

Култура
Работата на архивиста през годините – поглед отблизо
Отбелязването на 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви е добър повод да отправим поглед към дейността на архивистите – движещата сила на архивната система.
В резултат на Указ за създаване Държавния архивен фонд на Народна Република България от 10 окт. 1951 г. постепенно в цялата страна са организирани държавни архиви. Със създаването на Държавния архивен фонд (ДАФ) се определят основните принципи за централизирано организиране на архивите от държавата, организацията на държавните и учрежденските архиви, редът за работа с документите, сроковете за тяхното съхранение и др. В състава на ДАФ са включени всички документи с научно, политическо и обществено-културно значение, независимо от времето на създаването им, съдържанието им и начина на тяхното оформление. Съгласно хронологичния принцип за принадлежност към определена историческа епоха, ДАФ се дели на две епохи, с разграничителна дата 9 септ. 1944 г. След настъпилите обществено-политически промени през 1989 г. се налага необходимостта от актуализация на методическата и нормативната база на архивната система. Особено важно е да бъде комплектувана и съхранена документацията на ликвидирани и приватизиращи се предприятия, на политически партии и др. През 2007 г. е приет Закона за Националния архивен фонд (НАФ), с който се определя съвременният статут на Държавна агенция „Архиви“. Променена е и структурата на Агенцията, като от 2010 г. 27-те държавни архива в страната са включени в състава на 6 регионални дирекции със седалища в София, Бургас, Варна, В. Търново, Монтана и Пловдив.

Окръжният държавен архив – Габрово е създаден на 1 окт. 1959 г., след като по силата на административната реформа от началото на годината градът става окръжен център и развива дейност на територията на бившите Габровска, Дряновска и Севлиевска околии.
Една от най-важните задачи на архивите е комплектуването и правилното съхраняване на документите. Предпоставка за правилното организиране на тези дейности е единната методическа база. През 1982 г. е издаден първият Методически кодекс, който съдържа указания за комплектуването, отчетността, съхранението и използването на документите от държавните и учрежденските архиви. Основните източници за комплектуване са държавните и общинските институции. Приемането на документите на тези основни фондообразуватели е свързано със значителна методическа дейност от архивистите: оказване на помощ за организиране на деловодството и учрежденския архив, изготвяне на номенклатура на делата и внедряването й, назначаване на постоянно действаща екпертна комисия, научно-техническа обработка на документите и др. Сериозно внимание се отделя и на систематизирането на фондове от личен произход. В Указание за комплектуване на такива фондове от 1973 г., се посочва, че архивистите трябва да проявяват такт и умение в контактите си с хората, да използват индивидуален подход и способност да убеждават за необходимостта от запазване и предаване на документите в архив. Дават се насоки за работата на специалистите за привличане на сътрудници, които да издирват документи от областите, в които са работили, да се състави план за работа с фондообразувателите, да се създаде картотека на доброволците с данни за посетените от тях лица. Предвидено е тяхното поощряване чрез връчване на грамоти, благодарствени писма и адреси, както и привличането им за участие в популяризаторските изяви на архива. С помощта на доброволните сътрудници Илия Габровски, Христо Джермански, Борис Георгиев, Димитър Терзиев, Мария Семерджиева, Мария Фомова, Елена Димова, Минчо Ковачев и др. са издирени и комплектувани много фондове и отделни документи от личен произход.

Габровският архив е сред най-добрите в страната по обем на съхраняваната документация, нейното използване, разкриване и популяризиране. Съществен принос за това има създадената през 1960 г. група за научно-техническа и тематична обработка на архивните документи. Благодарение на усилената дейност на архивистите Димитър Кудев, Нено Калпазанов, Петър Мерджанов, Ганчо Никодимов, Борис Досев, Васил Драшков, Христофор Рибарев, Асен Бояджиев и др. са спасени от унищожаване десетки фондове. Научно-техническата обработка е важно условие за пълноценното използване на документите, чрез съставянето на инвентарни описи се улеснява търсенето на потребителите на нужната им информация. В Инструкция за научно-техническа обработка на документите в държавните архиви от 1966 г. за първи път са разработени въпросите за експертизата по ценността на документалните материали. Много важна е и контролно-методическата дейност. Архивистите осъществяват периодично контрол над фондообразувателите чрез оказване на методическа помощ по въпроси, свързани с организирането на деловодната им дейност и чрез извършване на планирани проверки в самите учреждения за установяване начина на съхранение и състоянието на документите.
Друг аспект от архивната дейност е съхранението и опазването на документите. Като носител на историческата памет и част от културното наследство на страната, Националният архивен фонд е обект на постоянни грижи от държавата. Затова има разписани конкретни изисквания и правила за правилното съхранение и използване на документите, които не са променени съществено през годините. От Указание за режима на съхранение, начина на подреждане и запазване на документалните материали в архивохранилищата на държавните архиви от 1969 г. научаваме, че служителят, който е завеждащ архивохранилище има задължението системно да проверява състоянието на документите, да следи санитарно-хигиенния ред и температурно-влажностния режим. Помещенията на архивохранилищата трябва да са изолирани от влага и светлина, да са добре вентилирани и обзаведени със стелажи от метал, почистват се основно два пъти годишно и веднъж месечно се хигиенизират от всички служители. Съгласно Указанието, държавните архиви изготвят правилници за вътрешния ред и противопожарната безопасност.

Важна задача на архивните работници е популяризирането на съхраняваното документално богатство чрез публикуване на ценни източници за българската история. Резултат от тази дейност са печатните издания на Габровския архив: „Пътеводител на фондовете за периода 1763-1944 г.”, Сборник „Из документалното наследство на Габровския край“ (1984), каталози, библиографии на отделни личности, тематични списъци, прегледи на архивни фондове и др. През 1999 г. по повод 40-годишнината от създаването на архива е проведена научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово и други градове“. Докладите от конференцията са издадени през 2002 г. в сборник с научни съобщения „Из документалното наследство на Габровския край“ – том II. През 2001 г. излиза от печат книгата „Записки – кондика на Дряновския манастир“ на йеромонах Пахомий Стоянов, съхранявана в оригинал в архива. През 2003 г. е преиздадена първата печатна история на Габрово „История на града Габрово и Габровските въстания“ на братя Христо и Петър Гъбенски, допълнена с изследвания по документи съхранени в архива. Същата година е отпечатан справочникът „Почетните граждани на Габрово 1878 г. – 2003 г“. За двете издания, през 2003 г. архивът е награден със Златен Хирон на Годишните награди на Община – Габрово и грамота за принос в развитието на града. В периода 1993 – 2004 г. габровският архив издава вестник „Реликви“. Отпечатан е и вестник „Първата“, посветен на 75-годишнината от смъртта на д-р Тота Венкова (1996).
През годините са публикувани множество статии в местния печат за различни исторически теми и събития. Добрата популяризаторска практика продължава да се развива и обогатява с използването на съвременните технически средства. Установени са добри взаимоотношения с обществените институции. В резултат на ползотворното сътрудничество с Областна администрация – Габрово, от 2012 г. се издават календарите от историческата поредица „Дързостта да бъдеш първи“. Съвместно с Община Габрово, през 2020 г. Държавен архив реализира изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков и на 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град. Благодарение на постоянно извършваната от служителите дейност по дигитализация на архивни документи, достъпни за всички потребители в Информационната система на държавните архиви (ИСДА), се предоставят възможности на много хора да използват богатия информационен фонд на архива. ИСДА дава възможност на читателите да се запознаят освен с дигитализираните документи, и с фондовата наличност на всички архиви в системата на Държавна агенция „Архиви“.
Важната роля на Габрово за политическото, икономическото и културното развитие на региона е предпоставка за наличието на богато документално наследство с важно значение за местната и националната история, съхранявано в Държавен архив – Габрово. Ежегодно архива се обогатява с постъпления на ценни документи чрез даренията на лични фондове и частични постъпления. Затова нашата институция е търсена и полезна за много научни работници, ученици и студенти. Усилията на служителите са насочени към утвърждаването му като публична институция, която предоставя на потребителите съхраненото документално богатство на Габровска област. Утвърденото през годините ползотворно сътрудничество с държавни, общински, културни институции и неправителствени организации е израз на заслуженото доверие към Държавен архив – Габрово.
Автор: Даниела Ст. Цонева – главен експерт, Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Откриха барелеф и паметна плоча на Йосиф Шнитер (Видео и снимки)
-
Новинипреди 3 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 6 дни
Благотворителен кулинарен базар на Петковден в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Мария Йозова с награда за принос в развитието на местното самоуправление
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Кримипреди 5 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 6 дни
Габрово отбелязва своя Духовен празник с Фестивал на духовната музика
-
Новинипреди 5 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата