

Новини
„Наученото в Лайпциг ще приложа и в България“

Проект 2019-1-BG01-KA102-061565 „Млади предприемачи в областта на туризма“
Впечатления от производствената си практика в Лайпциг, Германия, споделят ученици от единадесети и дванадесети клас на Професионална гимназия по туризъм „Пенчо Семов“, в която се обучват ученици от Габрово, Севлиево, Трявна и Габрово.
Зададохме им едни и същи въпроси, за да анализираме престоя им в Германия и да бъдат подобрени бъдещите производствени пактики в чужбина.
Ето три от въпросите на анкетата, на които оттговориха участниците в мобилността. Този път разговаряме с Владислав Стругаров, ученик от 11 „А“ клас, специалност „Икономика и мениджмънт“.

– Кое е най-важното нещо, което научи в Лайпциг, Германия?
– В Германия видях един различен начин на живот – спокоен, чист, подреден, много подреден. В началото това ми беше странно, но бързо свикнах. Като обикаляхме из градовете и след като влязохме да работим в няколко техни хотели, аз видях много идеи, които бих ги използвал занапред.
– Имаше ли ментор и помагаше ли ти той?
– Да, имахме ментор, но не само той, а и всички хора, с които се срещнахме и работихме, бяха позитивно настроени и готови да ни помогнат.
– Какво би казал на съучениците си за практиката в Германия?
– Оставам изключително доволен от тези 14 дни, които прекарах там. Видях и научих много, запознах се с нови хора, създадох си много спомени, за което благодаря на Еразъм+, училището ми и по-точно учителите, които се заеха с проекта. Благодаря и на страхотната група от съученици, които направиха тези две седмици незабравими за мен. Препоръчвам на всички да участват в подобно нещо.
Подкрепата на Европейската комисия за изготвянето на настоящата публикация не представлява одобрение на съдържанието, което отразява гледните точки само на авторите и не може да се търси отговорност от Комисията за всяка употреба, която може да бъде използвана за информацията, съдържаща се в нея.
Крими
Пожарникарите в Габровска област реагираха на близо 20 сигнала за три дни


Звената на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово имаха изключително натоварен уикенд. За периода от 15 до 17 август огнеборците са реагирали на общо 17 сигнала за пожари, произшествия и техническа помощ.
В рамките на първото денонощие (15.08 – 16.08) са получени три сигнала. Екип на РСПБЗН – Трявна се е отзовал на пътен инцидент с лек автомобил на ул. „П. Р. Славейков“ в Трявна, при който са нанесени материални щети. По-късно същия ден пожарникари от Габрово са загасили запалени отпадъци край обходния път за кв. Чехлевци. Най-сериозният случай е бил пожар в селскостопанска постройка в с. Кръвеник, общ. Севлиево, при който са нанесени щети.
Следващото денонощие е било значително по-натоварено – отчетени са девет произшествия. Екипите са реагирали на ВиК авария в с. Сенник, както и на множество пожари в сухи треви край Габрово, Дряново и в различни местности в региона. Материални щети са нанесени при пожар в обществен казан за изваряване на ракия в с. Веленци, общ. Трявна, причинен от късо съединение. В следобедните часове пожарникари са оказали съдействие и за измиване на пътното платно след катастрофа в Севлиево. Останалите пожари по сухи треви не са причинили щети, но са ангажирали значителен ресурс.
На третия ден е имало пет сигнала. Габровските екипи са оказали съдействие на колегите си от Велико Търново при голям пожар в землището на с. Дебелец. Огнеборците са се справили и с паднало дърво в с. Стайновци. Два пожара в кв. Пройновци, общ. Габрово, обаче са довели до щети – при втория огънят е засегнал горска растителност. Вечерта екипи от Габрово и Дряново са гасили пожар в селскостопанска постройка в с. Донино, предизвикан от късо съединение. И там са нанесени материални загуби.

Култура
Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура


„Колю Фичето създава темелите на новата българска архитектура.“ Това заяви д-р Венелин Бараков, главен уредник в Исторически музей – Дряново, при представянето на новата си книга „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ в църквата „Свети Николай“, построена във Велико Търново от възрожденския майстор.
На 17 август в православния храм в старата столица се състоя дискусията за живота и делото на Колю Фичето, в която се включиха още проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Константин Фичев, родственик на Майстора. Събитието се проведе в рамките на фестивала „Варуша юг“, като част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 г. от рождението на възрожденския майстор, които се организират от ИМ-Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата. Домакин на проявата бе отец Славчо Иванов, свещеноиконом в църквата „Свети Николай“.

По думите на д-р Бараков, в работата си Колю Фичето заимства от различни традиции, което е най-силното му качество. Строителният колос на българското Възраждане е изключително креативен, грамотен и начетен човек. Прави планове и макети на своите сгради. В дългия си жизнен път работи на много места в Северна България, Цариград и Одрин, получавайки признание дори от османската власт, която започва да го кани като водещ майстор строител по българските земи.
„Велико Търново и Дряново са градовете на Уста Колю Фичето. Книгата „(Не)познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ се роди спонтанно при разговор с колегите ми и с директора на ИМ – Дряново Иван Христов. Инициативите от Националната програма, посветена на 225 г. от рождението на Колю Фичето, включват изложби, родова среща, популяризиране на неговото дело, както и книжни издания“, сподели д-р Венелин Бараков.

Тази книга идва като допълнение към всичко известно, което е написано до този момент за Колю Фичето. В нея д-р Бараков представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския майстор строител. Засяга по-малко коментираните от науката пътищата, по които строителят върви, влиянията върху работата му с различен произход: от българското средновековие, античността, западноевропейския Ренесанс и Барока.
„Защо непознатият Колю Фичето? Той е много известна личност в българското Възраждане. Всички негови строежи са познати на научната общественост и многократно коментирани. Сред водещите имена бих отличил тези на арх. Георги Козаров – първият голям изследовател на Колю Фичето, Никола Мавродинов – проучвал произхода на различни типове сгради на Майстора, както проф. Николай Толешков – издирвал непознати църкви, свързани със строителството, маниера и начина на работа на Фичето, които той идентифицира“, добави още д-р Бараков.

Музейният специалист анонсира, че до края на месец септември предстои от печат ще излезе още една нова книга, която ще разгледа Колю Фичето в друга светлина. „Всички знаем, че той е известен майстор строител, но в същото време той е бил талантлив резбар, каменоделец и скулптор, което е малко популярно. Тази нова книга ще представи една различна страна от него“, поясни Бараков.
Според проф. Петко Петков, майстор Колю Фичето е духът на българското Възраждане, неговото дело е пред очите ни и без него не можем. „Той е част на нашата идентичност! Как да си представим Търново без църквата „Свети Николай“, „Къщата с маймунката“, камо ли без Конака? То това би било невъзможно. А какво да кажем за други централни български градове и градчета, където той е оставил подписа си и двойната кобилица?“, каза проф. Петков.

Той определи Колю Фичето като изключителен българин, който при това никога не се е натрапвал. „Мисля, че такъв пример ни е необходим в днешно време: на хора професионалисти, родолюбци и мълчаливо допринасящи за общото благо“, изрази мнение още проф. Петков.
Пред присъстващите Константин Фичев, родственик на Майстора, говори за семейната линия, родовата връзка и за своя именит предшественик, развенчавайки някои митове, легенди и твърдения за личността и делото на Никола Фичев, тиражирани през последните години в медийното пространство.

Константин отбеляза, че е шесто поколение наследник на Колю Фичето по мъжка линия. Той сподели, че разполага с богат семеен архив, в който се съхраняват доста фотографии и документи, който в голямата си част е дигитализирал.
Родът му започва от първия син на Никола Фичев – Иван, помагал в юношеските си години при градежите на творенията на Първомайстора. По-късно се развива в друга посока, като прави дюкяни в Търново, където шие дрехи и придобива прозвището Иван „Панталонджията“. Умира млад. Негов син е бъдещият ген. Иван Фичев, който се завръща в България от Цариград след смъртта на баща си. Неговият по-малък брат – Константин, завършва Априловската гимназия в Габрово, а най-малкият от тях е третият брат, на име Георги.


Култура
Габрово и Велико Търново с обща кандидатура за Европейска столица на културата


Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.
Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.
После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.
Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.
Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.
В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.
„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.
Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.
Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.
Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.


-
Кримипреди 7 дни
Прибраха двама млади габровци, заради телефонна измама
-
Любопитнопреди 5 дни
Щъркели накацаха околовръстното на Габрово (снимка)
-
Новинипреди 6 дни
Ивайло Иванов застава начело на националите по ръгби
-
Културапреди 5 дни
Откриха древна византийска златна монета на крепостта Хоталич (снимки)
-
Културапреди 6 дни
„Пътепис от Етър, България“ от Йон Андерс
-
Новинипреди 6 дни
Черен „баварец“ едва не катастрофира край велоалея в Севлиево (видео)
-
Новинипреди 5 дни
Безплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Новинипреди 4 дни
Внимание, кибератака: Фалшиви мейли от името на РЗОК – Габрово!