Свържи се с нас

Новини

Николай Григоров, БСП: Разширяването на „синята зона“ е неаргументирано и в ущърб на габровци!

Published

преди 5 години

on

Разширяването на „синята зона“ е неаргументирано, без задълбочен анализ, абсолютно в ущърб на габровци. Това заяви в интервю за габровския печатен ежедневник „100 Вести“ Николай Григоров, председател на групата общински съветници на БСП в местния общински съвет.

Остри коментари срещу въвеждането на платените зони за паркиране в Габрово се появиха в социалните мрежи, във връзка с разширяването на така наречената „синя зона“ в Габрово. На последното заседание на местния парламент е прието решение за „актуализация и разширение на зони за платено и безплатно паркиране на територията на гр. Габрово“ . Така в района на Драматичния театър се създава нова зона „Паркинг ул. „Баждар“ /връзка ул. „Чардафон“ – ул. „Скобелевска“/. В района на Административния център промените са в южната му граница – ул. „Съзаклятие“, ул. „Ванче Михайлов“ до пресечката с ул. „Добри Карталов“ и ул. „Априловска“. Нови зони за платено паркиране е паркингът откъм ул. „Юрий Венелин“ /градинката с Мечето/; Ул. „Ванче Михайлов“ от пресечката на ул. „Съзаклятие“ до пресечката на ул. „Добри Карталов“; В район 3 при паметника на Ран Босилек се създава нова зона: Паркинг Бюро по труда на ул. „Цанко Дюстабанов“; В район 5 Рачо Ковача също се създава нова зона – ул. „Янтра“ от пресечката с ул. „Цанко Дюстабанов“ до пресечката с ул. Радецка; В Район 6 /Шести участък/ новите зони са ул. „Цар Калоян“ от пресечката с ул. „Пенчо Славейков“ до пресечката с ул. „Николай Палаузов“; ул. „Николай Палаузов“ от пресечката с ул. „Цар Калоян“ до ул. „ Козлодуй“; Ул. „Козлодуй“ от пресечката с ул. „Николай Палаузов“ до ул. „Еким Цанков“; Ул. „Пенчо Славейков“ – от ул. „Цар Калоян“ до ул. „Опълченска“. В Район 7 /Дечкова къща/, се създава нова зона: паркинг Централен пазар между ул. „Еким Цанков“, ул. „Къкрина“ и ул. „Отец Паисий“. В Район 8 /Шипка – Орловска/, се създават нови зони: ул. „Дунав“, от пешеходен мост до ул. „Орловска”; Улица, свързваща осова точка 2082 от ул. „Дунав“ и осова точка 1429 от ул. „Орловска“. Създава се нов Район 9 Куклен театър с граници Изток – река Янтра, Запад – ул. „Македония“ и ул. „Лазар Донков“, Север – ул. „Съзаклятие“, ул. „Априловска“ и Юг – кръстовището между ул. „Юрий Венелин“ и бул. „Априлов“. Зони за платено паркиране в Район 9: „Ул. „Кирил и Методий“, заедно с прилежащия и паркинг от пресечката с ул. „Райчо Каролев“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“; Бул. „Априлов“ от пресечката с ул. „Райчо Каролев“ до пресечката с ул. Лазар Донков; Ул. „Иван Гюзелев“ ; Ул. „Елисавета Попангелова“; Ул. „Райчо Каролев“ от бул. „Априлов“ до ул. „Юрий Венелин“; Паркинг между ул. „Лазар Донков“ и ул. „Съзаклятие“. Определеният дневен и часови режим на работа на зоните за платено паркиране са от 09:00 часа до 17:00 часа в дните от понеделник до петък, с изключение на официалните празници.

За новите зони за платено паркиране в Габрово е разговорът на журналиста Стефка Бурмова с председателя на групата общински съветници от „БСП за България“ Николай Григоров.

– Какво е Вашето мнение като председател на групата общински съветници на левицата, г-н Григоров – като услуга за Общината, свързана със средствата, които ще се влеят в местната хазна, или тя е полезна за жителите на града?
– Разширяването на „синята зона“ в града в този момент, според мен и според групата общински съветници от БСП, е ненавременна и то без да е налице задълбочен анализ за нейното въвеждане. В никакъв случай това няма да доведе до подобряване на услугата, свързана с паркирането в централната градска част. Напротив, може би ще измести проблемите от едни улици към други.

– Бихте ли обяснили кое всъщност наложи нейното разширяване?
– На този въпрос не бих могъл да отговоря. Но най-простият коментар е, че управляващите желаят да увеличат приходите от тази дейност в Бюджета. Много е важно да се знае и това, че по време на същата тази сесия на ОбС – Габрово, по време на която се гласува разширяването на „синята“ зона, беше приет и Планът за устойчива градска мобилност. В него е записано буквално следното, че „разширяването на платените зони за паркиране трябва да става със задълбочен анализ“. Достигна се до парадокса, че управителят на това предприятие по време на сесията не успя да каже пред залата с колко места ще бъдат увеличени паркоместата след 1 декември 2021 г. Както не успя да даде смислено обяснение и какви приходи постъпват в местната хазна, и за какво се разходват те. Какви данъци се плащат върху тези приходи, какви и за какво са основните разходи на дружеството? Несъстоятелността, свързана с решението за разширяване на „синята“ зона, показва и липсата на всякакъв анализ за необходимостта от него.

Чрез това решение, според нас, просто се разширяват зоните и се търси увеличение на приходите, без да се отчитат интересите първо на живеещите в районите, които попадат в „синята“ зона, както и на работещите – включително държавни, общински служители, представители на дребния бизнес и т.н., които ежедневно са в централната градска част, тъй като работните им места са в нея.

А в Плана за градска мобилност пожелателно е записано, че трябва да се увеличават местата за обществените паркинги. В анализа за въвеждането на „синята зона“ такова нещо няма. Той е насочен единствено към печалбата, която ще има дружеството в края на годината, тъй като това е първата година, в която функционира тази „синя зона“. Между другото, предвидени са за въвеждане и още „сини зони“, вероятно за следващата година.

В Плана за градска мобилност пише и още нещо, което е пълен абсурд и лично за мен то звучи като подигравка с гражданите, а именно, че правото на паркиране в централната градска час е услуга, която трябва да се плаща, а не право. По този начин, според нас, гражданите се поставят в неравностойно положение – тези, които могат да плащат за паркиране, когато идват по работа, да пазаруват и прочие, и другите, които няма да могат. Същевременно разширяването на „синята зона“ трябва да върви успоредно с подобряването на услугата „обществен транспорт“. Такива мерки ние не сме видели.

Тоест, за да искаш гражданите да използват за своето придвижване алтернативни методи – пеша, велосипеди, електромобили, електротротинетки и т. н., а не леките си автомобили, първо трябва да има създадени условия за това. Да се види какъв е релефът на града и какви са условията за придвижване в него. Габрово е много дълъг град, с обособени квартали, а придвижването от един квартал до друг не е никак лесно, независимо от това дали желаем или не да ги създадем.

Между другото, понеже говорим за „синята зона“ и насърчаване използването на алтернативни методи за придвижване, никъде в аргументацията за въвеждането ѝ не срещнахме нещо, свързано с изграждане на стоянки за велосипеди или за електрически превозни средства. Тоест, предвидените зони за паркиране ще бъдат само за автомобили. Което, според мен означава, че не искаме да насърчаваме алтернативното придвижване. А това е пълен абсурд! Именно поради това групата съветници от „БСП за България“ гласувахме категорично против разширяването на „синята зона“.

Конфликтните буферни зони – там, където свършват досегашните и започва безплатното паркиране, само се изместват към съседната улица. А това не решава проблема. Тоест, ако приемем, че паркирането в централната част е услуга, тя в никакъв случай не е безусловна. Жителите, живеещи в района на платената зона, имат право срещу 10 лева на месец да паркират безплатно. Но забележете, ако си намерят свободно паркомясто и в тяхната си подзона. Ако не могат да намерят – трябва да отидат в съседната зона, в която на общо основание са длъжни да платят за времето на престоя си.

В някои улици, на които живеят много граждани с леки автомобили, броят на местата е драстично нисък в сравнение с броя на собствениците на леки коли. Дори да са платили месечната такса на Общината за правото да ползват паркинг до собствения си дом, те трябва да търсят другаде, където ще се наложи също да плащат, или да спрат колата си в другия край на града и да се прибират пеша.

Казвам това, защото никъде в последната година не се търси възможност за увеличаване на паркоместата, както и облекчение за живеещите в натоварените райони габровци.

– На централния пазар в Габрово вече има отредено място за изграждане на паркинг?
– Но никъде не се споменава, че този паркинг би могъл да бъде дву или триетажен, за да може той да се използва от повече граждани. Както и да има гратисен период за хората, които трябва да свършат определена работа в центъра – да отидат до банката, да си платят данъците или да свършат друга административна дейност. Такова нещо няма. Именно поради тази причина, ние считаме, че решението за разширяването на „синята зона“ е погрешно. То ще натовари финансово още повече гражданите, без да реши проблема. Разбираме, че въвеждането на всяка мярка струва пари, но когато се включва в стратегията насърчаване използването на електромобили, велотранспорта, ел.-скутери и т.н., нека погледнем колко електромобили например има в Габрово. Надали тяхната бройка достига 20. Да, този вид транспорт вероятно ще навлиза тепърва, но няма да бъде с толкова бързи темпове. Електромобилите са много скъпи и много малко хора биха могли да си ги позволят. Ел.-тротинетките и скутерите са добро средство за придвижване, но в топлите месеци.

– А как би могла да се придвижи с тротинетка примерно една жена с два сака покупки от пазара?
– Важно е да се подобри състоянието на градския транспорт, за да не идват габровци в центъра с автомобилите си. Както и да се търсят допълнителен брой паркоместа. Ние не можем да ограничаваме хората, заради това, че видите ли, дошли с колата си в центъра. Има хора, които живеят по кварталите, както и в близките села. Транспортът в момента не е редовен и ситуацията не ги устройва.

– В тази Стратегия говори ли се за таксиметровия транспорт?
– В нея никъде не се говори и за него. Съществува пълно противоречие между записаното в дългосрочната Стратегия и това, което се предложи като аргументация за увеличаване броя на платените паркоместа.

Лично аз не одобрявам така наречените „маршрутки“. Но видно е, че потребност от него има. А това идва да покаже необходимостта от усъвършенстване на обществения превоз. Да, направи се немалко за общинския пътнически транспорт – купиха се нови автобуси, продължава усъвършенстването на транспортната инфраструктура. Но когато търсим екологичен транспорт възниква отново въпросът защо бяха нарязани тролейбусите, унищожена наземната и подземна тролейбусна инфраструктура.

– А той, доказано, е най-екологичният транспорт. За запазването му в Габрово имаше подписка сред гражданите, както и протести?
– Управляващите от ГЕРБ на инат го ликвидираха, може би заради нечии частни интереси. Ликвидира се с лека ръка една инфраструктура без широко допитване, без сериозен анализ за последствията от тези действия. Но когато се разширява „синята зона“ и когато се товарят габровци с допълнителни такси, които трябва да плащат, проблемите не се решават. Защото живущите и работещите в центъра на Габрово ги има, и ще продължава да ги има. А същинската цел на тази зона е облекчаване движението в тази част на града.

– Да разбирам ли, че според Вас, нужда от създаването на общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ не е имало?
– Според мен, хората от Общинския инспекторат и представителите на КАТ можеха да вършат тази работа, без да се въвежда „синя зона“, защото всеки, който спира в нарушение на Закона и влиза в забранени за движение улици или спира върху тротоар, подлежи на санкции.

– Излиза, че разширяването на „синята зона“ е за увеличаване средствата, които влизат в общинската хазна, а не толкова за удобството на гражданите на Габрово?
– Абсолютно е така. За разширяването на „синята зона“, освен да се разчертаят къде ще бъдат паркоместата, практически предприятието друг разход няма да има. Ще припомня, че вече са похарчени над 0,5 млн. лева още преди да стартира ОП „Паркиране и репатриране“ – за закупуване на репатриращ автомобил, за закупуване на софтуерна програма, за закупуване на скоби, за маркировки и т.н.

По време на заседанието на Общински съвет – Габрово не получих задоволителен отговор на въпроса си колко вдигания на леки автомобили има „паякът“ през 2021 г. Но със сигурност мога да обещая на габровци, че когато изтече календарната година ще настоявам да бъде направен пълен анализ за резултатите от дейността на предприятието „Паркиране и репатриране“. Какви и от какво са приходите, колко абонамента има, колко SMS-а са получени, колко вдигания са направени, колко глоби има и разбира се, какви са разходите. За да се види дали всички габровци не субсидираме тази дейност, а и да не забравяме, че нейното създаване пак беше със средства от нашите данъци.

– Габровци се интересуват какво породи необходимостта да бъдат съборени павилионите за цветя пред пазара в центъра на града, както и в неговия горен край и за какво ще бъдат използвани тези площи? Освен това хората, които пазаруват там, няма къде да паркират?
– Това е едната страна. Отделно „синята зона“ на пазара ще доведе до сериозно западане функционирането на габровския Общински пазар. Защото, за да отидеш да пазаруваш там със своя лек автомобил, най-малкото е необходимостта да дадеш и още един лев за паркиране. А във времето на сериозната криза, която настъпва и хората буквално броят всяка стотинка, която харчат, е пълно безумие да се товарят с допълнителни разходи.

Считам, че в Габрово по всякакъв начин се въвеждат пречки за извършването на различните дейности, включително и за нормалното функциониране на централния габровски пазар. А там се продават необходимите за габровци плодове и зеленчуци от търговци, както и от дребни земеделски производители от региона, които си плащат за използваните от тях площи.

Именно поради това, ние от БСП за България, сме категорично против разширяването на „синята зона“. Още повече, пак повтарям, че то е неаргументирано, без задълбочен анализ, абсолютно в ущърб на габровци.

Автор на интервюто, публикувано в бр.196, на 11 октомври 2021 година, е Стефка Бурмова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Подобни теми:

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

преди 4 часа

on

05.10.2026

By

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Новини

Рачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала

Published

преди 7 часа

on

05.10.2026

By

Габровската бойна школа СК „Хоуп“ записа два успеха на Noto Fight Night 6. Галата се проведе на 2 октомври 2026 г. във Велинград. Организатор е Красимир Толупов. Срещите бяха излъчени на живо в YouTube канала на Max Fight.

Това беше първа изява в професионална гала вечер по ММА за двамата представители на клуба. И двамата победиха категорично, като принудиха съперниците си да се предадат в самото начало на срещите.

Михаил Пашов срещна Мюмюн Исмет. Заключи лост на лакътя (армбар) и го отказа в 1:48 минута. Точки не бяха присъдени (0:0). Пашов влезе в двубоя с агресивна и чиста тактика за предсрочен завършек.

Лазар Рачков излезе срещу Ники Желязков от СК „Беси“ / TEAM TOLUPOV. Показа игра на земята и самообладание. Във 2:16 минута приложи задушаваща хватка (триъгълник, Triangle Choke) и съперникът му се предаде. Победата е при равенство в съдийските карти (0:0).

Зад резултата стои екипна работа. Главният треньор Даниел Илиев заяви: „Изключително съм доволен от представянето на момчетата.

Заедно с моите колеги Мигел Акоста и Мирослав Няголов положихме много труд през последните месеци. Приложихме изцяло нови методики и стратегии в подготовката, които, както се видя на ринга, дадоха перфектен резултат. Тези момчета показаха, че имат огромно бъдеще.“

Зареди още

Новини

Нормативен хаос и икономически капан: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни и недомислени

Published

преди 8 часа

on

05.10.2026

By

Едва две години след шумно рекламираните промени в Закона за хазарта от 2024 г., управляващите предложиха изцяло нов Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ) с планирано влизане в сила от 1 януари 2027 г. Този нов проект разкрива хроничен институционален дефект: лансират се законодателни актове, които скоро след това самите им автори признават за неработещи.

Под предлог за „затягане на контрола“ и „защита на обществения интерес“, държавата лансира пакет от мерки, които не просто са юридически и икономически недомислени, а заплашват да постигнат пълен обратен ефект – фалити в легалния бизнес, дискриминация за българските медии, ощетяване на фиска и подаряване на пазара на нелегални офшорни оператори.

По-долу следва подробен разбор на петте най-деструктивни елемента в предложения правителствен акт:

1. Наземният сектор и новото облагане: Сбъркан онлайн модел върху локален физически бизнес

Проектът (§ 18, ал. 5 и 6, както и § 77) разгражда действащия десетилетия наред специален окончателен данък за игралните зали и казината (уреждан досега в ЗКПО според физическия капацитет и броя експлоатирани съоръжения) и го заменя с хибриден, практически непосилен модел:

  • 20% променлива част върху разликата между получените залози и изплатените печалби (GGR).
  • Високи минимални месечни прагове, дължими безусловно: не по-малко от 200 евро месечно за всеки игрален автомат/игрално място, 4 500 евро за игрална маса с рулетка и 1 000 евро за друго оборудване (чл. 30, ал. 5 и 6).
  • Драстични еднократни лицензионни такси: до 600 000 евро за казино и до 300 000 евро за игрални автомати в градове над 500 000 жители.

Защо това е концептуална и икономическа грешка?

1. Несъвместима пазарна логика: Законопроектът механично пренася модела на онлайн хазарта върху локална наземна дейност. Онлайн операторът работи с национален обхват, централизирана софтуерна среда и без обектови физически разходи. Физическата игрална зала оперира на конкретен адрес, в конкретен квартал или малък град, с строго ограничен локален клиентопоток и огромни постоянни разходи (наеми, охрана, заплати, осигуровки, сервиз).

2. Липса на предвидимост и за бизнеса, и за бюджета: Сегашният окончателен налог гарантира на държавата стабилни и прогнозируеми постъпления, обвързани с броя машини. При новия хибрид тежестта се дължи в пълен минимален размер дори при нулев оборот, слаб трафик или сезонен спад. Вместо стабилна данъчна база, фискът става заложник на волатилни месечни резултати и масови фалити.

3. Техническа ненадеждност на данъчната основа: Новият чл. 42а задължава залите и казината да осигурят автоматизирано отчитане в реално време на всеки залог и всяка печалба от всеки отделен автомат към сървърите на НАП. В страната работят десетки хиляди машини от различни поколения, софтуерни протоколи и конфигурации. Всяко забавяне в мрежата, техническо разминаване или прекъсване на връзката ще прави данъчната основа спорна, отваряйки вратата за манипулации, административен рекет и безкрайни съдебни дела.

2. Отстоянията и изискването за населени места над 10 000 жители: Екзекуция на заварени инвестиции

Чрез § 75 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта се въвежда императивен краен срок: до 30 април 2027 г. всички лицензирани организатори на игри в зали и казина да представят пред НАП документи за съответствие с чл. 4, ал. 6 (локация единствено в градове с над 10 000 жители) и чл. 44, ал. 1 (минимум 300 метра отстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги). Ако не го направят, по силата на чл. 86, ал. 1, т. 9 лицензът се отнема окончателно.

Защо това представлява груб правен произвол?

  • Удар по правната сигурност (чл. 19 от Конституцията): Лицензът е стабилен индивидуален административен акт. Въз основа на законно издадени лицензи предприятията са инвестирали милиони, сключили са дългосрочни договори за наем, закупили са апаратура и са наели десетки хиляди служители. Държавата на практика променя условията със задна дата, обезценявайки легални инвестиции без компенсаторен механизъм.
  • Липса на възможност за обективна адаптация: Бизнесът няма как да премести детска площадка, градина или читалище, нито да увеличи населението на дадена община над 10 000 души. Кумулативното действие на тези две изисквания оставя буквално единични разрешени точки в държавата, концентрирайки дейността в шепа големи градове и гранични курорти.
  • Фискален колапс и бум на тайния хазарт: Изтласкването на легалния наземен сектор не премахва търсенето. То автоматично отваря вратата за нелегални подземни казина и клубове, където няма нито възрастов контрол, нито мерки срещу изпирането на пари, нито приходи за бюджета. Държавата губи стотици милиони левове от данъци, осигуровки и лицензи, излагайки се на лавина от дела за обезщетения по ЗОДОВ и правото на ЕС.

3. Онлайн рекламата: Пълна забрана, подарък за дигиталните гиганти и ликвидация на българските медии

С предложения § 8 от проекта (чл. 10 ЗХ) държавата предвижда тотална, обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, търговски марки и знаци под каквато и да е форма, с изключение единствено на фасадите на самите обекти, собствените сайтове на организаторите и ДП „Български спортен тотализатор“. Паралелно се прекратява действащият лицензионен режим за афилиейт сайтовете (§ 79).

Защо тази забрана е неработеща и вредна?

  • Институционално признати пороци: Дори Администрацията на Министерския съвет (АМС) в официалното си становище по частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) подчертава, че медиите и рекламните агенции са скандално пропуснати като засегнати страни, липсват данни за финансовото въздействие и липсва анализ на риска от деканализация.
  • Дискриминация спрямо българския бизнес: НАП и СЕМ могат да глобяват с драстични санкции (до 50 000 евро по § 52) единствено българските медии, новинарски сайтове и агенции. В същото време държавата е абсолютно безсилна пред глобалните дигитални платформи като YouTube, Meta, TikTok, Telegram, Discord, VPN услуги и чуждестранни офшорни сайтове. Рекламните бюджети просто ще напуснат страната и ще финансират чужди платформи.
  • Удар по спорта: Въпросът как ще се финансират водещи футболни клубове (включително ЦСКА и Левски) и федерации остава без отговор. Предложената опция за преотстъпване на 1–2% от таксите към НАП (§ 18, ал. 12) е символичен и пожелателен инструмент, който няма как да компенсира спирането на спонсорствата и медийните договори.
  • Урокът от международната практика: Както официално призна вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз, в държава с пълна забрана на хазарта пазарът на нелегални онлайн залагания достига между 20 и 60 млрд. долара годишно – осъществяван изцяло през външни платформи. Забраната в България само ще изтрие границата за потребителя между легален, регулиран български сайт и рисков офшорен субект.

4. Изискването за локален сървър: Илюзия за контрол и нарушаване на Регламент (ЕС) 2018/1807

С § 5, т. 1, б. „а“ и § 31 правителството премахва възможността централната компютърна система (ЦКС) и комуникационното оборудване на операторите да се намират на територията на друга държава от ЕС/ЕИП или Швейцария. Досега действащият механизъм – ЦКС в държава от ЕС плюс контролен локален сървър (КЛС) в България за огледален запис и контрол на НАП/ДАНС – се зачерква в полза на задължително физическо разполагане на цялата основна инфраструктура у нас.

Защо това е груба грешка?

1. Нарушение на европейския Регламент за свободно движение на нелични данни: Член 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1807 изрично забранява националните изисквания за локализиране на данни. Изключения се допускат единствено по съображения за „обществена сигурност“ при стриктна пропорционалност, като административното или фискално удобство не са валидни основания.

2. Няма контролен дефицит в действащия режим: Българската нормативна уредба и в момента задължава операторите да подават всяка трансакция в реално време, да пазят пълна информация за сесии, депозити и печалби на контролния локален сървър и да предоставят неограничен отдалечен достъп на НАП. Физическото преместване на хардуера на територията на България не носи нито един байт допълнителна информация.

3. Технически рискове и киберсигурност: Принудителната изолация на българския сегмент изисква дублиране на системи, чупене на глобални клъстери за сигурност, нарушаване на процедурите за бекъп и реакция при аварии (Disaster Recovery). Освен това липсва изричен технически преходен срок в § 71, което поставя функциониращи оператори в правен вакуум.

5. Място на стопанска дейност в България: Данъчна фикция в пряк сблъсък с чл. 56 ДФЕС

С новите ал. 6 и 7 на чл. 6 от ЗХ (§ 5 от проекта) се въвежда задължение чуждестранните лицензирани оператори от ЕС да осъществяват дейността си единствено чрез място на стопанска дейност в България, регистрирано в БУЛСТАТ. Проектът директно постулира законова фикция: притежаването на лиценз за онлайн залагания автоматично „се смята“ за дейност чрез такова място.

Защо тази конструкция е недопустима?

  • Грубо погазване на свободата на предоставяне на услуги: Според константната практика на Съда на ЕС (СЕС), изискването за задължително установяване в приемащата държава е самото отрицание на свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС (дело 205/84, Комисия с/у Германия).
  • Фискалните амбиции не оправдават ограничаването на пазара: В емблематичното дело за хазартни услуги Dickinger and Ömer (C-347/09) Съдът на ЕС категорично постанови, че мерки, чиято единствена цел е максимизиране на публичните данъчни приходи чрез натиск за местно седалище или установяване, са несъвместими с правото на Съюза.
  • Пренебрегване на СИДДО: Правната фикция в български закон не може да дерогира Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 13 от ЗКПО международните спогодби имат примат, а те изискват реални материални критерии за място на стопанска дейност, а не административно спуснати декларации.
  • Наличие на по-леки алтернативи: Държавата има на разположение всички съвременни инструменти за данъчен контрол в рамките на ЕС – от банкови гаранции и отделно счетоводство до обмен на данъчна информация по Директиви 2011/16/ЕС и 2010/24/ЕС. Замяната им с принудителна лицензионна бариера е юридически необоснована и ще въвлече страната в наказателни процедури от Европейската комисия.

Заключение: Пътят към съдебни искове за стотици милиони евро

Предложеният Проект на ЗИД на Закона за хазарта е пример за законодателен волунтаризъм, при който липсват елементарни икономически анализи и оценка на въздействието. Приемането му в този вид създава директни рискове за държавата:

1. Неприложимост по Директива (ЕС) 2015/1535: Тъй като се въвеждат нови технологични правила и изисквания за услуги и локализация на данни, България е длъжна предварително да нотифицира проекта пред ЕК с 3-месечен период на изчакване. Неспазването на тази процедура прави нормите неприложими спрямо бизнеса (дела CIA Security, Unilever Italia).

2. Отговорност за вреди по правото на ЕС: При доказано нарушение на свободите по чл. 49 и чл. 56 ДФЕС и чл. 16 и 17 от Хартата на основните права, засегнатите лица могат да заведат искове срещу държавата по чл. 203 от АПК и ЗОДОВ за пълно обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи.

Вместо стабилност и защита на уязвимите групи, предложеният проект ще донесе съдебен хаос, ликвидация на български бизнеси и разцвет на нелегалния хазартен сектор. Единственото разумно решение е пълното оттегляне на проекта и стартиране на широк експертен дебат с участието на икономисти, технологични специалисти и представители на засегнатите сектори.

Източник: Novini.bg.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица