Култура
Уред за наказание, използван в килийното училище, подари „Памет Габровска“ на НМО
Точно копие на „копан“, използван за наказание в килийното училище, подари гражданският комитет „Памет Габровска“ на Националния музей на образованието. Копанът представлява объл камък, около 4-5 килограма, пробит в средата и завързан с дебела връв. Подобно на дългата лескова пръчка и фалагата, копанът имал строга възпитателна роля в частното килийно училище.
В речниците на редки и остарели думи значението на копан (копън) се тълкува като бухалка, дървена чукалка, кълка от кокошка. С направеното дарение, което веднага ще заеме мястото си в музейната възстановка на килийно училище, „Памет Габровска“ напомня, че се навършват 180 години от „келията на баба Колювица поп Йосифова“.
Будната габровка имала куража да работи едновременно и в близост с първото новобългарско взаимно училище, открито преди 185 години по инициатива на Васил Априлов. Габровското училище се намирало южно от днешния габровски храм „Света Троица“, а къщата на Колювица – на югоизток от него, в квартал Камъка.

Точно къде – не се знае, но какви са били дисциплината и редът в него научаваме от Сава Сирманов, роден точно през 1840 г. Учител, общественик и народен представител в Учредителното събрание Сирманов пише в своите спомени: „…Баба Колювица отдавна беше навикнала на ученишки гюрюлтии. Около 1840/52 година тя беше отворила килия в махала „Св. Иван“, дето беше къщата й. Там ходеха момчета от града и близките колиби. Момчетата се помещаваха в долний кат на къщата – в зимника. Вместо на чинове, те сядаха на едни греди, натурени на земята покрай стените. Баба Колювица седеше с хурката си на средния праг, който отделяше единия зимник от другия. Освен хурката тя имаше при себе си една дълга лескова пръчка, фалага и един объл просмукан камък, 5-6 оки, пронизан с една връв през средата, наречен „копанъ“. Пръчката служеше за смиряване на момчетата, а „копънът“ за закъснелите. Ако някой не мируваше или заклюмаше за сън, тя го шибаше по босите крака и той дохаждаше в себе си. А който дойдеше късно, „копанът“ се закачаше на голо на врата му и го туряха да стои прав с увисналия камък, докато дойдеше друг закъснял, комуто прикачаха „копана“, а първия освобождаваха. Фалагата служеше за други престъпления… Учението беше четене: азъ, буки, веди, глаголъ… буки-азъ-ба, веди-азъ-ва; смятане: азъ – 1, буки – 2, веди – 3; писане на паникида (дъска) букви и записи, за големите момчета – наустница. Всяко момче си имаше четиво (особен урок); всички трябваше да четат заедно, гласно – високо, на разпея, за да се чува надалеч…“
Колкото и да изглежда примитивно, училището на Колювица не дава облика на просветния подем в Габрово.
По същото време едни от първите възпитаници на Габровското училище вече учат в Одеса, отпускат се стипендии и за други българчета.

Ценното дарение, което ще обогати представата за килийното училище, просъществувало близо 4 века, беше връчено на директора на музея Любка Тинчева от председателя на ГК „Памет Габровска“ Ангел Ангелов, Милка Пурел и Христо Даков. Гражданският комитет е учреден през 2007 година с идеята да обединява усилията за издирване, популяризиране и съхранение на историческата истина, героизма, положителният опит, традициите и практическите достижения в духовния и стопански живот на Габровския край от миналото и настоящето”.
Тази идея основно се реализира чрез библиотека „Памет Габровска“ в което досега са издадени около 30 книги.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 5 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 4 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 3 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 12 часаШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Любопитнопреди 2 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт








