Свържи се с нас

Новини

Митко Тодоров: Формулата на успеха в спорта е 1% талант и 99% труд!

Published

on

Митко Тодоров – Чакала една от емблемите и звезда на родния волейбол от близкото минало. Сребърен олимпийски медалист от игрите в Москва през 1980 г. с националния отбор по волейбол. Дългогодишен капитан на националите през 80-те години. Сред успехите му са бронзови отличия от европейски първенства във Варна през 1981 г. и в Берлин през 1983 г. Той е „синя легенда“, като с отбора на “Левски Спартак” става световен студентски шампион през 1977 г. в София. Освен това със “сините” се класира втори в турнир за КЕШ през 1975 г. и през 1982 г. Избран е за най-добър нападател през 1977, 1978 и 1980 г. Печели шампионските титли на България за 1980, 1981, 1985 г. От 1986-а до 1993-а играе в Италия за отбори от елитната „А“ група. Той е един от първите родни състезатели, които проправят път и за днешните волейболни таланти на България, които се изявяват на Ботуша. В три последователни години – 1986, 1987, 1988 г. е обявен за най-добър чуждестранен състезател в първенството на “адзурите”. А през 1988 и 1989 г. е включен сред шестте най-добри волейболисти на Апенинския полуостров. Отличаван е огромен брой пъти с редица индивидуални и отборни награди от различни състезание у нас и чужбина. Митко Тодоров – Чакала е първият волейболист в Европа, който вкарва изпълнението на начален удар с отскок. Родом е от Бургас, животът му го отвежда в Габровския край. Той е основател на италианската шивашка фирма „Ти Фузион“, представена в Габрово, а доскоро управляваше и хотел „Каса Волей“ в Дряново. Днес, 14 юни, легендата на българския волейбол празнува 65-годишен юбилей. По този повод в спортна зала „Орловец“ са изложени негови отличия и спомени от кариерата. За успехите в спорта, предизвикателствата, възходите и спомените на живата легенда на българския волейбол, разговаряме с Митко Тодоров – Чакала.

Той започва спортната си кариера в родния Бургас, където в началото на 70-те са липсвали изявени школи. Извежда отбора до първото място в България, поднасяйки за онова време неочаквана изненада в първенството, а успехът на тима изважда морския град на волейболната карта на страната. Професионалната си кариера започва 18-годишен.

Шампионската титла и силното представяне през сезона на Митко Тодоров пораждат апетити на някои от клубовете в страната да го привлекат в редиците си. Неговото желание обаче е да отиде да играе за столичния гранд „Левски“.

„Исках да играя за „Левски“, което стана много трудно. Трябваше да се ходи в казармата. А по онова време „каймакът“ на младите момчета и таланти във всички спортове, и „ЦСКА“ имаха тази привилегия да подбират всичко, което си пожелаят. Така стана и с мен“, спомня си легендарният волейболист.

Военната си служба той отбива, защитавайки цветовете на синия клуб в спортните школи на „Левски“. „Когато започнаха да се състезавам за клуба, представянето ми бе слабо. Една голяма личност обаче вярваше в мен. Казваше се Георги Чолов, дългогодишен треньор на националния отбор и „Левски“. Той гарантира за мен, че ще стана голям състезател. От този момент нататък личният ми живот приключи. С много лишения и упоритост тренирах по 6-7 часа на ден. Наблегнах изключително много на подготовката си“, разказва Митко Тодоров.

Според него формулата на успеха в спорта е 1% талант и 99% труд. „Когато израснах като състезател, винаги това казвах на младите, че татко Господ дава 1% талант и 99% труд, за да успееш“, добави той.

Още през първата година от пребиваването си в столичния клуб Тодоров е включен в националния отбор на България, като млад талант. Едва след няколко месец той се налага в основния състав на тима. Израстването в спортната си кариера на клубно и национално ниво Тодоров отдава на зверските лишения. Той не крие благодарността си към най-великия по думите му треньор Васил Симов, с когото е имал честта да работи в първия тим на България, чиято капитанска лента е носил.

Седмици преди участието си на олимпиадата в Москва през 1980 година, волейболният отбор на България играе приятелски турнир в Белгия, като тимът се представя слабо, оставайки на последното място в турнира, а в съблекалнята тлее напрежение.

По време на олимпийските игри съставът ни почива в първия кръг на състезанието по волейбол, а във втория се изправя срещу силно играещия отбор на Куба, който прекланя глава пред „лъвовете“. Срещата е спечелена с 3:1. За гръмкия успех на трикольорите пишат всички световни медии. Следват още две победи и загуба, които изпращат България на полуфинал.

Там се изправя срещу двукратния световен и двукратния олимпийски шампион Полша. В двубоя с тях волейболистите ни не оставят съмнение, че са по-качественият отбор и побеждават съперника си с категоричното 3:0. Срещата Митко Тодоров определя като мачът на живота му. На финала родните състезатели излизат срещу домакините, а отсъствието по необясними причини на ключови волейболисти от нашия тим наклоняват везните в ползва на Русия, тогава СССР, които печелят златото.

„Резултатите показват каква е разликата в спорта тогава и сега. В годините назад представителният тим на страната ни по волейбол не излизаше от тройката или четворката на медалистите на олимпиади, световни и европейски първенства. Тогава държавата много залагаше на спорта. Защитавахме родината като национали. Нещо, което трудно бихме казали за сегашното положение. Да не искаш да играеш за националния отбор? Да излезеш на полето да биеш 2 топки и да ползваш появата си в състава, само за да отидеш да играеш в чужбина… Нямам обяснение“, счита Митко Тодоров.

След успехите в клубния „Левски“ и националния отбор на България Митко Тодоров – Чакала продължава професионалния си път в чужбина. През 1985 година за неговия подпис се борят италианските грандове „Панини“ (Модена) и „Сантал“ (Парма). Трансферът на Апенините е белязан с медийни скандали.

Звездата на родния волейбол преминава в Италия, след успех над „ЦСКА“ във финалната среща на българското първенство, която решава титлата. Митко Тодоров започва да се състезава за новака в италианския шампионат „Удженто“. Още в първите срещи той, световно известният Уго Конте и съотборниците му побеждават „Болоня“ и шампиона „Панини“ с по 3:0, като в края на сезона нареждат „Удженто“ в топ 3.

След представянето си в „Удженто“ Митко Тодоров преминава в редиците на шампиона „Панини“ (Модена), където играе рамо до рамо с Фердинандо ди Джорджи, извел тима на Полша като треньор през 2018 година до световния връх на волейбола. Истинското приятелство между тях продължава и до ден днешен. Тодоров и Фердинандо ди Джорджи стават шампиони на Италия с отбора на „Панини“ (Модена).

От 1986-а до 1993-а играе в Италия за отбори от елитната „А“ група, сред които и „Белунга Белуно“. Той е един от първите родни състезатели, които проправят път и за днешните волейболни таланти на България, които се изявяват на Ботуша. В три последователни години – 1986, 1987, 1988 г. е обявен за най-добър чуждестранен състезател в първенството на “адзурите”. През 1988 и 1989 г. е включен сред шестте най-добри волейболисти на Апенинския полуостров.

Като национален състезател Митко Тодоров и съотборниците му понасят голям удар. Може би най-силният отбор някога на България спечелва изключително трудната олимпийска квалификация в Барселона за олимпийските игри в Лос Анджелес през 1984 година, но тимът ни не отива, поради бойкот на социалистическите страни.

„Този отбор, който бяхме, Борислав Кьосев, Асен Гълъбинов, Димо Тонев, Любо Ганев и всички момчета, ако бяхме отишли в Лос Анджелес, минимум щяхме да се върнем с медал, защото бяхме много обиграни и се познавахме отлично“, спомня още Митко Тодоров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица