Свържи се с нас

Култура

В най-големия ден на Райчо Каролев участва и Царското семейство

Published

on

Днес се навършват 175 години от рождението на Райчо Каролев (1846 – 1928), просветен деец със силно присъствие в историята на българското образование преди и след Освобождението.

В Националния музей на образованието се съхраняват ценни свидетелства за неговата дейност – исторически и богословски съчинения, учебници, ръководства, програми, добре запазени снимки. Една от тях е запечатала най-голямото събитие в живота на Райчо Каролев – денят, в който получава заслужено признание от държавата и от своите съграждани.

12 юли 1925 г., Габрово. 50 години от първия випуск на Габровската Априловска гимазия. Райчо Каролев, седнал в средата, вляво от него – Цар Борис III, Княгиня Евдокия, министър-председателят Александър Цанков, митрополит Филип.

На 12 юли 1925 година се провежда национално честване по повод 50 години от първия випуск на единствената пълна седмокласна гимназия по българските земи преди Освобождението – Габровската. В двора на училището се събират представители на държавната и местна власт, на просветни и културни организации, на духовенството, бивши и настоящи учители и ученици, много граждани.

Първи в 9 часа сутринта от София пристигат министър-председателят Александър Цанков, външният министър, народни представители, началникът на Военното училище, началникът на жандармерията.

Портрет на Райчо Каролев, 1871 г. На 1 септември 1871 г. Каролев започва работа като преподавател по всеобща, българска и църковна история в Габровското главно мъжко училище.

Още нестихнали овациите, множеството отново става на крака – от царския автомобил слизат Н. В. Борис III и сестра му Княгиня Евдокия. (До брака на Борис III с принцеса Джована Савойска, княгинята придружава царя и играе ролята на първа дама.)

Главен герой в този тържествен ден е първият директор на гимназията Райчо Каролев. След вдъхновени речи от министър-председателя, търновския митрополит, кмета на Габрово, след нестихващи възгласи и под звуците на дворцовия химн Борис III окичва гърдите на Райчо Каролев с „Орден за Гражданска заслуга“.

Райчо Каролев с отличията. Страница от албума, дарен от неговия син д-р Борис Каролев.

Мигът е повече от тържествен. Царят говори първи и дава на Габрово оценка, която и до днес историята не е променила: „Редом с големия дял, който се пада на нашата зараждаща се индустрия, на хубавото Габрово било писано да изиграе и завидната роля на достоен приемник на килиите и метосите от Възраждането, които тук се превърнаха в нова школа, станала животворно огнище, отгдето се пръскаше светлина.“

След Царя кметът Илия Кожухаров обявява решението на Градския общински съвет – Райчо Каролев да бъде обявен за Почетен гражданин на Габрово. Кожухаров, който след десетина години ще ръководи последователно две министерства, високо цени ролята на първия директор на гимназията за нейното оформяне като пълно средно учебно заведение.

Силно развълнуван, почти 80-годишният Райчо Каролев благодари с присъщата си скромност: „…Никога не съм очаквал, нито смеех да очаквам подобен акт на внимание към един скромен учител труженик. Чест необикновена, която по вашата инициатива за пръв път се прави у нас на един бивш учител, а в негово лице и на цялото учителство.“

По повод юбилея е издадена специална картичка. На нея са петимата ученици от първия випуск на гимназията (Тодор  Постомпиров, Васил Дюстабанов, Жельо Димитров, Димитър Добрев и Никола Рязков) заедно със създателя на училището Васил Априлов и първия директор на гимназията Райчо Каролев.

Този факт наистина е рядко събитие. Каролев заема високи постове в държавата – министър на просвещението, директор на Народната библиотека, директор на статистиката, директор на елитните мъжки гимназии в София и Пловдив, но получава признание за скромната си учителска работа.

Снимката, освен историческа стойност, носи и силен емоционален заряд. Тя е част от албум на Габровската Априловска гимназия, събран и подреден от сина на Каролев – българският офицер д-р Борис Каролев. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, генерал-майор Борис Каролев дарява албума, който днес се съхранява в Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица