Проект 2019-1-BG01-KA102-061565 „Млади предприемачи в областта на туризма“

Ученици от единадесети и дванадесети клас на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“ – Габрово се завърнаха от производствената си практика в Лайпциг, Германия. В поредица от интервюта представихме впечатленията на участниците в проекта след изкарания стаж. Този път ще ви срещнем с любимата на учениците Надя Маджарова, учител по немски език в ПГТ „Пенчо Семов“.

– Госпожо Маджарова, вие вече четвърти път сте ръководител на група за ученическа практика в Германия. Какво отличава тази мобилност от останалите?
– Мобилността беше особена поради ситуацията с пандемията и новия партньор на гимназията Виталис – аз не познавах екипа на тази компания и бях малко притеснена. Тръгнах с усещането за повече задачи от друг път, но все пак знаех какво да очаквам като атмосфера и обстановка, тъй като екип на ПГТ „Пенчо Семов“ вече бе посетил базата „Gut Wehlitz“ и имах определена представа. Но ръководителят на една група винаги има притеснения и съмнения. Ние, с учителя по професионална подготовка Наташа Тодорова, до последния момент работихме по подготовката на групата и изведнъж се озовахме в безтегловността на едно пътуване – автобуси, самолети, прикачвания. После и тестовете за коронавирус… Започнахме без пауза, сутринта в България, вечерта в Шкойдиц, на другия ден – по работните места в Лайпциг.

– Всички групи са различни. Какво отличаваше тази група от останалите?
– Винаги съм била с умни, работливи и инициативни ученици. Различното този път беше, не знам защо и как се получи, може би при подбора на групата избрахме тези деца, но ние бяхме едно цяло. Не мислете, че преувеличавам, спорили сме, карали сме се, но се обичаме и бяхме едно – нямаше учители, нямаше ученици! Бяхме едно цяло, което вършеше една задача и имаше една цел – да се докажем като Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“. Може би и обстановката и мястото предопределиха тази връзка – в „имението“ на Виталис имахме време да прекарваме заедно – вечер пиехме чай, разказвахме си за изминалия ден, излизахме на шопинг, на разходки, бяхме задружни. И аз знаех, че те го искат – да сме заедно в свободното си време и дори да работим заедно. Вальо и Неделина, като виждаха, че е напрегнато в кухнята, сами тръгваха да помагат в извънработното си време. Имаше някаква невидима спойка между всички нас. И екскурзоводката в Дрезден, непозната жена, каза „много хубава група, просто съм учудена как слушат, как възприемат, колко спокойно и отговорно се държат“. А тя има опит с много ученически групи.

– Казвате, че не сте познавали екипа на Виталис. А след като се запознахте? Екипът на Виталис?
– Прекрасен, тези хора ми станаха приятели, свободно държание, подкрепяха ни, помагаха ни с дребните битови проблеми, стараеха се да направят престоя интересен, значим и да оставят спомен. Едно дискретно, ненатрапващо се присъствие, но винаги чувстваш, че са там и ще помогнат, ако имаш нужда. Пишем си с тях и сега. Надявам се това партньорство да се развива и в бъдеще!

Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.