмездно финансиране и закупуване на киномашина „Кристи” от най-ново – трето поколение, на стойност 94 248 лв. Така оборудваното със съвременна техника кино „21 век” дава възможност на зрителите да гледат всички световни кинопремиери. То е единственото читалищно кино в страната и е добър източник на допълнителни доходи.

През мандатите на Данаил Лалев е поставено началото на две национални изяви – „Вълшебникът театър” и „Северняшки гайтани”. По сърце и душа той е самодеец – дълги години е бил част от фолклорен ансамбъл „Развитие”. От 2011 г. е и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България. За 60-ата годишнина на фолклорен ансамбъл „Развитие” и личния си празник – 50-годишен юбилей, чествани през 2019 г., Лалев бе удостоен със званието „заслужил читалищен деятел” за изключителния му принос в развитието на общонародното читалищно дело в България. Носител е и на грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност от министъра на културата Боил Банов.

„Не е възможно да бъде изброено всичко, осъществено през тези 10 години по инициатива на Данаил Лалев – с много безвъзмезден труд и отделено време, с лични средства и лобиране пред дарителите, с постигнато разбирателство с общинското ръководство и бизнеса, с грижа и внимание към всички членове на читалището и техните проблеми”, отбелязва дългогодишният читалищен секретар Галя Христова в книгата „Народно читалище „Развитие-1870” Севлиево – 1970-2020”, отпечатана по повод 150-годишния юбилей на културната институция и допълва: „И с нещо много важно – любов към читалището и мисъл не само за неговото настояще, но и за неговото бъдеще”. С отличия от държавния глава Румен Радев на церемонията в Гербовата зала на Президенството бяха удостоени още изтъкнати български личности с голям принос към духовното развитие и научния авторитет на страната.

Сред наградените бяха и Геновева Танчовска – секретар на Първо българско НЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, Свищов; Минко Стефанов – зам.-председател на Съюза на народните читалища, председател на НЧ „Зора-1860“, Сливен; Васил Новоселски – председател на НЧ „Н. Й. Вапцаров“, Благоевград и Анета Мутафчиева – председател на НЧ „Тодор Петков-1963“, Шумен и областен председател на Съюза на народните читалища. Почетния знак на държавния глава заслужиха и акад. проф. Красимир Атанасов – за неговия научен и приложен принос в областта на изкуствения интелект, медицината, биологията, транспорта и редица други сфери, и проф. д. т. н. инж. Владко Панайотов – за изключителни заслуги към развитието на науката в областта на химията, минното дело и обогатяването и опазването на околната среда и екологията.

На финала на церемонията президентът Румен Радев подчерта, че посветеността на удостоените читалищни дейци и дългогодишната им дейност за развитие и съхраняване на богатите ни възрожденски традиции е ключов фактор за запазване на обществената роля на тези уникални културни средища и за културния и просветителски възход на нашето общество.

„Наш дълг е да съхраняваме завета на видните възрожденци, които поставиха началото на читалищното дело преди 165 години, запалило искрата на стремежа на нашия народ към знание, към културен напредък, към свобода и независимост на нашата родина“, допълни още президентът.

Автор: Десислава Димитрова, организатор при НЧ „Развитие – 1870“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

От Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж

Published

on

Преди десет години идеята да се отвори IT офис в Габрово изглежда нетипична за индустрия, концентрирана почти изцяло в столицата. За Божидар Бошнаков обаче това не е компромис, а целенасочен избор.

Офисът стартира през 2016 г. под името FFW – с ясната визия, че високотехнологичен бизнес може да се развива успешно и извън София. Днес той е част от Jakala – утвърдена международна организация с глобално присъствие. Още от самото начало залогът е ясен: да се изгради силен екип и да се работи на световно ниво, независимо от локацията. С времето този модел не просто се доказва, а се превръща в устойчив подход за растеж.

Хората като ключов фактор
В основата на развитието стои не технологията, а екипът.

Фокусът е върху създаване на среда, в която хората остават – с добри възнаграждения, дългосрочна перспектива и отношение, което изгражда доверие. В индустрия с високо текучество това се превръща в реален диференциатор. Резултатът е стабилен екип, способен да работи по сложни проекти и да изгражда дългосрочни партньорства.

Глобални клиенти, локална база
От старта през 2016 г. до днес екипът работи с международни компании като Ranstad, Vodafone, World Health Organization, Pfizer, Mars, Ferrero – доказателство, че качеството на работа определя доверието, а не географията.

С ясни процеси и високи стандарти, офисът в Габрово се позиционира като надежден партньор на глобални клиенти, конкурирайки компании от утвърдени технологични хъбове.

С времето офисът в Габрово се превръща в едно от най-силните звена на компанията в глобален мащаб.

Развитие отвъд един офис
В последствие Божидар прилага успешния пример от Габрово и в старата столица, отваряйки офис във Велико Търново и затвърждавайки стратегията за развитие извън столицата.

Паралелно с това екипът участва в разнообразни дейности, провежда редица обучения и инициативи на местно ниво като „Чисто Габрово“ и създава академия за обучение – дългосрочна инвестиция в кадри и отговор на един от най-големите проблеми в индустрията: недостигът на подготвени специалисти.

Този модел показва ясно, че устойчивият растеж изисква не само наемане, а създаване на таланти.

Технологии, общност и влияние
Компанията не се ограничава само до бизнес резултати. През годините организира шест издания на Gabrovo Digital Summit – събитие, посветено на технологии и иновации в IT сектора.

Следващото издание ще се проведе на 20 юни 2026 г., като утвърждава ролята на Габрово като активна част от технологичната екосистема на страната.

В ерата на изкуствения интелект
Навлизането на изкуствен интелект променя динамиката на индустрията. Вместо да бъде възприеман като заплаха, той се разглежда като инструмент за развитие и ефективност.

Фокусът е върху адаптацията – както на процесите, така и на хората. Това позволява на екипа не просто да следва промените, а да ги използва като възможност за растеж.

Поглед напред
Десет години по-късно първоначалният риск вече има ясен резултат. Историята на FFW, днес част от Jakala, показва, че успешният технологичен бизнес не зависи от локацията, а от визията, последователността и способността да се инвестира в хора.

В случая на Божидар Бошнаков това е доказателство, че глобален бизнес може да бъде изграден от място, което мнозина биха подценили – стига някой да има смелостта да повярва в него.

Зареди още

Новини

Михаил Митов: Наредихме областта ни сред водещите в страната по инвестиции в спортна база

Published

on

Михаил Митов – един от най-младите народни представители в 51- то Народно събрание, учил и живял в чужбина, но от 6 години работещ и развиващ се в Габрово – защо се кандидатирахте за народен представител?

Мисля, че всеки млад човек живее с мотивацията, че би могъл да участва в обществени процеси, които да подобрят стандарта на живот. При мен мотивацията дойде от спорта. Моята амбиция е Габрово и областта да се превърнат в притегателен център за спортисти и мисля, че това започва да се случва.

Какво се промени за последната година в Габрово?
– Бих казал, че Габрово стана по-спортен град с оглед на всичко, постигнато в областта на спортната инфраструктура – някои обекти вече са реализирани, други стартират, трети са в административни процедури и предстои да се случат. За една година превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна база – осигурени са средства за реконструкция на ръгби стадиона в Габрово, за изграждане на спортен комплекс в кв. „Трендафил” и за ремонт на стадион „Априлов”, и сградата към. Изградено е модерно осветление на стадион „Христо Ботев”, ново футболно игрище в СК „Колодрума”, ново игрище с изкуствена настилка в Трявна. В Севлиево започва изграждането на ново футболно игрище с изкуствена трева, както и на нова спортна зала.

С една модерна спортна база, каквато областта ще предлага, с оглед на доброто местоположение – в центъра на България, с чистия въздух тук, нашата област има всички шансове да се превърне в притегателен център за всяка една федерация да провежда подготовката си тук. Дори сега националните гарнитури на няколко спорта вече си провеждат подготовките в Габрово. А икономическите и социалните ползи от това ще бъдат големи за региона.

През изминалата година успяхме да стартираме процеси и по създаването на Национален център за спортна наука и иновации, което поставя България на първо място на Балканите в това отношение.

В Габрово също успяхме да обвържем спорта с технологиите, като лансирахме създаването на паралелка Интелигентни системи и спорт, с помощта на Регионално управление на образованието и Община Габрово, която да свърже спорта и технологиите в полза на бъдещите професии.

Какво споделят габровци и жителите на областта по време на срещите ви?
– Споделят, че като общество имаме нужда от стабилност и предвидимост, каквато през последните 5 години не се усеща. България няма нужда от експерименти, особено с оглед ситуацията, в която се намира светът. Като млад човек, учил и живял в чужбина, какъв опит придобихте там? Работил съм различни професии, но това, което най-вече придобих в чужбина е желанието да работя за България. В чужбина винаги си оставаш чужденец. В България вътрешната мотивация е на много по-високо ниво. Разбира се, някои практики в спорта, младежките дейности, иновациите и технологиите, които са се доказали като успешни в чужбина, е важно да взаимстваме.

Какво да изберем на 19-ти април?
– Да изберем хора, които не се фиксират срещу някой друг, а върху бъдещото развитие на България. Политическият дебат напоследък се е превърнал повече в битка на арогантни думи, отколкото в битка на идеи, затова нека избираме тези хора, които могат да ни покажат с добрия пример как може да се развива България.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система

Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система

Published

on

Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.

По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.

„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.

Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.

„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.

Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.

Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.

„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.

В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.

„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.

Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.

Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.

Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.

От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .

Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.

Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.

„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.

Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.

„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица