Свържи се с нас

Новини

Трявна отбеляза Деня на народните будители

Published

on

Община Трявна отбеляза 1 ноември – Денят на народните будители. Поради усложнената епидемиологична обстановка и увеличения брой на заболели от КОВИД-19 в региона и в страната, тази година празникът премина без тържествена церемония.

Поднесени бяха само цветя от кмета на Община Трявна Силвия Кръстева и председателя на Общински съвет инж. Стефан Петров в знак на уважение и преклонение пред книжовните, просветни и революционни дела на всички знайни и незнайни български народни будители, благодарение на които днес имаме изградени и съхранени духовни ценности и национално самосъзнание.

По програма първо бяха поднесени цветя пред барелефа на поп Йовчо пред родната му къща в Трявна. Летописецът на българските хроники, произлизащ от най-стария известен тревненски род – този на Кросневците. Според историческите данни, трудът му обхваща близо двувековен период от времето на Османско владичество – от 1680 до 1869 год., като неговите записки впоследствие са продължени от наследниците му.

Кметът на Община Трявна и председателят на Общински съвет преклониха глави и пред барелефа на проф. Пенчо Н. Райков пред Райковата къща за приноса на българският химик в областта на органичната химия, както и в образователната система.

Отбелязването на празника продължи с поднасяне на цветя пред бюстовете на Петко и Пенчо Славейкови в градинката пред централния вход на СУ “Петко Р. Славейков”. Своята почит за просветното и книжовно дело на баща и син Славейкови отдадоха и преподаватели от едноименното училище.

Съвместната почит на общинското и училищното ръководство продължи и пред паметника на Петко Славейков в парка пред Районен съд – Трявна. В Деня на народните будители, уважение и почтителност бяха отдадени и към светлото, богато, творчество на най-малкия син от семейство Славейкови – поетът Пенчо Славейков.

Празничната програма завърши с поднасяне на цветя пред паметника на Ангел Кънчев – тревненският революционер, превърнал се в подвижник и верен помощник на Васил Левски при изграждането на вътрешната революционна организация. Народен будител, проявил силно национално чувство и следвал твърдо убеждението, че трябва да се включи в борбата за свобода на отечеството ни!

Денят на народните будители за първи път се чества в Пловдив през 1909 година. Официално 1 ноември е обявен за празник на всички книжовници, просветители, училищни и читалищни дейци, български революционери през 1923 год. с указ на княз Борис III, след предложение на тогавашния министър на просвещението – Стоян Омарчевски през 1922 год. П

разникът се отбелязва в цялата страна до 1945 год., когато е отменен и повторно се възобновява през 1992 год. със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-тото Народно събрание. Като будители най-често са споменавани личности като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Иван Рилски и други.

Община Трявна още веднъж поздравява всички съвременни културни и просветни дейци и им пожелава да бъдат здрави и да не спират да бъдат онези духовни будители, от които България има най-голяма нужда. Честит празник!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Любопитно

Конкурс за най-красива външна коледна украса в Трявна

Published

on

Какво е Коледа без празнична украса? Наред с бляскавите гирлянди, цветните красиво изписани коледни играчки, светещите лампички и редица други коледни украшения, които поставяме в нашия дом, традиционно украсяваме и външния му облик, за да бъде семейното ни гнездо още по-уютно и магично на Коледа!

Именно и тази магия, която се превръща в неизменна част от празничната премяна на градските улици, търсим и тази година с нашите експерти от Община Трявна – най-красива външна украса! В конкурса могат да участват всички граждани, фирми и институции със снимки на празнично украсени домове, жилищни блокове, външни витрини/фасади на търговски обекти и обществени сгради. Към всяка снимка/снимки задължително трябва да бъдат посочени административния адрес на обекта, име и фамилия на собственика/наемателя и телефон за връзка.

Предложенията могат да бъдат изпращани от 1 декември до 20 декември включително на електронната поща на отдел “Връзки с обществеността” в Община Трявна –  yuliyana.tsaneva@tryavna.bg 

До 23 декември комисия в състав от трима души, определени със Заповед на кмета на Община Трявна, ще обходи и ще огледа всички участващи в конкурса обекти, за да провери на място дали празничната украса отговаря в действителност на изпратените до нас фотоси.

Най-добрите външно украсени фасади на сгради в трите категории: дом, жилищен блок, търговски обекти/обществени сгради ще бъдат публикувани на официалния сайт на Община Трявна и двете официални Фейсбук страници. Общински служители допълнително ще се свържат с отличените собственици/наематели за уточняване кога и как ще бъдат предоставени предвидените за конкурса награди.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

„Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение

Published

on

С поднасяне на цветя, караул и минута мълчание, габровският клон „Цанко Дюстабанов“ на Национално дружество „Традиция“ почете героите, загинали във войните за национално обединение.

Това се случи на 27 ноември – деня, в който се навършиха 102 години от подписването на Ньойския договор, според който от страната ни са откъснати Южна Добруджа, Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, Струмишко и Беломорска Тракия, а 600 000 българи остават извън границите на родината.

Паметта на героите, дали живота си във войните за национално обединение бяха почетени в Габрово и севлиевското село Горна Росица.

На 27 ноевмри 1919 г. Ньойският договор се подписва между България и страните от Антантата, с който се поставя край на участието на страната ни в Първата световна война. От българска страна, под огромния натиск на Съглашението, е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

Според историческите източници през лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните – победителки във войната. Първите държавни мъже на България пътуват цели 8 дни с влак до Париж без никакви удобства, като трябва да минат през Белград, охранявани през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници.

По време на пътуването си през Сърбия влакът бил обстрелван от сръбски военнослужещи. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на 2 месеца на делегацията ни не им е разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид“ без специални разрешения, издавани със записване ден по-рано.

В началото на март започват заседанията на комисията, която се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-българската и българо-сръбската граница. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България, Австрия и Турция.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война.

Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата.

На 18 юни цар Борис III издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове. През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с отнемане на над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи, наречено от Белград „чисто сръбско“. Като допълнителни съображения са изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че 6 години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта. Разнообразното население на Балканите става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на „независими“ чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за „независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология.

Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони. Представителите на САЩ се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, както и става през 1939 г.

Президентът Удроу Уилсън настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията Мидия – Родосто твърдо е подкрепена от САЩ, но Франция и Великобритания отхвърлят разумния подход на САЩ.

В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея. На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.

Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.

От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Кралството на сърби, хървати и словенци, Сиам и Чехословакия. Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.

България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили и полицията не трябвало да надминават 33 000 души.

Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година.

През първите две години лихвата върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България. Освен паричните репарации България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък.

В допълнение, ако Междусъюзническата контролна комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за стопанския живот в страната, България трябва да доставя на Кралството на сърби, хървати и словенци по 50 хиляди тона въглища в продължение на 5 години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.

България трябва да сведе войската си до 20 хил. души, жандармерията – на 10 хил., пограничната стража – на 3 хил. души, без право на тежко въоръжение. Редовната наборна войска се замества с платена наемна.

От отделените земи в следващите 3 години в България пристигат над 100 хил. бежанци. 600 хиляди българи остават отвъд граница.

След разпада на Югославия български историци, като професор Николай Генчев, журналисти, общественици и политици поставят въпроса за мирно възвръщане на Западните покрайнини въз основа на факта, че СР Югославия, Сърбия и Черна гора и Сърбия не са признати за държави-правоприемници на Югославия и следователно клаузите на Ньойския договор, облагодетелстващи Югославия, са изгубили правната си сила.

В края на 2014 г. професорът по право Борислав Йотов публикува книгата „За мирна отмяна на Ньойския договор“, в която посочва, че има 24 международно-правни причини за отмяната на договора – сред които са държането под арест на българската делегация и заплахите на Лойд Джордж и Клемансо, че България ще бъде окупирана при отказ от подписване на договора.

*Историческата справка е извършена по информация на свободната енциклопедия Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Новини

АПИ: Тръгвайте на път с подготвен за зимата автомобил!

Published

on

През нощта и утре – 30 ноември, се очаква понижение на температурите, а в Северна и Западна България метеорологичната прогноза е за понижение на температурите, силен вятър и дъжд, който в планинските райони в Западна България и в Лудогорието ще преминава в сняг.

Агенция „Пътна инфраструктура“ апелира шофьорите, на които им предстои пътуване, да тръгват с автомобили с подходящи за зимните условия гуми, да карат със съобразена скорост и повишено внимание, да спазват необходимата дистанция и да не предприемат резки маневри.

Блокирането на движението от превозни средства, които не са подготвени за зимни условия, затруднява пътуването на всички останали шофьори и работата на снегопочистващата техника. Областните пътни управления следят метеорологичните прогнози по райони и са в готовност да предприемат необходимите действия за обработка на настилките във високопланинските райони и проходите, където има предпоставки за хлъзгавост и заледявания по усойните места.

Целта е превантивните, а след това и снегопочистващите дейности да започват максимално бързо при прогноза за влошаване на времето, за да се осигури проходимостта на пътищата. Приоритет са автомагистралите, най-натоварените направления по първокласната и второкласната пътна мрежа и проходите, осигуряващи връзките между Северна и Южна България.

Всички граждани и транспортни фирми могат да получават информация за актуалната пътна обстановка и зимното поддържане на републиканската мрежа от интернет страницата на АПИ – www.api.bg, както и по всяко време от денонощието на тел. 0700 130 20 в АПИ.

В агенцията целогодишно при 24-часов режим работи Ситуационен център, който събира и обобщава данните за състоянието по републиканските пътища.​

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица