Свържи се с нас

Култура

Бедна ни фантазията

Published

on

Фантазията на човека винаги е била повод за подигравки, не знам защо. Ако някой си представя, че може да си намери добре платена работа в тази криза и при тази безработица, все ще се намери някой от близките му, който да го приземи с хладното “Фантазии!”.

Ако едно дете на средностатистическо българско семейство, на което току-що са купили колело и джиесем, си поиска и лаптоп, веднага ще го отрежат с леко прекалителен тон: “Фантазии на колелета!”. Бъдете сигурни, че това дете никога, ама никога не би написало стихче като това на Джани Родари:

Ако имах едно, магазинче с две полички,

бих продавал, познайте какво,

надежда, надежда за всички.

Това дете завинаги ще си остане в света на възрастните, където е нормално да се продава зарзават, вестници или дрънкулки, но срещу левчета. А мама и тате по-често ругаят министрите, вместо да четат приказки вечер.

Ако по време на избори някой излезе пред избирателите и каже – обещавам да бъда честен, да работя в полза роду, да съм прозрачен за всички вас, пак ще има подхвърляния от сорта “фантазьор!” или пък “политическа фантастика”. “На тия вече сме изсърбали кашата, няма такова животно”, ще си каже човекът, лишен от каквато и да е фантазия. У нас думата фантазия е изгубила красивия си и магнетичен ореол и означава нещо, което е синоним на излъган, обезверен, дори глуповат, а защо не и антисоциален.

Като се замисля, на децата още в училище им се “оперира” желанието да фантазират. Първокласникът бързо научава, че колкото повече се придържа към поведението на възрастните, толкова повече ще го сочат за добро дете. Госпожите в училище учат децата да говорят като тях, а те самите не се учат да говорят и да се чувстват като деца. (Много просто, Министерството на образованието не им плаща за това.)

Образователният процес е еднопосочен и тъкмо в това е големият му кусур – липсва творческа среда, липсва свобода… Ако пък някое учениче започне да говори като героя на Малкия принц или като Мечо Пух (но извън познатия ни литературен текст), най-много да извикат родителите му и да им препоръчат да го заведат на психолог.

Какво ще стане, ако дядо се превърне в котарак? Това е като че ли немислимо упражнение за фантазията на деца от първи или втори клас. А защо не и от гимназиалния. Не дай си, Боже, да зададеш този въпрос на един кмет или депутат. Те ще гледат опулени известно време, а после ще направят онзи специфичен жест, който казва “поредната откачалка!”. Всъщност това е заглавието на статия от Джани Родари, публикувана през 1969 година във “Вестник на родителите”. В неговата “Граматика на фантазиите” има поучителна история по темата.
Много пъти на различни групи деца, на различни места, в Италия и чужбина, предлагах незавършената история за един стар пенсионер, който, като се чувствувал безполезен в къщи, където всички, големи и малки, са твърде много заети, за да му обърнат внимание, решава да отиде да живее с котките – пише Джани Родари. – Казано – сторено, отива на площад “Аржентина” (нали сме в Рим), преминава през желязната бариера, отделяща улицата от археологическата зона – царство на изоставени котки от всякакъв вид, и ето го превърнат в хубав сив котарак. В края на една прилягаща за случая серия от приключения той се завръща в дома си. Като котарак обаче. И като такъв е приет и приветстван. За него хубаво кресло, ласки, мляко и месце. Като дядо не беше никакъв – като котарак е център на вниманието в къщи… В този момент питам децата: “Искате ли сега дядото да остане котарак или отново да се превърне в предишния дядо?” Деветдесет и девет пъти от стоте децата предпочитат котаракът да се превърне отново в дядото. По съображения за справедливост и обич или за да се освободят може би от едно неприятно безпокойство, което може да крие чувство за вина. Искат дядото възстановен, интегриран отново в неговите човешки права, обезщетен. Това е правилото. Регистрирах досега единствено две изключения. Едно дете веднъж поддържаше енергично, че дядото би направил добре да остане котарак завинаги, за да “накаже” тези, които са го наскърбявали. А едно момиченце на пет години каза малко песимистично: “Трябва да остане котарак, иначе всичко ще започне, както преди, и няма повече да се грижат за него.” Ясен е смисълът на двете изключения. И те са също продиктувани от симпатия към дядото. Питам най-напред всички деца: “Но какво ще направи котаракът, за да стане отново дядото?” Децата независимо от географската ширина и височината над морското равнище не се колебаят да посочат разрешението: “Трябва да мине отново под бариерата, но в обратната посока.” Бариерата: ето магическия инструмент на метаморфозата“.

Днешните политици могат много да научат от Родари. Но много повече могат да научат хората, които на всеки четири години са принудени без грам фантазия да изберат, уж, подходящия спасител, а всъщност – поредния заграбител. На 23 октомври политиците пак ще минават през бариерата.

Но сега ще задам въпроса по друг начин. Какво ще стане, ако един от 240-те депутати се превърне в котарак. Мога само да фантазирам дали депутатът ще е гербер, син, червен или независим. Дори за миг си представих един Марио Тагарински, който бавно върти опашка върху плота на депутатското кафене и се облизва, надвесен над сандвичите с шунка, луканка и синьо сирене. Конституцията не казва какво правим в случай, че един от депутатите се превърне в котарак. Дали на негово място влиза следващия или просто Цецка Цачева ще бъде задължена да остави този котарак в пленарната зала, без да е нужно квесторите да го гонят с “псът, псът, мамицата ти…”. Няма яснота нито какво става със субсидията на партията (ще се редуцира ли), нито с онези 2/3 представителни пари за депутата. Все пак не върви да дадеш на един котарак 1500 лева. С тях той нищо не може да направи, макар че мнозина от неговите колеги ще си предложат услугите да му купуват по един сандвич на ден и чаша мляко, ако приберат цялата сума.

Но има и по-шантав въпрос. Какво ще стане, ако всички независими депутати в парламента се превърнат в помияри. Ако изведнъж, по някакви неведоми причини, всеки, който си напусне групата в Народното събрание, се превръща в помияр. Тогава как ще реагира достолепната Цачева. Ами премиерът? Той сега не може да гледа депутатите, а представяте ли си да идва и да дава обяснения от трибуната пред помияри, които джафкат, а може и да разкъсат крачола на някой достопочтен министър-костюмар. Освен това ще могат ли да гласуват помиярите. От дясната им лапа ще се вземат биометрични данни – това не е проблем. Понеже трябва да са три отпечатъците – ще им вземат от дясната, от лявата лапа и от опашката. Но по-големият въпрос е ще разбират ли помиярите кога за кого трябва да гласуват. Герберите имаха ветеринарен лекар в редиците си, който би могъл да поназнайва езика на животните, но сега го пращат да се бори за кмет на Севлиево и ще се наложи самата Искра Фидосова да скимти и да джафка, докато обясни на помиярите кой точно техен проект да подкрепят.

Понеже и аз съм от децата, които не са учени да фантазират, защото фантазиите са израз на безкрайна свобода и освободеност (а нашето МВР не обича чак такава освободеност на мисълта), веднага си цензурирам фантазията.

Представяте ли си, ако вместо в помияри, 17-те независими депутати, идвайки тази есен на работа, изведнъж се превърнат в стъклени човечета (пак по Джани Родари). В неговия разказ “Кристалният Джакомо” тези човечета са описани много добре. Джакомо просто се родил като прозрачно дете, през него можело да се вижда като през въздуха и водата. Нашите депутати нямат тази история от детството си, но нали фантазията е низ от чудеса. Веднъж Джакомо по погрешка казал една лъжа и вед­нага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава-нататък през целия си живот Джакомо не казал нито една лъжа. Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гър­дите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.

Продължавам – когато независимите депутати се погледнали и установили колко са прозрачни в първия ден след лятната им ваканция, те мигновено се втурнали да си търсят шапки. “Нещастен ден ще е денят, в който в страната на стъклените люде бъде въведена модата да се носят шапки. Това ще означава, че влиза в мода да се скриват мислите”, казва Джани Родари. Но тъй като в парламента няма налични 17 шапки, докато стигнат до шапкаря, всички хора ще видят колко тайни и скрити мисли има в главата на независимите депутати. Дори Европейската комисия и Бойко Борисов вкупом ще се изненадат от някои от тях. Въпросът е – след като са разконспирирани, ще поискат ли независимите отново да минат обратно под бариерата, за да върнат предишния си вид. Така или иначе те вече няма да могат да подкрепят ГЕРБ, защото всички вече ще са узнали тайната им. Но може по навик да се върнат към старата си природа. В държавата на МВР-то е по-лесно и безопасно да си с шапка, да криеш мислите и намеренията си. (Докато армия от хиляди полицаи те следи, подслушва и разследва и така заработват заплатите си.)

Има и друг вариант – независимите да решат да останат “стъклени”, за да накажат Цветан Цветанов, Симеон Дянков и Искра Фидосова за техни стари, неизпълнени обещания.

Трябва да се фантазира!

източник:Argumetni BG

автор: Вероника Георгиева

Култура

От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи

Published

on

Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.

Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.

В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.

Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.

„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.

В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.

Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Култура

„На гости на млада булка“ в музей „Етър“ на 28 февруари

Published

on

На 28 февруари Музей „Етър“ кани своите гости на пътуване назад във времето – към един обичай от българската народна традиция, характерен за Габровско и свързан с Тодоровден.

Между 11.00 и 15.30 часа в уютната атмосфера на къщата от село Гачевци ще оживее сцена от празничния ден, посветен на младото семейство. Посетителите ще станат свидетели на колоритен диалог между свекърва, булка и майка – разговор, в който се преплитат наставления, поверия, строги забрани и добронамерени съвети.

Това са онези неписани правила, които някога са съпътствали първите стъпки в семейния живот и са изграждали реда в дома. „По-тънко режи, сватя, филиите“ – нарежда по габровски свекървата и уж на сватята говори, а току към младата булка поглежда. Тя пък със сведен поглед, но очите ѝ вече играят. Минала е година от сватбата, посвикнала е в новия си дом и го е почувствала свой.

Тази година, на 28 февруари, елате в музей „Етър“ да чуете свати как си подмятат пиперливи приказки, да видите булката как се е разхубавила – леле-мале, да попитате защо младоженецът никакъв го няма на този голям празник. Възстановката не е просто театрален етюд, а среща с живата памет на традицията – с езика, жестовете и атмосферата на едно време.

Гостите ще могат да опитат обреден кравай и домашен хайвер – вкус, който носи духа на празника. За спомен всеки ще получи специален флайер с традиционна рецепта, за да пренесе частица от преживяното и у дома.

Събитието е подходящо както за семейства, така и за всички любители на традициите и културния туризъм, които търсят автентично преживяване и смислена среща с българското наследство. В края на февруари „Етър“ отново напомня, че традицията не е просто минало – тя е разказ, който продължава да се случва пред очите ни.

Зареди още

Култура

„Известия на Исторически музей – Дряново“ вече са включени в НАЦИД

Published

on

Сборникът „Известия на Исторически музей – Дряново“ официално е включен в референтния списък на научните издания в България и е регистриран в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Това признание е важна стъпка в утвърждаването на изданието като авторитетна платформа за публикуване на научни изследвания в областта на историята, културното наследство, музеологията и свързаните с тях научни направления.

В сборника се публикуват доклади, статии, студии и научни трудове на участници в ежегодната Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, организирана от Исторически музей – Дряново. Всяко издание на конференцията поставя акцент върху значима годишнина или историческа личност, свързана с Дряново и региона, като по този начин допринася за задълбочаването на научния интерес към местната и националната история.

На 1 и 2 октомври 2026 г. в Дряново ще се проведе Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Домакин на форума ще бъде отново Исторически музей – Дряново, който ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна. Те ще представят свои разработки в шест тематични направления: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Организатор на конференцията е Исторически музей – Дряново, в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия. Научен ръководител на форума ще бъде проф. д-р Петко Ст. Петков (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“).

Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в пореден брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е част от референтния списък на НАЦИД. Включването на изданието е признание за усилията на екипа на Исторически музей – Дряново да развива устойчив научен форум и да насърчава изследванията, свързани с историческото и културното наследство на региона и страната.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица