Свържи се с нас

Новини

Четири варианта за училищата и градини в условията на пандемия

Published

on

Министерството на образованието и науката (МОН) разработи четири варианта за работа на училищата, детските градини и Центровете за подкрепа на личностното развитие (ЦПЛР) през новата учебна година. За основа са използвани показателите за разпространението на КОВИД-19 според сценариите на Министерството на здравеопазването за развитие на пандемията.

Действията на образователните институции при различните степени на заболеваемост са разписани в Насоки за обучение в условията на извънредна епидемична обстановка. Тяхна основна цел е осигуряване на максимално продължително присъствено обучение. Документът е изпратен за съгласуване в Министерството на здравеопазването (МЗ).

Предстои обсъждането му в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на средното образование.

Разписаните в насоките сценарии, задължителни и препоръчителни мерки осигуряват условия за преминаване към обучение в електронна среда само в краен случай и най-вече на локален принцип – отделен клас, отделно училище или училища в отделно населено място, в съответствие с конкретната епидемична обстановка, спецификите на училището и учениците.

Образователните институции в цялата страна ще бъдат затваряни само при крайна необходимост – когато заболелите са над 500 на 100 000 души за последните 14 дни.

При най-лекия – зелен сценарий със заболеваемост по-ниска от 100 на 100 000 души, и при жълтия сценарий – с болни от 100 до 250 на 100 000 души, образователните институции ще работят, спазвайки насоките на МОН и МЗ за намаляване на рисковете от предаване на инфекцията. При единични случаи на деца и педагогически специалисти с КОВИД-19 директорът, след задължително предписание на РЗИ, ще карантинира цялата паралелка и децата ще учат електронно. Ако само един ученик в класа е карантиниран като контактен, само за него директорът ще организира електронно обучение.

При второто ниво на заболеваемост, ако в училище или в Център за подкрепа на личностното развитие има 15% отсъстващи деца заради КОВИД-19 или процентът на заболели учители и персонал е твърде висок и не може да се обезпечи присъствен учебен процес, може да се премине към обучение в електронна среда в конкретното училище или център за подкрепа. Това става чрез аргументирано предложение на директора до министъра на образованието и науката след решение на педагогическия съвет, съгласувано с обществения съвет на училището. Директорите на центровете за подкрепа се обръщат към кмета на населеното място. Предложението за това може да се направи и след решение на Регионалната здравна инспекция или на областния/общинския координационен съвет.

Към дистанционно обучение преминават първо учениците от VIII до XII клас, а при влошаване на епидемичната ситуация – и учениците от V до VII клас включително. Най-малките деца до IV клас ще учат онлайн в краен случай при обективна невъзможност обучението да продължи присъствено.

При заболеваемост от 250 до 500 на 100 000 души на национално или областно ниво – в т.нар. червен сценарий, училищата работят по определен от МОН график за преминаване към електронно обучение. Мерките за отделни училища със случаи на КОВИД-19 са идентични с тези от зеления и жълтия сценарии. Ако броят заразени ученици и персонал от присъствените паралелки нараства, директорът предлага на министъра училището да премине към електронно обучение. В този случай трябва да се осигури максимално дълго присъственото обучение на учениците със специални образователни потребности. Ако 14-дневната заболеваемост надхвърли 500 на 100 000 – тъмночервен сценарий, всички ученици ще учат от дистанция.

Остава възможността за дистанционно обучение на отделни ученици по здравословни причини, удостоверени с медицински документ. Освен това ученик може да премине към електронно обучение за повече от 30 дни по желание на родителите и след разрешение на началника на Регионалното управление на образованието. Разрешение се дава на базата на информацията за успеха, отсъствията и ангажираността на конкретния ученик. Задължително е избралите да се обучават дистанционно да обезпечат сами електронното си обучение. За детските градини се предвижда затваряне само в краен случай. При влизане на страната в тъмночервения сценарий ще могат да работят детските заведения със 100% преболедувал или ваксиниран персонал. В този период ще се приемат само деца, чиито родители отговарят на същите условия.

Предвиждат се специални мерки за подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности. Тази група ще преминава към дистанционно обучение само в краен случай, а ако това се наложи, ще се търси възможност за индивидуални консултации и индивидуални терапевтични занимания.

Насоките на МОН разписват задължителни и препоръчителни мерки за намаляване на рисковете от инфекция при присъствено обучение. Това са познатите вече мерки за дезинфекция, проветряване, уроци на открито и др. В помещенията учениците задължително трябва да носят маски, ако такова е разпореждането на здравните власти за страната.

Изключения могат да се правят при широко отворени прозорци в класните стаи, за ваксинираните учители, за най-малките ученици от I до IV клас по преценка на педагогическия съвет, както и за хронично болни деца. В сила остават протоколите за действие при дете или възрастен със симптоми на вируса.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица