Свържи се с нас

Култура

С дигитална изложба Архивът приключва инициативите, посветени на 160 години Габрово град

Published

on

2020 година измина под знака на непозната за нашето поколение епидемия. Вирусът все още господства над нашето ежедневие, спира нормалния ни съвместен живот на човешки същества, които имат нужда от общуване, вирусът отнема и животи. В историята това не е първата, вероятно няма да бъде и последната епидемия. Задачата ни, освен да оцелеем физически е и да оцелеем психически и духовно. Такава е мисията на всички културни и образователни институции. Такава е и нашата мисия – като институция на Паметта. Да запазим спомена за страшните дни, но и в тези страшни дни да бъдем стожер на духовност и цивилизованост. Водени от тази нелека и отговорна задача, екипът на Държавен архив – Габрово, в условията на изолация, спрени социални контакти, срещи с читатели, ученици, дарители и приятели, фокусира дейността си през годината в разкриването на частици от своето огромно архивно съкровище. Имахме възможността да започнем в условията на дистанционна работа в къщи, в което време стартирахме документалната си поредица от публикации, посветени на 160-годишнината от обявяването на Габрово за град.

От април до началото на декември ние подготвихме и публикувахме с помощта на нашите медийни партньори в. „100 вести”, Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ и сайта на Община Габрово материали за 23 видни и заслужили габровци,една от които посветена на незабравимите опълченци, за 5 организации и 2 събития, част от Габровската история.

Доказателство за добре свършената ни работа бяха благодарностите от потомците на някои от личностите, за които писахме Илия Габровски, арх. Карл Кандулков, Лазар Попминков, Мария Бахчеванова и др., както и на много наши съвременници, че сме възкресили спомена за хора, които не са творили в по-леко време от нашето, които могат да бъдат пример на идващото поколение.

На 160-годишнината на града и на 100-годишнината от рождението на арх. Карл Кандулков, посветихме и най-значимата си изложба през 2020 г. Архитектът и ръководител на модерно Габрово, човек, който е жив в сърцата на съвременниците и потомците и чиито фундаментално дело стана достояние на младите габровци. Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Община Габрово и е експонирана на открито на площад „Възраждане”.

Отново на годишнината на любимия ни град, посветихме и други две изложби, реализирани в дигитален вид „Пощенските картички-мост между миналото и бъдещето” и „Александър Керков – създателят на фанфарни музики, украшение на Габрово”.

Пак в условия на изолация, реализирахме с Областна администрация – Габрово изложбата „Културен жест”, посветена на дейците на духа от Габровско. Бяхме партньори на Национален музей на образованието в изложбата „Габрово-160 години център на знание и просвета”, на Народно читалище „Будителите-2007” за реализация на проекта им за бележити габровски здания и въплътени в тях истории на видни габровци.

Партнирахме и на Фондация „ОТ БГ” за реализация на филма „160+ Габрово град”, който разказва за уникалния ни град с неговите първи личности и институции. Времето, прекарано без преки контакти, в условия на домашна среда не бе време за униване и отчаяние, а време за съзидание за духовните темели на личност и общество.

Като последно проявление на дейността ни през тази особена, различна, трудна година, живеейки в „интересно време” (считано за проклятие от източните култури) е реализацията на настоящата дигитална изложба „Габрово през обектива на времето”, която разказва една кратка визуална история на града край Янтра, който наричаме свой дом. В хронологичен ред са представени една част от промените в облика на нашия град от края на XIX в. до началото на XXI век. Публикували сме най-старата снимка на Габрово, която е открита към момента във фондовете на Държавния архив от 1899 г. Проследили сме промените на градския облик през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. Включили сме най-важните трансформации, дали днешния му облик, извършени през 60-те, 80-те години на XX век. Тук сме експонирали и непубликувани досега от нас снимки на Габрово. В ретроспекцията са включени и снимки от последното голямо наводнение, сполетяло Габрово през 1991 г. Имаме и съвременни изображения на града от 2014-2015 г. изложбата завършва със снимка на новоткрития на 1 ноември 2020 г. храм „Св. Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски”. Използвани са снимки и картички съхранявани в личните фондове на Аврам Досев, Петър Часовникаров, Ганчо Танев, Веселин Димитров, от фонда на „Окръжен център за фотообслужване и фотопропаганда”, от Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг” и др.

Имахме намерение тази изложба да бъде реализирана като печатно издание, която с гордост да подаряваме на нашите гости и да изпращаме на нашите приятели тук и по света. Финансови са причините да я подготвим само в дигитален вид. Тя е своеобразна хроника с популярен характер, която следва да се допълва и занапред с помощта и дарителството на съвременни фотографи и други хора, имащи отношение към миналото, настоящето и бъдещето на Габрово. Използваме страниците на нашия добър медиен партньор – редакцията на в. „100 вести”, за да призовем днешните талантливи габровски фотографи да ни даряват снимки с изгледи на съвременно Габрово, за да съхраним заедно и да предадем на бъдещите поколения това, което „днес” ще бъде „някога”.

С чувства за добре свършена работа, от сърце и с любов, ви желаем приятно разглеждане на фейсбук страницата на Държавен архив – Габрово.

Вместо обобщение, ще цитираме думи на личността, чиито живот и дело ни вдъхновяваха през цялата 2020 г. и ще продължат да бъдат вдъхновение и занапред – арх. Карл Кандулков: „Човек, който уважава миналото, ще гради бъдещето върху него и ще работи всеотдайно”. Пожелаваме си здраве, всеотдайност, надежда и сили за една по-добра, мирна и спокойна Нова 2021 година.

Автор: Цветомира Койчева,
началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово при Дирекция „Регионален държавен архив“ – Велико Търново на Държавна агенция „Архиви“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица