Свържи се с нас

Култура

Бедна ни фантазията

Published

on

Фантазията на човека винаги е била повод за подигравки, не знам защо. Ако някой си представя, че може да си намери добре платена работа в тази криза и при тази безработица, все ще се намери някой от близките му, който да го приземи с хладното “Фантазии!”.

Ако едно дете на средностатистическо българско семейство, на което току-що са купили колело и джиесем, си поиска и лаптоп, веднага ще го отрежат с леко прекалителен тон: “Фантазии на колелета!”. Бъдете сигурни, че това дете никога, ама никога не би написало стихче като това на Джани Родари:

Ако имах едно, магазинче с две полички,

бих продавал, познайте какво,

надежда, надежда за всички.

Това дете завинаги ще си остане в света на възрастните, където е нормално да се продава зарзават, вестници или дрънкулки, но срещу левчета. А мама и тате по-често ругаят министрите, вместо да четат приказки вечер.

Ако по време на избори някой излезе пред избирателите и каже – обещавам да бъда честен, да работя в полза роду, да съм прозрачен за всички вас, пак ще има подхвърляния от сорта “фантазьор!” или пък “политическа фантастика”. “На тия вече сме изсърбали кашата, няма такова животно”, ще си каже човекът, лишен от каквато и да е фантазия. У нас думата фантазия е изгубила красивия си и магнетичен ореол и означава нещо, което е синоним на излъган, обезверен, дори глуповат, а защо не и антисоциален.

Като се замисля, на децата още в училище им се “оперира” желанието да фантазират. Първокласникът бързо научава, че колкото повече се придържа към поведението на възрастните, толкова повече ще го сочат за добро дете. Госпожите в училище учат децата да говорят като тях, а те самите не се учат да говорят и да се чувстват като деца. (Много просто, Министерството на образованието не им плаща за това.)

Образователният процес е еднопосочен и тъкмо в това е големият му кусур – липсва творческа среда, липсва свобода… Ако пък някое учениче започне да говори като героя на Малкия принц или като Мечо Пух (но извън познатия ни литературен текст), най-много да извикат родителите му и да им препоръчат да го заведат на психолог.

Какво ще стане, ако дядо се превърне в котарак? Това е като че ли немислимо упражнение за фантазията на деца от първи или втори клас. А защо не и от гимназиалния. Не дай си, Боже, да зададеш този въпрос на един кмет или депутат. Те ще гледат опулени известно време, а после ще направят онзи специфичен жест, който казва “поредната откачалка!”. Всъщност това е заглавието на статия от Джани Родари, публикувана през 1969 година във “Вестник на родителите”. В неговата “Граматика на фантазиите” има поучителна история по темата.
Много пъти на различни групи деца, на различни места, в Италия и чужбина, предлагах незавършената история за един стар пенсионер, който, като се чувствувал безполезен в къщи, където всички, големи и малки, са твърде много заети, за да му обърнат внимание, решава да отиде да живее с котките – пише Джани Родари. – Казано – сторено, отива на площад “Аржентина” (нали сме в Рим), преминава през желязната бариера, отделяща улицата от археологическата зона – царство на изоставени котки от всякакъв вид, и ето го превърнат в хубав сив котарак. В края на една прилягаща за случая серия от приключения той се завръща в дома си. Като котарак обаче. И като такъв е приет и приветстван. За него хубаво кресло, ласки, мляко и месце. Като дядо не беше никакъв – като котарак е център на вниманието в къщи… В този момент питам децата: “Искате ли сега дядото да остане котарак или отново да се превърне в предишния дядо?” Деветдесет и девет пъти от стоте децата предпочитат котаракът да се превърне отново в дядото. По съображения за справедливост и обич или за да се освободят може би от едно неприятно безпокойство, което може да крие чувство за вина. Искат дядото възстановен, интегриран отново в неговите човешки права, обезщетен. Това е правилото. Регистрирах досега единствено две изключения. Едно дете веднъж поддържаше енергично, че дядото би направил добре да остане котарак завинаги, за да “накаже” тези, които са го наскърбявали. А едно момиченце на пет години каза малко песимистично: “Трябва да остане котарак, иначе всичко ще започне, както преди, и няма повече да се грижат за него.” Ясен е смисълът на двете изключения. И те са също продиктувани от симпатия към дядото. Питам най-напред всички деца: “Но какво ще направи котаракът, за да стане отново дядото?” Децата независимо от географската ширина и височината над морското равнище не се колебаят да посочат разрешението: “Трябва да мине отново под бариерата, но в обратната посока.” Бариерата: ето магическия инструмент на метаморфозата“.

Днешните политици могат много да научат от Родари. Но много повече могат да научат хората, които на всеки четири години са принудени без грам фантазия да изберат, уж, подходящия спасител, а всъщност – поредния заграбител. На 23 октомври политиците пак ще минават през бариерата.

Но сега ще задам въпроса по друг начин. Какво ще стане, ако един от 240-те депутати се превърне в котарак. Мога само да фантазирам дали депутатът ще е гербер, син, червен или независим. Дори за миг си представих един Марио Тагарински, който бавно върти опашка върху плота на депутатското кафене и се облизва, надвесен над сандвичите с шунка, луканка и синьо сирене. Конституцията не казва какво правим в случай, че един от депутатите се превърне в котарак. Дали на негово място влиза следващия или просто Цецка Цачева ще бъде задължена да остави този котарак в пленарната зала, без да е нужно квесторите да го гонят с “псът, псът, мамицата ти…”. Няма яснота нито какво става със субсидията на партията (ще се редуцира ли), нито с онези 2/3 представителни пари за депутата. Все пак не върви да дадеш на един котарак 1500 лева. С тях той нищо не може да направи, макар че мнозина от неговите колеги ще си предложат услугите да му купуват по един сандвич на ден и чаша мляко, ако приберат цялата сума.

Но има и по-шантав въпрос. Какво ще стане, ако всички независими депутати в парламента се превърнат в помияри. Ако изведнъж, по някакви неведоми причини, всеки, който си напусне групата в Народното събрание, се превръща в помияр. Тогава как ще реагира достолепната Цачева. Ами премиерът? Той сега не може да гледа депутатите, а представяте ли си да идва и да дава обяснения от трибуната пред помияри, които джафкат, а може и да разкъсат крачола на някой достопочтен министър-костюмар. Освен това ще могат ли да гласуват помиярите. От дясната им лапа ще се вземат биометрични данни – това не е проблем. Понеже трябва да са три отпечатъците – ще им вземат от дясната, от лявата лапа и от опашката. Но по-големият въпрос е ще разбират ли помиярите кога за кого трябва да гласуват. Герберите имаха ветеринарен лекар в редиците си, който би могъл да поназнайва езика на животните, но сега го пращат да се бори за кмет на Севлиево и ще се наложи самата Искра Фидосова да скимти и да джафка, докато обясни на помиярите кой точно техен проект да подкрепят.

Понеже и аз съм от децата, които не са учени да фантазират, защото фантазиите са израз на безкрайна свобода и освободеност (а нашето МВР не обича чак такава освободеност на мисълта), веднага си цензурирам фантазията.

Представяте ли си, ако вместо в помияри, 17-те независими депутати, идвайки тази есен на работа, изведнъж се превърнат в стъклени човечета (пак по Джани Родари). В неговия разказ “Кристалният Джакомо” тези човечета са описани много добре. Джакомо просто се родил като прозрачно дете, през него можело да се вижда като през въздуха и водата. Нашите депутати нямат тази история от детството си, но нали фантазията е низ от чудеса. Веднъж Джакомо по погрешка казал една лъжа и вед­нага хората видели нещо като огнена топка зад челото му: то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава-нататък през целия си живот Джакомо не казал нито една лъжа. Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, която се въртяла в гър­дите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.

Продължавам – когато независимите депутати се погледнали и установили колко са прозрачни в първия ден след лятната им ваканция, те мигновено се втурнали да си търсят шапки. “Нещастен ден ще е денят, в който в страната на стъклените люде бъде въведена модата да се носят шапки. Това ще означава, че влиза в мода да се скриват мислите”, казва Джани Родари. Но тъй като в парламента няма налични 17 шапки, докато стигнат до шапкаря, всички хора ще видят колко тайни и скрити мисли има в главата на независимите депутати. Дори Европейската комисия и Бойко Борисов вкупом ще се изненадат от някои от тях. Въпросът е – след като са разконспирирани, ще поискат ли независимите отново да минат обратно под бариерата, за да върнат предишния си вид. Така или иначе те вече няма да могат да подкрепят ГЕРБ, защото всички вече ще са узнали тайната им. Но може по навик да се върнат към старата си природа. В държавата на МВР-то е по-лесно и безопасно да си с шапка, да криеш мислите и намеренията си. (Докато армия от хиляди полицаи те следи, подслушва и разследва и така заработват заплатите си.)

Има и друг вариант – независимите да решат да останат “стъклени”, за да накажат Цветан Цветанов, Симеон Дянков и Искра Фидосова за техни стари, неизпълнени обещания.

Трябва да се фантазира!

източник:Argumetni BG

автор: Вероника Георгиева

Култура

Оспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово

Published

on

Четири дни преди крайния срок за гласуване в Конкурса „Събитие на годината в областта на културата” – Габрово 2025, фаворитът е толкова оспорван, че не могат да се правят никакви прогнози. Четири от номинираните общо 10 събития имат незначителна разлика в броя на събраните по интернет гласове и във всеки от предстоящите дни резултатът може да бъде коренно променен.

Като не е изключено феновете на някое от събитията с най-ниска подкрепа да се активират и да го изведат пред останалите. Освен това, на този етап не се знае как гласуват хората по електронната пощ, със SMS или в нарочните за това кутии.

Едно е категорично ясно – в това издание на конкурса постъпиха по-малко номинации, но всички номинирани събития имат потенциал да бъдат отличени като най-добри в сърцата на своята публика.

През миналата година в Габрово се създадоха много „яки” продукции, в по-голям от обичайния за провинцията мащаб, интелектуален и художествен заряд. Би било любопитно увеличението, или намаляване броя на зрителите и слушателите на габровските сцени, зали и публични места. Но никой не води такава такава статистика.

Със сигурност, обаче, след КОВИД местата в салоните се запълниха в по-голяма степен, отколкото преди него. Влезе много млада публика с далеч по-висока взискателност за ефек, визия и ритъм. И съответно тя промени облика на културния продукт като цяло. Поне според списъка на номинираните в конкурса събития има едно „завръщане” към националната културно-историческа и художествена тема – народното творчество /което без друго не е напускало сцените, особено що се отнася до танцовия фолклор/, материалното културно-историческо наследство и джаза, специално суинга в Габрово.

Габровските творци и институти обърнаха поглед към наследството на творци от национален мащаб в недалечното минало. За нас като организатори е чудно защо извън полезрението на този единствен по рода си преглед на художествената продукция в Габрово остават индивидуалните творения на немалко визуални артисти, които работят и показват тук, но това е въпрос на съответните гилдии и склонноста им да отбелязват общите изяви, а не отделни художествени явления.

Става традиция и Областният управител да отличава по едно събитие във всеки от градовете на областта и обикновено критериите как да бъде избрано то се задават от Общините, като най-големите меценати в културата.

За да активираме участието на повече габровци в гласуването, а чрез него и в оценката за събитията, публикуваме номинациите още веднъж по реда на тяхното постъпване в читалище „Будителите 2017“ – Габрово, а не според подкрепата на този етап.

1. „Да разкършим котките“ – поредица събития от програмата на габровския карнавал. Куратори: Росина Пенчева и Васил Хаджигрудев.

2. Исторически фестивал „Градище“ – посветен на 165 години Габрово град, 105 години разкопки на укрепеното селище и 50 години редовни археологически проучвания. Организатор: Регионален исторически музей – Габрово.

3. „Невидимо дете“ –копродукция на Държавен куклен театър – Стара Загора и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Режисьор – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев. Авторска музика и текст на песните – група P.I.F.

4. Международна седмица на джаза „Swing Dixie Week“ – четири концертни вечери с музиканти от България, Великобритания, Гърция и Норвегия, джаз лектории, концерт за деца, диксиленд шествие и суинг танци. Артистичен директор: д-р Павлина Хинкова. Организатор: НЧ „Будителите 2017“ – Габрово.

5. „Лъжливото овчарче“ – спектакъл на Държавен куклен театър – Габрово. Драматизация и режисура – Венера Нечкова, Краси Кирчев, сценография – Мария Ибришимова, музика и аранжимент – Мирослав Моравски-Моро. Спектакълът е отличен с приз „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“ от IV международна седмица на кукленото изкуство в Китай.

6. „Иглика Килим Фест“ – представи българското килимарско изкуство в неговата автентична среда. Куратор: Якоб ван Бейлен. Организатор: НЧ „Невена Коканова 2011“ – с. Иглика.

7. „Биг Бенд парад“ – с участието на Духов оркестър – Русе, Представителен духов оркестър на Военноморските сили на Република България, гости от град Паневежис и Оркестър „Габрово“. Организатор: Община Габрово.

8. „Нощ в миналото“ – продукция на Национален фолклорен ансамбъл „Българе“ и Регионален етнографски музей на открито „Етър“. С участието на Николина Чакърдъкова, Неврокопски танцов ансамбъл и др. Режисьор: Христо Ив. Димитров.

9. „Микрофест: Три за щастие“ – в квартал „Шести участък“, с участието на: Кром Багелски – визуален артист; „Глас и акордеон“ Деси Андонова и Илко Градев; MonoandtheStereos – музикални артисти; Невена Екимова и Вера Георгиева (Ателие Noteit!)–творчески работилници. Куратор и продуцент: CapturingCreativityCollective.

10. Ретроспективна изложба за 100-годишнината от рождението на Борис Димовски – експозиция на Музей „Дом на хумора и сатирата“. Куратор: Красимир Илиев.

Всеки може да гласува от един профил: https://forms.gle/hC4bK1spaa5ryVA69, по ел.поща на: buditelite@mail.bg и buditelite@buditelite.bg, във фейсбук на страницата Народно Читалище „Будителите 2017“ или Клуб на будителите. В кутии в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ и на касата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Краен срок за гласуване – 20 февруари 2026 г. Победителят в класацията на публиката и оценките на журито ще получи специалната награда на Клуба на будителите. Призовете ще бъдат връчени на церемония през месец март.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Две „Златни лири на Орфей” за Музикален клуб „Весела”

Published

on

Талантливите пианистки Невин Халил – 3 клас, и Мира Русинова – 9 клас, от Музикален клуб „Весела” се завърнаха с най-високото отличие от Международния конкурс „Орфееви таланти”- Пловдив-2026.

В своите възрастови групи, те доказаха за пореден път музикалните си качества и спечелиха златни медали, въпреки силната конкуренция на възпитаници от музикалните училища.

Журиращата комисия от преподаватели в Музикалната академия в Пловдив специално поздрави двете габровски деца и техния преподавател Весела Пенева за отличните изпълнения и интересната им програма.

Международният конкурс „Орфееви таланти” се провежда от 2015 година насам. Организиран от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“-Пловдив, той успя да се превърне от локален конкурс с фолклорна насоченост до мащабен форум с многопосочни направления в областта на музиката, танцовото и изобразителното изкуство.

Тази година специален гост и член на журито в няколко категории беше проф. д-р Ришард Минкевич, ректор на Музикалната академия „Станислав Монюшко“ в Гданск, Полша.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица