Свържи се с нас

Култура

С дигитална изложба Архивът приключва инициативите, посветени на 160 години Габрово град

Published

on

2020 година измина под знака на непозната за нашето поколение епидемия. Вирусът все още господства над нашето ежедневие, спира нормалния ни съвместен живот на човешки същества, които имат нужда от общуване, вирусът отнема и животи. В историята това не е първата, вероятно няма да бъде и последната епидемия. Задачата ни, освен да оцелеем физически е и да оцелеем психически и духовно. Такава е мисията на всички културни и образователни институции. Такава е и нашата мисия – като институция на Паметта. Да запазим спомена за страшните дни, но и в тези страшни дни да бъдем стожер на духовност и цивилизованост. Водени от тази нелека и отговорна задача, екипът на Държавен архив – Габрово, в условията на изолация, спрени социални контакти, срещи с читатели, ученици, дарители и приятели, фокусира дейността си през годината в разкриването на частици от своето огромно архивно съкровище. Имахме възможността да започнем в условията на дистанционна работа в къщи, в което време стартирахме документалната си поредица от публикации, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град.

От април до началото на декември ние подготвихме и публикувахме с помощта на нашите медийни партньори в. „100 вести”, Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ и сайта на Община Габрово материали за 23 видни и заслужили габровци,една от които посветена на незабравимите опълченци, за 5 организации и 2 събития, част от Габровската история.

Доказателство за добре свършената ни работа бяха благодарностите от потомците на някои от личностите, за които писахме Илия Габровски, арх. Карл Кандулков, Лазар Попминков, Мария Бахчеванова и др., както и на много наши съвременници, че сме възкресили спомена за хора, които не са творили в по-леко време от нашето, които могат да бъдат пример на идващото поколение.

На 160-годишнината на града и на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, посветихме и най-значимата си изложба през 2020 г. Архитектът и ръководител на модерно Габрово, човек, който е жив в сърцата на съвременниците и потомците и чиито фундаментално дело стана достояние на младите габровци. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Община Габрово и е експонирана на открито на площад „Възраждане”.

Отново на годишнината на любимия ни град, посветихме и други две изложби, реализирани в дигитален вид „Пощенските картички-мост между миналото и бъдещето” и „Александър Керков – създателят на фанфарни музики, украшение на Габрово”.

Пак в условия на изолация, реализирахме с Областна администрация – Габрово изложбата „Културен жест”, посветена на дейците на духа от Габровско. Бяхме партньори на Национален музей на образованието в изложбата „Габрово-160 години център на знание и просвета”, на Народно читалище „Будителите-2007” за реализация на проекта им за бележити габровски здания и въплътени в тях истории на видни габровци.

Партнирахме и на Фондация „ОТ БГ” за реализация на филма „160+ Габрово град”, който разказва за уникалния ни град с неговите първи личности и институции. Времето, прекарано без преки контакти, в условия на домашна среда не бе време за униване и отчаяние, а време за съзидание за духовните темели на личност и общество.

Като последно проявление на дейността ни през тази особена, различна, трудна година, живеейки в „интересно време” (считано за проклятие от източните култури) е реализацията на настоящата дигитална изложба „Габрово през обектива на времето”, която разказва една кратка визуална история на града край Янтра, който наричаме свой дом. В хронологичен ред са представени една част от промените в облика на нашия град от края на XIX в. до началото на XXI век. Публикували сме най-старата снимка на Габрово, която е открита към момента във фондовете на Държавния архив от 1899 г. Проследили сме промените на градския облик през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Включили сме най-важните трансформации, дали днешния му облик, извършени през 60-те, 80-те години на XX век. Тук сме експонирали и непубликувани досега от нас снимки на Габрово. В ретроспекцията са включени и снимки от последното голямо наводнение, сполетяло Габрово през 1991 г. Имаме и съвременни изображения на града от 2014-2015 г. изложбата завършва със снимка на новоткрития на 1 ноември 2020 г. храм „Св. Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски”. Използвани са снимки и картички съхранявани в личните фондове на Аврам Досев, Петър Часовникаров, Ганчо Танев, Веселин Димитров, от фонда на „Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда”, от Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг” и др.

Имахме намерение тази изложба да бъде реализирана като печатно издание, която с гордост да подаряваме на нашите гости и да изпращаме на нашите приятели тук и по света. Финансови са причините да я подготвим само в дигитален вид. Тя е своеобразна хроника с популярен характер, която следва да се допълва и занапред с помощта и дарителството на съвременни фотографи и други хора, имащи отношение към миналото, настоящето и бъдещето на Габрово. Използваме страниците на нашия добър медиен партньор – редакцията на в. „100 вести”, за да призовем днешните талантливи габровски фотографи да ни даряват снимки с изгледи на съвременно Габрово, за да съхраним заедно и да предадем на бъдещите поколения това, което „днес” ще бъде „някога”.

С чувства за добре свършена работа, от сърце и с любов, ви желаем приятно разглеждане на фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово.

Вместо обобщение, ще цитираме думи на личността, чиито живот и дело ни вдъхновяваха през цялата 2020 г. и ще продължат да бъдат вдъхновение и занапред – арх. Карл Кандулков: „Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него и ще работи всеотдайно”. Пожелаваме си здраве, всеотдайност, надежда и сили за една по-добра, мирна и спокойна Нова 2021 година.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново на Държавна агенция „Архиви“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица