Новини
Николай Григоров, БСП: Разширяването на „синята зона“ е неаргументирано и в ущърб на габровци!
Разширяването на „синята зона“ е неаргументирано, без задълбочен анализ, абсолютно в ущърб на габровци. Това заяви в интервю за габровския печатен ежедневник „100 Вести“ Николай Григоров, председател на групата общински съветници на БСП в местния общински съвет.
Остри коментари срещу въвеждането на платените зони за паркиране в Габрово се появиха в социалните мрежи, във връзка с разширяването на така наречената „синя зона“ в Габрово. На последното заседание на местния парламент е прието решение за „актуализация и разширение на зони за платено и безплатно паркиране на територията на гр. Габрово“ . Така в района на Драматичния театър се създава нова зона „Паркинг ул. „Баждар“ /връзка ул. „Чардафон“ – ул. „Скобелевска“/. В района на Административния център промените са в южната му граница – ул. „Съзаклятие“, ул. „Ванче Михайлов“ до пресечката с ул. „Добри Карталов“ и ул. „Априловска“. Нови зони за платено паркиране е паркингът откъм ул. „Юрий Венелин“ /градинката с Мечето/; Ул. „Ванче Михайлов“ от пресечката на ул. „Съзаклятие“ до пресечката на ул. „Добри Карталов“; В район 3 при паметника на Ран Босилек се създава нова зона: Паркинг Бюро по труда на ул. „Цанко Дюстабанов“; В район 5 Рачо Ковача също се създава нова зона – ул. „Янтра“ от пресечката с ул. „Цанко Дюстабанов“ до пресечката с ул. Радецка; В Район 6 /Шести участък/ новите зони са ул. „Цар Калоян“ от пресечката с ул. „Пенчо Славейков“ до пресечката с ул. „Николай Палаузов“; ул. „Николай Палаузов“ от пресечката с ул. „Цар Калоян“ до ул. „ Козлодуй“; Ул. „Козлодуй“ от пресечката с ул. „Николай Палаузов“ до ул. „Еким Цанков“; Ул. „Пенчо Славейков“ – от ул. „Цар Калоян“ до ул. „Опълченска“. В Район 7 /Дечкова къща/, се създава нова зона: паркинг Централен пазар между ул. „Еким Цанков“, ул. „Къкрина“ и ул. „Отец Паисий“. В Район 8 /Шипка – Орловска/, се създават нови зони: ул. „Дунав“, от пешеходен мост до ул. „Орловска”; Улица, свързваща осова точка 2082 от ул. „Дунав“ и осова точка 1429 от ул. „Орловска“. Създава се нов Район 9 Куклен театър с граници Изток – река Янтра, Запад – ул. „Македония“ и ул. „Лазар Донков“, Север – ул. „Съзаклятие“, ул. „Априловска“ и Юг – кръстовището между ул. „Юрий Венелин“ и бул. „Априлов“. Зони за платено паркиране в Район 9: „Ул. „Кирил и Методий“, заедно с прилежащия и паркинг от пресечката с ул. „Райчо Каролев“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“; Бул. „Априлов“ от пресечката с ул. „Райчо Каролев“ до пресечката с ул. Лазар Донков; Ул. „Иван Гюзелев“ ; Ул. „Елисавета Попангелова“; Ул. „Райчо Каролев“ от бул. „Априлов“ до ул. „Юрий Венелин“; Паркинг между ул. „Лазар Донков“ и ул. „Съзаклятие“. Определеният дневен и часови режим на работа на зоните за платено паркиране са от 09:00 часа до 17:00 часа в дните от понеделник до петък, с изключение на официалните празници.
За новите зони за платено паркиране в Габрово е разговорът на журналиста Стефка Бурмова с председателя на групата общински съветници от „БСП за България“ Николай Григоров.
– Какво е Вашето мнение като председател на групата общински съветници на левицата, г-н Григоров – като услуга за Общината, свързана със средствата, които ще се влеят в местната хазна, или тя е полезна за жителите на града?
– Разширяването на „синята зона“ в града в този момент, според мен и според групата общински съветници от БСП, е ненавременна и то без да е налице задълбочен анализ за нейното въвеждане. В никакъв случай това няма да доведе до подобряване на услугата, свързана с паркирането в централната градска част. Напротив, може би ще измести проблемите от едни улици към други.
– Бихте ли обяснили кое всъщност наложи нейното разширяване?
– На този въпрос не бих могъл да отговоря. Но най-простият коментар е, че управляващите желаят да увеличат приходите от тази дейност в Бюджета. Много е важно да се знае и това, че по време на същата тази сесия на ОбС – Габрово, по време на която се гласува разширяването на „синята“ зона, беше приет и Планът за устойчива градска мобилност. В него е записано буквално следното, че „разширяването на платените зони за паркиране трябва да става със задълбочен анализ“. Достигна се до парадокса, че управителят на това предприятие по време на сесията не успя да каже пред залата с колко места ще бъдат увеличени паркоместата след 1 декември 2021 г. Както не успя да даде смислено обяснение и какви приходи постъпват в местната хазна, и за какво се разходват те. Какви данъци се плащат върху тези приходи, какви и за какво са основните разходи на дружеството? Несъстоятелността, свързана с решението за разширяване на „синята“ зона, показва и липсата на всякакъв анализ за необходимостта от него.
Чрез това решение, според нас, просто се разширяват зоните и се търси увеличение на приходите, без да се отчитат интересите първо на живеещите в районите, които попадат в „синята“ зона, както и на работещите – включително държавни, общински служители, представители на дребния бизнес и т.н., които ежедневно са в централната градска част, тъй като работните им места са в нея.
А в Плана за градска мобилност пожелателно е записано, че трябва да се увеличават местата за обществените паркинги. В анализа за въвеждането на „синята зона“ такова нещо няма. Той е насочен единствено към печалбата, която ще има дружеството в края на годината, тъй като това е първата година, в която функционира тази „синя зона“. Между другото, предвидени са за въвеждане и още „сини зони“, вероятно за следващата година.
В Плана за градска мобилност пише и още нещо, което е пълен абсурд и лично за мен то звучи като подигравка с гражданите, а именно, че правото на паркиране в централната градска час е услуга, която трябва да се плаща, а не право. По този начин, според нас, гражданите се поставят в неравностойно положение – тези, които могат да плащат за паркиране, когато идват по работа, да пазаруват и прочие, и другите, които няма да могат. Същевременно разширяването на „синята зона“ трябва да върви успоредно с подобряването на услугата „обществен транспорт“. Такива мерки ние не сме видели.
Тоест, за да искаш гражданите да използват за своето придвижване алтернативни методи – пеша, велосипеди, електромобили, електротротинетки и т. н., а не леките си автомобили, първо трябва да има създадени условия за това. Да се види какъв е релефът на града и какви са условията за придвижване в него. Габрово е много дълъг град, с обособени квартали, а придвижването от един квартал до друг не е никак лесно, независимо от това дали желаем или не да ги създадем.
Между другото, понеже говорим за „синята зона“ и насърчаване използването на алтернативни методи за придвижване, никъде в аргументацията за въвеждането ѝ не срещнахме нещо, свързано с изграждане на стоянки за велосипеди или за електрически превозни средства. Тоест, предвидените зони за паркиране ще бъдат само за автомобили. Което, според мен означава, че не искаме да насърчаваме алтернативното придвижване. А това е пълен абсурд! Именно поради това групата съветници от „БСП за България“ гласувахме категорично против разширяването на „синята зона“.
Конфликтните буферни зони – там, където свършват досегашните и започва безплатното паркиране, само се изместват към съседната улица. А това не решава проблема. Тоест, ако приемем, че паркирането в централната част е услуга, тя в никакъв случай не е безусловна. Жителите, живеещи в района на платената зона, имат право срещу 10 лева на месец да паркират безплатно. Но забележете, ако си намерят свободно паркомясто и в тяхната си подзона. Ако не могат да намерят – трябва да отидат в съседната зона, в която на общо основание са длъжни да платят за времето на престоя си.
В някои улици, на които живеят много граждани с леки автомобили, броят на местата е драстично нисък в сравнение с броя на собствениците на леки коли. Дори да са платили месечната такса на Общината за правото да ползват паркинг до собствения си дом, те трябва да търсят другаде, където ще се наложи също да плащат, или да спрат колата си в другия край на града и да се прибират пеша.
Казвам това, защото никъде в последната година не се търси възможност за увеличаване на паркоместата, както и облекчение за живеещите в натоварените райони габровци.
– На централния пазар в Габрово вече има отредено място за изграждане на паркинг?
– Но никъде не се споменава, че този паркинг би могъл да бъде дву или триетажен, за да може той да се използва от повече граждани. Както и да има гратисен период за хората, които трябва да свършат определена работа в центъра – да отидат до банката, да си платят данъците или да свършат друга административна дейност. Такова нещо няма. Именно поради тази причина, ние считаме, че решението за разширяването на „синята зона“ е погрешно. То ще натовари финансово още повече гражданите, без да реши проблема. Разбираме, че въвеждането на всяка мярка струва пари, но когато се включва в стратегията насърчаване използването на електромобили, велотранспорта, ел.-скутери и т.н., нека погледнем колко електромобили например има в Габрово. Надали тяхната бройка достига 20. Да, този вид транспорт вероятно ще навлиза тепърва, но няма да бъде с толкова бързи темпове. Електромобилите са много скъпи и много малко хора биха могли да си ги позволят. Ел.-тротинетките и скутерите са добро средство за придвижване, но в топлите месеци.
– А как би могла да се придвижи с тротинетка примерно една жена с два сака покупки от пазара?
– Важно е да се подобри състоянието на градския транспорт, за да не идват габровци в центъра с автомобилите си. Както и да се търсят допълнителен брой паркоместа. Ние не можем да ограничаваме хората, заради това, че видите ли, дошли с колата си в центъра. Има хора, които живеят по кварталите, както и в близките села. Транспортът в момента не е редовен и ситуацията не ги устройва.
– В тази Стратегия говори ли се за таксиметровия транспорт?
– В нея никъде не се говори и за него. Съществува пълно противоречие между записаното в дългосрочната Стратегия и това, което се предложи като аргументация за увеличаване броя на платените паркоместа.
Лично аз не одобрявам така наречените „маршрутки“. Но видно е, че потребност от него има. А това идва да покаже необходимостта от усъвършенстване на обществения превоз. Да, направи се немалко за общинския пътнически транспорт – купиха се нови автобуси, продължава усъвършенстването на транспортната инфраструктура. Но когато търсим екологичен транспорт възниква отново въпросът защо бяха нарязани тролейбусите, унищожена наземната и подземна тролейбусна инфраструктура.
– А той, доказано, е най-екологичният транспорт. За запазването му в Габрово имаше подписка сред гражданите, както и протести?
– Управляващите от ГЕРБ на инат го ликвидираха, може би заради нечии частни интереси. Ликвидира се с лека ръка една инфраструктура без широко допитване, без сериозен анализ за последствията от тези действия. Но когато се разширява „синята зона“ и когато се товарят габровци с допълнителни такси, които трябва да плащат, проблемите не се решават. Защото живущите и работещите в центъра на Габрово ги има, и ще продължава да ги има. А същинската цел на тази зона е облекчаване движението в тази част на града.
– Да разбирам ли, че според Вас, нужда от създаването на общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ не е имало?
– Според мен, хората от Общинския инспекторат и представителите на КАТ можеха да вършат тази работа, без да се въвежда „синя зона“, защото всеки, който спира в нарушение на Закона и влиза в забранени за движение улици или спира върху тротоар, подлежи на санкции.
– Излиза, че разширяването на „синята зона“ е за увеличаване средствата, които влизат в общинската хазна, а не толкова за удобството на гражданите на Габрово?
– Абсолютно е така. За разширяването на „синята зона“, освен да се разчертаят къде ще бъдат паркоместата, практически предприятието друг разход няма да има. Ще припомня, че вече са похарчени над 0,5 млн. лева още преди да стартира ОП „Паркиране и репатриране“ – за закупуване на репатриращ автомобил, за закупуване на софтуерна програма, за закупуване на скоби, за маркировки и т.н.
По време на заседанието на Общински съвет – Габрово не получих задоволителен отговор на въпроса си колко вдигания на леки автомобили има „паякът“ през 2021 г. Но със сигурност мога да обещая на габровци, че когато изтече календарната година ще настоявам да бъде направен пълен анализ за резултатите от дейността на предприятието „Паркиране и репатриране“. Какви и от какво са приходите, колко абонамента има, колко SMS-а са получени, колко вдигания са направени, колко глоби има и разбира се, какви са разходите. За да се види дали всички габровци не субсидираме тази дейност, а и да не забравяме, че нейното създаване пак беше със средства от нашите данъци.
– Габровци се интересуват какво породи необходимостта да бъдат съборени павилионите за цветя пред пазара в центъра на града, както и в неговия горен край и за какво ще бъдат използвани тези площи? Освен това хората, които пазаруват там, няма къде да паркират?
– Това е едната страна. Отделно „синята зона“ на пазара ще доведе до сериозно западане функционирането на габровския Общински пазар. Защото, за да отидеш да пазаруваш там със своя лек автомобил, най-малкото е необходимостта да дадеш и още един лев за паркиране. А във времето на сериозната криза, която настъпва и хората буквално броят всяка стотинка, която харчат, е пълно безумие да се товарят с допълнителни разходи.
Считам, че в Габрово по всякакъв начин се въвеждат пречки за извършването на различните дейности, включително и за нормалното функциониране на централния габровски пазар. А там се продават необходимите за габровци плодове и зеленчуци от търговци, както и от дребни земеделски производители от региона, които си плащат за използваните от тях площи.
Именно поради това, ние от БСП за България, сме категорично против разширяването на „синята зона“. Още повече, пак повтарям, че то е неаргументирано, без задълбочен анализ, абсолютно в ущърб на габровци.
Автор на интервюто, публикувано в бр.196, на 11 октомври 2021 година, е Стефка Бурмова.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Представиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве

Защитата от домашно насилие трябва да включва не само прекратяване на насилието и осигуряване на безопасност, но и възстановяване на жените и медицинска грижа за последствията от преживяното. Това беше акцентът на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Габрово, на която беше представен проект на тема „Последствия за женското здраве след преживяно домашно насилие“.
Проектът „Устойчиви местни общности за женско здраве“ е национална инициатива на Българската платформа към Европейското женско лоби, в която участват осем организации от различни региони на страната. Фондация F.L.Y. „Първо обичай себе си“ от Габрово е сред партньорите и поставя във фокуса на своята работа последиците от преживяното домашно насилие върху здравето на жените. Проектът е разработен в рамките на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност.
„Домашното насилие не е само насилие върху тялото, то е посегателство и върху здравето, достойнството, идентичността и бъдещето на жената“, каза Марина Ангелова, създател на фондация F.L.Y. „Първо обичай себе си“ и ръководител на проекта. По думите ѝ обществото често се концентрира върху видимите физически следи от насилието, но последствията за женското здраве могат да продължат дълго след прекратяването му.
Затова според Ангелова е необходимо да се говори за медицинската и психологическата подкрепа, както и за възможностите за възстановяване на жените, преживели насилие. Тя посочи, че през първите шест месеца на годината чрез консултативния център на фондацията са предоставени 58 безплатни консултации на пострадали лица, нуждаещи се от специализирана подкрепа по смисъла на Закона за защита от домашното насилие.
Дванадесет от случаите са били свързани с непълнолетни. „Здравето трябва да бъде част от разговора, част от диалога, част от защитата и част от превенцията“, заяви Ангелова. Тя подчерта, че прекратяването на насилието не означава автоматично прекратяване на последствията за пострадалата жена.
Според адвокат Даниела Райкова-Николова, координатор на проекта, преживяното насилие може да има дългосрочни последствия за физическото, психическото, сексуалното и репродуктивното здраве на жените. Цялата новина можете да прочетете оттук.

Новини
Започва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово

Започва изпълнението на проекта за „Основен ремонт на тротоари към бул. „Столетов“ в Габрово“ в участъка от производствената зона при Ceratizit до територията на „Рачо Ковача“ АД.
Обектът ще се изпълнява в рамките на две години, а целта е създаване на по-безопасна, удобна и модерна среда за пешеходците и всички жители, които ежедневно използват тази ключова градска артерия.
Проектът предвижда цялостна рехабилитация на тротоарните площи, като съществуващите бордюри към пътното платно се запазват, тъй като бул. „Столетов“ е част от републиканската пътна мрежа. Решенията са съобразени с автомобилния и пешеходния достъп до всички имоти, за да се гарантира нормално функциониране на зоната по време и след ремонта.
За повишаване на безопасността се предвижда изпълнение на тактилни ивици за внимание и насочване, разположени на пресичанията, автобусните спирки и основните пешеходни точки. Това ще улесни придвижването на хора със зрителни затруднения и ще подобри общата ориентация в пространството.
В рамките на проекта ще бъде изградено ново улично осветление. На кръстовището на бул. „Столетов“ и бул. „Хемус“ е предвидено и видеонаблюдение, което ще допринесе за по-висока пътна безопасност.
Проектът включва и подмяна на автобусни спирки с нови, осигуряващи по-добър комфорт и защита от атмосферни условия за пътуващите. Поради плътната мрежа от подземни комуникации в тротоарните зони възможностите за засаждане на дървета са ограничени.
Затова е предвидено озеленяване с храстовидна растителност, която ще осигури визуално отделяне на пешеходните пространства и ще допринесе за по-приятна и подредена градска среда.
Ремонтът на бул. „Столетов“ е изключително важна инвестиция в качеството на живот на жителите там. С обновяването на тротоарите, осветлението, спирките и пешеходните зони се създава по-сигурна, достъпна и удобна среда, която подобрява ежедневното придвижване на работещите в района, учениците, родителите и всички жители, които използват булеварда.

Новини
Парадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
Когато законодателната дейност се ръководи от популизъм и илюзията за „лесни решения“, крайният резултат почти винаги е противоположен на заявените намерения. Един от най-ярките и тревожни примери за това е секторът на хазартните игри. Под претекст за защита на уязвимите групи и превенция на зависимостите, крайните забрани и зле дефинираните рестрикции постигат само едно: изтласкват милиони потребители право в ръцете на сивия сектор и офшорните оператори, лишавайки държавите от милиарди евро приходи, а обществото – от реална защита.
Европейският шок: 91,6 милиарда евро в сенчестия сектор
Мащабът на проблема отдавна надхвърля рамките на отделни държави и се превръща в системен европейски колапс. Данните от мащабния 48-страничен доклад на Gaming Compliance International (GCI) за Campaign for Fairer Gambling (CFG) (септември 2026 г.) показват шокиращи реалности за европейския пазар (ЕС-27):
- 72% от пазара е нерегулиран: Общият брутен приход (GGR) от онлайн хазарт в ЕС възлиза на 128,0 млрд. евро, като колосалните 91,6 млрд. евро (72%) се генерират от нерегулирани оператори. За сравнение, легалният пазар държи едва 36,5 млрд. евро.
- Експлозивен ръст от +74%: Само между 2023 г. и 2025 г. нерегулираният пазар в ЕС се е увеличил със 74% — от 52,6 млрд. евро до 91,6 млрд. евро.
- Данъчна дупка от 22 млрд. евро: Пропуснатите данъчни постъпления за европейските хазни в резултат на сивия сектор се оценяват на 22,0 млрд. евро годишно (при средна данъчна ставка в ЕС от 24%).
- Източна Европа – епицентър на сивия пазар: Докато Западна Европа държи най-голям пазарен дял по обем (36,9 млрд. евро), Източна Европа е начело по дял на нерегулирания сектор с рекордните 81% (30,7 млрд. евро). В онлайн казино сектора нерегулираните играчи владеят 75%, а при спортните залози – 59% от целия оборот.
Заблудата на цензурата: 91% от съдържанието вече рекламира черния пазар
Най-критичният извод от доклада на GCI е числото 91%:
91% от хазартното съдържание, до което достигат потребителите в ЕС, промотира именно нерегулирания сектор.
Забраните за реклама в традиционните медии не намаляват излагането на аудиторията на хазарт, а пренасочват трафика:
- Мащабен обхват: Съдържанието, свързано с онлайн хазарт, достига до 121 милиона европейци, от които 88 милиона са пряко достигнати от нерегулирани оператори.
- Армия от посредници: Над 17 501 афилиейт партньори и над 6 238 нерегулирани оператори активно таргетират потребителите в ЕС чрез социални мрежи, инфлуенсъри, стрийминг платформи (напр. Kick), приложения и скрит маркетинг (cloaked ads).
- Превземане на пиратското съдържание: По време на Световното първенство по футбол 2026 г. цели 95% от пиратските онлайн излъчвания в Европа са показвали реклами на нелицензирани хазартни оператори (при общо 17,8 млрд. гледания на нелегални стриймове).
Битката вече се води много преди потребителят да отвори даден уебсайт – тя е в цялата дигитална екосистема. Когато легалните брандове са изтрити от регулациите, сенчестите структури заемат тяхното място без никакви скрупули.

Италианският експеримент: 7 години пълна забрана и катастрофален провал
Ако европейската статистика илюстрира мащаба, то Италия е примерът за това как се стига до него. През 2018 г. Рим прие декрета Decreto Dignità (Закон № 96/2018), с който от 1 януари 2019 г. наложи пълна забрана за реклама и спонсорство на всякакви хазартни игри.
Още тогава Бюджетната служба на италианския парламент (Servizio Bilancio, 19.07.2018 г.) изрично предупреди:
„Рекламата и спонсорството са единственият начин легалните оператори да станат разпознаваеми за играчите и да се разграничат от нелегалните оператори.“
Седем години по-късно данните на италианските институции показват пълен крах:
- Черен пазар за близо 30 млрд. евро: Изследване на университета LUISS и Prisma оценява нелегалния хазартен пазар в Италия на 29,8 млрд. евро, като 85% (25,4 млрд. евро) е онлайн.
- Минимален ефект върху защитата: Обсерваторията Nexus Data Room отчита, че само за първото тримесечие на 2026 г. над 4,5 млн. италианци са посетили нелицензирани платформи (над 13 млн. сесии). Каналът за контакт се премести от телевизията към Facebook, TikTok и Instagram, залети от агресивни реклами на сайтове от черния списък.
- Блокирането не работи: Италианската митническа и монополна агенция (ADM) отчита ежегоден ръст на спрените сайтове: 492 (2023 г.), 721 (2024 г.), 1 038 (2025 г.) и над 12 000 блокирани сайта от 2019 г. насам. ADM сама признава, че това единствено показва преминаването на сивия сектор към все по-гъвкави дигитални канали.
- Удар по спорта: Италианската футболна федерация (FIGC) определи забраната като „до голяма степен неефективна“ срещу пристрастяването и нелегалните залози, но довела до над 1 млрд. евро преки загуби за професионалния футбол.
Днес италианският регулатор AGCOM и ресорните министерства търсят изход от пазарната асиметрия и готвят законодателство за частично връщане на спортното спонсорство и въвеждане на режим за „отговорни търговски съобщения“.
Българският урок: Защо повтаряме доказано провалени мерки?
На фона на общоевропейския дял от 81% нерегулиран пазар в Източна Европа и краха на италианския модел, опитите в България за механично налагане на тотални забрани изглеждат като доброволно скачане в същия капан:
- Разрушаване на разпознаваемостта: Когато легалният оператор няма право да покаже лиценза, бранда и правилата си за отговорна игра, потребителят губи ориентация и не може да отличи безопасния от опасния сайт.
- Нулева защита за уязвимите: Нерегулираните платформи не спазват националните регистри на уязвимите лица, нямат верификация за пълнолетие и не гарантират изплащане на печалби.
- Финансов шок за спорта и медиите: Лишаването на медийния и спортния сектор от прозрачни спонсорски договори само засилва сивата икономика, без да намали присъствието на хазартни съобщения в социалните мрежи.
Решението: Устойчива регулация вместо популистки забрани
Водещите европейски икономики отдавна доказаха, че пътят не е забраната, а стриктният контрол:
- Германия: Прилага ясни часови пояси и ограничения на съдържанието чрез Държавния договор за хазарта (2021 г.).
- Испания: След ревизия на Кралски указ 958/2020 регламентира точни слотове за излъчване.
- Ирландия: Залага на часови ограничения и предварително съгласие (opt-in) от потребителите за дигитален маркетинг чрез Gambling Regulation Act 2024.
- Нидерландия: Изисква насочена реклама с възрастови филтри, гарантиращи, че младежите не се излагат на хазартно съдържание.
Хазартното търсене не изчезва със забрани върху рекламните пана или националните медии. То просто се пренасочва.
С 91,6 милиарда евро нерегулиран пазар в ЕС и 91% присъствие на нелегални оператори в онлайн пространството, урокът е кристално ясен: всяка крайна рестрикция срещу белия бизнес е безплатен подарък за черния пазар. България трябва да спре да повтаря чужди грешки и да заложи на строг надзор, цифрова грамотност и запазване на легалния канал за комуникация между държава, оператори и общество.
Източник на материала: Novini.bg
-
Новинипреди 7 дниПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди 6 дниГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново ще бъде домакин на престижен научен форум за стопанската история на България
-
Културапреди 6 дни„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър
-
Новинипреди 6 дниМедицинска грижа с Частна Манипулационна – Анелия Табакова
-
Любопитнопреди 5 дниЛазерна епилация Габрово – защо есента е подходящ момент да започнете?
-
Икономикапреди 5 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Икономикапреди 5 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане








