Новини
КНСБ-Габрово със становище по бюджета на Общините
Регионалният съвет на КНСБ -Габрово разпространи до местните медии своето становище по бюджетите на общините в област Габрово за тази година.
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са приети размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2021 г., като по общини за област Габрово.
За Община Габрово основните бюджетни взаимоотношения са в размер на 39 474,7 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 32 516,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 3 248,8 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 727,7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 2 981,6 хил. лв.
За Община Севлиево основните бюджетни взаимоотношения – 25 421,7 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 21 146,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 1 654,6 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 581, 7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 2 038,8 хил. лв.
Дряново – основни бюджетни взаимоотношения – 10 074,9 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 8 078,3 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 831,9 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 254,4 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 910,3 хил. лв.
Трявна – основни бюджетни взаимоотношения – 8 750,5 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 179,8 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 778,6 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 727,4хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 1 064,7 хил. лв.
Увеличените средства за делегираните от държавата дейности по общини от област Габрово за 2021г. са както следва: – Габрово – с 5 268,8 хил. лв. или 19,33 % спрямо 2020 г. – Севлиево – с 3 447,7хил. лв. или 19,47 % спрямо 2020 г. – Дряново – с 1 299,4 хил. лв. или 19,17 % спрямо 2020 г. – Трявна – с 960,2 хил. лв. или 18,39% спрямо 2020 г.
По функции най-голямо увеличение има на средствата във функциите „Общи държавни служби” и „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.
Например за функция „Общи държавни служби” в община Габрово средствата са в размер на 2 720,4 хил. лв. и са увеличени с 822,0 хил. лв., което е 43,3 % спрямо 2020г., като за дейност „Общинска администрация” те са в размер на 2 262,0 хил. лв. и са увеличени с 450,5 хил.лв или 24,8 % спрямо 2020 г.
Планираният от Община Габрово ръст на индивидуалните основни работни заплати на служителите в общинска администрация е със средно 7.5 %.
Регионален съвет на КНСБ – Габрово подготвя анализ на бюджета на общинска администрация и ще инициира разговори и срещи за увеличение основните заплати на персонала зает по трудови и служебни правоотношения с 15%.
За функция „Общи държавни служби” в община Трявна средствата са в размер на 873,2 хил. лв. и са увеличени с 227,7 хил. лв., спрямо 2020 г., като за дейност „Общинска администрация” те са в размер на 727,2 хил. лв. и са увеличени с 146,9 лв. или 25.31% спрямо 2020 г.
Планираният от Община Трявна ръст на индивидуалните основни работни заплати на служителите в общинска администрация е с 20 %. За функция „Социално осигурява, подпомагане и грижи” в община Габрово, средствата са в размер на 3 837,3 хил.лв. и са увеличени с 1 474,6 хил.лв. спрямо 2020г.
За дейност „Домове за пълнолетни лица с физически увреждания” увеличението на средствата е с 54 864 лв. или 15 % спрямо 2020 г., а договореното от КНСБ увеличение на работните заплати от 01.02.2021г. е от 17 до 20%. За функция „Образование” средствата за 2021 г. по общини са както следва: – Габрово – в размер на 19 863,2 хил.лв., увеличение с 2 251,4 хил. лв. или 12,78 % спрямо 2020 г. – Севлиево – в размер на 13 275,5 хил. лв., увеличение с 1 535,1 хил.лв. или 13,07% спрямо ЗДБРБ за 2020 г. – Дряново – в размер на 2 860,7 хил.лв., увеличение с 308 хил.лв. или 12,06 % спрямо ЗДБРБ за 2020г. – Трявна – в размер на 3 179,6 хил.лв., увеличение с 319,4 хил.лв. или 11,16 % спрямо ЗДБРБ за 2020г.
Увеличението на основните работни заплати в училищата в община Габрово е от 15% до 18 % за педагогическите специалисти и от 10% до 15 % за непедагогическия персонал. В община Севлиево в училищата увеличението е от 15 % до 17 % за педагогическите специалисти. В училищата от общините Дряново и Трявна и в детските градини в област Габрово са достигнати договорените в Отрасловия колективен трудов договор размери на работните заплати.
„Смятаме, че ускореното повишаване на възнагражденията в сферата на образованието е ключ към по-добър престиж на учителската професия и повишаване качеството на образованието и резултатите от учебно-възпитателната работа“, заявяват още от КНСБ – Габрово.
За функция „Здравеопазване” средствата по Единни разходни стандарти /ЕРС/ са увеличени през 2021 г. и в резултат на активните преговори в община Севлиево, ръстът на основните работни заплати за медицинските специалисти е с 20,1 %, или над 1000 лв.
В Дряново в дейност „Детска ясла” ръстът е с 28,4 % за медицинските специалисти и заплатите достигат над 900 лв., за останалия персонал е с 24,9 %. Това е резултат също на активни преговори.
При дейност „Детски ясли, яслени групи към детски градини и детска кухня” в община Габрово увеличението на средствата е с 274 782 лв. или 20,5 % спрямо 2020 г. при ръст на основните работни заплати за медицинските специалисти с 18,1 % и те достигат близо 1000 лв., а за останалия персонал с 15 %.
Все още е проблем достигането на стартовите заплати, договорени с колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” в здравните кабинети в детските градини и училища в общините Дряново и Трявна и в яслените групи в Трявна.
Увеличените средства в дейност „Медицинско обслужване в здравен кабинет” в община Трявна са с 10 255 лв. или 17,6 % спрямо 2020 г., а в дейност „Яслена група към детска градина, детска кухня” – с 3 018 лв. или 8,8 % спрямо 2020 г. Увеличението на работните заплати от 01.01.2021 г. е с 22,4 % и въпреки това възнагражденията на медицинските специалисти остават под 900 лв. За да се реши проблемът, КНСБ ще настоява за въвеждането на стандарт за здравен кабинет в учебно заведение.
По този начин ще се осигури ритмичност на нарастването на средствата и съответно възнагражденията на персонала. На всички е известна острата нужда от персонал в тази сфера и затова е необходимо да се действа приоритетно в тази насока.
Във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело” най-висок ръст в процентно изражение на средствата има в община Трявна с 12,23 % спрямо 2020г. или увеличение с 80,2 хил.лв., следвана от община Габрово с 10,15 % или увеличение с 326,4 хил.лв., община Севлиево с 9,72 % или увеличение с 73,1 хил.лв. Най-нисък ръст има в община Дряново с 9,40 % или увеличение на средствата с 44,3 хил. лв.
Увеличението на основните работни заплати на заетите в културните институти е с 10 %. При дейностите, финансирани от местните приходи недостигът на средства не може да се преодолее и през тази година част от служителите остават на минимална работна заплата, без възможност за надхвърляне на този размер.
Регионалният съвет на КНСБ Габрово оценява положително политиката по доходите, заложена в бюджетите на общините от областта – планираното увеличение на възнагражденията на персонала в държавно делегираните дейности.
В същото време, считаме, че е необходимо през годината на база на изпълнение на бюджетите да се търсят възможности за увеличение на заплатите на заетите в културните институти и дейностите, финансирани от местни приходи.
„Като се надяваме на още по-интензивен социален диалог и намаляване влиянието на пандемията в страната, очакваме по-благоприятна финансова година, която ще се отрази и на хората на наемния труд“, заявяват в заключение от КНСБ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 4 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 6 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него
-
Културапреди 6 дниВеликденски празници в музей „Етър“






