Новини
Николай Григоров, БСП: Разширяването на „синята зона“ е неаргументирано и в ущърб на габровци!
Разширяването на „синята зона“ е неаргументирано, без задълбочен анализ, абсолютно в ущърб на габровци. Това заяви в интервю за габровския печатен ежедневник „100 Вести“ Николай Григоров, председател на групата общински съветници на БСП в местния общински съвет.
Остри коментари срещу въвеждането на платените зони за паркиране в Габрово се появиха в социалните мрежи, във връзка с разширяването на така наречената „синя зона“ в Габрово. На последното заседание на местния парламент е прието решение за „актуализация и разширение на зони за платено и безплатно паркиране на територията на гр. Габрово“ . Така в района на Драматичния театър се създава нова зона „Паркинг ул. „Баждар“ /връзка ул. „Чардафон“ – ул. „Скобелевска“/. В района на Административния център промените са в южната му граница – ул. „Съзаклятие“, ул. „Ванче Михайлов“ до пресечката с ул. „Добри Карталов“ и ул. „Априловска“. Нови зони за платено паркиране е паркингът откъм ул. „Юрий Венелин“ /градинката с Мечето/; Ул. „Ванче Михайлов“ от пресечката на ул. „Съзаклятие“ до пресечката на ул. „Добри Карталов“; В район 3 при паметника на Ран Босилек се създава нова зона: Паркинг Бюро по труда на ул. „Цанко Дюстабанов“; В район 5 Рачо Ковача също се създава нова зона – ул. „Янтра“ от пресечката с ул. „Цанко Дюстабанов“ до пресечката с ул. Радецка; В Район 6 /Шести участък/ новите зони са ул. „Цар Калоян“ от пресечката с ул. „Пенчо Славейков“ до пресечката с ул. „Николай Палаузов“; ул. „Николай Палаузов“ от пресечката с ул. „Цар Калоян“ до ул. „ Козлодуй“; Ул. „Козлодуй“ от пресечката с ул. „Николай Палаузов“ до ул. „Еким Цанков“; Ул. „Пенчо Славейков“ – от ул. „Цар Калоян“ до ул. „Опълченска“. В Район 7 /Дечкова къща/, се създава нова зона: паркинг Централен пазар между ул. „Еким Цанков“, ул. „Къкрина“ и ул. „Отец Паисий“. В Район 8 /Шипка – Орловска/, се създават нови зони: ул. „Дунав“, от пешеходен мост до ул. „Орловска”; Улица, свързваща осова точка 2082 от ул. „Дунав“ и осова точка 1429 от ул. „Орловска“. Създава се нов Район 9 Куклен театър с граници Изток – река Янтра, Запад – ул. „Македония“ и ул. „Лазар Донков“, Север – ул. „Съзаклятие“, ул. „Априловска“ и Юг – кръстовището между ул. „Юрий Венелин“ и бул. „Априлов“. Зони за платено паркиране в Район 9: „Ул. „Кирил и Методий“, заедно с прилежащия и паркинг от пресечката с ул. „Райчо Каролев“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“; Бул. „Априлов“ от пресечката с ул. „Райчо Каролев“ до пресечката с ул. Лазар Донков; Ул. „Иван Гюзелев“ ; Ул. „Елисавета Попангелова“; Ул. „Райчо Каролев“ от бул. „Априлов“ до ул. „Юрий Венелин“; Паркинг между ул. „Лазар Донков“ и ул. „Съзаклятие“. Определеният дневен и часови режим на работа на зоните за платено паркиране са от 09:00 часа до 17:00 часа в дните от понеделник до петък, с изключение на официалните празници.
За новите зони за платено паркиране в Габрово е разговорът на журналиста Стефка Бурмова с председателя на групата общински съветници от „БСП за България“ Николай Григоров.
– Какво е Вашето мнение като председател на групата общински съветници на левицата, г-н Григоров – като услуга за Общината, свързана със средствата, които ще се влеят в местната хазна, или тя е полезна за жителите на града?
– Разширяването на „синята зона“ в града в този момент, според мен и според групата общински съветници от БСП, е ненавременна и то без да е налице задълбочен анализ за нейното въвеждане. В никакъв случай това няма да доведе до подобряване на услугата, свързана с паркирането в централната градска част. Напротив, може би ще измести проблемите от едни улици към други.
– Бихте ли обяснили кое всъщност наложи нейното разширяване?
– На този въпрос не бих могъл да отговоря. Но най-простият коментар е, че управляващите желаят да увеличат приходите от тази дейност в Бюджета. Много е важно да се знае и това, че по време на същата тази сесия на ОбС – Габрово, по време на която се гласува разширяването на „синята“ зона, беше приет и Планът за устойчива градска мобилност. В него е записано буквално следното, че „разширяването на платените зони за паркиране трябва да става със задълбочен анализ“. Достигна се до парадокса, че управителят на това предприятие по време на сесията не успя да каже пред залата с колко места ще бъдат увеличени паркоместата след 1 декември 2021 г. Както не успя да даде смислено обяснение и какви приходи постъпват в местната хазна, и за какво се разходват те. Какви данъци се плащат върху тези приходи, какви и за какво са основните разходи на дружеството? Несъстоятелността, свързана с решението за разширяване на „синята“ зона, показва и липсата на всякакъв анализ за необходимостта от него.
Чрез това решение, според нас, просто се разширяват зоните и се търси увеличение на приходите, без да се отчитат интересите първо на живеещите в районите, които попадат в „синята“ зона, както и на работещите – включително държавни, общински служители, представители на дребния бизнес и т.н., които ежедневно са в централната градска част, тъй като работните им места са в нея.
А в Плана за градска мобилност пожелателно е записано, че трябва да се увеличават местата за обществените паркинги. В анализа за въвеждането на „синята зона“ такова нещо няма. Той е насочен единствено към печалбата, която ще има дружеството в края на годината, тъй като това е първата година, в която функционира тази „синя зона“. Между другото, предвидени са за въвеждане и още „сини зони“, вероятно за следващата година.
В Плана за градска мобилност пише и още нещо, което е пълен абсурд и лично за мен то звучи като подигравка с гражданите, а именно, че правото на паркиране в централната градска час е услуга, която трябва да се плаща, а не право. По този начин, според нас, гражданите се поставят в неравностойно положение – тези, които могат да плащат за паркиране, когато идват по работа, да пазаруват и прочие, и другите, които няма да могат. Същевременно разширяването на „синята зона“ трябва да върви успоредно с подобряването на услугата „обществен транспорт“. Такива мерки ние не сме видели.
Тоест, за да искаш гражданите да използват за своето придвижване алтернативни методи – пеша, велосипеди, електромобили, електротротинетки и т. н., а не леките си автомобили, първо трябва да има създадени условия за това. Да се види какъв е релефът на града и какви са условията за придвижване в него. Габрово е много дълъг град, с обособени квартали, а придвижването от един квартал до друг не е никак лесно, независимо от това дали желаем или не да ги създадем.
Между другото, понеже говорим за „синята зона“ и насърчаване използването на алтернативни методи за придвижване, никъде в аргументацията за въвеждането ѝ не срещнахме нещо, свързано с изграждане на стоянки за велосипеди или за електрически превозни средства. Тоест, предвидените зони за паркиране ще бъдат само за автомобили. Което, според мен означава, че не искаме да насърчаваме алтернативното придвижване. А това е пълен абсурд! Именно поради това групата съветници от „БСП за България“ гласувахме категорично против разширяването на „синята зона“.
Конфликтните буферни зони – там, където свършват досегашните и започва безплатното паркиране, само се изместват към съседната улица. А това не решава проблема. Тоест, ако приемем, че паркирането в централната част е услуга, тя в никакъв случай не е безусловна. Жителите, живеещи в района на платената зона, имат право срещу 10 лева на месец да паркират безплатно. Но забележете, ако си намерят свободно паркомясто и в тяхната си подзона. Ако не могат да намерят – трябва да отидат в съседната зона, в която на общо основание са длъжни да платят за времето на престоя си.
В някои улици, на които живеят много граждани с леки автомобили, броят на местата е драстично нисък в сравнение с броя на собствениците на леки коли. Дори да са платили месечната такса на Общината за правото да ползват паркинг до собствения си дом, те трябва да търсят другаде, където ще се наложи също да плащат, или да спрат колата си в другия край на града и да се прибират пеша.
Казвам това, защото никъде в последната година не се търси възможност за увеличаване на паркоместата, както и облекчение за живеещите в натоварените райони габровци.
– На централния пазар в Габрово вече има отредено място за изграждане на паркинг?
– Но никъде не се споменава, че този паркинг би могъл да бъде дву или триетажен, за да може той да се използва от повече граждани. Както и да има гратисен период за хората, които трябва да свършат определена работа в центъра – да отидат до банката, да си платят данъците или да свършат друга административна дейност. Такова нещо няма. Именно поради тази причина, ние считаме, че решението за разширяването на „синята зона“ е погрешно. То ще натовари финансово още повече гражданите, без да реши проблема. Разбираме, че въвеждането на всяка мярка струва пари, но когато се включва в стратегията насърчаване използването на електромобили, велотранспорта, ел.-скутери и т.н., нека погледнем колко електромобили например има в Габрово. Надали тяхната бройка достига 20. Да, този вид транспорт вероятно ще навлиза тепърва, но няма да бъде с толкова бързи темпове. Електромобилите са много скъпи и много малко хора биха могли да си ги позволят. Ел.-тротинетките и скутерите са добро средство за придвижване, но в топлите месеци.
– А как би могла да се придвижи с тротинетка примерно една жена с два сака покупки от пазара?
– Важно е да се подобри състоянието на градския транспорт, за да не идват габровци в центъра с автомобилите си. Както и да се търсят допълнителен брой паркоместа. Ние не можем да ограничаваме хората, заради това, че видите ли, дошли с колата си в центъра. Има хора, които живеят по кварталите, както и в близките села. Транспортът в момента не е редовен и ситуацията не ги устройва.
– В тази Стратегия говори ли се за таксиметровия транспорт?
– В нея никъде не се говори и за него. Съществува пълно противоречие между записаното в дългосрочната Стратегия и това, което се предложи като аргументация за увеличаване броя на платените паркоместа.
Лично аз не одобрявам така наречените „маршрутки“. Но видно е, че потребност от него има. А това идва да покаже необходимостта от усъвършенстване на обществения превоз. Да, направи се немалко за общинския пътнически транспорт – купиха се нови автобуси, продължава усъвършенстването на транспортната инфраструктура. Но когато търсим екологичен транспорт възниква отново въпросът защо бяха нарязани тролейбусите, унищожена наземната и подземна тролейбусна инфраструктура.
– А той, доказано, е най-екологичният транспорт. За запазването му в Габрово имаше подписка сред гражданите, както и протести?
– Управляващите от ГЕРБ на инат го ликвидираха, може би заради нечии частни интереси. Ликвидира се с лека ръка една инфраструктура без широко допитване, без сериозен анализ за последствията от тези действия. Но когато се разширява „синята зона“ и когато се товарят габровци с допълнителни такси, които трябва да плащат, проблемите не се решават. Защото живущите и работещите в центъра на Габрово ги има, и ще продължава да ги има. А същинската цел на тази зона е облекчаване движението в тази част на града.
– Да разбирам ли, че според Вас, нужда от създаването на общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ не е имало?
– Според мен, хората от Общинския инспекторат и представителите на КАТ можеха да вършат тази работа, без да се въвежда „синя зона“, защото всеки, който спира в нарушение на Закона и влиза в забранени за движение улици или спира върху тротоар, подлежи на санкции.
– Излиза, че разширяването на „синята зона“ е за увеличаване средствата, които влизат в общинската хазна, а не толкова за удобството на гражданите на Габрово?
– Абсолютно е така. За разширяването на „синята зона“, освен да се разчертаят къде ще бъдат паркоместата, практически предприятието друг разход няма да има. Ще припомня, че вече са похарчени над 0,5 млн. лева още преди да стартира ОП „Паркиране и репатриране“ – за закупуване на репатриращ автомобил, за закупуване на софтуерна програма, за закупуване на скоби, за маркировки и т.н.
По време на заседанието на Общински съвет – Габрово не получих задоволителен отговор на въпроса си колко вдигания на леки автомобили има „паякът“ през 2021 г. Но със сигурност мога да обещая на габровци, че когато изтече календарната година ще настоявам да бъде направен пълен анализ за резултатите от дейността на предприятието „Паркиране и репатриране“. Какви и от какво са приходите, колко абонамента има, колко SMS-а са получени, колко вдигания са направени, колко глоби има и разбира се, какви са разходите. За да се види дали всички габровци не субсидираме тази дейност, а и да не забравяме, че нейното създаване пак беше със средства от нашите данъци.
– Габровци се интересуват какво породи необходимостта да бъдат съборени павилионите за цветя пред пазара в центъра на града, както и в неговия горен край и за какво ще бъдат използвани тези площи? Освен това хората, които пазаруват там, няма къде да паркират?
– Това е едната страна. Отделно „синята зона“ на пазара ще доведе до сериозно западане функционирането на габровския Общински пазар. Защото, за да отидеш да пазаруваш там със своя лек автомобил, най-малкото е необходимостта да дадеш и още един лев за паркиране. А във времето на сериозната криза, която настъпва и хората буквално броят всяка стотинка, която харчат, е пълно безумие да се товарят с допълнителни разходи.
Считам, че в Габрово по всякакъв начин се въвеждат пречки за извършването на различните дейности, включително и за нормалното функциониране на централния габровски пазар. А там се продават необходимите за габровци плодове и зеленчуци от търговци, както и от дребни земеделски производители от региона, които си плащат за използваните от тях площи.
Именно поради това, ние от БСП за България, сме категорично против разширяването на „синята зона“. Още повече, пак повтарям, че то е неаргументирано, без задълбочен анализ, абсолютно в ущърб на габровци.
Автор на интервюто, публикувано в бр.196, на 11 октомври 2021 година, е Стефка Бурмова.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 18 часаБългарски фермерски пазар в Габрово










