Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“.  Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на  апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя   изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.

Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.

Енергоразпределителното дружество, опериращо и в област Габрово, алармира своите клиенти за пореден опит за телефонна измама от името на компанията. Сигнал за подобно обаждане е постъпил от клиенти на компанията във Варна. 

Потърпевшите съобщават, че са получили обаждания от скрит номер от лица, представящи се за служители на енерго дружеството. Измамниците твърдят, че е засечен проблем с електромера на клиента и предупреждават, че ще изпратят екип на адреса. В замяна изискват заплащане на място за „услугата“.

Компанията категорично заявява, че няма практика да се обажда на свои клиенти от скрити номера, а всички телефонни обаждания от служители се извършват единствено от официалния национален номер 0700 161 61. Освен това заплащането на услуги е възможно само в Центровете за обслужване на клиенти. 

Дружеството призовава своите клиенти да бъдат особено внимателни и да не се доверяват на подобни обаждания. При съмнения за злоупотреба с името на компанията могат да сигнализират незабавно на 0700 161 61 или да се обърнат към органите на реда.

Априлци направи още една решителна крачка към сбъдването на дългогодишна своя мечта – изграждането на туристически лифт до връх Марагидик. Днес, 19 август, кметът Тихомир Кукленски посрещна министъра на туризма Мирослав Боршош, за да обсъди бъдещето на туризма в региона.

На срещата присъстваха още представители на общината, местни хотелиери и собственици на къщи за гости, а централна тема бе именно проектът за модерно съоръжение, което може да промени из основи достъпността до Балкана. Още с пристигането си министърът остана впечатлен от природата на района. Гледайки кадри от Априлци през четирите сезона, той възкликна с усмивка: „Това изкуствен интелект ли е?! Много е красиво!“

Думите му зададоха тон на разговора, който бързо изведе на преден план основния проблем – трудният достъп до планината. „Колкото е по-ненаселена една планина, толкова по-опасна е“, отбеляза Боршош и подчерта, че целта е Балканът да бъде отворен за повече хора, а не затворен.

Министърът акцентира и върху екологичните ползи – просеките могат да играят ролята на противопожарна защита, а изкуственият сняг да подпомага напояването на почвата. Той сравни българската практика с европейската, като отбеляза: „Само 250 километра писти има в България!? Германия и Австрия имат 10 000 километра, а не съм чул да има екологичен проблем.“

В изказването си Боршош подчерта, че Априлци вече разполага със стабилна леглова база, но за да се превърне в истински туристически център, му е необходима инфраструктура. В този смисъл лифтът до Марагидик може да се окаже ключов – да превърне региона в достъпен, четирисезонен курорт, отворен за семейства, възрастни, любители на планинското колоездене и всички, които търсят близост до природата.

Не по-малко важно е и наличието на широка обществена подкрепа за проекта. „Виждам като напълно реално Априлци да развива четирисезонен туризъм“, каза министърът, добавяйки: „Поемаме ангажимент към региона, защото сте много упорити и си преследвате целите.“

Така проектът за лифт Марагидик се очерта не просто като инфраструктурна инициатива, а като кауза – да се отвори Балканът за всички поколения, да се задържат младите хора в региона и да се даде на възрастните надежда и достъп до планината, която обичат.

„Априлци вече гледа напред с нова увереност. Балканът е висок, но не трябва да бъде бариера. Лифтът е шанс върховете да станат достижими за всички“, заяви кметът Тихомир Кукенски.