Свържи се с нас

Култура

Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО

Published

on

Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието. Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище.

В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка. С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“ напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.

Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка.

На снимката: От ляво надясно Ангел Ангелов с „копана“, Христо Даков, Милка Пурел и Любка Тинчева, която връчва свидетелство за дарение на ГК „Памет Габровска“

Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г. Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени: „…Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления… Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ… буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ – 1, буки – 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч…“

Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово.

По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков. Гражданският комитет е учреден през 2007 година с идеята да обединява усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителният опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопански живот на Габровския край от миналото и настоящето”.

Тази идея основно се реализира чрез библиотека „Памет Габровска“ в което досега са издадени около 30 книги.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Самостоятелна изложба на Невена Екимова в Дома на хумора и сатирата

Published

on

В петък, 22 януари, от 18.00 часа е откриването на първата за годината изложба в Музея на хумора и сатирата. Тя е със заглавие „Три пъти вътрешности“ и е на габровската художничка Невена Екимова.

За всички, които няма да присъстват на откриването, Невена ще направи два тура, които ще бъдат излъчени на живо във фейсбук страницата на музея. От 17.30 ч. разходката ще се проведе на български, а от 17.45 ч. на английски език.

Изложбата предлага на посетителя визуално-тактилна разходка из човека като интериор. Трите инсталации, условно разделящи пространството, отговарят на три ключови вътрешни състояния – страст, рутина, самота.

Те, макар и банално общочовешки, имат силата да разклатят основите на душата и да преструктурират същността ни.

Интериорът „Тя обича сбогуванията“ е сцена на свръхестествено събитие, чието случване руши установени модели и предизвиква форми на живот.

Посветен е на състоянието на върхово удоволствие и болка, причинено от сблъсъка с друго тяло. Нещо е безвъзвратно загубено, а нещо несъществуващо тепърва се заражда.

„Дървена сватба“ представя живота на младо семейство като фрагментиран документален разказ, ползващ за основа интериора на тесния им панелен апартамент. Повтарящото се ежедневие, балансът на силите и безброй малки и големи грижи изплуват върху твърди и меки повърхности.

„Кулоар/архив“ е тъмен коридор, разделящ двете дневни инсталации. Кулоарът въвежда посетителя в тишината на самия себе си. Насърчава взирането навътре и запълването на празното, било то с въпроси или с отговори.

Невена Екимова (родена през 1984) е художник от Габрово, дете на математици, на прехода и на първата рейв вълна в България. Изучава езици и изкуство в Швеция, Норвегия и Исландия. През 2019 година е номинирана за наградите за съвременно изкуство БАЗА и МОСТ. През 2020 участва в изложбите „Всичко (ни) е наред“, финансирана от Българския фонд за жените, и „Къде е скулптурата?“ в галерия Кредо Бонум.

Невена живее в родния си град, където заедно с Музея на хумора създава зрелищни интерактивни инсталации, последната от които е новата Огледална зала. Изкуството според Невена е опит да целунеш несъзнаваното. Три пъти вътрешности е втората ѝ самостоятелна изложба.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Галерия Видима започва годината с изложба на Христо Бозуков

Published

on

За пръв път пред севлиевска публика ще покаже свои творби пловдивският художник Христо Бозуков, един от най-ярките представители на новото поколение български художници.

„Това, което прави Христо Бозуков интересен за публиката е не само неговото изкуство като краен продукт, а самия подход на художника към творческия процес. Той има свое разбиране за излагането на картините в една изложба. За него галериите са като свещени места. Той рисува специално за всяко пространство, така както го е усетил лично. Всичко трябва да е чисто ново, непоказано, с нотка на загадка и изненада“, казва за автора Джей Хaуари, негов мениджър и партньор в живота, който работи на свободна практика по арт проекти в Нидерландия.

В творчеството си Христо Бозуков е воден най-вече от вътрешното си чувство за красота. В картините му няма нищо фалшиво, нищо изкуствено, нищо излишно. За него всеки елемент от картината е парченце от една естествена, неподправена, искрена и наивна истина за любовта. Той инвестира творческата си енергия, така че да ни подари една чистота на чувствата, която единствено може да ни направи по-добри, по-силни и по-уверени в себе си и в любовта.

Като всяка негова проява, и изложбата в галерия Видима ще бъде много интригуваща, прогнозира управителят на галерията Сава Христов.

С провокативното заглавие „Home Office with assistant“, породено от поредния „локдаун“, се обхваща един период от изминалата година, който съчетава в себе си двете крайности на оцеляване и съзидание.

Пандемията заварва автора и неговата муза в чужбина, те прекарват последните месеци заедно, като съчетават служебните и лични ангажименти без да напускат рамките на романтичната изолация на своя дом.

Изложбата се открива на 26 януари 2021 г. в 18:00 ч.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Мониторингът на паметника Бузлуджа не спира, дори и в студа

Published

on

Дори в студените снежни дни, мониторингът на сградата на паметника Бузлуджа на спира. Проверява се състоянието му, развива се системата за наблюдение и се анализират резултатите.

Това съобщиха от Фондация „Проект Бузлуджа“, стоящи зад опазването на най-големия идеологически монумент в България, който е и един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа.

Благодарение на навеса и текстилните платна, които екипът на Фондацията монтира над мозайките от вътрешния кръг, те сега са сухи и защитени. Мозайките от външния кръг обаче са покрити с дебел слой лед и скреж. За да бъдат запазени, трябва да бъдат защитени и те от суровите атмосферни влияния.

Проект Бузлуджа е вдъхновение, история и бъдеще. Благодарение на казанлъшката фирма Nastech Ltd, която осигури интернет връзка до паметника, вече всеки може да се наслади на сградата и виртуално с красиви таймлапс моменти от мястото на събитието.

От Проект Бузлуджа казаха още, че в изминалите месеци много граждани са изявили желание да ги подкрепят като доброволци, като за целта вече е създадена структура и е готов формулярът за включването на всеки, който желае да помогне.

„Ние дълбоко ценим жеста и вярваме, че заедно можем да опазим Бузлуджа. Затова създадохме структура, чрез която всеки да може да се включи в амбициозното начинание. Първата стъпка е попълването на въпросник, който да ни помогне да научим повече за уменията и желанията на всеки отделен човек и да ги съпоставим с текущите нужди за развитие и осъществяване на проекта. Ако искате да станете част от екипа ни, попълнете нашия доброволчески формуляр, а ние ще се свържем с вас съвсем скоро“, споделиха от Проект Бузлуджа.

Фондация „Проект Бузлуджа“ е основана през 2015г. от арх. Дора Иванова с цел опазване на паметника Бузлуджа. Благодарение на постоянството в тази кауза през 2018 г. паметникът беше признат от най-голямата европейска организация за културно наследство „Европа Ностра“ за един от 7-те най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. паметникът получи финансиране от 185 000 $ от фондация Гети с цел изготвяне на План за опазване и управление като партньорите по проекта са „Проект Бузлуджа“, ИКОМОС, УАСГ и ТУ Мюнхен.

*Снимки: Фондация „Проект Бузлуджа“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица