Култура
Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО
Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието. Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище.
В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка. С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“ напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.
Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка.

Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г. Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени: „…Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления… Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ… буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ – 1, буки – 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч…“
Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово.
По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков. Гражданският комитет е учреден през 2007 година с идеята да обединява усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителният опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопански живот на Габровския край от миналото и настоящето”.
Тази идея основно се реализира чрез библиотека „Памет Габровска“ в което досега са издадени около 30 книги.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Исторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“

Исторически музей – Дряново представя самостоятелната изложба живопис „Градски пейзажи“ на Максим Маринов. Откриването е насрочено за 17 ноември 2026 г., вторник, от 17.30 ч. в Икономовата къща.
Максим Маринов е роден на 24 октомври 1958 г. във Велико Търново и живее в Габрово. Завършил е Техникум по строителство във Велико Търново през 1977 г. и Художественографическия факултет на Педагогическия институт в гр. Курск, Руска федерация, през 1987 г.
Трудовият му стаж преминава основно в строителния бранш, като около 10 години е работил и като дизайнер в машиностроително предприятие и в козметична фирма. С живопис художникът не е преставал да се занимава през целия си живот, макар рядко да е имал възможност да работи пълноценно за дълги периоди.
От 2009 г. е редовен участник в годишните изложби, организирани от художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. Представял е свои картини в частни галерии в Габрово, Севлиево, Дряново, Трявна и София. Има участия в пленери в Перник през 2022 г. и в Боженци през 2024 г.
Исторически музей Дряново – кани всички почитатели на изкуството на откриването на изложбата на 17 ноември 2026 г. от 17.30 ч. в Икономовата къща.

Култура
Потомци на Васил Априлов посетиха НМО – Габрово

Гости на Националния музей на образованието бяха петима потомци от четири поколения на Априловия род – родственици на инж. Стефан К. Априлов (дъщерите – Вяра и Констанца, внукът и двамата му правнуци). За голяма част от тях това е първо посещение в музея, който се помещава в историческата сграда на Априловската гимназия в Габрово и съхранява светлото дело и духът на великия български меценат Васил Априлов.

Специалните гостите бяха посрещнати от директора на музея Любка Тинчева. Те имаха възможността да разгледат експозицията и възстановките, проследяващи развитието на българското образование.
С огромен интерес изслушаха разказа за заслугите на Васил Априлов за възхода на просветната традиция през Възраждането и се докоснаха до авторските му съчинения „Денница на новобългарското образование“ и „Българските книжници“.

По време на срещата бе споделена силна емоция от досега с корените и съхранената памет за Васил Априлов. Гостите получиха подаръци от директора на музея – фототипното издание на „Заветът“ на Априлов, музейни издания, сувенири и табелката „Благочинник“ – жест на признателност към потомците на Благодетеля, които дойдоха в Габрово с намерението да бъдат продължители на неговото дело.
В музейната книга за впечатления те написаха: „Благодарим за топлото посрещане, което ни кара да се чувстваме у дома. Благодарим за знанието, което ни предадохте. Продължавайте да бъдете будители!“.

Във фонда на НМО освен книгите от личната библиотека на Априлов (233 на брой, много от които библиографска рядкост) се съхраняват ценни материали, свързани с произхода и делото на родолюбивия габровец – лични вещи и писма (като това на Васил Априлов до неговата сестра Кера).
През годините потомци на Априловия род са посещавали музея, като периодично правят дарения от семейни документи, реликви и вещи, свързани с фамилната история, сред които важно място заема уникалното фамилно дърво, проследяващо родствените връзки на Априлови с други знатни възрожденски родове като Дюстабанови и Даскалови.

Това изключително ценно за НМО дарение бе направено през 2021 г. от сина на Цветанка Априлова (чиято линия тръгва от чичото на Благодетеля – Васил Николов Априлов, роден около 1735 г.) Посещението на наследниците на инж. Стефан Априлов постави началото на ново приятелство и бъдещо сътрудничество между музея и представителите на Априловия род.

Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

-
Без категорияпреди 6 дниОтличиха 34 полицаи от Областна дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 5 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Икономикапреди 6 дниФирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски
-
Новинипреди 5 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Новинипреди 5 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Кримипреди 4 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Кримипреди 5 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Икономикапреди 5 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч






