Свържи се с нас

Новини

Митко Тодоров: Формулата на успеха в спорта е 1% талант и 99% труд!

Published

on

Митко Тодоров – Чакала една от емблемите и звезда на родния волейбол от близкото минало. Сребърен олимпийски медалист от игрите в Москва през 1980 г. с националния отбор по волейбол. Дългогодишен капитан на националите през 80-те години. Сред успехите му са бронзови отличия от европейски първенства във Варна през 1981 г. и в Берлин през 1983 г. Той е „синя легенда“, като с отбора на “Левски Спартак” става световен студентски шампион през 1977 г. в София. Освен това със “сините” се класира втори в турнир за КЕШ през 1975 г. и през 1982 г. Избран е за най-добър нападател през 1977, 1978 и 1980 г. Печели шампионските титли на България за 1980, 1981, 1985 г. От 1986-а до 1993-а играе в Италия за отбори от елитната „А“ група. Той е един от първите родни състезатели, които проправят път и за днешните волейболни таланти на България, които се изявяват на Ботуша. В три последователни години – 1986, 1987, 1988 г. е обявен за най-добър чуждестранен състезател в първенството на “адзурите”. А през 1988 и 1989 г. е включен сред шестте най-добри волейболисти на Апенинския полуостров. Отличаван е огромен брой пъти с редица индивидуални и отборни награди от различни състезание у нас и чужбина. Митко Тодоров – Чакала е първият волейболист в Европа, който вкарва изпълнението на начален удар с отскок. Родом е от Бургас, животът му го отвежда в Габровския край. Той е основател на италианската шивашка фирма „Ти Фузион“, представена в Габрово, а доскоро управляваше и хотел „Каса Волей“ в Дряново. Днес, 14 юни, легендата на българския волейбол празнува 65-годишен юбилей. По този повод в спортна зала „Орловец“ са изложени негови отличия и спомени от кариерата. За успехите в спорта, предизвикателствата, възходите и спомените на живата легенда на българския волейбол, разговаряме с Митко Тодоров – Чакала.

Той започва спортната си кариера в родния Бургас, където в началото на 70-те са липсвали изявени школи. Извежда отбора до първото място в България, поднасяйки за онова време неочаквана изненада в първенството, а успехът на тима изважда морския град на волейболната карта на страната. Професионалната си кариера започва 18-годишен.

Шампионската титла и силното представяне през сезона на Митко Тодоров пораждат апетити на някои от клубовете в страната да го привлекат в редиците си. Неговото желание обаче е да отиде да играе за столичния гранд „Левски“.

„Исках да играя за „Левски“, което стана много трудно. Трябваше да се ходи в казармата. А по онова време „каймакът“ на младите момчета и таланти във всички спортове, и „ЦСКА“ имаха тази привилегия да подбират всичко, което си пожелаят. Така стана и с мен“, спомня си легендарният волейболист.

Военната си служба той отбива, защитавайки цветовете на синия клуб в спортните школи на „Левски“. „Когато започнаха да се състезавам за клуба, представянето ми бе слабо. Една голяма личност обаче вярваше в мен. Казваше се Георги Чолов, дългогодишен треньор на националния отбор и „Левски“. Той гарантира за мен, че ще стана голям състезател. От този момент нататък личният ми живот приключи. С много лишения и упоритост тренирах по 6-7 часа на ден. Наблегнах изключително много на подготовката си“, разказва Митко Тодоров.

Според него формулата на успеха в спорта е 1% талант и 99% труд. „Когато израснах като състезател, винаги това казвах на младите, че татко Господ дава 1% талант и 99% труд, за да успееш“, добави той.

Още през първата година от пребиваването си в столичния клуб Тодоров е включен в националния отбор на България, като млад талант. Едва след няколко месец той се налага в основния състав на тима. Израстването в спортната си кариера на клубно и национално ниво Тодоров отдава на зверските лишения. Той не крие благодарността си към най-великия по думите му треньор Васил Симов, с когото е имал честта да работи в първия тим на България, чиято капитанска лента е носил.

Седмици преди участието си на олимпиадата в Москва през 1980 година, волейболният отбор на България играе приятелски турнир в Белгия, като тимът се представя слабо, оставайки на последното място в турнира, а в съблекалнята тлее напрежение.

По време на олимпийските игри съставът ни почива в първия кръг на състезанието по волейбол, а във втория се изправя срещу силно играещия отбор на Куба, който прекланя глава пред „лъвовете“. Срещата е спечелена с 3:1. За гръмкия успех на трикольорите пишат всички световни медии. Следват още две победи и загуба, които изпращат България на полуфинал.

Там се изправя срещу двукратния световен и двукратния олимпийски шампион Полша. В двубоя с тях волейболистите ни не оставят съмнение, че са по-качественият отбор и побеждават съперника си с категоричното 3:0. Срещата Митко Тодоров определя като мачът на живота му. На финала родните състезатели излизат срещу домакините, а отсъствието по необясними причини на ключови волейболисти от нашия тим наклоняват везните в ползва на Русия, тогава СССР, които печелят златото.

„Резултатите показват каква е разликата в спорта тогава и сега. В годините назад представителният тим на страната ни по волейбол не излизаше от тройката или четворката на медалистите на олимпиади, световни и европейски първенства. Тогава държавата много залагаше на спорта. Защитавахме родината като национали. Нещо, което трудно бихме казали за сегашното положение. Да не искаш да играеш за националния отбор? Да излезеш на полето да биеш 2 топки и да ползваш появата си в състава, само за да отидеш да играеш в чужбина… Нямам обяснение“, счита Митко Тодоров.

След успехите в клубния „Левски“ и националния отбор на България Митко Тодоров – Чакала продължава професионалния си път в чужбина. През 1985 година за неговия подпис се борят италианските грандове „Панини“ (Модена) и „Сантал“ (Парма). Трансферът на Апенините е белязан с медийни скандали.

Звездата на родния волейбол преминава в Италия, след успех над „ЦСКА“ във финалната среща на българското първенство, която решава титлата. Митко Тодоров започва да се състезава за новака в италианския шампионат „Удженто“. Още в първите срещи той, световно известният Уго Конте и съотборниците му побеждават „Болоня“ и шампиона „Панини“ с по 3:0, като в края на сезона нареждат „Удженто“ в топ 3.

След представянето си в „Удженто“ Митко Тодоров преминава в редиците на шампиона „Панини“ (Модена), където играе рамо до рамо с Фердинандо ди Джорджи, извел тима на Полша като треньор през 2018 година до световния връх на волейбола. Истинското приятелство между тях продължава и до ден днешен. Тодоров и Фердинандо ди Джорджи стават шампиони на Италия с отбора на „Панини“ (Модена).

От 1986-а до 1993-а играе в Италия за отбори от елитната „А“ група, сред които и „Белунга Белуно“. Той е един от първите родни състезатели, които проправят път и за днешните волейболни таланти на България, които се изявяват на Ботуша. В три последователни години – 1986, 1987, 1988 г. е обявен за най-добър чуждестранен състезател в първенството на “адзурите”. През 1988 и 1989 г. е включен сред шестте най-добри волейболисти на Апенинския полуостров.

Като национален състезател Митко Тодоров и съотборниците му понасят голям удар. Може би най-силният отбор някога на България спечелва изключително трудната олимпийска квалификация в Барселона за олимпийските игри в Лос Анджелес през 1984 година, но тимът ни не отива, поради бойкот на социалистическите страни.

„Този отбор, който бяхме, Борислав Кьосев, Асен Гълъбинов, Димо Тонев, Любо Ганев и всички момчета, ако бяхме отишли в Лос Анджелес, минимум щяхме да се върнем с медал, защото бяхме много обиграни и се познавахме отлично“, спомня още Митко Тодоров.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Published

on

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.

Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.

Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.

През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.

Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.

Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.

„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.

Поклон пред паметта му!

Зареди още

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува

Published

on

Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.

От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.

Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.

„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.

Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.

Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица