Свържи се с нас

Култура

Лятно турне на габровския спектакъл „Любовни истории“ от Иво Сиромахов

„Любовни истории“ шетат из страната.

Published

on

С три представления на спектакъла „Любовни истории“ започва лятното турне на габровския драматичен театър през месец юли. Първата изява ще е във Велико Търново на 5 юли от 19.00 часа на сцената на читалище „Надежда – 1869“. Следва представление в лятното кино в Дряново на 7 юли от 20.30 часа. Последното за този месец ще бъде в Казанлък – на 20 юли от 19.00 часа на сцената в Дом на културата „Арсенал“. Предстои гостуване на спектакъла за публиката в Пловдив – на 10 септември в лятно кино „Орфей“.

Режисьор на „Любовни истории“ е Златомир Молдовански, който получава академично актьорско образование в САЩ. Постановката е създадена по едноименната пиеса на Иво Сиромахов и за първи път се поставя у нас от екипа на ДТ „Рачо Стоянов“ в партньорство с театър „Розова Долина“ в Чикаго, чийто ръководител е Златомир Молдовански.

Участват младите актьори Поля Йорданова, Таня Йоргова, Найден Банчевски, Анатолий Ставрев и Златомир Молдовански като гост-актьор. В постановъчния екип влизат помощник-режисьорите Гинка Дичева и Валери Радев, Сам Клап – звуков дизайнер, Джулия Тони Стоянова – художник и автор на мултимедията, Гергана Николаева – музикален педагог, Гергана Змийчарова – автор на плаката, Росина Пенчева – фотограф.

Шест комедийни истории ще представят любовните взаимоотношения между двойки от шест националности. Публиката ще се срещне с великодушието на французите, за които нищо ново не е чуждо. Ще потъне в дълбините на италианските страсти, които не познават граници. Ще се изправи пред абсурдната поетичност на руската душевност. Ще стане свидетел на истеричната мания за неприкосновеност на личното пространство в американското общество. Ще прецени аргументите на любовта с арменска пресметливост, за да стигне до познатите сцени на българска ревност, в които от нищо винаги става нещо.

„Любовни истории“ е комедия, която на пръв поглед ще ви покаже раздорите, противоречията и неволите на различни двойки с характерните им национални особености и привидно културни различия. Авторът Иво Сиромахов е засилил специфичните черти на всяка народност чрез похватите на комедията и гротеската. Така зрителите ще открият, че това, което се случва на съседа до тях, се разиграва и при тях, че разстоянията между хората са илюзорни и условни. Хората са едни и същи в стремежа си да открият любовта, еднакво страдат, вълнуват се и хитруват, за да бъдат обичани.

Златомир Молдовански завършва бакалавърска степен „Актьорско майсторство“ в театралната академия в Синсинати, Охайо и магистратура „Актьорско майсторство“ и „Драматургия“ в Консерватория „Асоло“ във Флорида. Работи като актьор в театри в Ню Йорк, Колорадо, Чикаго, Онтарио, Флорида и Мичиган. Основава и ръководи театър „Розова Долина“ в Чикаго (Rose Valley Theatre Group), чиято цел е да популяризира модерна българска драматургия в англоезична среда. Дейността на театъра му се финансира с подкрепата на културния център „Магура“, създаден от българската общност в Чикаго.

Той режисира авторския си моноспектакъл „Допустимо ли е?“ по разкази на Чудомир и пиесата „Няма ток за електрическия стол“ на Александър Секулов. Една от водещите постановки на чикагския театър „Розова долина“ е „Неделя вечер“ на Захари Карабашлиев. Спектакълът е толкова успешен, че три пъти по ред е включен в чикагската класация „Топ 10 събития да видиш в Чикаго този уикенд“ на списание „Timeout”. Приет е изключително позитивно от публиката и медиите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Ивета Миленова е новият директор на Историческия музей в Севлиево

Published

on

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Етър“ е първият български музей, носител на една от двете големи награди „Жива“

Published

on

На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.

Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път,  спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.

За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).

„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

 „Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“,  заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.

„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Библиотеката награди своя „Читател на годината“

Published

on

В началото на седмицата в Читалня „Хуманитарни науки” на Габровската регионална библиотека се състоя кратка церемония по награждаване на най-активните читатели от всички възрасти за изминалата 2021 година. Наградите „Читател на годината” се връчват за седми пореден път.

Читател на годината 2021, във възрастовата категория до 14 години, е Марина Иванова Дикова, която е само на 7 години, първокласничка, но много верен читател от невръстна възраст на Детски отдел на библиотеката заедно със своята майка. Сега, когато вече може и сама да чете, тя излиза на първо място с 239 прочетени книжки през годината.

На второ място е 4-годишният Теодор Цветомиров Ненов. Този чудесен малчуган, разбира се, все още не чете самостоятелно, макар да е научил буквите от азбуката, но е много голям фен на четенето, книгите и библиотеката и според неговата майка това е най-интересното и любимо негово занимание – мама да му чете колкото може повече…Заетите и прочетени от този тандем книги са 177.

Третото място заема Лъчезара Петкова Цветкова, на 13 години, с прочетени 143 книги за 2021 година, тийнейджър с отличен успех и обич към четенето като предпочитано занимание.

В категорията на „възрастните” читатели, над 18 години, приза „Читател на годината” получава Мирослав Пантев Пантев – политолог и автор на няколко книги с историческо-обществена тематика, прочел 239 книги от всички области на знанието.

На второ място е Ирена Петрова Христова със 177 прочетени книги, а третото място заема Лидия Петрова Еленкова, със 143 заглавия от света на художествената литература – световна и българска.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави носителите на наградите „Читател на годината”. Всеки от тях получи грамота и предметна награда, както и талон за безплатна регистрация за библиотечни услуги при изтичане срока на читателската му карта.

Библиотечният екип благодари на своите верни читатели и им пожелава здраве и успех за всички и през новата 2022-ра година. Церемонията по награждаването бе проведена при спазване на необходимите противоепидемични мерки за защита от КОВИД -19. Библиотеката е близо до своите потребители ежедневно и остава активно място за социален и културен живот и в трудните времена на пандемия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица