Свържи се с нас

Култура

Наследници на учителка от Възраждането откликнаха на дарителската акция в НМО

Published

on

 Учителите от Априловската гимназия, 1940 година

Братовчедите Ивайло Рачев и Милен Георгиев, които са наследници на две поколения учители, първи откликнаха на обявената от Национален музей на образованието дарителска кампания. Акцията е свързана с новата външна експозиция на музея „Габрово – център на знание и просвета”, финансирана по програма „Култура 2020” на Община Габрово, и нейната цел е да провокира посетителите да потърсят своите следи в училищната история – лични, семейни или родови.

 Училищният театър в Априловската гимназия представя пиесата „Боряна“

Сред десетките училищни снимки и документи в изложбата, разгъната на около 50 линейни метра в центъра на Габрово, Рачев и Георгиев откриват бащата на Ивайло Рачев – Стефан Рачев като цигулар в оркестъра на Априловската гимназия от 1940 г.

Братовчедите посетиха музея и семейната история, свързана с образованието преди и след Освобождението, започна да се обогатява. Музеят получи дарение – дигитални снимки, свидетелства, дипломи и други документи от семейния им архив, а родът попълни фамилната история с нови факти. Ивайло Рачев, който живее във Варна, пристигна специално в Габрово, за да предаде дарението.

Цар Борис III награждава Васил Рачев Минков, учител в Габровската народна смесена Априловска гимназия, с Кавалерски  кръст с корона за граждански заслуги. 1935 г.

Ето неговия разказ: „Реализирането на музейния проект съвпадна с идеята, която имаме с моя братовчед Милен Георгиев – да съберем семейната история, да я съхраним, запишем и завещаем на поколенията, защото тя е свързана с просветното минало на Габрово и с Априловската гимназия. И не само с Габрово. Нашата прабаба Мария Стоянова Рачева – Минкова (1856 – 1932) е една от първите учителки в Девическото училище от 1871 до 1873 г. Когато Анастасия Тошева идва в Габрово като главна учителка, тя кани нашата прабаба от Стара Загора да учителства тук. Дядо ни Васил Рачев Минков е учител по български език и стенография в Априловска гимназия от 1923 до 1944 година.

Прабаба Мария и дядо Васил са учители, а баща ми Стефан и леля ми Мария (майката на Милен), са възпитаници на Априловската гимназия. Баба ми Иванка Георгиева, съпругата на дядо Васил, е завършила Педагогическото училище в Лом. Дядо Васил е разпределен там като учител през 1921 г., запознават се и създават семейство.

Уредник от музея посочва снимката със Струнния оркестър на Априловската гимназия, в който свири Стефан Василев Рачев, включена във външната експозиция.

Същата година той завършва Софийския университет, през 1923 г. полага държавен изпит за учителска правоспособност, 1924 г. получава диплома, двамата се връщат в Габрово и той започва работа в гимназията. Най-ценната снимка, която притежаваме, е на Анастасия Тошева от 1871 година – на първия випуск, с петте учителки, включително и прабаба ни Мария Стоянова Рачева.

В момента я възстановяваме, защото е с лошо качество, и ще я дарим, когато е готова. Предоставяме на музея и документи, свързани: с габровските училища Горнокрайското и „Неофит Рилски”, с училища в Лом, със Софийския университет, Министерството на народното просвещение и с цар Борис III. В една от дипломите на дядо ми пише „Васил Рачев Минков с баща Рачо Минков, с професия гостилничар“.

Васил Рачев пред паметника на Васил Априлов

Искаме да открием къде е била гостилницата на прадядо ми – била е тук някъде, в центъра на Габрово. Донесохме в музея снимка, на която дядо пие кафе с приятели, вероятно е около 1910 г. Над масата се вижда афиш за представление „Чудната хубавица“. Възможно е снимката да е направена пред нашата гостилница – историците ще кажат.

Ивайло Рачев предава дарението на Любка Тинчева, директор на НМО

Дядо Васил например е бил като режисьор в театралния училищен състав – предаваме на музея снимка от 1938 година, когато в гимназията е поставена пиесата „Боряна“. Баща ми д-р Стефан Рачев също имаше артистични наклонности. В Нови пазар, като главен лекар на белодробната болница, беше и режисьор на градския самодеен театър, създаде и два струнни оркестъра.

Предстоят ни още контакти с музея. Ще организираме и родови срещи, на които ще поканим музейните специалисти, за да запишат нова информация. Ние се стараем да събираме документи, архивът ни расте. Защото семейните легенди, които знаем, са хубави, но трябва да ги подплатим и с факти.

Мария Минкова, учителка в Габровското Девическото класно училище през 1871, 1872 и 1873. Снимката е от фонда на НМО

Благодарим на Националния музей на образованието и на Община Габрово за прекрасната идея да представят училищната история на града и да провокират неговите граждани да се обърнат към своята родова и училищна памет.“

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Салиери“ и разбирането на гения

Published

on

Габровският драматичен театър кани публиката на представлението „Салиери“ на режисьора Петринел Гочев. То ще се състои на 27 януари 2022 г. от 19.00 часа на голяма сцена в ДТ „Рачо Стоянов“. Създадено е по пиесата „Амадеус“ от Питър Шафър в превод на Мария Змийчарова. Постановката е една от последните на режисьора с габровската трупа и е от най-новите в репертоара на театъра.

Спектакълът е отличен с три награди от XII-я Открит театрален фестивал „Хомо луденс“ в украинския град Николаев през октомври 2021 г. Експертно жури от театроведи, режисьори и актьори присъди две награди за „най-добър спектакъл“ и за „най-добра мъжка роля“ на актьора Димо Димов. Алтернативното жури на журналистите също отличи Димо Димов с наградата „най-добра мъжка роля“.

Участват актьорите Димо Димов – в ролята на Салиери, Таня Йоргова и Петко Петков – различни персонажи от обкръжението на Салиери и със специалното участие на пианистката Инес Симеонова. Тя изпълнява музиката в спектакъла на живо на две пиана. Включени са откъси от творчеството на Моцарт – „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Реквием“, „Меса“, втора част от „ХХIII концерт за пиано“, част от сонатите. Освен тях публиката ще чуе изпълнението ѝ на втора част от „Концерт за пиано и оркестър“ от Антонио Салиери, кратки откъси от произведенията на Хендел, Й. С. Бах и Шопен. Художник и сценограф на представлението е Гергана Лазарова – Рънкъл, а фотограф е Росина Пенчева.

Обратно на зрителските очаквания основно действащо лице в постановката е фигурата на Антонио Салиери. Публиката става свидетел на неговата изповед, покаяние и спор с Твореца. Присъствието на Моцарт е частично разгледано и служи като фон на цялостния разказ на Салиери. Петринел Гочев не изследва общопознатото противоборство между величието на гения и завистта на посредствения музикант. Отива много по-далеч – в полето на моралното: собствената рефлексия на посредствения музикант Салиери, който единствен има способността да оцени величината на гениалността на Амадеус. Двамата герои стават невъзможни един без друг – съществуването на единия обуславя разбирането за другия.

През режисьорския си прочит Гочев показва трагизма в личността на Салиери – способен музикант, постигнал всичко с усилие и естествената му завист към лековатото изразходване на таланта на Моцарт. Амадеус сякаш заради гения си получава всичко наготово. Тази вътрешна борба поражда темите за завистта, отмъщението, злонамерената вреда, самозаблудата за въздадена справедливост и изкривяването на идеята за доброто. Всичко това преминава през преосмисляне на човешката природа, моралните принципи и етични норми, идеята за Бог като гарант на личното човешко осъществяване.

Това „разкъсване“ и превъплъщение в образа на Салиери е една от най-силните роли на актьора от габровската трупа Димо Димов. Специално за представлението той разучава произведението „Фантазия“ от Моцарт, което изпълнява на живо в спектакъла. Актьорът работи с режисьора Петринел Гочев от 2013 г. досега. Участва в седем негови постановки: „Ромео и Жулиета“, 2013 г., „Жана д’Арк“, 2015 г., „За Първото българско царство: Отшелника“, 2018 г. и „Свекърва“, 2019 г., „Салиери“, 2020 г., „Под игото – 1894-та“, 2020 г. и „Моби Дик“, 2021 г.

Спектакълът „Салиери“ има две участия в международни театрални фестивали – „Сцена на кръстопът“ на Драматичен театър – Пловдив през септември 2021 г. и „Хомо луденс“ в Николаев, Украйна през октомври 2021 г. Габровската постановка е представена също и на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ през декември 2020 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

С изложбата „Мъжки времена“ „Етър“ гостува в ИМ „Искра“

Published

on

Задавате ли си въпроса защо има „учен“, но няма „учена“? В българските народни приказки юнаци колкото искаш, но „юнакини“ да сте срещали? Общините ни имат кмет, а употребяваното днес кметица е просто наложена в езика на обикновените хора дума. Същото е и за „колега“.

През социализма, когато жената другарка става гарантирано равна с мъжа, се употребява „колежка“, но през 90-те години на ХХ век доста хора „изхвърлят“ колежката от речника си и започват да наричат „колега“ представителките на нежния пол в даден колектив. Така се появява изразът „Моята колега…“.

Уредникът в музей „Етър“ Румяна Денчева припомня, че някъде до средата на ХХ век светът е доста строго разделен на две – мъжки и женски.

Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове нямат женски род. Абе, мъжки времена! Да, времената са мъжки и като такива влизат в изложба. С изложбата „Мъжки времена“ музей „Етър“ гостува в Исторически музей „Искра“ – Казанлък.

Разположена в Музея на розата, тя запознава посетителите със света на мъжете през периода от началото до средата на ХХ в. Посетителите могат да се фотографират с ретро мустаци и бомбе и за миг да се почувстват като прадядовците си.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица