Свържи се с нас

Култура

В най-големия ден на Райчо Каролев участва и Царското семейство

Published

on

Днес се навършват 175 години от рождението на Райчо Каролев (1846 – 1928), просветен деец със силно присъствие в историята на българското образование преди и след Освобождението.

В Националния музей на образованието се съхраняват ценни свидетелства за неговата дейност – исторически и богословски съчинения, учебници, ръководства, програми, добре запазени снимки. Една от тях е запечатала най-голямото събитие в живота на Райчо Каролев – денят, в който получава заслужено признание от държавата и от своите съграждани.

12 юли 1925 г., Габрово. 50 години от първия випуск на Габровската Априловска гимазия. Райчо Каролев, седнал в средата, вляво от него – Цар Борис III, Княгиня Евдокия, министър-председателят Александър Цанков, митрополит Филип.

На 12 юли 1925 година се провежда национално честване по повод 50 години от първия випуск на единствената пълна седмокласна гимназия по българските земи преди Освобождението – Габровската. В двора на училището се събират представители на държавната и местна власт, на просветни и културни организации, на духовенството, бивши и настоящи учители и ученици, много граждани.

Първи в 9 часа сутринта от София пристигат министър-председателят Александър Цанков, външният министър, народни представители, началникът на Военното училище, началникът на жандармерията.

Портрет на Райчо Каролев, 1871 г. На 1 септември 1871 г. Каролев започва работа като преподавател по всеобща, българска и църковна история в Габровското главно мъжко училище.

Още нестихнали овациите, множеството отново става на крака – от царския автомобил слизат Н. В. Борис III и сестра му Княгиня Евдокия. (До брака на Борис III с принцеса Джована Савойска, княгинята придружава царя и играе ролята на първа дама.)

Главен герой в този тържествен ден е първият директор на гимназията Райчо Каролев. След вдъхновени речи от министър-председателя, търновския митрополит, кмета на Габрово, след нестихващи възгласи и под звуците на дворцовия химн Борис III окичва гърдите на Райчо Каролев с „Орден за Гражданска заслуга“.

Райчо Каролев с отличията. Страница от албума, дарен от неговия син д-р Борис Каролев.

Мигът е повече от тържествен. Царят говори първи и дава на Габрово оценка, която и до днес историята не е променила: „Редом с големия дял, който се пада на нашата зараждаща се индустрия, на хубавото Габрово било писано да изиграе и завидната роля на достоен приемник на килиите и метосите от Възраждането, които тук се превърнаха в нова школа, станала животворно огнище, отгдето се пръскаше светлина.“

След Царя кметът Илия Кожухаров обявява решението на Градския общински съвет – Райчо Каролев да бъде обявен за Почетен гражданин на Габрово. Кожухаров, който след десетина години ще ръководи последователно две министерства, високо цени ролята на първия директор на гимназията за нейното оформяне като пълно средно учебно заведение.

Силно развълнуван, почти 80-годишният Райчо Каролев благодари с присъщата си скромност: „…Никога не съм очаквал, нито смеех да очаквам подобен акт на внимание към един скромен учител труженик. Чест необикновена, която по вашата инициатива за пръв път се прави у нас на един бивш учител, а в негово лице и на цялото учителство.“

По повод юбилея е издадена специална картичка. На нея са петимата ученици от първия випуск на гимназията (Тодор  Постомпиров, Васил Дюстабанов, Жельо Димитров, Димитър Добрев и Никола Рязков) заедно със създателя на училището Васил Априлов и първия директор на гимназията Райчо Каролев.

Този факт наистина е рядко събитие. Каролев заема високи постове в държавата – министър на просвещението, директор на Народната библиотека, директор на статистиката, директор на елитните мъжки гимназии в София и Пловдив, но получава признание за скромната си учителска работа.

Снимката, освен историческа стойност, носи и силен емоционален заряд. Тя е част от албум на Габровската Априловска гимназия, събран и подреден от сина на Каролев – българският офицер д-р Борис Каролев. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, генерал-майор Борис Каролев дарява албума, който днес се съхранява в Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица