Свържи се с нас

Икономика

Инвеститорите панически бягат от страната с най-ниски данъци в ЕС

Капиталът изчезва от България със средна скорост от 266 милиона лева на месец

Published

on

По отношение на България чуждестранните инвеститори са "забравили" вкъщи розовите очила.

Свидетели сме на истински феномен. Въпреки че с гордост се наричаме държавата с най-ниските данъци в Европа, капиталът продължава да бяга от страната. При това с висока скорост.

Според БНБ изнесените суми по перо “Валута и депозити” достигат 793 милиона евро за полугодието. Тоест 1,6 милиарда лева. Или средно 266 милиона лева напускат страната всеки месец. Според БНБ

най-сериозното изтичане на капитали е към Германия, Великобритания и Япония

Интересно защо, след като в първите две данъците са по-високи от нашите.

Странното е и, че българските инвеститори въпреки ниските ни данъци, са изнесли около 172 милиона евро под формата на валута и депозити. Което е над 340 милиона лева. Излиза, че дори българите бягат от икономиката, макар че много добре знаят, че сме с най-ниски налози в Европа. Или знаят нещо, което за съжаление и западните инвеститори знаят и то не им е изгодно.

Проблемът не е само в това. За първите шест месеца на годината чуждите инвестиции са с над 500 милиона евро по-малко в сравнение с 2010 година. Която междувпрочем също бе кризисна година.

Според Световния доклад за инвестициите на UNCTAD за 2011 година инвестициите у нас от 3,4 милиарда долара през 2009 година, намаляват на 2,2 милиарда долара през 2010 година. Или с 35 на сто. Въпреки по-високите си данъци и кризата, в Гърция спадът им е само 10% за същия период. Там инвестициите намаляват от 2,4 милиарда долара на 2,2 милиарда долара. С което стават горе-долу, колкото и у нас. С тази разлика, че през цялото това време управляващите обясняваха колко по-стабилни сме от Гърция, колко финансово дисциплинирани сме и как сме с най-ниските данъци. Интересно как въпреки всички кризи, стачки и бунтове в Гърция

инвеститорите не са видели колко различни сме от южната ни съседка и колко перфектни са условия у нас.

За същия период Чехия и Унгария въпреки по-високите си данъци бележат ръст в инвестициите си спрямо 2009 година, сочат данните от доклада. В Чехия те се увеличават от 2,9 милиарда долара на 6,8 милиарда долара или със 132%. Докато в Унгария ръстът е 16 на сто. В Словения и Словакия преките чужди инвестиции също бележат увеличение, макар и по-скромно. Да не говорим за богатите европейски държави като Германия, Франция, Великобритания и Белгия. Те също налагат по-високи данъци, но са в първата десетка на страните привлекли най-много преки чужди инвестиции през 2010 година, сочат данни в  Световния доклад за инвестициите на UNCTAD.

Неприятният извод е, че или инвеститорите недовиждат и не могат да видят разликите, или у нас има нещо, което ги кара панически да ни избягват. Или ако случайно са тук, да си изнасят парите някъде в чужбина. Нищо, че там ще им ги облагат с по-високи данъци.

За съжаление само с добри данъчни ставки, не става, трябва и добра бизнес-среда и дълбоки структурни и управленски реформи. Абсурдно е бизнесът да се оплаква години наред от рекета на монополите и никой от мнозинството да не прави нищо, за да прекрати това. Собственик на голям завод дори неотдавна публично обяви, че вече му е писнало да се среща с представители на кабинета в рамките на браншови организации, защото повтаряли едно и също като развален грамофон, а властта не правела нищо. Абсурдно е чиновниците да се гаврят с бизнеса и гражданите и да усложняват режимите, докато обясняват как всъщност ги опростяват. И наистина е абсурдно да се поддържат раздутите щатове в министерствата, чиито чиновници ежедневно се чудят как да оправдаят съществуването си до края на работния ден. След което в 16,55 часа с чувство на изпълнен дълг да си тръгват като подивяло стадо бизони към изхода, помитайки всичко по пътя си.
Така че преди управляващите да реформират всички проблемни сфери за бизнеса и гражданите, ще има още дълго да се чудят какво поражда феномена – хем да сме с най-ниските данъци, хем инвеститорите да ни заобикалят в полза на други страни с, уж, по-неблагоприятни от нашите условия.

автор: Доцент доктор Иванка Бонева

АргументиБГ

Икономика

Семинар „Социално предприемачество в действие“

Published

on

Семинарът „Социално предприемачество в действие“, реализиран в рамките на проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд „Социална закрила“, обедини над 20 участници – представители на социални предприятия, местни партньорски организации, екипа на проекта и лица от целевите групи.

Събитието имаше работен характер и беше проведено като равностоен диалог между всички присъстващи, а не като формална презентация пред публика. Основният фокус на семинара беше поставен върху практическото прилагане на социалното предприемачество.

Бяха представени реални модели на работа с уязвими групи, включително хора с намалена трудоспособност, продължително безработни лица, младежи без предишен трудов опит и лица в риск от социално изключване. Участниците обсъдиха как тези модели функционират в реална производствена и услуговa среда и как могат да бъдат адаптирани и приложени на местно ниво.

В рамките на дискусиите беше поставен акцент върху въвеждането на нови участници в трудов процес по адаптиран, защитен и проследим начин. Беше подчертано, че успешният подход включва ясно формулирани задачи, определен наставник и поетапно натоварване, съобразено със здравословното състояние и възможностите на човека.

Участниците единодушно отчетоха, че присъствието на конкретен наставник, който работи директно с новия човек на място, е ключово за задържане в заетост, а не само за първоначалното включване. Моделът беше оценен като критичен за ограничаване на отпадането през първите седмици. Обсъдена беше и икономическата устойчивост на социалните предприятия.

Представени бяха действащи практики като производство в малки серии с висока добавена стойност, комбинирани продажбени канали (индивидуални клиенти и корпоративни/институционални поръчки), както и предоставяне на услуги с обществена значимост, които отговарят на локални нужди и за които общинските структури често нямат капацитет.

В рамките на семинара бе изрично подчертано, че социалното предприятие не е благотворителен механизъм, а икономически субект с ясно формулирана социална функция. Съществен резултат от семинара беше изработването на конкретни минипланове за действие на местно ниво. В процеса на съвместна работа участниците определиха мерки, които могат да бъдат изпълнени в краткосрочен хоризонт и с ограничен ресурс.

Сред заложените направления са: краткосрочни практически стажове за хора от уязвими групи, с ясно определени задачи, фиксирана времева рамка и реална работна среда; вътрешна наставническа схема „един към един“, при която опитен служител поема отговорност за въвеждането, адаптацията и задържането на нов участник; съвместни инициативи между социални предприятия и местни структури за предоставяне на малки обществени услуги, изпълнявани от лица в уязвима позиция при контролируемо натоварване.

В рамките на срещата беше заявено намерение за продължаване на сътрудничеството между участващите организации. Представителите на социалните предприятия и организацията домакин поеха ангажимент за координация и взаимна подкрепа при последващо включване на уязвими лица в икономическа дейност. Беше договорен механизъм за контакт и за обмен на експертиза между страните.

В края на събитието всички участници получиха сертификати за участие. Сертификатите бяха връчени като признание за реалния принос на всяко лице към съдържанието и резултатите от семинара, включително за споделен опит от практиката и формулирани предложения за следващи стъпки.

Общата оценка на срещата е, че социалното предприемачество беше разгледано не като абстрактен модел или кампаниен слоган, а като практически инструмент за социално и икономическо включване. Постигнат бе консенсус, че устойчивите модели са тези, които са едновременно адаптирани към човека, финансово жизнеспособни и с ясно дефинирана отговорност за тяхното прилагане.

Основната добавена стойност на семинара е, че участниците излязоха не само с анализ на съществуващи проблеми, а с конкретни действия, които могат да започнат в рамките на подписаното партньорско споразумение за работа в мрежа.

Този документ е създаден съгласно Договор No РД04-106 / 14.07.2025г. по Проект „Социален обмен: опит, вдъхновение и приобщаване”, финансиран от Фонд «Социална закрила». Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ТКД ЗДРАВЕЦ – ГАБРОВО“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.

Зареди още

Икономика

Нов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово

Published

on

Нов офис на Изи Пей отвори врати в Габрово. Той се намира в квартал „Трендафила“, на ул. „Тота Венкова“ 12.

Работно време:
*Понеделник – Петък – от 09.00 до 19.00 часа
*Събота – от 09.30 до 13.30 часа.

Зареди още

Икономика

До 31 октомври се подават декларациите за дължими данъци

Published

on

Предприятията и самоосигуряващите се, които са изплатили доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения наем и/или от други източници, и са задължени по закон да удържат авансов данък върху тях, подават електронно декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО до 31 октомври за дължими данъци за третото тримесечие на 2025 г. Физическите лица също декларират дължими данъци, ако предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, не е задължено да удържа и съответно да внася данък.

Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава и за окончателните данъци, удържани върху доходите на чуждестранни физически и юридически лица (например върху възнаграждения за технически услуги, доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други). По този ред се декларират и окончателните данъци върху доходите от дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени на местни и чуждестранни физически лица, на чуждестранни юридически лица, когато данъкът е дължим, и на местни юридически лица, които не са търговци, включително общини.

Със същия формуляр предприятията, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, обявяват в НАП и данни от текущата си счетоводна отчетност към края на трето тримесечие на 2025 г. Необходимо е те да обявят наличните парични средства в касите, размера на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици – физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол и други, когато общият им размер към края на тримесечието надхвърля 50 000 лв.

Информация за попълване декларациите и внасяне на суми към бюджета, може да се получи в сайта на приходната агенция или на телефона на НАП – 0700 18 700 /на цена, според тарифата на съответния оператор/.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица