Новини
„Ако БСП не излезе от двусмислието по отношение на президента, рискува да отблъсне потенциалните си избиратели“

„С обявяването на кандидатурата си за втори мандат президентът Румен Радев постъпи достойно и открито, заявявайки намеренията и принципите си. С това дава възможност на партиите да се позиционират спрямо тях, а също улеснява информирания избор на избирателите за кого да гласуват. Президентът е естественият лидер на демократичната алтернатива на сегашния режим и се превърна в такъв благодарение на много последователното си политическо присъствие през последните четири години. Той налагаше вета на лобистките закони, изговаряше истините, които всички знаем, но никой не изговаряше с години – да речем, тази, че България е в плен на мафията. Президентът не влезе в сговор с олигархията, за разлика от своите предшественици, които днес дават интервюта в защита на сегашния режим. Той слезе сред гражданите, когато площадът скандираше „Мутри, вън!“, вместо да се скрие в комфорта на своята позиция. Затова на четвъртата година Радев остава най-популярният политик в България.“
Това заяви Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г., в ефира на предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР. Христов заяви опасенията си, че партийният егоизъм ще надделее на предстоящите парламентарни избори и, вместо да търсят единение, каквото предлага президентът, партиите от демократичния спектър (БСП, нововъзникналите формации, някои десни партии от протеста – като Демократична България) ще постигнат половинчати резултати.
„Всяка от партиите предлага програма минимум, около която да се обединят демократичните лидери, но никоя не влиза в продуктивен диалог с останалите. В резултат ще имаме фрагментация. Не очаквам бъдещият парламент да постигне необходимата радикална промяна, защото политическата класа не е готова за това“, каза още Иво Христов.
На въпрос на водещия Петър Волгин защо БСП, ако се вярва на социологическите проучвания, не успява да измести ГЕРБ от първото място, евродепутатът отговори така: „Не бива да забравяме, че ГЕРБ е партия-държава. За 12 години тя монополизира цялата власт. Българите, също като жителите на Северна Корея, са свикнали да няма ден без националният вожд да шества из ефира. По-младите българи не са и виждали що е демокрация и свободни медии в български вариант. За да получиш работа, особено в провинцията, е необходимо да имаш одобрение от ГЕРБ. Хората на Борисов внушават на стотици хиляди чиновници, че биха загубили работата си, ако ГЕРБ падне от власт, и в обществото битува горчивото примирение; то е характерно за българската психология – хем си недоволен, хем така стоят нещата и няма какво да се направи. Това е характерно за нашенската масова психология. Това е и криворазбраният национален тарикатлък – от страх да не бъдат излъгани, много сънародници предпочитат да не вярват в нищо; да не предприемат нищо, да не протестират, да не гласуват, с което оставят съдбите си в ръцете на користни шайки. Това са причините за устойчивото присъствие на ГЕРБ в сондажите.“
По думите на Христов, БСП е обременена от дългата и трудна история на прехода: „В обществото бе наложен антикомунистическият прочит на историята. БСП е дамгосвана като наследник на БКП, а всички останали партии, под знамето на антикомунизма, комфортно плячкосват каквото е останало от България, защото антикомунистическите им заклинания им носят индулгенция за всички скандали в сегашно време. ГЕРБ също е биографично свързана с БКП, но успешно прикрива управленските си катастрофи зад антикомунистическа реторика. Тази елементарна лъжа работи вече много години“, смята Иво Христов.
„БСП трябва да постигне консолидация, засега не създава такова впечатление у хората“, допълни той. Христов бе категоричен, че не забелязва никакво напрежение по отношение на БСП от страна на президента.
„Идейно БСП и президентът са на една вълна по почти всички теми. Тъкмо затова позициите на ръководството на БСП са огорчаващи за избирателите. След обявяването на кандидатурата си за втори мандат президентът получи много масивна подкрепа от социалистите в социалните мрежи. Ръководството на БСП се задоволи с поздравления към Румен Радев и Илияна Йотова. Няма как да събудиш ентусиазъм сред избирателите с декларации от типа: „Ние не воюваме с президента“. Много журналисти, хора от левицата питат каква е причината за това двусмислие, което е в ущърб на самата БСП. Много от тези 55%, които одобряват президента в сондажите, се питат да подкрепят ли БСП при тази неяснота. Създава се усещане, то вече циркулира сред коментаторите, че ръководството на социалистите хем иска предизборно да капитализира авторитета на президента, хем не желае да се ангажира с подкрепа за него, за да може да преговаря за управленска коалиция с партиите от статуквото, за които Радев е проблем; те ще настояват БСП да жертва Радев. Стотиците хиляди потенциални избиратели на БСП трудно ще ѝ повярват, ако този въпрос не бъде изяснен скоро. Обществото очаква ясен курс към демонтаж на сегашния режим, а не партийни калкулации.“
Евродепутатът изрази мнение, че настроенията сред социалистите са същите: „Това са честни, работещи хора, голям брой бедни пенсионери, способни младежи, хора на добрата воля, които категорично отхвърлят сегашния режим, подкрепят президента и очакват послания от ръководството си. Българите едва ли ще гласуват за пореден компромис между партиите. Опасявам се, че ако БСП не излезе от двусмислието по отношение на президента, ще разочарова собствените си избиратели и ще отблъсне хората, които влагат в надежди в нея като основна опозиционна сила. Това не бива да става.“
Христов каза още, че позициите на ръководството на БСП към момента са изгодни за Борисов: „Той би предпочел БСП и президентът да не са в единодействие. Президентът Радев бе избран с над 2 милиона гласа и това са близо милион повече от традиционния вот, който БСП достига при добро представяне. Как можем да мотивираме тези хора с формулировки от типа „Ние не воюваме с президента и го поздравяваме, че се кандидатира?“
Евродепутатът е на мнение, че различните представители на опозицията са хем разнородни, хем доста едногласни, а същевременно не могат да се погодят помежду си.
„В този смисъл, инициативата на президента да обяви рано кандидатурата си, създава тази възможност – да се обединят зад минимум принципи. Реформа на системата за борба с корупцията е един от приоритетите. Защитата на свободата на словото и медиите е другият, от нея зависи здравето на цялата ни демокрация. Оздравяването на изборния процес е третата писта. Разбира се, всичко те ще останат пожелателни изказвания, ако не постигнем свалянето на този режим, който запечатва българската безизходица. По-важно е първо да кажем „НЕ“ на това, което имаме, преди да мислим какво ще имаме след това. Всички останали разсъждения – какво искаме, как бихме го направили, са безсмислени, при положение че нямаме изрядни избори. Така или иначе, не можем да стигнем до реализацията на тези проекти, ако нямаме изчистена система за честни избори“, смята Христов.

На въпрос защо президентът Радев подкрепя инициативата „Три морета“, Иво Христов отговори: „Забелязвам, че троловете на ГЕРБ в социалните мрежи водят активна кампания срещу Триморието. Тя цели да представи инициативата като антируска, защото немалка част от избирателите на левицата в България са русофили. Триморието, обаче, не излиза с политически декларации, нито е военен пакт. То няма как да е антируска инициатива по самото си същество. Това е пакет от икономически проекти, които обединяват цяла Източна Европа. Какво би спечелила България, например, ако остане единствената страна извън тези проекти? Ще спечелим ли, ако от Полша на юг има магистрала, по която туристите ще могат да достигат до Румъния, но не и до българското Черноморие? Ще спечелим ли от това да получаваме целия си газ през Турция (нашият газ идва оттам, не от Русия, както е прието да мислим; той се добива в руските недра, но ние не успяхме да отстоим директната тръба и сега сме зависими от Турция като транзитьор). Ние трябва да имаме алтернативни трасета и това ми се струва очевидно както от гледна точка на сигурността, така и от гледна точка на възможността да ползваме предимствата на конкуренцията“.
Според Иво Христов активността на Борисов по темата „Навални“ се дължи на факта, че властта му се крепи на принципа „Разделяй и владей“; оттам и тази внезапна загриженост за руската държава и руската демокрация.
„Тя цели да скрие българските проблеми зад руския скандал и най-вече – да посее разделение в редиците на българската демократична общност. Не бива руската политическа ситуация да сее разкол в редиците българската демократична общност, за която Русия е невралгична тема. Необходимо е единение около програма минимум за възстановяване на българската демокрация. Всички останали проблеми са производни от безконтролната власт, която имаме в момента. Това е нашият насъщен дневен ред, който не бива да се разсейва по външнополитически теми.“
По думите на Иво Христов, повечето от действащите политици на високо ниво в Европа въздъхват с облекчение след избора на Джо Байдън за президент и се надяват на възстановяване на транслантическия диалог, който беше силно затруднен по времето на Тръмп.
„Аз не смея да съм прекален оптимист, по-скоро ме интересува ефектът върху България. Не се наемам да гадая какъв ще бъде, но очевидно ще нараства напрежението между САЩ и Русия през следващите месеци. У нас американското влияние е изключително силно и се задълбочи през последните година и половина-две. Някои българи имаха надежди, че то ще помогне в борбата с корупцията и беззаконието у нас. Засега тези надежди не се оправдават, а стратегията на Борисов да откупва властта си чрез милиардни сделки със САЩ за изтребители и с Русия за газопровод, е разоряваща за България. Както виждате, засега нямаме нито изтребители, нито изгода от газа.“
„Моят апел е да се концентрираме върху българските проблеми и тяхното решаване; да търсим най-малкото общо кратно, за да излезем от тази безизходица; да не се надяваме на никой от външните партньори, да съхраним добрите отношения с тях и най-вече – да бъдем активни и да гласуваме, защото от това зависи дали ще имаме представителен избор“, каза още Иво Христов.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 6 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 5 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 4 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Културапреди 4 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 5 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 4 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 3 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









