Свържи се с нас

Култура

С премиера габровският театър отбеляза 75-годишнината си

За издателите на мечти и появата на първия български роман.

Published

on

Министерство на културата отличи Габровския драматичен театър с грамота за принос в развитието на българската култура. Поводът е честването на 75 години от създаването на театъра. Събитието се отбеляза на 10 октомври 2020 г. на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“ с премиера на спектакъла „Под игото – 1894-та“.

Сред официалните гости бяха кметът на община Габрово Таня Христова, народните представители Кристина Сидорова и Николай Сираков, заместник-министърът на културата Румен Димитров, заместник-кметът на община Габрово Нела Рачевиц. Празникът уважиха директори и представители на драматични и куклени театри от страната, на културни и образователни институции от града, заместник-ректорът проф. д-р Спаска Зафирова и преподаватели от Театралния колеж „Любен Гройс“, театроведи и артисти.

Режисьор на спектакъла е Петринел Гочев, а автор на текста – Гергана Змийчарова. Пиесата е специално написана за празника на габровския театър. В сюжетната линия се преплитат три основни пласта, които се развиват като отделни картини на сцената: историята за трудностите около първото издание на романа „Под игото“ от Иван Вазов, преки кореспонденции от сюжета на романа и откъси от спомените на майката на писателя Съба Вазова. Освен авторовата фикция, пиесата се базира на документални проучвания и предишни литературни изследвания върху творчеството на Вазов.

В мащабната продукция участват актьорите Надежда Петкова като Съба Вазова, Димо Димов като Тодор Чипев и Бойчо Огнянов, Стоян Руменин като Иван Вазов, Таня Йоргова като Нонка Чипева, Рада Госпожина и актрисата от първата трупа на Народния театър – Екатерина Златарева, Петко Петков като Иван Гешов, Светослав Славчев като Михалаки Георгиев, Любен Попов като Ян Мърквичка, Найден Банчевски като Антон Митов, Анатолий Ставрев като Иван Шишманов и Киряк Стефчов, Гордан Коев като Иван Карастоянов и Боян Петров като актьора от първата трупа на Народния театър Иван Попов. В постановката участват деца и младежи от местната театрална школа „Котешката къща“: Валентин Петров, Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева, Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова и Николет Иванова.

Петринел Гочев умело използва сценичното пространство по хоризонтала и вертикала, за да пресъздаде множество картини, които се случват в затворени или улични пространства. Като допълнение към стилистично обрания, но изключително експресивен декор, са вкарани картини, рисувани и възпроизведени чрез мултимедия от Гергана Змийчарова, която също е и автор на плаката. Тези картини илюзорно и новаторски пресъздават интериора на мястото, където се случва дадена сцена. Същевременно те реалистично отговарят на типичния бит в столичните къщи и учреждения за времето около 1894 г.

Интересен за зрителите е начинът на представяне на главните действащи лица – отново с помощта на мултимедия, показаната картина е реплика на застиналото за миг действие на сцената. Режисьорът смело борави и използва всички възможни средства на театралния език, като не изневерява на стила си да вкара кинематографични елементи и похвати. Чрез тях зрителят смислово удържа динамично сменящите се сцени от трите преливащи сюжетни пласта. Паралелно вървят три истории, които метафорично напомнят за минало, настояще и бъдеще. Позоваването на исторически факти засилва зрителското усещане за съучастието му в автентично случващото се действие на сцената. В постановката „Под игото – 1894-та“ фикция и реалност се свързват в едно цялостно ядро, което самостоятелно заживява своя нов живот за публиката.

Играта на актьорите и превъплъщенията им в различните роли са безкомпромисно на ниво. Няма излишни залитания в пресъздаването на исторически образи и събития, а човешки разказана история за един писател, неговия роман, предприемчив издател и група личности, които ще променят облика на млада България.

Сценограф и костюмограф на спектакъла е Гергана Лазарова-Рънкъл, която направи сценографията на последните постановки на режисьора – „Руски вечери с револвери“, „Руски вечери с микроскоп“ и „Салиери“. Хореографията е поверена на Светлана Цвяткова, позната на зрителите с работата си по представлението „Свекърва“ на Петринел Гочев.

Фотограф на спектакъла е Росина Пенчева, която работи с режисьора от 2013 г. до сега и е заснела повечето от неговите представления като „Ромео и Жулиета“, „Жана д’Арк“, „За Първото българско царство: Отшелника“, „Свекърва“. Росина Пенчева заснема и репетиционния процес по спектаклите, което е нейн личен авторски документален проект за работата на Петринел Гочев.

Съпътстващо събитие на премиерата на „Под игото – 1894-та“ е гостуващата изложбата „Зад кулисите на „Под игото“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

С най-новата постановка на габровския театър се отбелязват 170 години от рождението на Иван Вазов и 160 години от обявяването на Габрово за град. За създаването ѝ няколко местни фирми помагат с материали за декора и костюмите, лед прожектори, микрофони, организацията на честването на 75-годишнината. 31 дарители чрез онлайн кампания са подпомогнали театъра със средства за изработването на декори. Събраната сума е 2 325 лева.

Партньори в осъществяването на театралния проект са Националният литературен музей заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

В края на месеца спектакълът ще гостува в Сопот на 20 октомври, в Карлово на 21 октомври и в Стара Загора на 9 ноември 2020 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица