Свържи се с нас

Новини

„Ако БСП не излезе от двусмислието по отношение на президента, рискува да отблъсне потенциалните си избиратели“

Published

on

„С обявяването на кандидатурата си за втори мандат президентът Румен Радев постъпи достойно и открито, заявявайки намеренията и принципите си. С това дава възможност на партиите да се позиционират спрямо тях, а също улеснява информирания избор на избирателите за кого да гласуват. Президентът е естественият лидер на демократичната алтернатива на сегашния режим и се превърна в такъв благодарение на много последователното си политическо присъствие през последните четири години. Той налагаше вета на лобистките закони, изговаряше истините, които всички знаем, но никой не изговаряше с години – да речем, тази, че България е в плен на мафията. Президентът не влезе в сговор с олигархията, за разлика от своите предшественици, които днес дават интервюта в защита на сегашния режим. Той слезе сред гражданите, когато площадът скандираше „Мутри, вън!“, вместо да се скрие в комфорта на своята позиция. Затова на четвъртата година Радев остава най-популярният политик в България.“

Това заяви Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г., в ефира на предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР. Христов заяви опасенията си, че партийният егоизъм ще надделее на предстоящите парламентарни избори и, вместо да търсят единение, каквото предлага президентът, партиите от демократичния спектър (БСП, нововъзникналите формации, някои десни партии от протеста – като Демократична България) ще постигнат половинчати резултати.

„Всяка от партиите предлага програма минимум, около която да се обединят демократичните лидери, но никоя не влиза в продуктивен диалог с останалите. В резултат ще имаме фрагментация. Не очаквам бъдещият парламент да постигне необходимата радикална промяна, защото политическата класа не е готова за това“, каза още Иво Христов.

На въпрос на водещия Петър Волгин защо БСП, ако се вярва на социологическите проучвания, не успява да измести ГЕРБ от първото място, евродепутатът отговори така: „Не бива да забравяме, че ГЕРБ е партия-държава. За 12 години тя монополизира цялата власт. Българите, също като жителите на Северна Корея, са свикнали да няма ден без националният вожд да шества из ефира. По-младите българи не са и виждали що е демокрация и свободни медии в български вариант. За да получиш работа, особено в провинцията, е необходимо да имаш одобрение от ГЕРБ. Хората на Борисов внушават на стотици хиляди чиновници, че биха загубили работата си, ако ГЕРБ падне от власт, и в обществото битува горчивото примирение; то е характерно за българската психология – хем си недоволен, хем така стоят нещата и няма какво да се направи. Това е характерно за нашенската масова психология. Това е и криворазбраният национален тарикатлък – от страх да не бъдат излъгани, много сънародници предпочитат да не вярват в нищо; да не предприемат нищо, да не протестират, да не гласуват, с което оставят съдбите си в ръцете на користни шайки. Това са причините за устойчивото присъствие на ГЕРБ в сондажите.“

По думите на Христов, БСП е обременена от дългата и трудна история на прехода: „В обществото бе наложен антикомунистическият прочит на историята. БСП е дамгосвана като наследник на БКП, а всички останали партии, под знамето на антикомунизма, комфортно плячкосват каквото е останало от България, защото антикомунистическите им заклинания им носят индулгенция за всички скандали в сегашно време. ГЕРБ също е биографично свързана с БКП, но успешно прикрива управленските си катастрофи зад антикомунистическа реторика. Тази елементарна лъжа работи вече много години“, смята Иво Христов.

„БСП трябва да постигне консолидация, засега не създава такова впечатление у хората“, допълни той. Христов бе категоричен, че не забелязва никакво напрежение по отношение на БСП от страна на президента.

„Идейно БСП и президентът са на една вълна по почти всички теми. Тъкмо затова позициите на ръководството на БСП са огорчаващи за избирателите. След обявяването на кандидатурата си за втори мандат президентът получи много масивна подкрепа от социалистите в социалните мрежи. Ръководството на БСП се задоволи с поздравления към Румен Радев и Илияна Йотова. Няма как да събудиш ентусиазъм сред избирателите с декларации от типа: „Ние не воюваме с президента“. Много журналисти, хора от левицата питат каква е причината за това двусмислие, което е в ущърб на самата БСП. Много от тези 55%, които одобряват президента в сондажите, се питат да подкрепят ли БСП при тази неяснота. Създава се усещане, то вече циркулира сред коментаторите, че ръководството на социалистите хем иска предизборно да капитализира авторитета на президента, хем не желае да се ангажира с подкрепа за него, за да може да преговаря за управленска коалиция с партиите от статуквото, за които Радев е проблем; те ще настояват БСП да жертва Радев. Стотиците хиляди потенциални избиратели на БСП трудно ще ѝ повярват, ако този въпрос не бъде изяснен скоро. Обществото очаква ясен курс към демонтаж на сегашния режим, а не партийни калкулации.“

Евродепутатът изрази мнение, че настроенията сред социалистите са същите: „Това са честни, работещи хора, голям брой бедни пенсионери, способни младежи, хора на добрата воля, които категорично отхвърлят сегашния режим, подкрепят президента и очакват послания от ръководството си. Българите едва ли ще гласуват за пореден компромис между партиите. Опасявам се, че ако БСП не излезе от двусмислието по отношение на президента, ще разочарова собствените си избиратели и ще отблъсне хората, които влагат в надежди в нея като основна опозиционна сила. Това не бива да става.“

Христов каза още, че позициите на ръководството на БСП към момента са изгодни за Борисов: „Той би предпочел БСП и президентът да не са в единодействие. Президентът Радев бе избран с над 2 милиона гласа и това са близо милион повече от традиционния вот, който БСП достига при добро представяне. Как можем да мотивираме тези хора с формулировки от типа „Ние не воюваме с президента и го поздравяваме, че се кандидатира?“

Евродепутатът е на мнение, че различните представители на опозицията са хем разнородни, хем доста едногласни, а същевременно не могат да се погодят помежду си.

„В този смисъл, инициативата на президента да обяви рано кандидатурата си, създава тази възможност – да се обединят зад минимум принципи. Реформа на системата за борба с корупцията е един от приоритетите. Защитата на свободата на словото и медиите е другият, от нея зависи здравето на цялата ни демокрация. Оздравяването на изборния процес е третата писта. Разбира се, всичко те ще останат пожелателни изказвания, ако не постигнем свалянето на този режим, който запечатва българската безизходица. По-важно е първо да кажем „НЕ“ на това, което имаме, преди да мислим какво ще имаме след това. Всички останали разсъждения – какво искаме, как бихме го направили, са безсмислени, при положение че нямаме изрядни избори. Така или иначе, не можем да стигнем до реализацията на тези проекти, ако нямаме изчистена система за честни избори“, смята Христов.

На въпрос защо президентът Радев подкрепя инициативата „Три морета“, Иво Христов отговори: „Забелязвам, че троловете на ГЕРБ в социалните мрежи водят активна кампания срещу Триморието. Тя цели да представи инициативата като антируска, защото немалка част от избирателите на левицата в България са русофили. Триморието, обаче, не излиза с политически декларации, нито е военен пакт. То няма как да е антируска инициатива по самото си същество. Това е пакет от икономически проекти, които обединяват цяла Източна Европа. Какво би спечелила България, например, ако остане единствената страна извън тези проекти? Ще спечелим ли, ако от Полша на юг има магистрала, по която туристите ще могат да достигат до Румъния, но не и до българското Черноморие? Ще спечелим ли от това да получаваме целия си газ през Турция (нашият газ идва оттам, не от Русия, както е прието да мислим; той се добива в руските недра, но ние не успяхме да отстоим директната тръба и сега сме зависими от Турция като транзитьор). Ние трябва да имаме алтернативни трасета и това ми се струва очевидно както от гледна точка на сигурността, така и от гледна точка на възможността да ползваме предимствата на конкуренцията“.

Според Иво Христов активността на Борисов по темата „Навални“ се дължи на факта, че властта му се крепи на принципа „Разделяй и владей“; оттам и тази внезапна загриженост за руската държава и руската демокрация.

„Тя цели да скрие българските проблеми зад руския скандал и най-вече – да посее разделение в редиците на българската демократична общност. Не бива руската политическа ситуация да сее разкол в редиците българската демократична общност, за която Русия е невралгична тема. Необходимо е единение около програма минимум за възстановяване на българската демокрация. Всички останали проблеми са производни от безконтролната власт, която имаме в момента. Това е нашият насъщен дневен ред, който не бива да се разсейва по външнополитически теми.“

По думите на Иво Христов, повечето от действащите политици на високо ниво в Европа въздъхват с облекчение след избора на Джо Байдън за президент и се надяват на възстановяване на транслантическия диалог, който беше силно затруднен по времето на Тръмп.

„Аз не смея да съм прекален оптимист, по-скоро ме интересува ефектът върху България. Не се наемам да гадая какъв ще бъде, но очевидно ще нараства напрежението между САЩ и Русия през следващите месеци. У нас американското влияние е изключително силно и се задълбочи през последните година и половина-две. Някои българи имаха надежди, че то ще помогне в борбата с корупцията и беззаконието у нас. Засега тези надежди не се оправдават, а стратегията на Борисов да откупва властта си чрез милиардни сделки със САЩ за изтребители и с Русия за газопровод, е разоряваща за България. Както виждате, засега нямаме нито изтребители, нито изгода от газа.“

„Моят апел е да се концентрираме върху българските проблеми и тяхното решаване; да търсим най-малкото общо кратно, за да излезем от тази безизходица; да не се надяваме на никой от външните партньори, да съхраним добрите отношения с тях и най-вече – да бъдем активни и да гласуваме, защото от това зависи дали ще имаме представителен избор“, каза още Иво Христов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Култура

Създава се Регионален център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово

Published

on

Министерският съвет прие Постановление за създаване на Регионален център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Регионалният център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“ е регионален културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата с предмет на дейност: създаване, разпространение, представяне и популяризиране на културни продукти на съвременното изкуство и недвижимото културно наследство и образователна, изследователска и развойна дейност в областта на културата и творческите индустрии.

Центърът е със седалище град Габрово и териториален обхват на дейността – община Габрово и общините: Севлиево, Трявна и Дряново. За създаването на центъра е прието Решение № 223 от 28 ноември 2024 г. на Общинският съвет на община Габрово.

Изразени са положителни становища на общините Севлиево, Трявна и Дряново и съгласие от Областния управител на област Габрово. Чрез създаването на регионалния център за съвременно изкуство ще се създадат условия за изява на творци, производители и индустриалци, развиващи дейност на територията на общините в област Габрово.

Центърът ще има положителен принос в създаването на връзки между различните професионални общности и за утвърждаването на района като културен център с устойчив туризъм и икономическо развитие.

Зареди още

Култура

Първи „Вечери на изпятата поезия“ в Габрово – разговор с Виктор Макаров

Published

on

Спомням си първия път преди почти 10 години, когато Виктор Макаров заедно с куп талантливи музиканти пристигна в Габрово, за да представи албума си „Шарена черга“. Този концерт остави дълбок отпечатък в мен – музиката, посланията, поезията, чарът, талантът и сърцето на тези хора ме омагьосаха.

Толкова време по-късно, този магьосник с китара и „леко дрезгав глас“ – отново водейки в града банда музикални съмишленици, пристига в столицата на хумора и сатирата като съорганизатор на първото издание на фестивала „Вечери на изпятата поезия“.

Е, първо габровско издание, защото Виктор Макаров стои зад едноименния фестивал, който вече има своята дългогодишна история в столицата. Той е част и от екипа на международния „Sofia Singer Songwriter Fest“, организира и много подобни инициативи и концерти.

И, ако заключите, че Виктор е музикант, ще сте прави, но едновременно с това ще сгрешите – той е много повече.

Виктор Макаров е българският преводач на мюзикълите „Чикаго“ и „Фантома на операта“. Освен това е богослов, актьор и „поет по душа“, съпруг и баща. Малка част от авторското му творчество е събрано в книгата „Етюди в проза и стих“. Той е изключително увлекателен събеседник и човек, с голямо сърце, пълен с вдъхновение и творческа енергия.

Подробно за фестивала „Вечери на изпятата поезия“ вече писахме, а днес разговаряме лично с Виктор, за да ни разкаже повече за това как се организира подобна инициатива и какво да очакваме.

– След дни започва първото издание на габровския фестивал „Вечери на изпятата поезия“. Какво е „изпята поезия“ и има ли тя почва у нас?
– Названието „изпята поезия“ в някакъв смисъл само обяснява себе си. Участниците във фестивала са хора на различни възрасти и с различни стилистични предпочитания (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…), но обединени от отношението към текста, написан на хубав български език. Повечето освен музиканти са или поети, или почитатели на изящната словесност, и това личи от текстовете на песните им. Другите имена на подобни автори изпълнители са „бардове“ и „поети с китара“.

– Досега фестивалът се е провеждал единствено в София, защо избрахте точно Габрово за първо издание извън столицата?
– Има причини романтични и прозаични. Сред романтичните е фактът, че Габрово е сред значимите културни средища на страната. За нас беше важно изпятата поезия да бъде представена тук наравно с другите изкуства, още повече че Габрово си има много собствени бардове. Тук стигаме и до прозаичната причина: в Габрово се намериха достатъчно помощници, за да се сформира отбор юнаци, които да задвижат фестивала. Анна Верховска, която е съорганизатор на „Вечерите“, е актриса от Кукления театър в Габрово. От екипа на същия театър е и художникът Светозар Колев „Питкин“, а Виолина Доцева е от Драматичния театър. И тримата са интересни автори, и тримата са познати на габровската публика, и тримата имат контакти в културните среди на града и са високо мотивирани да помагат фестивалът да протече успешно. Анна Верховска ни свърза и с директора на Кукления театър Алфидин Ахмедов – много инициативен деец на изкуството, който посрещна идеята за фестивал с голям интерес.

– Както спомена, фестивалът е в партньорство с Кукления театър. Като организатор на много подобни концерти и фестивали – трудно ли се намират съмишленици и партньори? Как се организира един такъв независим фестивал?
– Държавният куклен театър в Габрово е един от най-активните партньори, с които съм работил до момента, за което съм безкрайно благодарен на г-н Ахмедов, а също на Анна Верховска, която в най-невероятни моменти от денонощието намираше време да работи по дизайна и рекламата. Светльо Колев също много помогна и тепърва предстои да се насладим не само на песните му, но и на майсторлъка му като озвучител. Що се отнася до трудностите… Това е първото издание на фестивала в Габрово, никой още не знае за нас – що за чудо е това „изпятата поезия“ – яде ли се, пие ли се, за какво изобщо се ползва… Затова се наложи да се организираме „на мускули“ и с много компромиси и добра воля от страна на участниците, за което и на тях благодарим.

Истината е, че Община Габрово много помогна с реклама, с включването ни в културния календар по повод 165 години Габрово и т.н. (затова благодарим и на общината), но дали ще има и финансова подкрепа за тази година още не е сигурно. Надяваме се обаче догодина да е по-лесно в това отношение – тогава вече всички ще знаят колко ценно нещо са бардовете и колко необходими са за културния живот в града.

– Можем да кажем, че бардовете са част от алтернативната ъндърграунд сцена – намира ли се публика за тях в по-малките населени места?
– Ето това предстои да видим на 18, 19 и 20 септември в салона на Кукления театър. Шегата настрана, опитът на колеги, които организират подобни фестивали в Панагюрище, Харманли и т.н. показва, че в по-малките населени места има глад за качествено изкуство и поетите с китара винаги намират благодарна публика. Специално в Габрово обаче културният живот, както казах по-рано е доста наситен, тъй че тук по-скоро разчитаме не на глад, а на любопитство към жанр, който рядко е представян в града.

– Как изобщо се зароди идеята за „Вечери на изпятата поезия“?
– Преди 15 години бях поканен на фестивал в Литва. Последва покана за Румъния. После още две посещения в Литва (последното през 2024 г.) Направи ми впечатление огромната ценени са бардовете в чужбина. Литовският фестивал продължава повече от седмица и последните две вечери са в зала с размерите на софийската зала „България“, претъпкана догоре! Това ме накара да осъзная колко незаслужено пренебрегнат е този жанр в родината ни и буквално да заревнувам. Оттогава една от житейските ми каузи е популяризирането на творчеството на колегите-бардове у нас.

– За да им дадеш поле за изява, ти си основен двигател на тази и много други инициативи с подобна цел. Даваш много от личното си време, финанси и нерви – струва ли си всичко накрая?
– Вече използвах шегата, че „предстои да видим“, нали? Обикновено в края на всяка такава вечер се чувствам безкрайно удовлетворен от цялата палитра разнообразни емоции, които се изписват по лицата на слушателите – усмивки, сълзи, възторг, умиление… Радвам се, когато мога да споделя насладата от творчеството на тези автори с нова публика.

– Връщайки те отново към габровските „Вечери“, ти самият ще излезеш на сцената със собственото си творчество – кого друг ще имаме възможност да чуем? Как избра участниците, които да поканиш?
– Част от участниците избрах аз, част – Анна Верховска. Първоначалният избор беше лесен: поканихме само автори, свързани с Габрово, а те са толкова много, че бяха достатъчни за цял фестивал. Но след като те един по един се оказваха заети, започнахме да се оглеждаме за колеги, които могат да реагират в по-кратък срок. В момента свързани с града са самата Аня, Виолина Доцева, Светльо Колев, Зора Колева (в дует с Косьо Кучев), а косвено и Краси Кирчев, понеже негова постановка се играе в тукашния куклен театър. Рок-група Rejected M (в акустичен вариант) и дуетът „Манджа с грозде“ покани Аня. Аз пък поканих двама представители на по-улегналото поколение бардове – Пламен Сивов и Коста Шотев. Поканихме и една от най-новите звезди на бардовата сцена Ники Димитров от група X-r@y. Според слуховете възможно е в събота да се появи и един от доайените сред поетите с китара – Иван Ненков (авторът на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и т.н.), но слуховете, както знаем, са несигурно нещо…

– Част от дейността ти е свързана именно с откриването на нови и млади таланти. Как и по какво се разпознава добрият поет с китара? И има ли изобщо такова нещо като добър и лош поет?
– Отговорът на този въпрос е много сложен и изисква цикъл от лекции. Именно в цикъл от лекции (издадени после като книга – „Поетическото изкуство“) се опитва да отговори Любомир Левчев. Ако се опитаме да оставим настрана субективизма (а той играе централна роля в цялата работа) формулата е „качествен и от сърце написан текст + музикантски майсторлък + сценично присъствие (затова има толкова театрали сред бардовете)“. Но тази кратка формула май нищо не казва. Например, отново, що е то качествен текст? Вълнуващите се могат да четат Левчев (наистина!); някъде из дебрите на ютуб циркулира наша с Радо Михов двучасова и доста практична лекция по „текстописане“, съществуват и куп други ресурси, а и винаги я има опцията „помощ от другарче“ – разбирай: от по-опитен поет, когото начинаещият такъв познава и признава (аз постоянно ползвам такава помощ)…

– След изданието в Габрово, какво предстои?
– Почивка! Още почивка! И още малко почивка! Почивка заедно със съпругата ми! А иначе – още много концерти и фестивали, организирани заедно с невероятните ми колеги, в София и (надявам се) из цялата страна!

*Автор: Мария Матева.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново даде заявка за нови проучвания за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново проучва възможността да бъдат направени нови изследвания в османските архиви, които да осветлят още повече делото и живота на майстор Колю Фичето. Новината съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на представянето в Съюза на архитектите в България на най-новата книга, посветена на Строителния колос на българското Възраждане „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Автор на изданието е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново.

Събитието се проведе на 16 септември в сградата на Централния дом на архитекта и събра много гости, сред които проф. Вера Бонева и арх. Белин Моллов. В представянето на книгата участва също Константин Фичев, родственик на Първомайстора.

„Вероятно има още документи за Колю Фичето в османските архиви. Не е възможно да не са съхранени такива. Най-малкото биха излезли кореспонденции между него и властта. А да не говорим за сметки или договори. Надявам се това проучване да се случи, за да имаме възможност да надградим това, което са постигнали изследователите на Фичето – Никола Мавродинов, Георги Козаров и Николай Тулешков“, заяви директорът Иван Христов.

В своето слово той отбеляза, че тази година е по-специална, тъй като се честват 225 години от рождението на Колю Фичето, а програмата за тях обхваща различни инициативи през година, част от които вече бяха реализирани. На 23 септември в Дряново предстои Родова среща с потомци на възрожденския майстор строител, като за нея се очакват в града на Колю Фичето да пристигнат над 40 негови наследници.

В изказването си Христов анонсира още издаването на луксозен албум, представящ обектите на Първомайстора по българските земи, който се реализира с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България и вестник Строител.

Проф. Вера Бонева сподели пред присъстващите, че книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ на д-р Венелин Бараков е компактна и съдържателна, подходяща както за широката публика, така и за специалистите. „Полиграфски изданието е оформено перфектно. Поздравявам д-р Бараков, че се е постарал да издири стари снимки и карти, както и част от архитектурните заснемания на първите архитекти, за да проследи в исторически план как са се развивали отделните сгради, които са останали или са се загубили във времето. Това е един много сериозен и тежък изследователски труд, за което поздравявам автора, както и издателство „Фабер“, изпълнило в перфектна форма книгата“, каза проф. Бонева. Тя не спести и суперлативите си към екипа на ИМ-Дряново, утвърдил по думите ѝ Музея в национално средище за опазване на наследството не само на Колю Фичето, но и на нашата възрожденска архитектура.

С вълнение арх. Белин Моллов коментира, че книгата е подходяща за всички, тъй като информацията в нея е поднесена по достъпен начин и също поднесе поздравления към екипа на ИМ – Дряново, седящ зад реализацията ѝ. „През тази година имах щастието да общувам много пъти с екипа на музея. Те не просто си гледат работата, те я обичат и създават много здрави връзки и приятелства. Който отиде там, след това се връща отново вече като приятел. Препоръчвам ви, когато имате възможност, посетете Дряново и историческия музей, съхраняващ великолепните макети на сътвореното от Колю Фичето“, каза арх. Моллов.

Пред присъстващите Константин Фичев говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик. Той отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, съхраняващ фотографии и документи, който в голяма част е успял да дигитализира. Разказа, че родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.

Д-р Бараков представите свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засегна по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.

Представянето на книгата „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в Централния дом на архитекта в САБ се реализира като част от програмата на Националните чествания, посветени на 225 години от рождението на Колю Фичето, които се организират от ИМ – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица