Свържи се с нас

Новини

КНСБ-Габрово със становище по бюджета на Общините

Published

on

Регионалният съвет на КНСБ -Габрово разпространи до местните медии своето становище по бюджетите на общините в област Габрово за тази година.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. са приети размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2021 г., като по общини за област Габрово.

За Община Габрово основните бюджетни взаимоотношения са в размер на 39 474,7 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 32 516,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 3 248,8 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 727,7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 2 981,6 хил. лв.

За Община Севлиево основните бюджетни взаимоотношения – 25 421,7 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 21 146,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 1 654,6 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 581, 7 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 2 038,8 хил. лв.

Дряново – основни бюджетни взаимоотношения – 10 074,9 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 8 078,3 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 831,9 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 254,4 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 910,3 хил. лв.

Трявна – основни бюджетни взаимоотношения – 8 750,5 хил. лв., от тях обща субсидия за делегираните от държавата дейности 6 179,8 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 778,6 хил. лв. и за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 727,4хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 1 064,7 хил. лв.

Увеличените средства за делегираните от държавата дейности по общини от област Габрово за 2021г. са както следва: – Габрово – с 5 268,8 хил. лв. или 19,33 % спрямо 2020 г. – Севлиево – с 3 447,7хил. лв. или 19,47 % спрямо 2020 г. – Дряново – с 1 299,4 хил. лв. или 19,17 % спрямо 2020 г. – Трявна – с 960,2 хил. лв. или 18,39% спрямо 2020 г.

По функции най-голямо увеличение има на средствата във функциите „Общи държавни служби” и „Социално осигуряване, подпомагане и грижи”.

Например за функция „Общи държавни служби” в община Габрово средствата са в размер на 2 720,4 хил. лв. и са увеличени с 822,0 хил. лв., което е 43,3 % спрямо 2020г., като за дейност „Общинска администрация” те са в размер на 2 262,0 хил. лв. и са увеличени с 450,5 хил.лв или 24,8 % спрямо 2020 г.

Планираният от Община Габрово ръст на индивидуалните основни работни заплати на служителите в общинска администрация е със средно 7.5 %.

Регионален съвет на КНСБ – Габрово подготвя анализ на бюджета на общинска администрация и ще инициира разговори и срещи за увеличение основните заплати на персонала зает по трудови и служебни правоотношения с 15%.

За функция „Общи държавни служби” в община Трявна средствата са в размер на 873,2 хил. лв. и са увеличени с 227,7 хил. лв., спрямо 2020 г., като за дейност „Общинска администрация” те са в размер на 727,2 хил. лв. и са увеличени с 146,9 лв. или 25.31% спрямо 2020 г.

Планираният от Община Трявна ръст на индивидуалните основни работни заплати на служителите в общинска администрация е с 20 %. За функция „Социално осигурява, подпомагане и грижи” в община Габрово, средствата са в размер на 3 837,3 хил.лв. и са увеличени с 1 474,6 хил.лв. спрямо 2020г.

За дейност „Домове за пълнолетни лица с физически увреждания” увеличението на средствата е с 54 864 лв. или 15 % спрямо 2020 г., а договореното от КНСБ увеличение на работните заплати от 01.02.2021г. е от 17 до 20%. За функция „Образование” средствата за 2021 г. по общини са както следва: – Габрово – в размер на 19 863,2 хил.лв., увеличение с 2 251,4 хил. лв. или 12,78 % спрямо 2020 г. – Севлиево – в размер на 13 275,5 хил. лв., увеличение с 1 535,1 хил.лв. или 13,07% спрямо ЗДБРБ за 2020 г. – Дряново – в размер на 2 860,7 хил.лв., увеличение с 308 хил.лв. или 12,06 % спрямо ЗДБРБ за 2020г. – Трявна – в размер на 3 179,6 хил.лв., увеличение с 319,4 хил.лв. или 11,16 % спрямо ЗДБРБ за 2020г.

Увеличението на основните работни заплати в училищата в община Габрово е от 15% до 18 % за педагогическите специалисти и от 10% до 15 % за непедагогическия персонал. В община Севлиево в училищата увеличението е от 15 % до 17 % за педагогическите специалисти. В училищата от общините Дряново и Трявна и в детските градини в област Габрово са достигнати договорените в Отрасловия колективен трудов договор размери на работните заплати.

„Смятаме, че ускореното повишаване на възнагражденията в сферата на образованието е ключ към по-добър престиж на учителската професия и повишаване качеството на образованието и резултатите от учебно-възпитателната работа“, заявяват още от КНСБ – Габрово.

За функция „Здравеопазване” средствата по Единни разходни стандарти /ЕРС/ са увеличени през 2021 г. и в резултат на активните преговори в община Севлиево, ръстът на основните работни заплати за медицинските специалисти е с 20,1 %, или над 1000 лв.

В Дряново в дейност „Детска ясла” ръстът е с 28,4 % за медицинските специалисти и заплатите достигат над 900 лв., за останалия персонал е с 24,9 %. Това е резултат също на активни преговори.

При дейност „Детски ясли, яслени групи към детски градини и детска кухня” в община Габрово увеличението на средствата е с 274 782 лв. или 20,5 % спрямо 2020 г. при ръст на основните работни заплати за медицинските специалисти с 18,1 % и те достигат близо 1000 лв., а за останалия персонал с 15 %.

Все още е проблем достигането на стартовите заплати, договорени с колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване” в здравните кабинети в детските градини и училища в общините Дряново и Трявна и в яслените групи в Трявна.

Увеличените средства в дейност „Медицинско обслужване в здравен кабинет” в община Трявна са с 10 255 лв. или 17,6 % спрямо 2020 г., а в дейност „Яслена група към детска градина, детска кухня” – с 3 018 лв. или 8,8 % спрямо 2020 г. Увеличението на работните заплати от 01.01.2021 г. е с 22,4 % и въпреки това възнагражденията на медицинските специалисти остават под 900 лв. За да се реши проблемът, КНСБ ще настоява за въвеждането на стандарт за здравен кабинет в учебно заведение.

По този начин ще се осигури ритмичност на нарастването на средствата и съответно възнагражденията на персонала. На всички е известна острата нужда от персонал в тази сфера и затова е необходимо да се действа приоритетно в тази насока.

Във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело” най-висок ръст в процентно изражение на средствата има в община Трявна с 12,23 % спрямо 2020г. или увеличение с 80,2 хил.лв., следвана от община Габрово с 10,15 % или увеличение с 326,4 хил.лв., община Севлиево с 9,72 % или увеличение с 73,1 хил.лв. Най-нисък ръст има в община Дряново с 9,40 % или увеличение на средствата с 44,3 хил. лв.

Увеличението на основните работни заплати на заетите в културните институти е с 10 %. При дейностите, финансирани от местните приходи недостигът на средства не може да се преодолее и през тази година част от служителите остават на минимална работна заплата, без възможност за надхвърляне на този размер.

Регионалният съвет на КНСБ Габрово оценява положително политиката по доходите, заложена в бюджетите на общините от областта – планираното увеличение на възнагражденията на персонала в държавно делегираните дейности.

В същото време, считаме, че е необходимо през годината на база на изпълнение на бюджетите да се търсят възможности за увеличение на заплатите на заетите в културните институти и дейностите, финансирани от местни приходи.

„Като се надяваме на още по-интензивен социален диалог и намаляване влиянието на пандемията в страната, очакваме по-благоприятна финансова година, която ще се отрази и на хората на наемния труд“, заявяват в заключение от КНСБ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Новини

Честито Рождество Христово!

Published

on

Рождество Христово или още Коледа е един от най-големите църковни празници. На него християните честват рождението на Исус Христос. Според Евангелието от Лука това става в град Витлеем в провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Коледа е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. На този ден постите свършват и семейната трапеза вече включва месни и млечни ястия. Вярващите ходят на черква, където има празнична служба.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 в.) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка Му Мария, заедно със съпруга ѝ, дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята — в границите ѝ тогава се намира и Палестина. Всеки трябва да се запише в родното си място. Мария и Йосиф не могат да намерят място в страноприемницата и затова се подслоняват в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са и първите, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имената Христо, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и др.

Зареди още

Новини

Бъдни вечер е! Денят преди Рождество Христово!

Published

on

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.

Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости.

На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го в къщи и го палели в огъня.

Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват.

Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слагат се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама.

До трапезата се поставят различни предмети – ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла.

От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите (починал близък или роднина).

През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.

Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те са момчета от осем до дванадесетгодишна възраст, които ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Това ходене се нарича „коледуване“. Всяко коледарче носи дрянова пръчка.

Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.

Зареди още

Новини

Виктор Меразов е Спортист на Габрово за 2025 година

Published

on

Завоювалият златото при младежите до 21 години от първенството на планетата на Световната киокушин федерация в Саудитска Арабия Виктор Меразов е №1 в класацията „Спортист на Габрово“ за 2025 година. Той получи отличието си кмета на Община Габрово Таня Христова на стилна церемония, който се проведе в зала „Възраждане“. Новината съобщи електронното спортно издание sport-gabrovo.com.

Специален гост на събитието беше световноизвестният цирков акробат и еквилибрист Енчо Керязов – създател на фондация, която подкрепя талантливите деца на България. Неговото присъствие бе вдъхновяващо послание към всички млади таланти, че пътят към върха започва от вярата в собствените сили.

Изборът на Виктор Меразов за „Спортист №1 на Габрово“ е напълно заслужен. Габровският талант изпраща една много силна година. Той беше и осминафиналист при мъжете на Световното първенство на Международната федерация по карате (IFK) в Лайпциг, Германия и бронзов медалист от Световната купа за младежи в Камчия. Стана държавен шампион за мъже и бе определен за най-добър състезател в мъжкия профил от Българската карате киокушин федерация за 2025-та година. Награден бе и на ежегодната тържествена церемония „Спортист на годината на НСА“, като в тази класация зае второто място.

Цялата статия за Спортист на Габрово за 2025 година, както и кои останаха негови подгласници можете да прочетете оттук.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица