Свържи се с нас

Култура

Работата на архивиста през годините – поглед отблизо

Published

on

Отбелязването на 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви е добър повод да отправим поглед към дейността на архивистите – движещата сила на архивната система.

В резултат на Указ за създаване Държавния архивен фонд на Народна Република България от 10 окт. 1951 г. постепенно в цялата страна са организирани държавни архиви. Със създаването на Държавния архивен фонд (ДАФ) се определят основните принципи за централизирано организиране на архивите от държавата, организацията на държавните и учрежденските архиви, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение и др. В състава на ДАФ са включени всички документи с научно, политическо и обществено-културно значение, независимо от времето на създаването им, съдържанието им и начина на тяхното оформление. Съгласно хронологичния принцип за принадлежност към определена историческа епоха, ДАФ се дели на две епохи, с разграничителна дата 9 септ. 1944 г. След настъпилите обществено-политически промени през 1989 г. се налага необходимостта от актуализация на методическата и нормативната база на архивната система. Особено важно е да бъде комплектувана и съхранена документацията на ликвидирани и приватизиращи се предприятия, на политически партии и др. През 2007 г. е приет Закона за Националния архивен фонд (НАФ), с който се определя съвременният статут на Държавна агенция „Архиви“. Променена е и структурата на Агенцията, като от 2010 г. 27-те държавни архива в страната са включени в състава на 6 регионални дирекции със седалища в София, Бургас, Варна, В. Търново, Монтана и Пловдив.

Служители на Държавен архив – Габрово, 1964 г.

Окръжният държавен архив – Габрово е създаден на 1 окт. 1959 г., след като по силата на административната реформа от началото на годината градът става окръжен център и развива дейност на територията на бившите Габровска, Дряновска и Севлиевска околии.

Една от най-важните задачи на архивите е комплектуването и правилното съхраняване на документите. Предпоставка за правилното организиране на тези дейности е единната методическа база. През 1982 г. е издаден първият Методически кодекс, който съдържа указания за комплектуването, отчетността, съхранението и използването на документите от държавните и учрежденските архиви. Основните източници за комплектуване са държавните и общинските институции. Приемането на документите на тези основни фондообразуватели е свързано със значителна методическа дейност от архивистите: оказване на помощ за организиране на деловодството и учрежденския архив, изготвяне на номенклатура на делата и внедряването й, назначаване на постоянно действаща екпертна комисия, научно-техническа обработка на документите и др. Сериозно внимание се отделя и на систематизирането на фондове от личен произход. В Указание за комплектуване на такива фондове от 1973 г., се посочва, че архивистите трябва да проявяват такт и умение в контактите си с хората, да използват индивидуален подход и способност да убеждават за необходимостта от запазване и предаване на документите в архив. Дават се насоки за работата на специалистите за привличане на сътрудници, които да издирват документи от областите, в които са работили, да се състави план за работа с фондообразувателите, да се създаде картотека на доброволците с данни за посетените от тях лица. Предвидено е тяхното поощряване чрез връчване на грамоти, благодарствени писма и адреси, както и привличането им за участие в популяризаторските изяви на архива. С помощта на доброволните сътрудници Илия Габровски, Христо Джермански, Борис Георгиев, Димитър Терзиев, Мария Семерджиева, Мария Фомова, Елена Димова, Минчо Ковачев и др. са издирени и комплектувани много фондове и отделни документи от личен произход.

Служители от група за обработка на документи, 1979 г.

Габровският архив е сред най-добрите в страната по обем на съхраняваната документация, нейното използване, разкриване и популяризиране. Съществен принос за това има създадената през 1960 г. група за научно-техническа и тематична обработка на архивните документи. Благодарение на усилената дейност на архивистите Димитър Кудев, Нено Калпазанов, Петър Мерджанов, Ганчо Никодимов, Борис Досев, Васил Драшков, Христофор Рибарев, Асен Бояджиев и др. са спасени от унищожаване десетки фондове. Научно-техническата обработка е важно условие за пълноценното използване на документите, чрез съставянето на инвентарни описи се улеснява търсенето на потребителите на нужната им информация. В Инструкция за научно-техническа обработка на документите в държавните архиви от 1966 г. за първи път са разработени въпросите за експертизата по ценността на документалните материали. Много важна е и контролно-методическата дейност. Архивистите осъществяват периодично контрол над фондообразувателите чрез оказване на методическа помощ по въпроси, свързани с организирането на деловодната им дейност и чрез извършване на планирани проверки в самите учреждения за установяване начина на съхранение и състоянието на документите.

Друг аспект от архивната дейност е съхранението и опазването на документите. Като носител на историческата памет и част от културното наследство на страната, Националният архивен фонд е обект на постоянни грижи от държавата. Затова има разписани конкретни изисквания и правила за правилното съхранение и използване на документите, които не са променени съществено през годините. От Указание за режима на съхранение, начина на подреждане и запазване на документалните материали в архивохранилищата на държавните архиви от 1969 г. научаваме, че служителят, който е завеждащ архивохранилище има задължението системно да проверява състоянието на документите, да следи санитарно-хигиенния ред и температурно-влажностния режим. Помещенията на архивохранилищата трябва да са изолирани от влага и светлина, да са добре вентилирани и обзаведени със стелажи от метал, почистват се основно два пъти годишно и веднъж месечно се хигиенизират от всички служители. Съгласно Указанието, държавните архиви изготвят правилници за вътрешния ред и противопожарната безопасност.

Студенти от Латвия на стаж в Държавен архив – Габрово извършват дейности по дигитализация, 2016 г.

Важна задача на архивните работници е популяризирането на съхраняваното документално богатство чрез публикуване на ценни източници за българската история. Резултат от тази дейност са печатните издания на Габровския архив: „Пътеводител на фондовете за периода 1763-1944 г.”, Сборник „Из документалното наследство на Габровския край“ (1984), каталози, библиографии на отделни личности, тематични списъци, прегледи на архивни фондове и др. През 1999 г. по повод 40-годишнината от създаването на архива е проведена научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово и други градове“. Докладите от конференцията са издадени през 2002 г. в сборник с научни съобщения „Из документалното наследство на Габровския край“ – том II. През 2001 г. излиза от печат книгата „Записки – кондика на Дряновския манастир“ на йеромонах Пахомий Стоянов, съхранявана в оригинал в архива. През 2003 г. е преиздадена първата печатна история на Габрово „История на града Габрово и Габровските въстания“ на братя Христо и Петър Гъбенски, допълнена с изследвания по документи съхранени в архива. Същата година е отпечатан справочникът „Почетните граждани на Габрово 1878 г. – 2003 г“. За двете издания, през 2003 г. архивът е награден със Златен Хирон на Годишните награди на Община – Габрово и грамота за принос в развитието на града. В периода 1993 – 2004 г. габровският архив издава вестник „Реликви“. Отпечатан е и вестник „Първата“, посветен на 75-годишнината от смъртта на д-р Тота Венкова (1996).

През годините са публикувани множество статии в местния печат за различни исторически теми и събития. Добрата популяризаторска практика продължава да се развива и обогатява с използването на съвременните технически средства. Установени са добри взаимоотношения с обществените институции. В резултат на ползотворното сътрудничество с Областна администрация – Габрово, от 2012 г. се издават календарите от историческата поредица „Дързостта да бъдеш първи“. Съвместно с Община Габрово, през 2020 г. Държавен архив реализира изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков и на 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град. Благодарение на постоянно извършваната от служителите дейност по дигитализация на архивни документи, достъпни за всички потребители в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), се предоставят възможности на много хора да използват богатия информационен фонд на архива. ИСДА дава възможност на читателите да се запознаят освен с дигитализираните документи, и с фондовата наличност на всички архиви в системата на Държавна агенция „Архиви“.

Паспортизация (проверка на документите) в архивохранилище, 2017 г.

Важната роля на Габрово за политическото, икономическото и културното развитие на региона е предпоставка за наличието на богато документално наследство с важно значение за местната и националната история, съхранявано в Държавен архив – Габрово. Ежегодно архива се обогатява с постъпления на ценни документи чрез даренията на лични фондове и частични постъпления. Затова нашата институция е търсена и полезна за много научни работници, ученици и студенти. Усилията на служителите са насочени към утвърждаването му като публична институция, която предоставя на потребителите съхраненото документално богатство на Габровска област. Утвърденото през годините ползотворно сътрудничество с държавни, общински, културни институции и неправителствени организации е израз на заслуженото доверие към Държавен архив – Габрово.

Автор: Даниела Ст. Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Изложба показва „Свещените букви, които разказват истории“

Published

on

В навечерието на 24 май областният управител на Габрово Ралица Манолова откри изложба с творбите на участниците в конкурса „Свещените букви, които разказват истории“. Инициативата е посветена на деня на Светите братя Кирил и Методий, българската просвета и култура и на славянската писменост.

В рамките на събитието Ралица Манолова връчи грамоти и награди на отличените Тереза Митева – 5 кл. ОУ „Стефан Пешев“ Севлиево, Микаела Чепелева – 4 кл. ОУ „Иван Вазов“ Габрово и Михаела Василева – 2 кл. СУ „Васил Левски“ Севлиево и благодари на всички участници.

„Да видим буквите – изрисувани, красиви, вдъхновяващи, претворени на листа през погледа на децата – това е нещо, което ни мотивира да продължаваме напред и да се стараем бъдещето, което заедно създаваме да е още по – красиво и мотивиращо заради нас и всички след нас…“ – сподели областният управител.

Специална награда беше присъдена и от народния представител Богомил Петков на Рая Керемидчиева – 1 кл. СУ „Райчо Каролев“. Той поздрави участниците и им пожела да не спират да творят и мечтаят и обеща винаги да дава своята подкрепа за подобни събития, които популяризират знанията, културата и изкуствата. Поощрителни награди и нещо много специално, което всеки ученик в миналото е искал да го отличава, а именно званието „благочинник“ – получиха специално от Националния музей на образованието Никол Димитрова – 10 клас, СУ „Отец Паисий“ Габрово , Анастасия Тотевска – СУ „Васил Левски“ Севлиево и Михаела Александрова – 4 кл. ОУ „Неофит Рилски“ Габрово.

Своят музикален поздрав към гостите отправи Илина Друмешка, която изпълни „Излел е Делю Хайдутин“, а малката Марина от ДГ „Радост“ рецитира прекрасни стихове от Никола Фурнаджив, посветени на Светите братя Кирил и Методий.

Ученици от Национална Априловска гимназия представиха христоматичния текст на Надежда Драгова „Кой е създал нашите буквите“. Конкурсът „Свещените букви, които разказват истории“ се организира от Областна администрация – Габрово с подкрепата на Регионално управление на образованието – Габрово и Национален музей на образованието.

Участие в него взеха повече от 150 деца от цялата страна, а жури с представители от организаторите оценяваха творбите по критериите, които бяха зададени.

Инициативата цели да насърчи общуването с книгите и да провокира децата към ръкопис и четене. Всички изпратени рисунки са изложени в Национален музей на образованието, където посетителите ще могат да ги разгледат до края на м.май.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Носител на колективна Нобелова награда за мир представи своя книга в Габрово

Published

on

Носителят на колективна Нобелова награда за мир, проф. Михаил Харалампиев представи книгата си „Време за мъже“ пред габровци. В навечерието на 24 май – празника на българската култура и книжовност, в Националния музей на образованието – Габрово беше представена интересна книга.

Авторът проф. Михаил Харалампиев е полковник от Българската армия, инженер-химик, спортист. Роден през 1943 г., той израства в с. Враниловци и завършва със златен медал Текстилния техникум в Габрово. Дипломира се във Висше военно училище „Васил Левски“ и Висш химико-технологичен институт – София. Специализира в Москва. В периода 1967-1996 г. служи като офицер от Химическите войски на Българската армия, заема високи командни длъжности.

След спечелен конкурс, през 1993 г. преминава курс на обучение за международен инспектор към Организацията за забрана и унищожение на химическото оръжие (ОЗХО) към ООН, във Великобритания. По-късно завършва и курс за инспектори към ОЗХО във Военнохимическата академия на САЩ. Следват специализации в Кралство Холандия, САЩ, Русия и др. От 1997 до 2005 г. е инспектор и ръководител на инспекционни групи към ОЗХО. Утвърден е за професор през 2000 г.

Носител на колективна Нобелова награда за мир от 2013 г. като част от Организацията за забрана на химическите оръжия. Проф. Харалампиев е и активен спортист-бегач. През 1959 г. става окръжен шампиона на крос 1500 м за юноши младша възраст в Габрово. Участник в маратони в Париж, Амстердам, Барселона, Лондон и др. Организатори на събитието бяха Комитет „Памет Габровска“, Клуб „Гражданска защита“, Национален музей на образованието и Държавен архив – Габрово.

В непринудена атмосфера, авторът разказа за дългия си професионален път, в който е прелетял земното кълбо около екватора 15 пъти, срещал се е с много и забележителни личности, спомогнал е с дейността си запазването на екологичното равновесие на Земята чрез унищожаването на химическо оръжие, направи фактологически подкрепен анализа на политическата, икономическата и военна обстановка в света.

Книгата и забележителната личност на проф. Харалампиев бяха представени от о.з. полк. инж. Недьо Радев от Клуб „Гражданска защита“ и г-жа Милка Пурел от Комитет „Памет Габровска“.

Прекрасен музикален поздрав поднесе талантливата Божидара, възпитаничка на музикалния педагог Румелия Алексиева.

Събитието уважиха освен съорганизиращите страни, също и представители на Дружеството на писателите – Габрово, Дружеството на запасните офицери – Габрово и Женско Благотворително дружество „Майчина грижа“, роднини на автора, както и негови съученици от с. Враниловци и Габрово, колеги от Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново и общественици.

Автор: Цветомира Койчева, началник на Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Как се е празнувал в миналото 24 май в Габрово?

Published

on

За празнуването на 24 май в началото на XX век, разказват спомените на учителя в Априловска гимназия Павел Йовчев, които днес Държавен архив – Габрово прави публични за широката общественост.

„За настроенията и вълненията на нашите предшественици, за празника и духа на 24 май се връщаме назад във времето чрез спомените учителя по естествена история в периода 1907-1932 г.

Училищният празник на 11 (24) мй, в който се чествува паметта на на Кирила и Методия, в Габрово по традиция се празнува всяка година по един и същи начин.

Ето как бе отпразнуван този ден през 1908 г. Учениците не носеха формено облекло. На 10 май-стар стил, по задължение всички ученици донесоха в гимназията цветя за венци, с които окичиха класните си стаи. Един голям венец поставиха над входната врата на гимназията. На най-добрите ученици се раздадоха знамена. Била е заведена практика, всеки клас и паралелка да си има свое знаме.

Пристигнаха учениците и ученичките от всички училища в града, носейки своите знамена. В Габрово имаше Девическо петокласно училище, Стопанско трикурсно и Техническо училище. Учениците и ученичките бяха подредени под строй – нямаше учител по гимнастика (физическо възпитание). Поканени бяха кмета, училищното настоятелство, родителите на учениците, чиновници и свободни граждани дошли да вземат участие в това всенародно тържество.

Според обичая, отслужи се молебен, в който се поменаха имената на Априлов и на всички починали учители. След тази церемония, един учител произнесе реч за голямото историческо и културно значение на великото дело на славянските просветител Кирил и Методий. Ученици и ученички изнесоха декламации за прослава на скъпите за нашия народ първоучители. Ученическият хор изпя подходящи за случая възторжни песни. Екна химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви”.

След това тържество започнаха игри-хора от учениците, отделно – ученичките. На тези хора вземаха участие учители, учителки и граждани. Някои ученици, по-решителни вдигаха директора на ръце и го молеха да разреши да не се учи другия ден. Разрешението се разнесе бързо и зарадва много най-вече мързеливите ученици. Учителите поканиха гражданите да заповядат в салона на гимназията. Много граждани се отзоваха на поканата. Тук те се запознаха с учителите. Весели и засмени си разправяха разни случки и анекдоти из ученическия си живот, за техните учители, другари и пр. Те бяха поканени със сладкиши, бонбони, а желаещите и с разни напитки.

Като благодариха и поздравиха учителите за стореното от тях по изнасяне на това тържество, гражданите останаха доволни, ръкуваха се и се разделиха с учителите.

В 2 часа след обед, учениците се събраха в двора на гимназията, от гдето под строй с учителите си отидохме в местността „Падало” (там нямаше още никакви здания, нито гара, която се откри през месец август 1912 година) (днес е квартал на Габрово, жп гарата е открита на 29 ян. 1912 г., бел. Държавен архив – Габрово).

Тук пристигнаха учителите със своите ученици от всички училища в града, родителите на учениците, граждани-мъже, жени, деца, същински панаир. Още преди обед бяха заели местата си разни продавачи на кестени, фъстъци, семки, сладкиши, сода, лимонада, боза, плодове, череши, какво ли не. Училищното настоятелство раздаде на учениците от основните училища сусамени кравайчета.

Тук се залюляха кръшни хора от учениците. Някои по-смели и нахални ученици, вдигаха Директора да им разреши да играят смесени хора. До тогава това нещо не се позволяваше. Сега за първи път им се разреши. Свири им градската духова музика, а учениците-с цигулки, китари, акордеони, не липсваше и гайда. Игрите и веселието продължиха до вечерта. Весели и доволни учениците с песни си разотидоха по домовете. Тъй завърши училищния празник, в който се чествува паметта за делото на Кирила и Методия. Ученическа духова музика нямаше. Не беше въведен ред – да се прави манифестация през града.”

Учителят Павел Йовчев пише спомена си през 1958 г. по молба на редакцията на сп. „Наша родина”. Споменът е съхранен във фонда на Националната Априловска гимназия в Държавен архив – Габрово. Тук се пази и личния фонд на Павел Йовчев. Документите са достъпни за читатели и изследователи. Нямаме разкрити запазени снимки от празнуване на 24 май, описано в спомена на учителя Йовчев.

Илюстрираме настроението на празника с една по-късна снимка, манифестация по случай 24-ти май – на площад „1 май 1876 г.“ в Габрово, с участието на духовия оркестър при Априловската гимназия с диригент Петър Чаракчиев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица