Отбелязването на 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви е добър повод да отправим поглед към дейността на архивистите – движещата сила на архивната система.

В резултат на Указ за създаване Държавния архивен фонд на Народна Република България от 10 окт. 1951 г. постепенно в цялата страна са организирани държавни архиви. Със създаването на Държавния архивен фонд (ДАФ) се определят основните принципи за централизирано организиране на архивите от държавата, организацията на държавните и учрежденските архиви, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение и др. В състава на ДАФ са включени всички документи с научно, политическо и обществено-културно значение, независимо от времето на създаването им, съдържанието им и начина на тяхното оформление. Съгласно хронологичния принцип за принадлежност към определена историческа епоха, ДАФ се дели на две епохи, с разграничителна дата 9 септ. 1944 г. След настъпилите обществено-политически промени през 1989 г. се налага необходимостта от актуализация на методическата и нормативната база на архивната система. Особено важно е да бъде комплектувана и съхранена документацията на ликвидирани и приватизиращи се предприятия, на политически партии и др. През 2007 г. е приет Закона за Националния архивен фонд (НАФ), с който се определя съвременният статут на Държавна агенция „Архиви“. Променена е и структурата на Агенцията, като от 2010 г. 27-те държавни архива в страната са включени в състава на 6 регионални дирекции със седалища в София, Бургас, Варна, В. Търново, Монтана и Пловдив.

Окръжният държавен архив – Габрово е създаден на 1 окт. 1959 г., след като по силата на административната реформа от началото на годината градът става окръжен център и развива дейност на територията на бившите Габровска, Дряновска и Севлиевска околии.

Една от най-важните задачи на архивите е комплектуването и правилното съхраняване на документите. Предпоставка за правилното организиране на тези дейности е единната методическа база. През 1982 г. е издаден първият Методически кодекс, който съдържа указания за комплектуването, отчетността, съхранението и използването на документите от държавните и учрежденските архиви. Основните източници за комплектуване са държавните и общинските институции. Приемането на документите на тези основни фондообразуватели е свързано със значителна методическа дейност от архивистите: оказване на помощ за организиране на деловодството и учрежденския архив, изготвяне на номенклатура на делата и внедряването й, назначаване на постоянно действаща екпертна комисия, научно-техническа обработка на документите и др. Сериозно внимание се отделя и на систематизирането на фондове от личен произход. В Указание за комплектуване на такива фондове от 1973 г., се посочва, че архивистите трябва да проявяват такт и умение в контактите си с хората, да използват индивидуален подход и способност да убеждават за необходимостта от запазване и предаване на документите в архив. Дават се насоки за работата на специалистите за привличане на сътрудници, които да издирват документи от областите, в които са работили, да се състави план за работа с фондообразувателите, да се създаде картотека на доброволците с данни за посетените от тях лица. Предвидено е тяхното поощряване чрез връчване на грамоти, благодарствени писма и адреси, както и привличането им за участие в популяризаторските изяви на архива. С помощта на доброволните сътрудници Илия Габровски, Христо Джермански, Борис Георгиев, Димитър Терзиев, Мария Семерджиева, Мария Фомова, Елена Димова, Минчо Ковачев и др. са издирени и комплектувани много фондове и отделни документи от личен произход.

Габровският архив е сред най-добрите в страната по обем на съхраняваната документация, нейното използване, разкриване и популяризиране. Съществен принос за това има създадената през 1960 г. група за научно-техническа и тематична обработка на архивните документи. Благодарение на усилената дейност на архивистите Димитър Кудев, Нено Калпазанов, Петър Мерджанов, Ганчо Никодимов, Борис Досев, Васил Драшков, Христофор Рибарев, Асен Бояджиев и др. са спасени от унищожаване десетки фондове. Научно-техническата обработка е важно условие за пълноценното използване на документите, чрез съставянето на инвентарни описи се улеснява търсенето на потребителите на нужната им информация. В Инструкция за научно-техническа обработка на документите в държавните архиви от 1966 г. за първи път са разработени въпросите за експертизата по ценността на документалните материали. Много важна е и контролно-методическата дейност. Архивистите осъществяват периодично контрол над фондообразувателите чрез оказване на методическа помощ по въпроси, свързани с организирането на деловодната им дейност и чрез извършване на планирани проверки в самите учреждения за установяване начина на съхранение и състоянието на документите.

Друг аспект от архивната дейност е съхранението и опазването на документите. Като носител на историческата памет и част от културното наследство на страната, Националният архивен фонд е обект на постоянни грижи от държавата. Затова има разписани конкретни изисквания и правила за правилното съхранение и използване на документите, които не са променени съществено през годините. От Указание за режима на съхранение, начина на подреждане и запазване на документалните материали в архивохранилищата на държавните архиви от 1969 г. научаваме, че служителят, който е завеждащ архивохранилище има задължението системно да проверява състоянието на документите, да следи санитарно-хигиенния ред и температурно-влажностния режим. Помещенията на архивохранилищата трябва да са изолирани от влага и светлина, да са добре вентилирани и обзаведени със стелажи от метал, почистват се основно два пъти годишно и веднъж месечно се хигиенизират от всички служители. Съгласно Указанието, държавните архиви изготвят правилници за вътрешния ред и противопожарната безопасност.

Важна задача на архивните работници е популяризирането на съхраняваното документално богатство чрез публикуване на ценни източници за българската история. Резултат от тази дейност са печатните издания на Габровския архив: „Пътеводител на фондовете за периода 1763-1944 г.”, Сборник „Из документалното наследство на Габровския край“ (1984), каталози, библиографии на отделни личности, тематични списъци, прегледи на архивни фондове и др. През 1999 г. по повод 40-годишнината от създаването на архива е проведена научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово и други градове“. Докладите от конференцията са издадени през 2002 г. в сборник с научни съобщения „Из документалното наследство на Габровския край“ – том II. През 2001 г. излиза от печат книгата „Записки – кондика на Дряновския манастир“ на йеромонах Пахомий Стоянов, съхранявана в оригинал в архива. През 2003 г. е преиздадена първата печатна история на Габрово „История на града Габрово и Габровските въстания“ на братя Христо и Петър Гъбенски, допълнена с изследвания по документи съхранени в архива. Същата година е отпечатан справочникът „Почетните граждани на Габрово 1878 г. – 2003 г“. За двете издания, през 2003 г. архивът е награден със Златен Хирон на Годишните награди на Община – Габрово и грамота за принос в развитието на града. В периода 1993 – 2004 г. габровският архив издава вестник „Реликви“. Отпечатан е и вестник „Първата“, посветен на 75-годишнината от смъртта на д-р Тота Венкова (1996).

През годините са публикувани множество статии в местния печат за различни исторически теми и събития. Добрата популяризаторска практика продължава да се развива и обогатява с използването на съвременните технически средства. Установени са добри взаимоотношения с обществените институции. В резултат на ползотворното сътрудничество с Областна администрация – Габрово, от 2012 г. се издават календарите от историческата поредица „Дързостта да бъдеш първи“. Съвместно с Община Габрово, през 2020 г. Държавен архив реализира изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков и на 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град. Благодарение на постоянно извършваната от служителите дейност по дигитализация на архивни документи, достъпни за всички потребители в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), се предоставят възможности на много хора да използват богатия информационен фонд на архива. ИСДА дава възможност на читателите да се запознаят освен с дигитализираните документи, и с фондовата наличност на всички архиви в системата на Държавна агенция „Архиви“.

Важната роля на Габрово за политическото, икономическото и културното развитие на региона е предпоставка за наличието на богато документално наследство с важно значение за местната и националната история, съхранявано в Държавен архив – Габрово. Ежегодно архива се обогатява с постъпления на ценни документи чрез даренията на лични фондове и частични постъпления. Затова нашата институция е търсена и полезна за много научни работници, ученици и студенти. Усилията на служителите са насочени към утвърждаването му като публична институция, която предоставя на потребителите съхраненото документално богатство на Габровска област. Утвърденото през годините ползотворно сътрудничество с държавни, общински, културни институции и неправителствени организации е израз на заслуженото доверие към Държавен архив – Габрово.

Автор: Даниела Ст. Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/