Свържи се с нас

Култура

Сто усмивки от старите световни комедии

Published

on

В зала 5 на Музея Дом на хумора и сатирата, днес от 17.00 часа, ще бъде открита изложбата Световни Комедии – филмов плакат от Регионалния исторически музей на град Шумен. Проявата е част от съпътстващата програма на Втория Смешен филм фест – Габрово 2011. Така една по-различна изложба ще ни подари мигове смях и очарование от времето на първите комедийни филми по българския екран. У нас киното идва само две години след първата прожекция в Париж – почти едновременно и в европейския Русе (на 27 февруари 1897 г), и в столицата (на 21 март същата година). Първите „живи картини”, както наричат тогава това чудо на цивилизацията, не са комедии, но тъкмо комедиите са най-диалогичната и масова част в това изкуство.

В зала 5 ще бъдат показани близо сто плаката от фонда на шуменския музей, успял да откупи и съхрани сбирката на Ростислав Бакалов (1912-1992). Колекционерът не само е събирал филмови плакати (повече от 2200 киноафиши), но е оставил и едно изключително проучване – „Някога на кино в Шумен”, което Киноклуб „Мадарски конник” е издало в книга и така делото на големия кинолюбител ще продължава да бъде полезно и ще присъства и в новия век.

Подбраните в изложбата плакати припомнят заглавия, преминали на големия екран от 30-до 80-те години на 20-ти век. Предстоят  жизнерадостни срещи с незабравимите Чарли Чаплин („Треска за злато”), Крачун и Малчо („На лов за духове” и „Смели моряци”), Тото („Хора ли сме или фелдфебели?”), Фернандел („Бонифас сомнамбулът”, „Джасът на Барнабле”, „Веселият ординарец”, „Али баба и 40-те разбойника”, „Четири крачки в облаците” и др), „Двама за Тексас” (1937), с Лаурел и Харди („Лаурел и Харди в чуждестранния легион” и „Лаурел и Харди авиатори”). Да не пропуснем „Добрият войник Швейк” (1956), „Кет Балу” (1965), „Лимонаденият Джо”, „Мулен Руж” (1964), „Армията на Франкалеоне” (1965), филмите с Алберто Сорди, Луи дьо Фюнес, Клаудия Кардинале, с Бъд Спенсър, с Людмила Гурченко и Юрий Никулин, с Еди Мърфи („Пристигане в Америка” и „Полицаят от Бевъри Хилс”).

Свое достойно място сред световните филми заемат и българските комедии с участието на Апостол Карамитев, Георги Парцалев и Георги Калоянчев, Стефан Данаилов, Тодор Колев и много други. Вече има няколко поколения, за които част от тези имена на български филмови звезди са напълно непознати, но у други със сигурност ще предизвикат носталгична усмивка…

Изложбата ще очаква своите почитатели до края на месец октомври.

Под покрива на Веселата къща ще има още една проява в рамките на Втория Смешен филм фест – КНИГИ С АВТОГРАФ. На 29 септември от 16 ч в обновената Зала на жирафите сатирикът Михаил Вешим ще представи книгата си „Английският съсед”. Българският телевизионен зрител вече се среща и с екранната версия на този весело-тъжен текст. А габровци ще имат възможност на срещата да получат автограф от писателя.

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица