Свържи се с нас

Новини

Габрово e сред отличените с Етикет за иновации и добро управление

Published

on

За трети пореден път Община Габрово бе удостоена с престижната награда „Европейски етикет за иновации и добро управление на местно ниво“, съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в администрацията на кмета. Отличието бе връчено на заместник-кмета по финанси и собственост Мария Йозова на церемония в столичната резиденция „Бояна“.

По време на събитието Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) раздаде годишните си награди и отбеляза Деня на българската община – 12 октомври.

Наградата на Съвета на Европа е доказателство, че Община Габрово прилага успешно 12-те принципа за добро демократично управление и има високо качество на предоставяните публични услуги. Отличието е и признание за реализиране на добри практики при изпълнение на публичните политики. Общинска администрация – Габрово е двукратен носител на Етикета – през 2015 г. и през 2017 г.

Тазгодишните призове бяха връчени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова и председателя на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов.

Освен Габрово статуетки получиха общините Берковица, Бургас, Враца, Вълчи дол, Димитровград, Добрич, Долна баня, Ихтиман, Каспичан, Кнежа, Кърджали, Левски, Ловеч, Мездра, Павликени, Поморие, Свищов, Сърница, Тетевен, Троян, Търговище и Челопеч.

Според министър Аврамова общината е не само административна структура, а гръбнакът на държавното управление. „Вие познавате най-добре проблемите на хората и търсите решенията. Вашият труд е благословен, защото можете да видите резултата от работата си. В мое лице и в лицето на МРРБ ще намерите коректен партньор, диалогичност и разбиране.“, каза регионалният министър при връчване на отличията.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева поздрави присъстващите за Деня на българската община и подчерта, че за нея е много важно „да има заедност с общинска, изпълнителна и законодателна власт“. Тя се обърна към кметовете и кметските наместници, общинските съветници, към администрацията на общините и каза, че „те са тези, които са най-близо до хората“.

„Сътрудничеството с българските общини наистина е реализирано и гласът на общините се чува в парламента.“, заяви неговият председател. На форума бяха присъдени награди за малка, средна и голяма община в категориите „Партньор на общините“, „Общински инвеститор“, „Принос за развитие на местното самоуправление“, „Гласът на общините“, както и почетните отличия „Протегната ръка“.

Участие в церемонията взеха още зам.-председателят на парламента Емил Христов, вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова, министрите Красимир Вълчев, Костадин Ангелов, Деница Сачева, Лъчезар Борисов и Кирил Ананиев, народни представители и други. Европейският етикет за иновации и добро управление на местно ниво се присъжда за период от две години.

На кристалния приз – дванадесетостен, са гравирани 12-те принципа за добро управление на Съвета на Европа: честно провеждане на избори, представителност и гражданско участие; отзивчивост; ефикасност и ефективност; откритост и прозрачност; върховенство на закона; етично поведение; компетентност и капацитет; иновации и отвореност за промени; устойчивост и дългосрочна ориентация; стабилно финансово управление; човешки права, културно разнообразие и социално единство; отчетност.

????????????????????????????????????

Съществен момент в настоящата процедура е, че общините, на които е присъден знакът, ще могат да кандидатстват по схема за подкрепа на малки проекти с цел насърчаване на развитието и иновациите при прилагането на принципите за добро демократично управление. Те имат и правото да използват за свои представителни цели названието „Присъден Европейски етикет за иновации и добро управление на Съвета на Европа за периода 2020 – 2022 г.“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица