Свържи се с нас

Култура

В най-големия ден на Райчо Каролев участва и Царското семейство

Published

on

Днес се навършват 175 години от рождението на Райчо Каролев (1846 – 1928), просветен деец със силно присъствие в историята на българското образование преди и след Освобождението.

В Националния музей на образованието се съхраняват ценни свидетелства за неговата дейност – исторически и богословски съчинения, учебници, ръководства, програми, добре запазени снимки. Една от тях е запечатала най-голямото събитие в живота на Райчо Каролев – денят, в който получава заслужено признание от държавата и от своите съграждани.

12 юли 1925 г., Габрово. 50 години от първия випуск на Габровската Априловска гимазия. Райчо Каролев, седнал в средата, вляво от него – Цар Борис III, Княгиня Евдокия, министър-председателят Александър Цанков, митрополит Филип.

На 12 юли 1925 година се провежда национално честване по повод 50 години от първия випуск на единствената пълна седмокласна гимназия по българските земи преди Освобождението – Габровската. В двора на училището се събират представители на държавната и местна власт, на просветни и културни организации, на духовенството, бивши и настоящи учители и ученици, много граждани.

Първи в 9 часа сутринта от София пристигат министър-председателят Александър Цанков, външният министър, народни представители, началникът на Военното училище, началникът на жандармерията.

Портрет на Райчо Каролев, 1871 г. На 1 септември 1871 г. Каролев започва работа като преподавател по всеобща, българска и църковна история в Габровското главно мъжко училище.

Още нестихнали овациите, множеството отново става на крака – от царския автомобил слизат Н. В. Борис III и сестра му Княгиня Евдокия. (До брака на Борис III с принцеса Джована Савойска, княгинята придружава царя и играе ролята на първа дама.)

Главен герой в този тържествен ден е първият директор на гимназията Райчо Каролев. След вдъхновени речи от министър-председателя, търновския митрополит, кмета на Габрово, след нестихващи възгласи и под звуците на дворцовия химн Борис III окичва гърдите на Райчо Каролев с „Орден за Гражданска заслуга“.

Райчо Каролев с отличията. Страница от албума, дарен от неговия син д-р Борис Каролев.

Мигът е повече от тържествен. Царят говори първи и дава на Габрово оценка, която и до днес историята не е променила: „Редом с големия дял, който се пада на нашата зараждаща се индустрия, на хубавото Габрово било писано да изиграе и завидната роля на достоен приемник на килиите и метосите от Възраждането, които тук се превърнаха в нова школа, станала животворно огнище, отгдето се пръскаше светлина.“

След Царя кметът Илия Кожухаров обявява решението на Градския общински съвет – Райчо Каролев да бъде обявен за Почетен гражданин на Габрово. Кожухаров, който след десетина години ще ръководи последователно две министерства, високо цени ролята на първия директор на гимназията за нейното оформяне като пълно средно учебно заведение.

Силно развълнуван, почти 80-годишният Райчо Каролев благодари с присъщата си скромност: „…Никога не съм очаквал, нито смеех да очаквам подобен акт на внимание към един скромен учител труженик. Чест необикновена, която по вашата инициатива за пръв път се прави у нас на един бивш учител, а в негово лице и на цялото учителство.“

По повод юбилея е издадена специална картичка. На нея са петимата ученици от първия випуск на гимназията (Тодор  Постомпиров, Васил Дюстабанов, Жельо Димитров, Димитър Добрев и Никола Рязков) заедно със създателя на училището Васил Априлов и първия директор на гимназията Райчо Каролев.

Този факт наистина е рядко събитие. Каролев заема високи постове в държавата – министър на просвещението, директор на Народната библиотека, директор на статистиката, директор на елитните мъжки гимназии в София и Пловдив, но получава признание за скромната си учителска работа.

Снимката, освен историческа стойност, носи и силен емоционален заряд. Тя е част от албум на Габровската Априловска гимназия, събран и подреден от сина на Каролев – българският офицер д-р Борис Каролев. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, генерал-майор Борис Каролев дарява албума, който днес се съхранява в Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Музеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето

Published

on

На 20 ноември от 09.00 до 17.00 часа Музеят на хумора и сатирата в Габрово ще се включи в четвъртото издание на националния Ден на четенето – България с рецепта за добро настроение. В рамките на инициативата музейната библиотека ще предложи на своите посетители специална „Виц-терапия“, в която основните съставки са кратки остроумни текстове.

Идеята стъпва върху убеждението, че книгите са безценен източник на знания, вдъхновение и предлагат чудесни начини да се погрижим за себе си. А когато към четенето добавим смях, резултатът обещава да бъде още по-добър. Как ще протече терапията? Още при влизането си в библиотеката посетителите ще получат възможност да изтеглят своята индивидуална „рецепта“.

Следва изборът на подходяща „дозировка“, която също ще бъде определена на случаен принцип. За същинското „лечение“ ще се погрижи богатият литературен фонд на музейната библиотека.

На специално обособени места ще бъдат подредени подбрани издания с вицове, епиграми и афоризми на български и чужди езици. Всеки участник ще може да открие своето четиво и да се потопи в него според предписаната рецепта и доза. А за да продължи доброто настроение и след посещението, музеят е подготвил и малка изненада за спомен.

Входът е срещу билет за музея.

Четвъртият национален Ден на четенето – България ще се проведе на 20 ноември. Инициативата следва примера на германския Ден на четенето, а от 2025 г. е синхронизирана с Деня на европейските автори Read. For Real.

За поредна година събитието се организира от Фондация „Четене“, Фондация „Детски книги“ и Сдружение „Книги и четене“. С участието си Музеят на хумора и сатирата поставя акцент върху една от най-приятните страни на четенето – способността му да разсмива.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Published

on

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.

Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.

От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.

Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Зареди още

Култура

Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Published

on

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.

С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.

В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).

През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица