Новини
КНСБ-Габрово със становище по бюджета на Общините
Регионалният съвет на КНСБ -Габрово разпространи до местните медии своето становище по бюджетите на общините в област Габрово за тази година.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са приети размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2021 г., като по общини за област Габрово.
За Община Габрово основните бюджетни взаимоотношения са в размер на 39 474,7 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 32 516,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 3 248,8 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 727,7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 2 981,6 хил. лв.
За Община Севлиево основните бюджетни взаимоотношения – 25 421,7 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 21 146,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 1 654,6 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 581, 7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 2 038,8 хил. лв.
Дряново – основни бюджетни взаимоотношения – 10 074,9 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 8 078,3 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 831,9 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 254,4 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 910,3 хил. лв.
Трявна – основни бюджетни взаимоотношения – 8 750,5 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 179,8 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 778,6 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 727,4хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 1 064,7 хил. лв.
Увеличените средства за делегираните от държавата дейности по общини от област Габрово за 2021г. са както следва: – Габрово – с 5 268,8 хил. лв. или 19,33 % спрямо 2020 г. – Севлиево – с 3 447,7хил. лв. или 19,47 % спрямо 2020 г. – Дряново – с 1 299,4 хил. лв. или 19,17 % спрямо 2020 г. – Трявна – с 960,2 хил. лв. или 18,39% спрямо 2020 г.
По функции най-голямо увеличение има на средствата във функциите „Общи държавни служби” и „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.
Например за функция „Общи държавни служби” в община Габрово средствата са в размер на 2 720,4 хил. лв. и са увеличени с 822,0 хил. лв., което е 43,3 % спрямо 2020г., като за дейност „Общинска администрация” те са в размер на 2 262,0 хил. лв. и са увеличени с 450,5 хил.лв или 24,8 % спрямо 2020 г.
Планираният от Община Габрово ръст на индивидуалните основни работни заплати на служителите в общинска администрация е със средно 7.5 %.
Регионален съвет на КНСБ – Габрово подготвя анализ на бюджета на общинска администрация и ще инициира разговори и срещи за увеличение основните заплати на персонала зает по трудови и служебни правоотношения с 15%.
За функция „Общи държавни служби” в община Трявна средствата са в размер на 873,2 хил. лв. и са увеличени с 227,7 хил. лв., спрямо 2020 г., като за дейност „Общинска администрация” те са в размер на 727,2 хил. лв. и са увеличени с 146,9 лв. или 25.31% спрямо 2020 г.
Планираният от Община Трявна ръст на индивидуалните основни работни заплати на служителите в общинска администрация е с 20 %. За функция „Социално осигурява, подпомагане и грижи” в община Габрово, средствата са в размер на 3 837,3 хил.лв. и са увеличени с 1 474,6 хил.лв. спрямо 2020г.
За дейност „Домове за пълнолетни лица с физически увреждания” увеличението на средствата е с 54 864 лв. или 15 % спрямо 2020 г., а договореното от КНСБ увеличение на работните заплати от 01.02.2021г. е от 17 до 20%. За функция „Образование” средствата за 2021 г. по общини са както следва: – Габрово – в размер на 19 863,2 хил.лв., увеличение с 2 251,4 хил. лв. или 12,78 % спрямо 2020 г. – Севлиево – в размер на 13 275,5 хил. лв., увеличение с 1 535,1 хил.лв. или 13,07% спрямо ЗДБРБ за 2020 г. – Дряново – в размер на 2 860,7 хил.лв., увеличение с 308 хил.лв. или 12,06 % спрямо ЗДБРБ за 2020г. – Трявна – в размер на 3 179,6 хил.лв., увеличение с 319,4 хил.лв. или 11,16 % спрямо ЗДБРБ за 2020г.
Увеличението на основните работни заплати в училищата в община Габрово е от 15% до 18 % за педагогическите специалисти и от 10% до 15 % за непедагогическия персонал. В община Севлиево в училищата увеличението е от 15 % до 17 % за педагогическите специалисти. В училищата от общините Дряново и Трявна и в детските градини в област Габрово са достигнати договорените в Отрасловия колективен трудов договор размери на работните заплати.
„Смятаме, че ускореното повишаване на възнагражденията в сферата на образованието е ключ към по-добър престиж на учителската професия и повишаване качеството на образованието и резултатите от учебно-възпитателната работа“, заявяват още от КНСБ – Габрово.
За функция „Здравеопазване” средствата по Единни разходни стандарти /ЕРС/ са увеличени през 2021 г. и в резултат на активните преговори в община Севлиево, ръстът на основните работни заплати за медицинските специалисти е с 20,1 %, или над 1000 лв.
В Дряново в дейност „Детска ясла” ръстът е с 28,4 % за медицинските специалисти и заплатите достигат над 900 лв., за останалия персонал е с 24,9 %. Това е резултат също на активни преговори.
При дейност „Детски ясли, яслени групи към детски градини и детска кухня” в община Габрово увеличението на средствата е с 274 782 лв. или 20,5 % спрямо 2020 г. при ръст на основните работни заплати за медицинските специалисти с 18,1 % и те достигат близо 1000 лв., а за останалия персонал с 15 %.
Все още е проблем достигането на стартовите заплати, договорени с колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” в здравните кабинети в детските градини и училища в общините Дряново и Трявна и в яслените групи в Трявна.
Увеличените средства в дейност „Медицинско обслужване в здравен кабинет” в община Трявна са с 10 255 лв. или 17,6 % спрямо 2020 г., а в дейност „Яслена група към детска градина, детска кухня” – с 3 018 лв. или 8,8 % спрямо 2020 г. Увеличението на работните заплати от 01.01.2021 г. е с 22,4 % и въпреки това възнагражденията на медицинските специалисти остават под 900 лв. За да се реши проблемът, КНСБ ще настоява за въвеждането на стандарт за здравен кабинет в учебно заведение.
По този начин ще се осигури ритмичност на нарастването на средствата и съответно възнагражденията на персонала. На всички е известна острата нужда от персонал в тази сфера и затова е необходимо да се действа приоритетно в тази насока.
Във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело” най-висок ръст в процентно изражение на средствата има в община Трявна с 12,23 % спрямо 2020г. или увеличение с 80,2 хил.лв., следвана от община Габрово с 10,15 % или увеличение с 326,4 хил.лв., община Севлиево с 9,72 % или увеличение с 73,1 хил.лв. Най-нисък ръст има в община Дряново с 9,40 % или увеличение на средствата с 44,3 хил. лв.
Увеличението на основните работни заплати на заетите в културните институти е с 10 %. При дейностите, финансирани от местните приходи недостигът на средства не може да се преодолее и през тази година част от служителите остават на минимална работна заплата, без възможност за надхвърляне на този размер.
Регионалният съвет на КНСБ Габрово оценява положително политиката по доходите, заложена в бюджетите на общините от областта – планираното увеличение на възнагражденията на персонала в държавно делегираните дейности.
В същото време, считаме, че е необходимо през годината на база на изпълнение на бюджетите да се търсят възможности за увеличение на заплатите на заетите в културните институти и дейностите, финансирани от местни приходи.
„Като се надяваме на още по-интензивен социален диалог и намаляване влиянието на пандемията в страната, очакваме по-благоприятна финансова година, която ще се отрази и на хората на наемния труд“, заявяват в заключение от КНСБ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Архивът припомни „Историята на Габрово и габровските въстания“

През 2026 г. българските държавни архиви отбелязват 75-та годишнина от създаването си. По този повод Държавна агенция „Архиви” реализира рубрика „Ценни книги в архивите“ с акцент върху съхранявани интересни издания във фондовете и библиотеките на архивите от цялата страна. Всяка последна сряда на месеца Държавен архив – Габрово ще ви представя по едно издание, съхранявано в Габровската архивна съкровищница. Както личните фондове, така и представяните от нас книги са често използван източник на информация за научни съобщения, реферати, популяризаторски публикации, и др. Използват се както от служителите в архива, така и от потребители на архивна информация: хора на науката, музейни специалисти, учители, краеведи, граждани.
Продължават рубрика с „Историята на града Габрово и габровските въстания“, с автори братя Христо и Петър Гъбенски. Те са синове на свещеник Иван попПетков Ненчев (Гъбенски) – заклел габровските въстаници и обесен заедно с воеводата Цанко Дюстабанов. Това е първата печатна история на Габрово. С нея се поставя началото на историографията на града. Нейните автори първи дават систематизирани сведения за участието на Габрово в борбата с гръцкото духовенство и въстанията през 1856 г. (Капитан дядо Николовото въстание) и през 1862 г. Книгата и до днес остава единственото подробно описание на Габровското въстание през 1876 г. — подготовка, ход, погром и съдебен процес. История…”-та на братя Гъбенски е цитирана многократно във всички по-късни публикации и изследвания на Априлското въстание, живота и дейността на Цанко Дюстабанов и останалите габровски революционери. За възникването на идеята за написването на историята, за събирането на информацията и кои живи въстаници са дали сведения за описването на героичните събития през май месец, разказват авторите в предговора към книгата: „ Когато на 1 май 1896 год. празнуваха в Габрово 20-годишнината на въстанието от 1876 год., решиха да издигнат в града паметник за в памет на това въстание и избраха комитет да събира средства за тая цел. По-после — на 15 октомври 1899 год. — тоя комитет решил да издаде и историята на габровските въстания и помоли нас да се заемем с тая работа, като ни обещаваше пълно съдействие при събиране материала. Ние съзнавахме, че тоя материал мъчно ще се събере, защото се бе изминало дълго време от датите на въстанията и не се решавахме да се наемем с тая работа, ала като взехме предвид, че ако и сега не почнат да се събират сведенията за тия въстания, описването им ще стане съвсем невъзможно по-после, защото поборниците от ден на ден мрат, а наедно с тях се губят и ценните сведения по въстанията, ние приехме поканата.
Като се наехме да опишем въстанията, ние намерихме за добре да придружим това описание с историята на града. За събиране материала по въстанията ние разпитвахме всички живи поборници, а един от нас, придружен от петима въстаника Г.[еорги] Бочаров, Г.[анчо] Мацков, Ц.[анко] Постомпиров, С. Петков и П. Маринчев), четирима учители, (Н. Дра. ганов, З. Иванов, В. Станчев и Хр.[истофор] Хесапчиев), един студент (Д. [имитър] Бочаров) и един фотограф (К. Либих), обиколи през лятото на 1900 год. почти всичките места, гдето са минали и действали въстаниците през 1876 год. и събра добри сведения за това.“ През 1903 г., в последните дни на месец декември, книгата “Историята на града Габрово и Габровските въстания” е отпечатана в габровската печатница “Заря”. Кметът на града Христо Конкилев, в присъствието на Никола Голосманов и Христофор Хесапчиев, лично връчва на Христо Гъбенски два екземпляра от книгата за авторите, подписани от него и подпечатани с общинския печат. Книгата е отпечатана в 2000 екземпляра за 672 лева. Средствата от продажбата на книгата са в полза на фонда, предназначен за издигане на паметник на габровските въстаници.




Братя Гъбенски имат идея книгата да се преиздаде през 1926 г. по повод 50-годишнината от въстанието, това не се осъществява. Книгата става библиографска рядкост. 100 години, след първото издание, експерти от Държавен архив – Габрово подготвят и реализират второто издание на „Историята“, в което са поместени и снимки, поясните бележки, именен и географски указатели. Въведението към второто издание е на проф. д.и.н. Стефан Дойнов. Той завършва своето въведение така: “..Убеден съм, че денят в който „История“-та се появи отново на бял свят, ще бъде отбелязан като истински празник на българската култура.“ През 2026 г. и второто издание на първата история на Габрово е библиографска рядкост.
*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Новини
Благотворителният базар и концерт в подкрепа на малкия Ники събра над 6 000 евро
Над 6 000 евро събра благотворителният концерт с базар „Дъга от доброта“, организиран от ДГ „Слънце“.
Събраните средства са в подкрепа на малкия Ники от Габрово, който се бори с тежката диагноза лимфобластна Т- клетъчна анемия.

На сцената се изявиха всички малчугани от градината, както и гостуващи изпълнители.

-
Новинипреди 6 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Новинипреди 7 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Любопитнопреди 7 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 6 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 6 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 3 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 3 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци







