Новини
Митко Тодоров: Формулата на успеха в спорта е 1% талант и 99% труд!
Митко Тодоров – Чакала една от емблемите и звезда на родния волейбол от близкото минало. Сребърен олимпийски медалист от игрите в Москва през 1980 г. с националния отбор по волейбол. Дългогодишен капитан на националите през 80-те години. Сред успехите му са бронзови отличия от европейски първенства във Варна през 1981 г. и в Берлин през 1983 г. Той е „синя легенда“, като с отбора на “Левски Спартак” става световен студентски шампион през 1977 г. в София. Освен това със “сините” се класира втори в турнир за КЕШ през 1975 г. и през 1982 г. Избран е за най-добър нападател през 1977, 1978 и 1980 г. Печели шампионските титли на България за 1980, 1981, 1985 г. От 1986-а до 1993-а играе в Италия за отбори от елитната „А“ група. Той е един от първите родни състезатели, които проправят път и за днешните волейболни таланти на България, които се изявяват на Ботуша. В три последователни години – 1986, 1987, 1988 г. е обявен за най-добър чуждестранен състезател в първенството на “адзурите”. А през 1988 и 1989 г. е включен сред шестте най-добри волейболисти на Апенинския полуостров. Отличаван е огромен брой пъти с редица индивидуални и отборни награди от различни състезание у нас и чужбина. Митко Тодоров – Чакала е първият волейболист в Европа, който вкарва изпълнението на начален удар с отскок. Родом е от Бургас, животът му го отвежда в Габровския край. Той е основател на италианската шивашка фирма „Ти Фузион“, представена в Габрово, а доскоро управляваше и хотел „Каса Волей“ в Дряново. Днес, 14 юни, легендата на българския волейбол празнува 65-годишен юбилей. По този повод в спортна зала „Орловец“ са изложени негови отличия и спомени от кариерата. За успехите в спорта, предизвикателствата, възходите и спомените на живата легенда на българския волейбол, разговаряме с Митко Тодоров – Чакала.

Той започва спортната си кариера в родния Бургас, където в началото на 70-те са липсвали изявени школи. Извежда отбора до първото място в България, поднасяйки за онова време неочаквана изненада в първенството, а успехът на тима изважда морския град на волейболната карта на страната. Професионалната си кариера започва 18-годишен.
Шампионската титла и силното представяне през сезона на Митко Тодоров пораждат апетити на някои от клубовете в страната да го привлекат в редиците си. Неговото желание обаче е да отиде да играе за столичния гранд „Левски“.
„Исках да играя за „Левски“, което стана много трудно. Трябваше да се ходи в казармата. А по онова време „каймакът“ на младите момчета и таланти във всички спортове, и „ЦСКА“ имаха тази привилегия да подбират всичко, което си пожелаят. Така стана и с мен“, спомня си легендарният волейболист.
Военната си служба той отбива, защитавайки цветовете на синия клуб в спортните школи на „Левски“. „Когато започнаха да се състезавам за клуба, представянето ми бе слабо. Една голяма личност обаче вярваше в мен. Казваше се Георги Чолов, дългогодишен треньор на националния отбор и „Левски“. Той гарантира за мен, че ще стана голям състезател. От този момент нататък личният ми живот приключи. С много лишения и упоритост тренирах по 6-7 часа на ден. Наблегнах изключително много на подготовката си“, разказва Митко Тодоров.
Според него формулата на успеха в спорта е 1% талант и 99% труд. „Когато израснах като състезател, винаги това казвах на младите, че татко Господ дава 1% талант и 99% труд, за да успееш“, добави той.
Още през първата година от пребиваването си в столичния клуб Тодоров е включен в националния отбор на България, като млад талант. Едва след няколко месец той се налага в основния състав на тима. Израстването в спортната си кариера на клубно и национално ниво Тодоров отдава на зверските лишения. Той не крие благодарността си към най-великия по думите му треньор Васил Симов, с когото е имал честта да работи в първия тим на България, чиято капитанска лента е носил.
Седмици преди участието си на олимпиадата в Москва през 1980 година, волейболният отбор на България играе приятелски турнир в Белгия, като тимът се представя слабо, оставайки на последното място в турнира, а в съблекалнята тлее напрежение.
По време на олимпийските игри съставът ни почива в първия кръг на състезанието по волейбол, а във втория се изправя срещу силно играещия отбор на Куба, който прекланя глава пред „лъвовете“. Срещата е спечелена с 3:1. За гръмкия успех на трикольорите пишат всички световни медии. Следват още две победи и загуба, които изпращат България на полуфинал.
Там се изправя срещу двукратния световен и двукратния олимпийски шампион Полша. В двубоя с тях волейболистите ни не оставят съмнение, че са по-качественият отбор и побеждават съперника си с категоричното 3:0. Срещата Митко Тодоров определя като мачът на живота му. На финала родните състезатели излизат срещу домакините, а отсъствието по необясними причини на ключови волейболисти от нашия тим наклоняват везните в ползва на Русия, тогава СССР, които печелят златото.

„Резултатите показват каква е разликата в спорта тогава и сега. В годините назад представителният тим на страната ни по волейбол не излизаше от тройката или четворката на медалистите на олимпиади, световни и европейски първенства. Тогава държавата много залагаше на спорта. Защитавахме родината като национали. Нещо, което трудно бихме казали за сегашното положение. Да не искаш да играеш за националния отбор? Да излезеш на полето да биеш 2 топки и да ползваш появата си в състава, само за да отидеш да играеш в чужбина… Нямам обяснение“, счита Митко Тодоров.
След успехите в клубния „Левски“ и националния отбор на България Митко Тодоров – Чакала продължава професионалния си път в чужбина. През 1985 година за неговия подпис се борят италианските грандове „Панини“ (Модена) и „Сантал“ (Парма). Трансферът на Апенините е белязан с медийни скандали.
Звездата на родния волейбол преминава в Италия, след успех над „ЦСКА“ във финалната среща на българското първенство, която решава титлата. Митко Тодоров започва да се състезава за новака в италианския шампионат „Удженто“. Още в първите срещи той, световно известният Уго Конте и съотборниците му побеждават „Болоня“ и шампиона „Панини“ с по 3:0, като в края на сезона нареждат „Удженто“ в топ 3.
След представянето си в „Удженто“ Митко Тодоров преминава в редиците на шампиона „Панини“ (Модена), където играе рамо до рамо с Фердинандо ди Джорджи, извел тима на Полша като треньор през 2018 година до световния връх на волейбола. Истинското приятелство между тях продължава и до ден днешен. Тодоров и Фердинандо ди Джорджи стават шампиони на Италия с отбора на „Панини“ (Модена).

От 1986-а до 1993-а играе в Италия за отбори от елитната „А“ група, сред които и „Белунга Белуно“. Той е един от първите родни състезатели, които проправят път и за днешните волейболни таланти на България, които се изявяват на Ботуша. В три последователни години – 1986, 1987, 1988 г. е обявен за най-добър чуждестранен състезател в първенството на “адзурите”. През 1988 и 1989 г. е включен сред шестте най-добри волейболисти на Апенинския полуостров.
Като национален състезател Митко Тодоров и съотборниците му понасят голям удар. Може би най-силният отбор някога на България спечелва изключително трудната олимпийска квалификация в Барселона за олимпийските игри в Лос Анджелес през 1984 година, но тимът ни не отива, поради бойкот на социалистическите страни.
„Този отбор, който бяхме, Борислав Кьосев, Асен Гълъбинов, Димо Тонев, Любо Ганев и всички момчета, ако бяхме отишли в Лос Анджелес, минимум щяхме да се върнем с медал, защото бяхме много обиграни и се познавахме отлично“, спомня още Митко Тодоров.


Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.
Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.
Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.




Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.
*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Новини
Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.
Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







