Свържи се с нас

Новини

Тъжна вест: Напусна ни Христо Елмазов

Published

on

На 9 септември на 75-годишна възраст почина Христо Елмазов. Той е добре познат на габровската общественост и ще бъде запомнен със своето добро отношение към хората.

„Добрите хора са като семената на нивите, където се раждат истинските плодове на живота. Той имаше голямо сърце и обичаше да служи на хората! Беше невидим, а делата му тихи.

Когато му върнаха парк Градище след 1993 година той сподели поляната с габровци и до ден днешен всички мислят, че е държавата собственост. Години наред поддържа своето място, споделяйки го със всички, а насреща получаваше едно нищо претенции от хора и укори.

Това не го спря да следва избора си Градище да е за всички. Желанието във времето на хора да купят Градище, строят хотели и каквото се сеща човек, не се случи, защото Той искаше неговото място да е споделено пространство.

Живееше трудно и бедно, да бедно, но беше по богат от всички богати хора, които познавам. Такъв Човек беше Баща ми Христо Елмаза, като диамант заровен в земята си и живееше за другите, светейки със светлината на своята неразбрана щедрост.

Не познавам много такива хора, но макар и рядък вид имаше го! Та това са Големите и в цялата им рядкост те са като солта на земята, не можем без тях“, написа по повод загубата дъщерята на Христо Елмазов – Ивелина Елмазова.

„Отиде си „Странжата“ на габровската култура! Напусна ни Ичо Елмаза и отиде там, където пак ще се види с габровските зевзеци и ще им сипе по едно, защото ги обичаше! Сигурно вече е намислил, къде ще ни събира пак след време! Бог да го прости и светла му памет!“, сподели в социалната мрежа друг негов голям приятел арх. Иван Николов, бивш председател на Общински съвет – Габрово.

„Сигурно като иде горе, първо ще спретне една хубава кръчма за небесните дейци на културата, ще им сготви нещо вкусно и ще им налее по една голяма ракия, щото горе, вероятно, малки работи няма.

После ще си намери пак едно умно магаре, с което ще си говорят за хорските работи и ще събере ято кокошки, дето ще кълват от звездното просо. Като му остане време, ще надниква над неговата поляна на Градище, дето беше повече на хората, за да види, тичат ли деца, сядат ли големи да си почиват и говорят.

Ще нагледа овошките, които е ашладисал, пак хората да ги ядат. Сигурно вече са го посрещнали баща му Иван Елмазов, Емил Елмазов, Стефан Северин и още свестни хора. А ние ще кажем, че тръгна Добър човек, не велик, защото добрият е по-високото отличие. Лек да ти е пътя, Христо. И да знаеш, че ти беше много хубава копривената супа на Горското ханче“, написа журналистът Светлана Кацарска в свой пост в социалната мрежа.

Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ изказва най-искрените си съболезнования на близките и приятелите му!

Дълбок поклон пред светлата му памет!

За всички приятели и познати, които искат да изпратят Христо Елмаза в последния му път, могат да го направят на 12 септември, неделя, от 13.00 часа в църквата „Успение на Пресвета Богородица“, където ще се състои поклонението.

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица